9/11: Късметът да надхитриш смъртта
Вратовръзка, пропуснат документ и непредвидена намира се оказаха избавление Майкъл Ломонако оцеля, тъй като се отби да си купи очила, Рой Бел промени срещите си поради мач
Джоузеф Лот, търговски представител на компания за компютри, оцеля в един от най-смъртоносните дни в актуалната американска история, тъй като имаше податливост към арт вратовръзки. " Хобито ми е от 90-те години. Обичам картините на импресионистите. Слагам вратовръзка с някоя от тях и запитвам децата си кой е художникът? Те би трябвало да ми отговорят дали е Ван Гог или Моне, след което беседваме за него ", споделя той. Сутринта на 11 септември 2001 година Лот е облякъл зелена риза преди да се срещне с сътрудници в хотел Marriott, който се намира сред Кулите-близнаци и да приказва на конференция същия ден в ресторанта Windows on the World. На закуска неговата колежка Илейн Грийнбърг, която се е върнала от отмора в Масачузетс, му подарява вратовръзка с картина на Моне. " Беше в алено и синьо. Бях доста разчувстван, че е направила този жест. Реших да я нося до момента в който приказвам. Тя ми сподели: " Няма да сложиш червено-синя вратовръзка със зелена риза ". Когато закуската завършва и сътрудниците му потеглят към Windows on the World на 104-ия етаж на Северната кула, Лот се връща в хотелската си стая, с цел да смени ризата. Избира бяла, глади я и след това потегля назад към фоайето на хотела. " Докато чаках да сляза от седмия етаж назад във фоайето и да взема асансьор, които ще ме води до върха на Кулата, усетих ненадейно придвижване в постройката ", спомня си той. Този ден Лот оцелява в Световния търговски център. 56-годишната Илейн Майра Грийнбърг, финансов съветник от Ню Йорк, собственик на сезонен билет за Метрополитън Опера, " готината вуйна " на своите племенници и племенници, умира.
При проучването на новата ми книга " Единственият аероплан в не-бето: джука история от 11 септември ", прекарах последните три години в четене и слушане на хиляди персонални истории от този вторник - истории от американци от цялата страна и хора надалеч оттатък нашите крайбрежия. Във всички тях една тематика не спря да ме учудва: чистата случайност на това кой е оживял, кой е починал, кой е засегнат и кой е избягал. Хиляда пъти дневно всички ние вземаме случайни решения - кой полет да резервираме, на кой асансьор да се качим, дали да осъществим поръчка или да спрем за кафе преди работа - без да осъзнаваме опциите, които е можел да значи различният избор ", написа Гарет М. Граф, публицист и историк, в The Atlantic.
" В продължение на хилядолетия ние наричахме шансът и ориста с доста имена, постоянно преплитайки понятията с невидимата ръка на Провидението. В митологията трите Съдби са богини, които тъкат бъдещето при раждането на дете, което всеки смъртен ще бъде заставен да живее непреклонно - концепцията за ориста служи на мнозина като належащо пояснение за инцидентните жестокости, премеждия и шанс, които дефинират по какъв начин протича животът.В историите от 11 септември не можем да избягаме от чувството за ролята на случайността в всекидневието ни, която може да промени хода на историята ".
Вечерта на 10 септември мачът на Ню Йорк Джайънтс в Денвър беше траял до късно през нощта, което означаваше, че много нюйоркчани ще закъснеят за работа на идната заран. И ще пропуснат последния асансьор до върха на Северната или Южната кула. Рой Бел, който работеше на 102-ия етаж на Северната кула, беше пренасрочил своите срещи с клиенти от 8 часа за 8:45. Майкъл Ломонако, основният готвач в Windows on the World, нормално бе на работа от 8:30, само че се отби да си вземе нови очила в комерсиалния център на Световния търговски център. Той оцеля, до момента в който 72-ма негови сътрудници бяха убити.Джаред Коц, различен участник в конференцията в Windows on the World, оцеля, защото се върна в офиса, с цел да си вземе изчезнала обява. " Сбогувах се с всички и мислех, че ще ги видя след час или по-скоро. Слязох с асансьора. Влязох в офиса и се обадих на лондонските си сътрудници, с цел да им кажа, че всичко е пристигнало. Видях, че часът е 8:46. Спомням си по какъв начин си помислих: " Имам задоволително време да се върна в центъра преди събитието да стартира. Говорих с един от сътрудниците си в Лондон, когато чух самолетът да се врязва ", спомня си той по-късно.Дейвид Кравет, брокер в Cantor Fitzgerald, оцеля, тъй като един от клиентите, с които трябваше да се срещне тази заран, беше не запомнил шофьорската си брошура и се наложи да бъде тестван от бюрото за защита. Обикновено Кравет изпращаше асистентката си, само че тя беше бременна в осмия месеца и той реши да не я разкарва до фоайето.Никълъс Райхнер трябваше да бъде на борда на полет 11 на American Airlines, пътувайки от Бостън до Лос Анджелис след почивка в Мейн. Но защото изкриви глезена си по време на туризъм в Бар Харбър, в последна сметка изпусна полета. Комикът Сет Макфарлейн също имаше билет за връщане вкъщи след концерт в Роуд Айлънд, само че туристическият сътрудник беше сбъркал часа и той закъсня за самолета.
И в Пентагона, и в Ню Йорк ориста изигра основна роля. Подполковник Роб Грюневалд седеше в конферентна зала с сътрудниците си, когато полет 77 на American Airlines се вряза. " Човекът, който седеше вдясно от мен, индивидът, който седеше вляво от мен, починаха. Решението да се върви в една или друга посока се оказа доста значимо ", споделя Грюневалд. Той спрял за минута, с цел да избави колежката си Марта Кардин и по тази причина изостанал единствено на няколко крачки от другите, които бързали да изоставен развалената конферентна зала. В дима той и Кардин завиват наляво вместо надясно - решение, което им избавя живота.Екип от пожарникари, управителен от капитан Джей Джонас, оцеля след срутва на Търговския център поради решение, взето за част от секундата - до момента в който се изтеглиха, стопираха да спасят Джоузефин Харис. Това ги сложи на точното място - в заслон, когато кулите се срутиха.Марк ДеМарко, чиновник на незабавна помощ от полицейското ръководство на Ню Йорк, описа пред публицист след 11 септември: " Защо излязохме? В началото изпитвах възприятие за виновност. Ако бях тръгнал надясно вместо наляво, в случай че бях с пет минути по-бавен, в случай че бях отишъл в различен тим... Имаше толкоз доста променливи. Всички, които бяха там, споделят едно и също: това беше шанс ". В един избавителен екип от девет служители на реда от пристанищната администрация единствено двама оцеляха. Юджийн Фасано се върна да вземе аптечка, а Шарън Милър инцидентно беше отделена от сътрудниците си на претъпканите стълбища на Търговския център. Те са живи, а седемте им сътрудници - не.
На 11 септември ориста е и проклинание, и избавление. Полетът на Джеръми Глик на 10 септември от летището в Нюарк беше занимателен, тъй че той се качи на полет 93 на United Airlines на идващия ден. Стюардесата Бети Онг избра да работи на полет 11 на American Airlines, тъй като искаше да се срещне със сестра си, с цел да възнамеряват почивка до Хаваите. Мелиса Харингтън Хюз, съветник по интернационална търговия, беше в Ню Йорк в Северната кула за еднодневно бизнес пътешестване. Ако офанзивите бяха в различен ден, във всеки различен миг, тя щеше да живее. Майк Уорчола, лейтенант от пожарната, който в последна сметка стигна чак до 40-ия етаж на Северната кула, работеше последните часове във FDNY на 11 септември, защото бе подал документите си за пенсиониране след 24 години трудов стаж. " Тези избори, графици за пътешестване и спирания в рутината, които диктуваха дали някой е оживял или починал на 11 септември, влизат в структурата и реда, които толкоз доста се стараем да придадем на живота си.
Всъщност огромна част от нашето общество през днешния ден желае да потвърди, че има надзор над ежедневните условия, който никой от нас не има. Опитваме се толкоз доста да омаловажаваме и изцяло да пренебрегваме ролята, която шансът очевидно играе в живота, без да обръщаме внимание на случайността на ориста, контролирайки всичко, което можем, с вярата, че ще помогне за тези неща, които не можем да направляваме. В същото време тези режими ни лишат от спонтанността, която разрешава на удоволствието да проникне в непредвидени моменти - излишно ограничавайки това, което за всички нас се оказва времето ни в света. Както един път сподели Санди Дал, вдовицата на водача на полет 93 Джейсън Дал: " Ако не научим друго от тази покруса, научаваме най-малко, че животът е къс и няма време за ненавист ", написа Гарет М. Граф.Подобен урок произлиза и от удивително произведение на изкуството, направено през нощта на 10 септември - художникът Моника Браво снима гигантска гръмотевица, разцепваща Ню Йорк от 91 -ия етаж на Северната кула. Тя имаше студио в постройката. Това е последният образен запис на нощта от Световния търговски център. Браво инцидентно взе суровото видео вкъщи си, а по-късно го трансформира в произведение на изкуството, наречено " 10 септември 2001 година, Uno Nunca Muere la Vispera. Моника изяснява, че това е испанска сентенция: " Невъзможно е да умреш в навечерието на гибелта си ". Умираш единствено когато би трябвало да умреш. Никога не си покрай гибелта. Умираш или си жив ".
Джоузеф Лот, търговски представител на компания за компютри, оцеля в един от най-смъртоносните дни в актуалната американска история, тъй като имаше податливост към арт вратовръзки. " Хобито ми е от 90-те години. Обичам картините на импресионистите. Слагам вратовръзка с някоя от тях и запитвам децата си кой е художникът? Те би трябвало да ми отговорят дали е Ван Гог или Моне, след което беседваме за него ", споделя той. Сутринта на 11 септември 2001 година Лот е облякъл зелена риза преди да се срещне с сътрудници в хотел Marriott, който се намира сред Кулите-близнаци и да приказва на конференция същия ден в ресторанта Windows on the World. На закуска неговата колежка Илейн Грийнбърг, която се е върнала от отмора в Масачузетс, му подарява вратовръзка с картина на Моне. " Беше в алено и синьо. Бях доста разчувстван, че е направила този жест. Реших да я нося до момента в който приказвам. Тя ми сподели: " Няма да сложиш червено-синя вратовръзка със зелена риза ". Когато закуската завършва и сътрудниците му потеглят към Windows on the World на 104-ия етаж на Северната кула, Лот се връща в хотелската си стая, с цел да смени ризата. Избира бяла, глади я и след това потегля назад към фоайето на хотела. " Докато чаках да сляза от седмия етаж назад във фоайето и да взема асансьор, които ще ме води до върха на Кулата, усетих ненадейно придвижване в постройката ", спомня си той. Този ден Лот оцелява в Световния търговски център. 56-годишната Илейн Майра Грийнбърг, финансов съветник от Ню Йорк, собственик на сезонен билет за Метрополитън Опера, " готината вуйна " на своите племенници и племенници, умира. При проучването на новата ми книга " Единственият аероплан в не-бето: джука история от 11 септември ", прекарах последните три години в четене и слушане на хиляди персонални истории от този вторник - истории от американци от цялата страна и хора надалеч оттатък нашите крайбрежия. Във всички тях една тематика не спря да ме учудва: чистата случайност на това кой е оживял, кой е починал, кой е засегнат и кой е избягал. Хиляда пъти дневно всички ние вземаме случайни решения - кой полет да резервираме, на кой асансьор да се качим, дали да осъществим поръчка или да спрем за кафе преди работа - без да осъзнаваме опциите, които е можел да значи различният избор ", написа Гарет М. Граф, публицист и историк, в The Atlantic. " В продължение на хилядолетия ние наричахме шансът и ориста с доста имена, постоянно преплитайки понятията с невидимата ръка на Провидението. В митологията трите Съдби са богини, които тъкат бъдещето при раждането на дете, което всеки смъртен ще бъде заставен да живее непреклонно - концепцията за ориста служи на мнозина като належащо пояснение за инцидентните жестокости, премеждия и шанс, които дефинират по какъв начин протича животът.В историите от 11 септември не можем да избягаме от чувството за ролята на случайността в всекидневието ни, която може да промени хода на историята ".
Вечерта на 10 септември мачът на Ню Йорк Джайънтс в Денвър беше траял до късно през нощта, което означаваше, че много нюйоркчани ще закъснеят за работа на идната заран. И ще пропуснат последния асансьор до върха на Северната или Южната кула. Рой Бел, който работеше на 102-ия етаж на Северната кула, беше пренасрочил своите срещи с клиенти от 8 часа за 8:45. Майкъл Ломонако, основният готвач в Windows on the World, нормално бе на работа от 8:30, само че се отби да си вземе нови очила в комерсиалния център на Световния търговски център. Той оцеля, до момента в който 72-ма негови сътрудници бяха убити.Джаред Коц, различен участник в конференцията в Windows on the World, оцеля, защото се върна в офиса, с цел да си вземе изчезнала обява. " Сбогувах се с всички и мислех, че ще ги видя след час или по-скоро. Слязох с асансьора. Влязох в офиса и се обадих на лондонските си сътрудници, с цел да им кажа, че всичко е пристигнало. Видях, че часът е 8:46. Спомням си по какъв начин си помислих: " Имам задоволително време да се върна в центъра преди събитието да стартира. Говорих с един от сътрудниците си в Лондон, когато чух самолетът да се врязва ", спомня си той по-късно.Дейвид Кравет, брокер в Cantor Fitzgerald, оцеля, тъй като един от клиентите, с които трябваше да се срещне тази заран, беше не запомнил шофьорската си брошура и се наложи да бъде тестван от бюрото за защита. Обикновено Кравет изпращаше асистентката си, само че тя беше бременна в осмия месеца и той реши да не я разкарва до фоайето.Никълъс Райхнер трябваше да бъде на борда на полет 11 на American Airlines, пътувайки от Бостън до Лос Анджелис след почивка в Мейн. Но защото изкриви глезена си по време на туризъм в Бар Харбър, в последна сметка изпусна полета. Комикът Сет Макфарлейн също имаше билет за връщане вкъщи след концерт в Роуд Айлънд, само че туристическият сътрудник беше сбъркал часа и той закъсня за самолета.
И в Пентагона, и в Ню Йорк ориста изигра основна роля. Подполковник Роб Грюневалд седеше в конферентна зала с сътрудниците си, когато полет 77 на American Airlines се вряза. " Човекът, който седеше вдясно от мен, индивидът, който седеше вляво от мен, починаха. Решението да се върви в една или друга посока се оказа доста значимо ", споделя Грюневалд. Той спрял за минута, с цел да избави колежката си Марта Кардин и по тази причина изостанал единствено на няколко крачки от другите, които бързали да изоставен развалената конферентна зала. В дима той и Кардин завиват наляво вместо надясно - решение, което им избавя живота.Екип от пожарникари, управителен от капитан Джей Джонас, оцеля след срутва на Търговския център поради решение, взето за част от секундата - до момента в който се изтеглиха, стопираха да спасят Джоузефин Харис. Това ги сложи на точното място - в заслон, когато кулите се срутиха.Марк ДеМарко, чиновник на незабавна помощ от полицейското ръководство на Ню Йорк, описа пред публицист след 11 септември: " Защо излязохме? В началото изпитвах възприятие за виновност. Ако бях тръгнал надясно вместо наляво, в случай че бях с пет минути по-бавен, в случай че бях отишъл в различен тим... Имаше толкоз доста променливи. Всички, които бяха там, споделят едно и също: това беше шанс ". В един избавителен екип от девет служители на реда от пристанищната администрация единствено двама оцеляха. Юджийн Фасано се върна да вземе аптечка, а Шарън Милър инцидентно беше отделена от сътрудниците си на претъпканите стълбища на Търговския център. Те са живи, а седемте им сътрудници - не.
На 11 септември ориста е и проклинание, и избавление. Полетът на Джеръми Глик на 10 септември от летището в Нюарк беше занимателен, тъй че той се качи на полет 93 на United Airlines на идващия ден. Стюардесата Бети Онг избра да работи на полет 11 на American Airlines, тъй като искаше да се срещне със сестра си, с цел да възнамеряват почивка до Хаваите. Мелиса Харингтън Хюз, съветник по интернационална търговия, беше в Ню Йорк в Северната кула за еднодневно бизнес пътешестване. Ако офанзивите бяха в различен ден, във всеки различен миг, тя щеше да живее. Майк Уорчола, лейтенант от пожарната, който в последна сметка стигна чак до 40-ия етаж на Северната кула, работеше последните часове във FDNY на 11 септември, защото бе подал документите си за пенсиониране след 24 години трудов стаж. " Тези избори, графици за пътешестване и спирания в рутината, които диктуваха дали някой е оживял или починал на 11 септември, влизат в структурата и реда, които толкоз доста се стараем да придадем на живота си. Всъщност огромна част от нашето общество през днешния ден желае да потвърди, че има надзор над ежедневните условия, който никой от нас не има. Опитваме се толкоз доста да омаловажаваме и изцяло да пренебрегваме ролята, която шансът очевидно играе в живота, без да обръщаме внимание на случайността на ориста, контролирайки всичко, което можем, с вярата, че ще помогне за тези неща, които не можем да направляваме. В същото време тези режими ни лишат от спонтанността, която разрешава на удоволствието да проникне в непредвидени моменти - излишно ограничавайки това, което за всички нас се оказва времето ни в света. Както един път сподели Санди Дал, вдовицата на водача на полет 93 Джейсън Дал: " Ако не научим друго от тази покруса, научаваме най-малко, че животът е къс и няма време за ненавист ", написа Гарет М. Граф.Подобен урок произлиза и от удивително произведение на изкуството, направено през нощта на 10 септември - художникът Моника Браво снима гигантска гръмотевица, разцепваща Ню Йорк от 91 -ия етаж на Северната кула. Тя имаше студио в постройката. Това е последният образен запис на нощта от Световния търговски център. Браво инцидентно взе суровото видео вкъщи си, а по-късно го трансформира в произведение на изкуството, наречено " 10 септември 2001 година, Uno Nunca Muere la Vispera. Моника изяснява, че това е испанска сентенция: " Невъзможно е да умреш в навечерието на гибелта си ". Умираш единствено когато би трябвало да умреш. Никога не си покрай гибелта. Умираш или си жив ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ