В яда си жена избягала от вкъщи и оставила мъжа си с децата. Два дни по-късно получила писмо…
Връщайки се вкъщи след работа, бащата на фамилията решил умерено да гледа футболен мач без да се обвързва с домашни или наставнически отговорности. Изобщо не желал да се занимава с приспиването на крещящите деца.
Тази вечер обаче всичко било предопределено да се промени – затръшвайки вратата, брачната половинка си тръгнала, дефинитивно изгубила самообладание. Децата останали сами с татко си.
Спокойният мъжки свят с бира на дивана внезапно се преобърнал. Ето какво написал брачният партньор на жена си няколко дни по-късно:
„ Скъпа моя,
Скарахме се преди няколко дни. Прибрах се, бях рухнал от отмалялост. Беше 20:00 и просто желаех да падна на дивана и да виждам мача.
Ти също беше в неприятно въодушевление и също беше извънредно изтощена. Децата се караха, а момчето крещеше, до момента в който го слагаше да спи.
Увеличих силата на звука, тъй че да не го слушам.
„ Няма да умреш, в случай че ми окажеш помощ малко и допринесеш за възпитанието на децата? “ попита ме ти, намалявайки звука.
Отговорих сопнато: „ Работих през целия ден, с цел да можеш да си стоиш у дома и да си играеш на къща за кукли от самото начало “.
Започна кавга, заваляха едно след друго обвинявания. Ти плачеше, тъй като беше изтощена и ядосана. Наговорих ти доста неща. Ти изкрещя, че не можеш повече. Тогава ти избяга от у дома и ме остави сама с децата.
Трябваше самичък да им направя вечеря и да ги сложа да спят. Не се върна на другия ден. Взех си почивен ден от работа и останах у дома с децата.
Преминах през всички сълзи и недоволства.
Цял ден тичах из къщи, без даже да имам свободен миг да се изкъпя.
Едновременно топлех мляко, облякох децата и измих кухнята. Едновременно.
Бях заключен у дома през целия ден, некадърен да приказвам с човек на възраст над 10 години.
Нямах опция да седна обикновено на масата и да се насладя на храната – от самото начало трябваше да виждам децата.
Чувствах се толкоз отпаднал, че можех да дремя умерено 20 часа, само че това е невероятно, тъй като бебето се буди и пищи на всеки три часа.
Живях без теб два дни и една нощ. И разбрах всичко.
Разбрах по какъв начин се уморяваш.
Разбрах, че да си майка е непрекъсната жертва.
Разбрах, че е доста по-трудно от това да седнал съм 10 часа в офиса и да вземам съществени финансови решения.
Разбирам, че си пожертвала кариерата и материалната си независимост, с цел да си покрай децата.
Разбрах какъв брой е мъчно, когато финансовото ти положение не зависи от теб, а от колегата ти.
Разбрах какво жертваш, когато откажеш да отидеш с другари на празненство или във фитнеса. Та ти нямаш време да правиш това, което обичаш, и даже да спиш.
Разбрах по какъв начин се чувстваш, когато си затворена с децата и ти липсва всичко, което се случва в близост.
Разбрах за какво се обиждаш, когато майка ми подлага на критика методите ти на родителство. Никой не схваща децата по-добре от майка им.
Разбрах, че майките носят най-голямата отговорност в обществото. Никой, за жалост, не прави оценка това.
Не ти пиша това писмо единствено с цел да ти кажа какъв брой доста ми липсваш. Не желая нито един твой ден да мине без тези думи:
„ Много си смела, вършиш страхотна работа и ти се удивлявам! “
Ролята на брачната половинка, майката и домакинята в обществото, като най-важна, в действителност е минимум ценена. Пратете това писмо на приятелите си, с цел да стартираме в последна сметка всички да ценим най-важната специалност на света – специалността на майките.
