Атлантическият съвет: Руската агресия е планирано ескалиране на напрежението
Враждебният акт в Керченския пролив, преставляващ директна съветска военна експанзия, не е инцидентен изолиран случай, а планувано ескалиране на напрежението, което Кремъл основава в Азовско море и прилежащата към нелегално анексирания Крим черноморска акватория.
Това се показва в позиция на Атлантическия съвет на България във връзка напрежението, което породи, откакто съветски кораби откриха огън по украински, при което са потърпевши шестима моряци, а украинските плавателни съдове бяха арестувани.
В текста се споделя още:
Веднага след окупацията на полуостров Крим през 2014 година Руската федерация стартира редовно да нарушава правата, които Украйна има според Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право от 1982 година и подписания през 2003 година от президентите Владимир Путин и Леонид Кучма Договор, определящ Азовско море като вътрешни води на Украйна и Руската федерация и предусещащ свободно корабоплаване на всички морски съдове под украински и съветски байрак на неговата акватория.
Русия лиши принадлежащи на Украйна залежи на въглеводороди и рибни запаси. Конкретно Кремъл си присвои Одеското находище на газ и други залежи на въглеводороди в континенталния шелф на Украйна и нелегално се пробва да контролира риболова в украинските морски зони, като блокира достъпа до тях на частни лица и предприятия.
През последните две години Руската федерация построи авто и железопътен мост през Керченския пролив, с който на практика сложи входа към Азовско море под собствен надзор. Височината на оборудването мощно затруднява трафика, правейки рисково прекосяването на по-големи кораби, с което нанася основни вреди на украинските морски пристанища Мариупол и Бердянск (руските азовски пристанища са речни и заради това вреди за тях не произлизат от това обстоятелство).
От април 2018 година Русия системно задържа съдове (вече над 200), плаващи в посока Мариупол и Бердянск, нанасяйки огромни стопански загуби на притежателите на корабите. Това си свое деяние Кремъл оправдава с нуждата от битка против пиратството, каквото съветската страна е решила, че има в Азовско море, до момента в който непрестанно и редовно нарушава Конвенцията на Организация на обединените нации.
На 22 декември 2016 година според Приложение VII към Конвенцията на Организация на обединените нации по морското право е основан Арбитражен арбитражен съд, който преглежда делото, заведено от Украйна против Руската федерация заради многочислените нарушавания от страна на Кремъл. До този миг Русия не е взела мнение всъщност по делото, само че оспорва юрисдикцията на трибунала. Предстои Украйна да показа своята позиция до 27-ми ноември 2018 година (сряда тази седмица).
Атлантическия съвет на България /АСБ/ припомня, че на 25-ти октомври 2018 година Европейският парламент одобри Резолюция по отношение на ситуацията в Азовско море. Според Резолюцията със своите дейности Кремъл се стреми да сложи Украйна под морска обсада, да откри цялостна съветска доминация в Азовско и Черно море и да сътвори предпоставки за военна ескалация в района. С този собствен акт Европейският парламент остро осъди правонарушенията на Кремъл, посредством които бива потъпквана Конвенцията на Организация на обединените нации по морското право. Към сегашния миг съветските компании, взели участие в построяването на моста в Керченския пролив, са подложени на наказания както от страна на Европейски Съюз, по този начин и от страна на Съединени американски щати.
Както личи съветската военна експанзия, на която сме очевидци през днешния ден, е разумния резултат от авансово готова от Кремъл ескалация, застрашаваща мира в Черноморския район.
АСБ насочва въпрос към министър-председателя Бойко Борисов: това ли е зоната на мир, в която желае да плават лодки и платноходки и която не се нуждае от засилено наличие на НАТО, в което България да взема ефективно присъединяване?
В тази връзка, Атлантическият съвет на България упорства за оптимално бързо пускане и реализация на предпочитаните планове за превъоръжаване на Българската войска с съвременна и оперативно съвместима с НАТО бойна техника.
Наложително е незабавен приоритет да бъде даден на тези системи и платформи въоръжение и техника, които ще обезпечат най-необходимите ни качества за деяние в този момент и в обозримо бъдеще, поради характера и източниците на рисковете и заканите в нашия район.
Сигурността в Черно море и посрещане на провокациите от Изток би трябвало да бъде водещ приоритет при превъоръжаването ни. Задължително е да бъдат взети такива решения, които ще обезпечат допустимо най-ефективната и към този момент изпитана и потвърдена в действителни бойни интервенции оперативно съвместима техника.
Сега е време за повече НАТО в Черно море.
България би трябвало да поддържа съюзни начинания за създаване и развиване на качества на НАТО в района, в осъществяване на решенията на Алианса по построяването на приспособеното предно наличие на НАТО на Югоизток. В тази връзка България би трябвало да стане хазаин на взаимни съюзни формирования.
Време е към този момент и за повече взаимни задачи със съюзни страни по защита на българското въздушно пространство – опция, която беше регламентирана през 2016 година
Този случай недвусмислено демонстрира, че съветската опасност за мира в района е действителна, а не хипотетична, че е време за съответни дейности, а не за „ снишаване “. Защото бурята няма да отмине. А в стихия оцеляват мощните и устойчивите страни, които могат да разчитат на правилни и мощни съдружници. България през днешния ден е част от НАТО и не е беззащитна. Въпросът е какъв съдружник сме – нерешителен и снишаващ се или заслужен и мощен член на евроатлантическото семейство на свободните нации и сполучливи страни.
АСБ чака навременни и съответни решения от всички виновни български държавни институции с съответни ограничения за отбрана на националната сигурност поради очертаващата се ескалация на напрежението в Черноморския район.
Това се показва в позиция на Атлантическия съвет на България във връзка напрежението, което породи, откакто съветски кораби откриха огън по украински, при което са потърпевши шестима моряци, а украинските плавателни съдове бяха арестувани.
В текста се споделя още:
Веднага след окупацията на полуостров Крим през 2014 година Руската федерация стартира редовно да нарушава правата, които Украйна има според Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право от 1982 година и подписания през 2003 година от президентите Владимир Путин и Леонид Кучма Договор, определящ Азовско море като вътрешни води на Украйна и Руската федерация и предусещащ свободно корабоплаване на всички морски съдове под украински и съветски байрак на неговата акватория.
Русия лиши принадлежащи на Украйна залежи на въглеводороди и рибни запаси. Конкретно Кремъл си присвои Одеското находище на газ и други залежи на въглеводороди в континенталния шелф на Украйна и нелегално се пробва да контролира риболова в украинските морски зони, като блокира достъпа до тях на частни лица и предприятия.
През последните две години Руската федерация построи авто и железопътен мост през Керченския пролив, с който на практика сложи входа към Азовско море под собствен надзор. Височината на оборудването мощно затруднява трафика, правейки рисково прекосяването на по-големи кораби, с което нанася основни вреди на украинските морски пристанища Мариупол и Бердянск (руските азовски пристанища са речни и заради това вреди за тях не произлизат от това обстоятелство).
От април 2018 година Русия системно задържа съдове (вече над 200), плаващи в посока Мариупол и Бердянск, нанасяйки огромни стопански загуби на притежателите на корабите. Това си свое деяние Кремъл оправдава с нуждата от битка против пиратството, каквото съветската страна е решила, че има в Азовско море, до момента в който непрестанно и редовно нарушава Конвенцията на Организация на обединените нации.
На 22 декември 2016 година според Приложение VII към Конвенцията на Организация на обединените нации по морското право е основан Арбитражен арбитражен съд, който преглежда делото, заведено от Украйна против Руската федерация заради многочислените нарушавания от страна на Кремъл. До този миг Русия не е взела мнение всъщност по делото, само че оспорва юрисдикцията на трибунала. Предстои Украйна да показа своята позиция до 27-ми ноември 2018 година (сряда тази седмица).
Атлантическия съвет на България /АСБ/ припомня, че на 25-ти октомври 2018 година Европейският парламент одобри Резолюция по отношение на ситуацията в Азовско море. Според Резолюцията със своите дейности Кремъл се стреми да сложи Украйна под морска обсада, да откри цялостна съветска доминация в Азовско и Черно море и да сътвори предпоставки за военна ескалация в района. С този собствен акт Европейският парламент остро осъди правонарушенията на Кремъл, посредством които бива потъпквана Конвенцията на Организация на обединените нации по морското право. Към сегашния миг съветските компании, взели участие в построяването на моста в Керченския пролив, са подложени на наказания както от страна на Европейски Съюз, по този начин и от страна на Съединени американски щати.
Както личи съветската военна експанзия, на която сме очевидци през днешния ден, е разумния резултат от авансово готова от Кремъл ескалация, застрашаваща мира в Черноморския район.
АСБ насочва въпрос към министър-председателя Бойко Борисов: това ли е зоната на мир, в която желае да плават лодки и платноходки и която не се нуждае от засилено наличие на НАТО, в което България да взема ефективно присъединяване?
В тази връзка, Атлантическият съвет на България упорства за оптимално бързо пускане и реализация на предпочитаните планове за превъоръжаване на Българската войска с съвременна и оперативно съвместима с НАТО бойна техника.
Наложително е незабавен приоритет да бъде даден на тези системи и платформи въоръжение и техника, които ще обезпечат най-необходимите ни качества за деяние в този момент и в обозримо бъдеще, поради характера и източниците на рисковете и заканите в нашия район.
Сигурността в Черно море и посрещане на провокациите от Изток би трябвало да бъде водещ приоритет при превъоръжаването ни. Задължително е да бъдат взети такива решения, които ще обезпечат допустимо най-ефективната и към този момент изпитана и потвърдена в действителни бойни интервенции оперативно съвместима техника.
Сега е време за повече НАТО в Черно море.
България би трябвало да поддържа съюзни начинания за създаване и развиване на качества на НАТО в района, в осъществяване на решенията на Алианса по построяването на приспособеното предно наличие на НАТО на Югоизток. В тази връзка България би трябвало да стане хазаин на взаимни съюзни формирования.
Време е към този момент и за повече взаимни задачи със съюзни страни по защита на българското въздушно пространство – опция, която беше регламентирана през 2016 година
Този случай недвусмислено демонстрира, че съветската опасност за мира в района е действителна, а не хипотетична, че е време за съответни дейности, а не за „ снишаване “. Защото бурята няма да отмине. А в стихия оцеляват мощните и устойчивите страни, които могат да разчитат на правилни и мощни съдружници. България през днешния ден е част от НАТО и не е беззащитна. Въпросът е какъв съдружник сме – нерешителен и снишаващ се или заслужен и мощен член на евроатлантическото семейство на свободните нации и сполучливи страни.
АСБ чака навременни и съответни решения от всички виновни български държавни институции с съответни ограничения за отбрана на националната сигурност поради очертаващата се ескалация на напрежението в Черноморския район.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ