Впоследните години на Слави не ми вървеше с работата. Чукаше

Впоследните години на Слави не ми вървеше с работата. Чукаше на вратите на доста компании, само че офертите им или бяха неизгодни, или изискваха пренасяне на друго място. Но по какъв начин да стане това, когато Слави имаше жена и три деца?

Те бяха неговата горделивост, само че и огромна тежест.

В деня, в който двойката разбра, че чака три деца в бъдеще, те бяха доста щастливи. Но когато бебетата се родиха, двамата родители сами трябваше се грижат за децата, никой не им помагаше. В началото беше мъчно.

Трябваше да наемат дребен едностаен апартамент. Понякога жена му Ана спеше на матрак в кухнята, затваряше се там с децата, с цел да може най-малко мъжът й да спи умерено. После се сменяха.

Когато децата пораснаха, нещата станаха по-лесни. Те си играеха едно с друго, а родителите им се занимаваха с работата си. В опит да изхрани огромното си семейство, Слави се опита да си откри добра работа, а Ана се грижеше за децата.

Бяха натрупали задължения и никой не искаше да помогне. Приятелите избягваха мъжа, който постоянно молеше за пари. И всичко се трансформира в обаян кръг.

Дядото

Един ден Слави срещна възрастен мъж покрай входа им. Веднага стана ясно, че дядото мръзнеше отдавна. Слави го попита каква е повода да стои в студа, както се оказа, снахата просто изгонила стареца.

Слави бе с положително сърце, не можеше да го остави самичък на улицата. Но дядото не искаше да отиде в дома му. И Слави самичък се качи в жилището. Разказа на Ана за тази среща и тя го помоли да убеди дядото още един път да влезе за малко и най-малко да се стопли.

Слави го откри покрай входа.

— Дядо, по какъв начин се казваш? – попита той.

— Иван.

— И по този начин, Иване. Жена ми ме изпрати за теб. И сподели да не се връщам без теб. Ела при нас. Ще те стоплим и нахраним.

— Толкова ми е неудобно. — разплака се дядото, само че се затътри след Слави.

След гореща баня дядото седна и стартира описа си. От дребен живеел в малко село – били небогати и едвам оцелявало. Семейството му се заселило в остаряла баня; нямало къде другаде да живее.

След като се върнал от казармата, не видял татко си повече. Гледал старата си майка, а в това време и се оженил.

Живеели безшумно и умерено. Работел в селското стопанство. После брачната половинка му родила наследник. Отгледали го с огромна обич, синът им пораснал и се оженил. За страдание, жена му умряла при раждане.

Синът на дядо Иван скърбял известно време, а по-късно отпътувал да завоюва малко пари и срещнал Карина. Иван незабавно усетил, че има нещо зло в снаха му. Синът му заживял дружно с Карина, макар че тя имала деца.

Дядото направи известна пауза, като че ли се опитваше да откри сили да продължи, и сподели:

„ Един ден синът ми пристигна да ме види, видя в какви условия пребивавам и ме предложения при него. Не се съгласих незабавно, само че той ме убеди. Все отново напредналата ми възраст си споделяше думата. И внезапно синът ми умря. В злополука. Сърцето по този начин ме болеше, че едвам не стигнах до болница. 

Тогава взех решение да се върна в селото, само че когато дойдох, видях, че къщата ми напълно бе сдала багажа – покривът бе крив, едвам се държеше на колоните си. Върнах се при снаха си и какво да видя – тя бързо бе не запомнила сина ми и си бе намериал различен мъж. Нямаше позор даже пред децата си. Тя ме изгони. И ето ме на улицата. “

Аня еда сдържаше сълзите си. Наля чай на дядото и го успокои. И по този начин старецът остана да живее при фамилията. Даваше пенсията си на хората, които го приютиха и им благодареше неуморно.

Един ден дядо донесе на Слави директория с документи. За правата на къщата му в селото. Както се оказа след това, дядо усетщал идната си гибел. Отказваше да върви по лекари, не ги харесваше.

След 3 месеца дядото умря. Без да пречи на никого. Слави и Ана го погребаха, като продадоха остарялата си кола за тази цел. Минаха няколко дни и собственичката на жилището им сподели, че счита да го продаде. Помоли ги да се изнесат.

Слави се обърна за помощ към всеки, който можеше. Но никой не откликна. Всички подминаха нещастието им В резултат на това фамилията нямаше различен избор, с изключение на да отиде на село, в къщата на дядото. Кой знаеше какво ги чака там.

Далечен родственик на дядо Иван им оказа помощ да се реалокират. Роднината избухна в смях, когато видя наследството – остарялата разкривена къща в действителност бе пред сриване, покривът течеше…

— Хахаха. Ще падна от смях. Като виждам и бараката, която ви е подарил, всеки миг ще падне – сподели роднината, до момента в който разтоварваха движимостите си. 

Къщата в действителност беше в извънредно положение, само че най-малко можеше да се живее в нея. След известно време Слави стартира да закърпва дупките и да й връща естествения тип.

Находката

Един ден Слави изкъртваше дщемето, когато напипа нещо. Започна да маха дъските и не повярва на очите си. В пода имаше дупка, а в дупката имаше остаряло гърне със златни монети и украшения. Той извика Ана и й сподели находката. Започнаха да плачат от благополучие.

Скоро те съумяха да построят прилична нова къща на мястото на остарялата. А след това издигнаха и надгробен монумент на дядото, който ги избави. 

Скоро, благодарение на локалните хора, Слави стартира личен бизнес, най-хубавият в цялата област. Нищо необичайно – Слави постоянно бе имал предприемаческа жила, просто нямаше задоволително пари. И всички му благодариха.

Един ден оня родственик, който се смееше на Славик, когато се реалокира, пристигна да го посети. Просто искаше да му даде някои от непотребните си движимости. Пристигна дружно със брачната половинка си.

Двамата обаче не откриха къщата на Слави незабавно. Дори си помислиха, че са попаднали в неверното село. Попитаха локалните къде живее фамилията на Слави. И бяха доста сюрпризирани, когато видяха имението.

Слави пък таман слизаше от вратата на джипа си.

— Слави? — извика роднината.

— Здравей. Какво не е наред, че реши да ни посетиш?

— Не разбирам от кое място се взе всичко това?

— А, взе се, взе се – усмихна се Слави.

— Да бе. Няма по какъв начин просто по този начин.

— Има, има.

Слави вкара колата си в гаража и изчезна от взор.

— С кого приказва там? – попита го жена му Ана.

— Някакви хора са объркали пътя.

— Упъти ли ги?

— И още как…