Великите военни изцепки: Битката за Киев (1941 г.)
Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.
Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.
В края на месец юни, 1941 година, светът е смълчан пред стихия, каквато човечеството не е виждало до в този момент. Над Европа тегне лъжливо успокоение и тишина, която би трябвало да е звучала злокобно в ушите на тези, които са се досещали какво следва. Нацистка Германия е на върха на славата си. Франция е сложена на колене. Балканите са завладени за към месец. Централна Европа или е част от Райха или е част от спътниците, въртящи се към Берлин. Германските войски са подчинили Норвегия, съкрушили са Дания за няколко часа и са окупирали Белгия, Нидерландия и Люксембург.
Всичко това под зоркия взор и с безмълвното единодушие на Сталин. Съюз на съветските социалистически републики също не е кротувал. След като си поделя Полша с германците, през зимата на 1939 година, Червената войска атакува Финландия и след тежка и кървава война, съумява да отвоюва няколко основни територии в източните елементи на страната. През 1940 година, Съюз на съветските социалистически републики анексира Литва, Латвия и Естония.
Männer der Vorausabteilung dringen in das von den Sowjets besetzte Dorf ein. Jedes Haus, jedes Gehöft muss von den sowjetischen Soldaten und Heckenschützen freigemacht werden. Prop-Kp. 637; Ort: Gatnoje – Datum 6.8.1941 Следва окупация на Бесарабия и Буковина от Румъния. На процедура, в Европа са останали 3 изцяло самостоятелни страни – Англия, Германия, Съюз на съветските социалистически републики. Швеция и Испания резервират неутралитет официално, само че действително стопанските системи им не престават да зареждат Райха със първични материали. Италия официално е сътрудник на Германия, само че неуспехите в Гърция и Африка трансформират Мусолини в пионка в ръцете на Хитлер. Швейцария, Португалия и Ирландия пазят нерешителен неутралитет, присвили се в очакване на по-голямата стихия.
По време на своите съвещания с генералния щаб и водещите плановици в Берлин, Хитлер доближава до ужасяващо за него просветление. Заради комерсиалното ембарго, наложено от Англия и нейния флот, Германия е принудена да внася всички съществени запаси от Съюз на съветските социалистически републики. Това основава голям търговски недостиг, който заплашва да сложи немската стопанска система на колене. За да избегне този сюжет, счита Хитлер, Германия би трябвало да нападна Съюз на съветските социалистически републики, да ликвидира комунистическата империя и да отнеме големите й запаси. Тази концепция се оформя дефинитивно още в края на 1940 година, макар че Германия към момента не се е справила с последния си конкурент на Западния фронт – Англия.
Провалът на италианската инвазия в Гърция, комбиниран с дипломатическите маневри към България и Югославия при започване на 1941 година, трансформират фрапантно проектите на Хитлер. Германия би трябвало да реши обстановката на Балканите. Същевременно, в Африка италианските войски са подложени на поредност от унизителни провали, които водят английските войски в Либия. В края на февруари, 1941 година е сложено началото на немския експедиционен корпус (DAK), чиято задача е да подкрепи италианските войски за завземането на Египет.
Успоредно с тази интервенция, Райхът е заставен да задели запаси за разрешаване на балканската алтернатива, в която Италия е сложила Оста през декември, 1940 година Германските войски са приведени в подготвеност за осъществяване на Операция „ 25 “ против Югославия и Операция „ Марита “ против Гърция. Привличането на България на 1-ви март, 1941 година, основава комфортна опция за придвижване на Вермахта на юг от р. Дунав.
Generaloberst Guderian auf dem Gefechtsstand eines Panzerregiments. St‰ndig steht der General in der vordersten Front. Hier besucht er den Gefechtsstand eines Panzerregiments, um sich von dem planm‰ssigen Verlauf des Vormarsches zu ¸berzeugen. PK-Huschke-Scherl. 20.8.41 [herausgabedatum] „ Fr “ OKW До началото на юни, 1941 година, Балканите са подчинени на Оста след две бързи и извънредно ефективи акции. Въпреки това, походът на Балканите и заделянето на войски за Африка неизбежно са забавили проектите на Хитлер за инвазия към Съюз на съветските социалистически републики. Една неверна стъпка и в Москва ще научат за готвената интервенция.
На 15-ти юни, 1941 година, в Москва се получава незабавна депеша от Япония. Германският публицист и скришен разузнавач на Съюз на съветските социалистически републики – Рихард Зорге, донася информация, изтекла от немското посолство е Токио, че на 22-ри юни се чака пълномащабна немска инвазия против Съюз на съветските социалистически републики. Новината е отнесена на Сталин, който я отхвърля с неуважение.
Вождът е уверен, че Хитлер не би посмял да наруши мира си със Съюз на съветските социалистически републики. В нощта на нашествието, безусловно половин час преди немските войски да пресекат границата, руска комбинация с жито се насочва по ЖП линията в посока Германия, носейки следващата контрактувана доставка храни от комунистическата към нацистката империя.
Призори на 22-ри юни, 1941 година, немските войски пресичат границата на Съюз на съветските социалистически републики. Тревожен сигнал раздрусва радиочестотите в комунистическата страна. „ Внимание….внимание “ прогърмява гласа на Юрий Левитан – „ приказва Москва. Днес, в четири часа сутринта, без да афишират война, немските сили нападнаха границите на Съветския съюз! Започва Великата Отечествена война!…Нашето дело е праведно!
Врагът ще бъде разрушен! Победата ще бъде наша! “ Уверените слова на фамозния представител не кореспондират на реакцията на Червената войска. Последвалите часове ясно опровергават концепцията, че Съюз на съветските социалистически републики се е готвел дни по-късно да нападне Германия. Реакцията на красноармейците демонстрира, че техните фронтови елементи са изцяло неподготвени за бойната паника. В рамките на към седмица, Съюз на съветските социалистически републики е вцепенен от цялостен безпорядък и липса на ясна, и съответна информация за това, което се случва по западните граници на страната.
Zentralbild II.Weltkrieg 1939-1945 An der Front in der Sowjetunion UBz.: einen Wachposten der faschistischen deutschen Wehrmacht auf der Zitadelle der am Vortage, dem 19.9.1941 eroberten Stadt Kiew und einen Blick auf die Stadt mit der brennenden Dnjepr-Br¸cke. PK: Schmidt Германското нахлуване се развива по проект и даже надвишава упованията на Върховното командване на Вермахта (OKW). Германското нахлуване е разграничено на три съществени посоки. На левия фланг (север), група армии „ Север “ под командването на ген. Вилхелм декор Лееб би трябвало да настъпи по продължение на Балтийско море, след което да обсади и превземе Ленинград.
В центъра на настъплението, главните сили са поверени на ген. Феодор декор Бок, подкрепян от бронетанкова формация на ген. Хайнц Гудериан би трябвало да напреднат към Москва и да завземат руската столица. На десния (южен) фланг, група армии „ Юг “, отпред с ген. Герд декор Рудщет, подпомаган от бронетанковите елементи на ген. Паул Лудвиг Евалд декор Клайст, би трябвало да настъпят през Украйна и да отрежат достъпа на Съюз на съветските социалистически републики до Черно и Азовско море.
Хитлер отдава огромно значение на завладяването на Украйна – житницата на Съюз на съветските социалистически републики. Същевременно, Сталин е заделил най-сериозните си сили точно в тази посока. Съветските войски са проведени в два фронта (еквивалент на група армии) – Югозападен под командването на ген. Кирпонос и Южен под командването на ген. Тюленев. На двамата герои от гражданската война е поверено да защитят Украйна и непременно да спрат немското нахлуване.
В реалност, Червената войска провежда най-упоритата си и съответна опозиция в ранните седмици на войната точно по южните фронтове. Войниците се бият настойчиво и отстъпват или в последния миг, или умират в кървави боеве. Голяма роля за това изиграва и твърдата политика на комунистическата партия – Сталин не разрешава всякакво оттегляне на фронтовите елементи и декларира, че от руските бойци би трябвало да се изисква повече храброст да правят отстъпка, в сравнение с да настъпят. Упорството на красноармейците е такова, посредством след поредност от първични триумфи при започване на м. юли, Вермахтът се оказва в положение на защита след поредност от нападателни контраатаки на красноармейците.
Scherl Die Sowjets hatten sämtliche Uebergänge über den Dnjepr bei Kiew gesprengt. Innerhalb 24 Stunden wurden von unseren Pionieren jedoch neue behelfsmäßige Übergänge hergerichtet. PK-Aufnahme: Kriegsberichter Mittelstaedt 8.10.41 [Herausgabedatum] В тази обстановка, Хитлер дава заповеди, които променят до известна степен първичната концепция на настъплението. Действайки срещу препоръките на своите генерали, фюрерът заповядва част от груп армии „ Център “ да завият на югоизток и да подкрепят дейностите на група армии Юг. Причина за тази смяна в проектите е, че към Киев Съюз на съветските социалистически републики струпва голямо количество бойци (над 750 000 души) и техника, които да защитят киевския чеп, обграден по фланговете от немски сили. Хитлер има вяра, че една победа с цялостно обграждане на Киев, ще докара до срутване на руската защита в Украйна и разпад на Червената войска в резултат от грамадните загуби.
Същевременно, руските генерали в Украйна пишат незабавни депеши до Москва, в която упорстват Ставка (генералният щаб) да им позволи да изтеглят силите си от Киев към по-удобна линия за защита. Съветските командири предугаждат, че вклиненият в немския фронт Киев е прекомерно сложен за пазене, даже и с това доста количество бойци разполагаем. Съветите не разполагат с задоволително самолети, а огромна част от танковите им сили в Украйна са заличаване в борбата при Уман през юли, 1941 година Сталин е безапелационен, че отстъплението е немислимо.
На 12-ти септември, 1941 година, силите на Клайст и Гудериан, следвайки заповедите на Хитлер, правят обграждане на руските сили към Киев. Германските танкови колони се съединяват на 190 км източно то Киев при Локвица. Тяхното нахлуване е последвано от напредване на пехотни елементи, които да приключват обкръжението.
Същевременно, на вятъра чакайки заповед за оттегляне, Червената войска е оставена на милостта на немската артилерия и авиация, които нанасят страховити загуби на препоръките, чиято техника се оказва незадоволително многочислена или качествена, с цел да се отговори на вражеските бомбардировки. Парадоксално, информацията че Ставка е наредила евакуиране от Киев, идва няколко часа откакто германците към този момент са затворили чувала.
Между 12 и 19 септември, 1941 година, Червената войска води обезверена битка с цел да отбрани Киев и покрайнините, само че най-накрая силите, поверени скоро преди този момент на маршал Тимошенко са разгромени. Германските войски стартират да разрушават обкръжените красноармейци на по-малки джобове, които последователно са премахнати т силите на Вермахта. Опитът на руските войски да пробият обкръжението се проваля, най-много поради неналичието на моторизирана техника и танкове, както и поради прекомерно мудната и несъответстваща реакция на централното командване, парализирано от боязън пред Сталин.
Резултатът от сполучливото немско нахлуване, е най-голямото обграждане на сухопътни войски в историята. Смята се, че до 600 000 руски бойци попадат в плен. Освен тях, ок. 110 000 а избити или изчезнали. С един единствен удар, Вермахта на процедура ликвидира целия Югозападен фронт. Едва ок. 15 000 руски бойци съумяват да се измъкнат от обкръжението. В боевете за реализиране на пробив умира и командирът на Югозападния фронт – ген. Михаил Кирпонос, чийто антураж е изумен от скрита от германците крайпътна мина.
Сляпата непримиримост на Червената войска, неналичието на еластичност измежду командирите и парализиращата воля на Сталин, основават рецептата за цялостен неуспех. Червената войска се оказва неспособна да организира съответна отбранителна акция в дълготраен проект. Силите й се пилеят в безсмислени контраофанзиви, които в последна сметка изтощават руските елементи повече, в сравнение с техните немски съперници. Резултатът е един от най-големите провали във военната история на света.
