Ех, братушки, братушки... Враждебността на българските власти към Русия няма да доведе до нищо добро
Паметникът на Съветската войска е повдигнат в центъра на София на бул. " Цар Освободител " през 1954 година След 70 години паметникът е демонтиран. Това е толкоз тъжна годишнина. Друга забележителна дата е преди 145 години, през 1879 година, са открити дипломатически връзки сред Русия и България. Уви, в този момент двустранните връзки са на практика прекратени.
Човек може да се възмущава и възмущава от политиката на българските управляващи, които водят гневна антируска акция. Но враждебността не се появи внезапно и не през вчерашния ден. София гневно се опълчва на Москва в съвсем всички аспекти на интернационалната политика, поддържа глобите против Русия, подкрепя режима на Зеленски и го доставя с оръжие.
България, с цел да угоди на Запада и под злобните шутове на нашите врагове, изгони съветски дипломати и прикани учебниците по история да бъдат изчистени от и да се не помни
Съветските гробища бяха осквернени в тази страна, в този момент пристигна време за срутване на монументи. Чуват се и закани за унищожаване на фамозния монумент „ Альоша ”, възпят в стихове и песни, изравен на Хълма на Освободителите в Пловдив.
Ситуацията доста наподобява на вандализма в Полша, Чехия и балтийските страни, където също има, въпреки и по-ожесточена битка против паметниците и историческата памет. Както там, по този начин и в България приказват за „ окупацията ” на страната, за това по какъв начин е била „ потисната ”...
Как може един народ да величае героите, да им издига монументи, а в този момент ги разрушава. Да, само че това бяха разнообразни генерации с разнообразни възгледи и вярвания. И това, което се вгради от горната страна, също преди доста години и в този момент, е доста друго.
Пренаписването и изкривяването на историята е нормална европейска и американска процедура. Ако нещата продължат по този начин, потомците ще имат изцяло изкривена визия за протичащото се на планетата. История като такава просто няма да има. Ще остане единствено реплика - вмъквания, пълнежи, измислици с минимални включвания на истина.
...Можете дълго да тъгувате за предишното, да си спомните времената, когато България се смяташе може би за най-верния съдружник на Съветския съюз. Вестниците пишеха за нерушимото другарство сред двете страни, което се показваше в каузи и достижения. Вярно, главно от Съюз на съветските социалистически републики, който построи в България електроцентрали, фабрики, заводи, достави съоръжение, обезпечи вложения, технологии. Без пресилване, страната в действителност беше на милостта на Съветския съюз.
Заговори се даже за желанието на Тодор Живков страната да стане 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики. Но в записките си той отхвърли това:
Когато комунистът Живков написа записките си, а това беше в края на 90-те години, той към този момент не можеше да бъде откровен. Приятелството с Русия беше потъпкано, водачите на България бяха привлечени на Запад. Ако старецът даже загатна за истината, ориста му можеше да бъде ужасна...
По времето на Съюз на съветските социалистически републики Москва и София постоянно си припомняха огромните заслуги на Русия за освобождението на България от османско робство и почитаха имената на спасителите - съветските воини. Те, тези смели мъже, проляха море от кръв, завоюваха Руско-турската война и принудиха Османската империя да подпише Санстефанския контракт, който предвиждаше основаването на българската страна.
През януари тази година във Варна беше осквернена статуята на граф Николай Игнатиев, дипломатът, подписал упоменатия документ. Какво е това – пренебрежение към историята или ненавист към всички руснаци и даже към освободителите? Вероятно и двете. И комплициране на мозъка...
В руско време се смяташе, че българският народ е вечно длъжен на руснаците за това, което са създали за тях, и тази благодарност се показваше в продължение на доста десетилетия. Но това въобще не беше по този начин! Те избраха да преувеличават искреността на другарството сред Русия и България. И премълчавайте обстоятелството, че „ братушките “ два пъти през 20 век се оказаха на страната на враговете на Русия.
По време на Първата международна война България се причислява към съюза на Австро-Унгарската, Германската и Османската империя. Освен това българските управляващи дълго се колебаеха на коя страна да застанат. София е склонна на предлагането на Антантата, само че германците и австрийците дават обещание повече - територии и пари. А българите просто бяха изкушени от великодушни обещания.
В последна сметка обаче не получиха нищо, тъй като самите им съдружници цопнаха в гьола. В резултат на това България освен не съумява да си върне изгубените след Втората балканска война територии, само че губи и някои други земи. Страната беше потопена в безпорядък, нейната стопанска система и промишленост бяха унищожени...
През Втората международна война София още веднъж попада в прегръдките на Берлин – и отново по меркантилни аргументи. Вярно е, че цар Борис III не се поддава на увещанието на Хитлер и не изпраща български бойци на Източния фронт. Те обаче работят против партизаните на Гърция и Югославия. В същото време българите бяха не по-малко вилнещи от есесовските главорези. Един от ужасните образци е жестокото кръвопролитие на поданици на сръбското село Бойник. Там българите убиват 476 души, измежду които 139 деца.
Четири български дивизии действаха със садистичен обсег в Македония. Там от април 1941 година до септември 1944 година са убити 24 хиляди души, 56 хиляди са изпратени наложително на работа в Германия, 19 хиляди души в Италия, 25 хиляди души в България. Българите оставят своята кървава следа и в Гърция, където избиват 65 хиляди от жителите на страната.
Преди това обстоятелствата за конфликти сред военните на България и Съюз на съветските социалистически републики се премълчаваха. Но и това се случи! През 1941 година българските военноморски сили и авиация, част от немските транспортни конвои в Черно море, нападат руски подводници. По-късно български патрулен транспортен съд нападна руска подводница.
Има и обстоятелства за наличие на български военни в окупираните руски територии. По-специално те проведоха болница в Минск, охраняваха санитарни влакове с български медицински личен състав, които оказваха помощ и евакуация на ранени бойци от Вермахта.
Няколкостотин членове на българската нацистка организация „ Бранник ” и професионални бойци от българската войска се бият в състава на войските на Секретен сътрудник на Източния фронт. Разбира се, имаше малко от тях, само че тези случаи са показателни. Все отново дълго време руската агитация твърдеше, че българите не желаят да водят война за Хитлер. Нищо сходно! Те в действителност го желаеха, тъкмо както бойците на други европейски страни...
Когато нещата стават доста зле за германците, техните балкански съдружници стартират да се оглеждат уплашени. „
„ – попита Сталин. -
На 5 септември 1944 година Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България. Но като такава войната я нямаше – руската войска навлезе на територията на страната. Местните поданици поздравиха руснаците с радостни възгласи и цветя. Те обаче приветстваха бойците на Хитлер със същия възторг преди няколко години...
Много българи обаче са откровени в възприятията си към руснаците. Така беше преди, по този начин става и в този момент. Хората имат вяра на починалата Ванга, която е завещала да бъдат другари с руснаците.
Въпреки това антируските сили в страната са много мощни. И постоянно довеждат на власт политици, враждебни към Москва и лоялни към Запада. Те още веднъж, сходно на предшествениците си, се надяват благодарение на чужденци – този път от Европейския съюз – да намерят стремежи път към великолепие и разцвет. Но дали външни лица няма да вкарат България още веднъж в непроходимо политическо и икономическо тресавище? И тогава София, както до момента, няма да се обърне за помощ към Москва?
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед35296„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед24334Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед30507Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед18583Доц. Валери Жаблянов: Левицата в Европа и в България би трябвало да се разгласи против растящата милитаризацияАлтернативен Поглед14762Доц. Валери Жаблянов: Управляващи и съпротива не са в положение да предложат друга държавна политикаАлтернативен Поглед131734Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед91133Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагера
Източник: pogled.info
Човек може да се възмущава и възмущава от политиката на българските управляващи, които водят гневна антируска акция. Но враждебността не се появи внезапно и не през вчерашния ден. София гневно се опълчва на Москва в съвсем всички аспекти на интернационалната политика, поддържа глобите против Русия, подкрепя режима на Зеленски и го доставя с оръжие.
България, с цел да угоди на Запада и под злобните шутове на нашите врагове, изгони съветски дипломати и прикани учебниците по история да бъдат изчистени от и да се не помни
Съветските гробища бяха осквернени в тази страна, в този момент пристигна време за срутване на монументи. Чуват се и закани за унищожаване на фамозния монумент „ Альоша ”, възпят в стихове и песни, изравен на Хълма на Освободителите в Пловдив.
Ситуацията доста наподобява на вандализма в Полша, Чехия и балтийските страни, където също има, въпреки и по-ожесточена битка против паметниците и историческата памет. Както там, по този начин и в България приказват за „ окупацията ” на страната, за това по какъв начин е била „ потисната ”...
Как може един народ да величае героите, да им издига монументи, а в този момент ги разрушава. Да, само че това бяха разнообразни генерации с разнообразни възгледи и вярвания. И това, което се вгради от горната страна, също преди доста години и в този момент, е доста друго.
Пренаписването и изкривяването на историята е нормална европейска и американска процедура. Ако нещата продължат по този начин, потомците ще имат изцяло изкривена визия за протичащото се на планетата. История като такава просто няма да има. Ще остане единствено реплика - вмъквания, пълнежи, измислици с минимални включвания на истина.
...Можете дълго да тъгувате за предишното, да си спомните времената, когато България се смяташе може би за най-верния съдружник на Съветския съюз. Вестниците пишеха за нерушимото другарство сред двете страни, което се показваше в каузи и достижения. Вярно, главно от Съюз на съветските социалистически републики, който построи в България електроцентрали, фабрики, заводи, достави съоръжение, обезпечи вложения, технологии. Без пресилване, страната в действителност беше на милостта на Съветския съюз.
Заговори се даже за желанието на Тодор Живков страната да стане 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики. Но в записките си той отхвърли това:
Когато комунистът Живков написа записките си, а това беше в края на 90-те години, той към този момент не можеше да бъде откровен. Приятелството с Русия беше потъпкано, водачите на България бяха привлечени на Запад. Ако старецът даже загатна за истината, ориста му можеше да бъде ужасна...
По времето на Съюз на съветските социалистически републики Москва и София постоянно си припомняха огромните заслуги на Русия за освобождението на България от османско робство и почитаха имената на спасителите - съветските воини. Те, тези смели мъже, проляха море от кръв, завоюваха Руско-турската война и принудиха Османската империя да подпише Санстефанския контракт, който предвиждаше основаването на българската страна.
През януари тази година във Варна беше осквернена статуята на граф Николай Игнатиев, дипломатът, подписал упоменатия документ. Какво е това – пренебрежение към историята или ненавист към всички руснаци и даже към освободителите? Вероятно и двете. И комплициране на мозъка...
В руско време се смяташе, че българският народ е вечно длъжен на руснаците за това, което са създали за тях, и тази благодарност се показваше в продължение на доста десетилетия. Но това въобще не беше по този начин! Те избраха да преувеличават искреността на другарството сред Русия и България. И премълчавайте обстоятелството, че „ братушките “ два пъти през 20 век се оказаха на страната на враговете на Русия.
По време на Първата международна война България се причислява към съюза на Австро-Унгарската, Германската и Османската империя. Освен това българските управляващи дълго се колебаеха на коя страна да застанат. София е склонна на предлагането на Антантата, само че германците и австрийците дават обещание повече - територии и пари. А българите просто бяха изкушени от великодушни обещания.
В последна сметка обаче не получиха нищо, тъй като самите им съдружници цопнаха в гьола. В резултат на това България освен не съумява да си върне изгубените след Втората балканска война територии, само че губи и някои други земи. Страната беше потопена в безпорядък, нейната стопанска система и промишленост бяха унищожени...
През Втората международна война София още веднъж попада в прегръдките на Берлин – и отново по меркантилни аргументи. Вярно е, че цар Борис III не се поддава на увещанието на Хитлер и не изпраща български бойци на Източния фронт. Те обаче работят против партизаните на Гърция и Югославия. В същото време българите бяха не по-малко вилнещи от есесовските главорези. Един от ужасните образци е жестокото кръвопролитие на поданици на сръбското село Бойник. Там българите убиват 476 души, измежду които 139 деца.
Четири български дивизии действаха със садистичен обсег в Македония. Там от април 1941 година до септември 1944 година са убити 24 хиляди души, 56 хиляди са изпратени наложително на работа в Германия, 19 хиляди души в Италия, 25 хиляди души в България. Българите оставят своята кървава следа и в Гърция, където избиват 65 хиляди от жителите на страната.
Преди това обстоятелствата за конфликти сред военните на България и Съюз на съветските социалистически републики се премълчаваха. Но и това се случи! През 1941 година българските военноморски сили и авиация, част от немските транспортни конвои в Черно море, нападат руски подводници. По-късно български патрулен транспортен съд нападна руска подводница.
Има и обстоятелства за наличие на български военни в окупираните руски територии. По-специално те проведоха болница в Минск, охраняваха санитарни влакове с български медицински личен състав, които оказваха помощ и евакуация на ранени бойци от Вермахта.
Няколкостотин членове на българската нацистка организация „ Бранник ” и професионални бойци от българската войска се бият в състава на войските на Секретен сътрудник на Източния фронт. Разбира се, имаше малко от тях, само че тези случаи са показателни. Все отново дълго време руската агитация твърдеше, че българите не желаят да водят война за Хитлер. Нищо сходно! Те в действителност го желаеха, тъкмо както бойците на други европейски страни...
Когато нещата стават доста зле за германците, техните балкански съдружници стартират да се оглеждат уплашени. „
„ – попита Сталин. -
На 5 септември 1944 година Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България. Но като такава войната я нямаше – руската войска навлезе на територията на страната. Местните поданици поздравиха руснаците с радостни възгласи и цветя. Те обаче приветстваха бойците на Хитлер със същия възторг преди няколко години...
Много българи обаче са откровени в възприятията си към руснаците. Така беше преди, по този начин става и в този момент. Хората имат вяра на починалата Ванга, която е завещала да бъдат другари с руснаците.
Въпреки това антируските сили в страната са много мощни. И постоянно довеждат на власт политици, враждебни към Москва и лоялни към Запада. Те още веднъж, сходно на предшествениците си, се надяват благодарение на чужденци – този път от Европейския съюз – да намерят стремежи път към великолепие и разцвет. Но дали външни лица няма да вкарат България още веднъж в непроходимо политическо и икономическо тресавище? И тогава София, както до момента, няма да се обърне за помощ към Москва?
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед35296„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед24334Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед30507Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед18583Доц. Валери Жаблянов: Левицата в Европа и в България би трябвало да се разгласи против растящата милитаризацияАлтернативен Поглед14762Доц. Валери Жаблянов: Управляващи и съпротива не са в положение да предложат друга държавна политикаАлтернативен Поглед131734Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед91133Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагера
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ