Великите военни изцепки: Превземането на Белград през 1941 г.
Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.
Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.
Годината е 1941-ва. Нацистка Германия е съумяла да смаже съпротивата на Франция, прогонила е Съюзниците от Норвегия, завзела е Полша и е анексирала Чехия и Австрия. Между Атлантика и Черно море работи единствено една велика мощ и тя наподобява несломима.
Неуспехите на Хитлер против Англия го карат да обърне взор на Изток. От една страна, неговият съюз със Сталин, който дава картбланш за войната с Франция стартира съществено да тормози фюрера. От друга – неуспехът на Италия в Гърция основава рискова опция за разширение на английското въздействие в Европа и разпръскване на Германия посредством отваряне на нов фронт през Средиземно море. За да се подсигури немският гръб и да се потърси дефинитивно омиротворяване на Европа преди плануваното навлизане в Съюз на съветските социалистически републики, Хитлер взема решение да ликвидира Югославия и Гърция.
През март, 1941 година, България е привлечена като съдружник, което дава опция на Вермахта да нахлуе в двете страни от спомагателни изходни позиции, което доста усилва възможностите за бърз триумф. Въпреки това, от Югославия и Гърция се чака да окажат сериозна опозиция. Гърците към този момент са сe посочили като упорити бойци по време на войната с Италия (1940-41г.), а Югославия е съществено засилена от военни доставки от Франция през целя интервал сред Световните войни.
В Берлин никой не се съмнява в крайния триумф. Въпросът е какъв брой време ще отнеме той и на каква цена. Врагът не е недооценен и за миг. Германия ангажира 22 дивизии, от които 5 са танкови, две – мотострелкови и една планинска. Ангажирани са над 800 танка и над 750 самолета. За втория стадий – нашествието на Гърция, е очакван спомагателен брой танкове и самолети, плюс 22 дивизии и над 660 самолета от страна на Италия. Германците разполагат силите си на необятен фронт, покривайки цялата северна и източна граница на Югославия, от Триесткия залив, през Банат и чак до Македония.
Само в границите на няколко дни югославската войска, огромна част от която формирана от зле подготвени резервисти и наборници, е бита по всички фронтове. Нахлуването в гръб откъм България се оказва съдбовно, а основната позиция при Ниш, на която югославското командване разчита, е завладяна, с което главните сили на кралството са изолирани към столицата Белград. Победата наподобява сигурна, само че даже в тази напрегната обстановка, историята дава късмет за разиграването на едно извънредно трагично събитие, което може да се дефинира или като нечуван шанс, или като тоталната военна издънка.
Идеята му е да придобие оптимално добра визия за защитата на вражеската столица преди форсирането на Дунав и Драва от главните сили на Вермахта. Със себе си води няколко бойци и подофицери. Според един източници групата се състои от общо седем души (по-популярната версия), а съгласно други – от девет. Клингенберг и мъжете му прекосяват Дунав с лодка, която обаче потъва и те не съумяват да доведат повече хора със себе си. Въпреки че е самичък и обграден от голям брой противников бойци, немският офицер резервира наличие на духа и продължава по проект.
Придвижвайки се към столицата Белград, германците попадат на взвод югославски бойци. В разразилата се престрелка, Клингенберг и хората му се оправят с съперника без загуби и пленяват двадесетина бойци, които повеждат със себе си. Странната групичка влиза в Белград на 13 април, 1941 година и притегля учудените погледи на локалното население. Въпреки това, не им е обърнато изключително внимание и Клингенберг съумява да доближи центъра на града, където заповядва да се издигне немското знаме. Малко по-късно, към него и бойците му идва кмета на Белград. Двамата беседват и Клингенберг като занаятчия на покера съумява да блъфира и да излъже югославските управляващи. Той показва, че има директна връзка с Луфтвафе и може да заповяда повтаряне на разрушителните бомбардировки от 6-7 април, както и масиран артилерийски бараж.
Кметът и другите публични лица се съвещават и вземат решение да предадат града на германците, вярвайки, че напълно скоро след Клингенберг ще дойдат и други войскови подразделения. За благополучие на Фриц, в Белград фактически идват още няколко бойци от военната му част, които също са прекосили Дунав с лодки. Германците бързо се ориентират в ситуацията и стартират да се държат като цялостни господари на града, без и за секунда да издават обстоятелството, че едвам десетина индивида управляват цялата столица.
Ден по-късно, главните немски сили идват в Белград. Командването е в ступор. За завладяването на столицата е била планувана комплицирана интервенция, на няколко стадия, в която се очаквало да загинат хиляди бойци. Първите известия, получени от Клингенберг, са признати с съмнение от командването на Дас Райх. Когато истината става ясна, Клингенберг небрежно е почетен с рицарски кръст за своя триумф.
