Андрей Райчев: Партиите не правят кабинет заради местните избори
Водят се подмолни маневри, които хората не схващат Въпросът кой е отговорен, че няма кабинет става централен Политическа партия не се стремят към компромис, а към избори, приказват на електората си. Идеята, че Радев постанова щерка си за актриса е просто неуместна Най-отгоре на сметката на Нинова ще написа " Радев ", твърди социологът Андрей Райчев в особено изявление за вестник стандарт
- Г-н Райчев, директно след връчването на втория мандат на Политическа партия политическата обстановка сякаш наподобява още по-затлачена, в сравнение с до момента. Защо се стигна до това?
-->
- От втория мандат никой не очакваше нещо изключително. Като цяло, клопката е следният
- множеството политици осъзнават, че би трябвало да създадат някакво държавно управление, което обаче би трябвало да се базира на фундаментален компромис. Те не могат да го създадат, не толкоз поради изборите в този момент, които по този метод ще избегнат, колкото поради локалните избори наесен. Тогава следва доста значима борба от всевъзможни гледни точки. Централно и основно - най-много за София.
- Какво демонстрира анализът ви за локалния избор в столицата?
- Христо Иванов би могъл да реализира голям триумф - да наложи десен кмет. Това на десницата не се е случвало от 2006 година, когато Бойко Борисов стана кмет - 17 години. Но изисква съюз с Политическа партия и доста положителни връзки с тях. Заради това той не може и крачка да направи към ГЕРБ, защото Политическа партия и ГЕРБ са в отвратителни връзки. Освен това, и самият негов електорат е извънредно песимистичен на тематика каквото и да било съдействие с ГЕРБ.
По този метод се образуват две големи ядра по 600-700 000 души всяко, които твърдо са решили да не бъдат един с различен. В такива условия няма по какъв начин да стане държавно управление.
- Но всички партии едвам през друга повтарят, че би трябвало да има кабинет. Защо приказват тези неща?
- Защото хората са ги изпратили с две разнообразни послания. Едното е: идете там и разгромете съперника, да речем за ГЕРБ. И второто е: идете там и се разберете нещо, което е тъкмо противоположното. И те подхождат и на двете команди. Казват: доста би трябвало да го създадем и няма да го създадем, тъй като другите са гадове.
- Само че това граничи с шизофрения.
- Това не е тяхна шизофрения, а шизофренно обръщение от суверена, който им е споделил: направете държавно управление, само че не правете държавно управление.
- Най-яростна в програмната си тирада в сряда сякаш беше Корнелия Нинова, която възкликна, че парламентарната република е в заплаха и провидя, че Радев заграбва властта. Има ли учредения за това?
- Това е битката й с Радев. Нищо такова действително няма, никакъв Радев не е заграбил никаква власт. Корнелия Нинова просто извънредно се притеснява, че на конгреса, който й следва - в случай че не на тоя, на идващия - на сметката, която ще й бъде поискана, най-големият автограф от горната страна ще бъде " Радев " - за какво се скара с президента, какво стана? И тя с всички сили се бори и се старае да разлъчи президента от неговия натурален електорат. Така че това е чисто нейна вътрешна маневра.
- А какво желае Движение за права и свободи в последна сметка, тъй като сме в обстановката, в която то държи ключа?
- То държи един от ключовете. Освен това, те много пострадаха от сатанизация през последните години. И желаят да излязат от изолираност и да влязат в обичаната си роля на дребен съдружник. Движение за права и свободи желае по-скоро да има присъединяване в някакви договаряния, а с тях никой не желае да договаря.
- Напротив, непрестанно ги канят и вземат участие в срещи.
- Да, несъмнено, не се е стигнало до нетърпимост. Но ГЕРБ да вземем за пример бяга като демон от тамян от това някой да не каже: ти си съдружник с Движение за права и свободи. Да не приказваме за другите.
- Много двуличие стана в цялата тази работа. В последна сметка то няма ли да изяде главите на всички?
- Има детайл на двуличие, само че не бих го нарекъл по този начин, а танц за пред електората. Електоратът е доста сензитивен, изключително в случай че види, че не е прав и споделя да вземем за пример: по какъв начин може да преговаряте въобще, вие сте предатели. Това не е по този начин. Политиците са там, с цел да договарят, обаче тези договаряния наподобяват като изменничество и те се стараят да не се срещат.
Давам следния образец - огромното обвиняване към Радев е, че се бил срещал с Бойко Борисов, което се оказа погрешно. Извинете, само че единият е бил министър председател три пъти, другият е втори мандат президент. Какво по-естествено има от това да седнат и да приказват. Но и едните, и другите ще кажат: ето, ти ни предаваш. Което е доста неуместно, единствено че това е настройката на българите. Тя датира още от синьо-червените времена, когато всеки диалог сред двете сили се разглеждаше като изменничество.
- ГЕРБ предложи кабинет от неполитически лица, Политическа партия твърди, че гръбнакът на кабинета им би трябвало да е политически. Кое е печелившото?
- И двете са ориентирани към решение на еднакъв въпрос. Ако те са сигурни, че няма да има кабинет, а избори - мисля, че това е по този начин - стартират да приказват не за кабинет, а за това за какво не стана. Просто са намерили два метода да го описват. Тоест, това е по-скоро опрощение, в сравнение с действително предпочитание да се върви напред. Защото хората са ги пратили с концепцията да създадат някаква власт. Оттук нататък въпросът кой е отговорен, че няма държавно управление става централен и те маневрират изпреварващо, с цел да кажат: ето, видяхте ли ги, ние направихме всичко допустимо, дори компромис им предложихме, а те не желаят.
Въпросът е дали има някакъв късмет за кабинет, в случай че Радев връчи мандата на Христо Иванов? Но той ще пази като зеницата на окото си параметъра " единствено дружно с Политическа партия ". Все отново има някакъв късмет да се направи нещо краткотрайно. Друг не виждам. Ако Радев го даде на Корнелия Нинова, това ще бъде просто звук преди изборите.
- Политическа партия предложи 4 целта, само че в тях има авансово заложени бомби за Българска социалистическа партия като войната в Украйна и Изборния кодекс. Нарочно ли го направиха?
- Това е предизборно. То е адресирано към електората - ето по какъв начин бихме управлявали. А не към възможните сътрудници - дайте да създадем нещо компромисно. Те не оферират компромис, тъй като не се стремят към компромис и съм съвсем сигурен, че през март ще има избори. Това го виждаме при всяко надцакване за пенсиите. Тоест, нямаме типичната угриженост по какъв начин да скърпим бюджета и впрочем, а чисто изборно размахване на опашката.
- Тъй като около всичко това доста се заприказва за служебните кабинети и продължителността на ръководството им, допустимо ли е преразглеждането на статута на тази институция и даже анулацията й, което значи конституционна смяна?
- И то доста фундаментална. Служебният кабинет в границите на тази конституция играе основна роля, дава опция на страната към този момент няколко пъти да излиза от безусловно безизходни политически обстановки. Но в случай че конституцията се промени към президентска република, както мнозина упорстват, той ще отпадне.
Българите доста не си дават сметка, само че президентска република в действителност значи избиране на министър-председателя без Народното събрание. Това ще даде доста неприятни последствия в България, съгласно мен. Аз съм 99% сигурен, че в случай че това се направи, за броени години и за доста време напред ще се образува мощна еднолична власт.
България три пъти е влизала в еднолична власт -при Фердинанд, Борис Трети и Тодор Живков. И трите пъти, с цел да падне тази власт, е трябвало да стане някакъв международен прелом. Българите не умеят да смъкват еднолична власт, ужасно бързо се навързват любимците на президента - обичани писатели, обичани архитекти, обичани публицисти и така нататък И тези любимци образуват задоволително компактен каймак, тъй че бутилката просто не може да се отпуши без гърмеж. Ставаме като бутилка с шампанско - може да се отпуши, само че би трябвало да има: " Бум! ".
- По този мотив да попитам и за разразилия се най-много в обществените мрежи скандал с наличието на дъщерята на президента на новогодишния концерт във Виена, както и с присъединяване й в някакъв филм в основната роля, в които всички провидяха налагане на авторитаризма.
- Това, несъмнено, е смехотворно. Идеята, че Радев постанова щерка си за актриса, е просто неуместна. Тя е актриса и той надали би могъл да й забрани да играе. Но горкото момиче. Те ще я гледат, ще я дъвчат и така нататък Това е нещастието на антуража на известния човек. Това за Радев въобще не го одобрявам.
Но виждам друго. За повторно имаме характерен социалистически скандал. При комунизма нямаше политически кавги, те бяха в региона на културата. Пак не бяха напълно позволени, не бяха обществени, само че всички знаеха и обсъждаха. Сега това за първи път стана с някакво напиване в Народния спектакъл, довело до напълно безсмислена в моите очи многоседмична препирня. Сега още веднъж виждаме културно събитие, което заема централно място.
Нещо доста ми припомня соца. Това демонстрира едно разцентроване на вниманието и обезсърчение от това да се занимаваш с централните въпроси. Просто е липса на политически живот и подмяната на политическия живот с неговите действителни въпроси - за зеленото, за гей проблемите, за силата, за инфлацията, за войната в Украйна, с разправии кой се напил, кой минал по коридора и кой направил неприятен филм.
Навремето Хачо Бояджиев всеки януари се подлагаше на всеобща инквизиция, тъй като новогодишната стратегия била неприятна. Те готвеха програмата, харчеха пари, пускаха балерини и най-после всички споделяха: доста неприятна стратегия и тази година. Това е социализмът, това е една провинциална история като дилемите на децата през лятото, когато разгласиха тематиките и цялата нация гледаше какво се е паднало на матурите - Ботев или Дебелянов.
Това е характерен квази публичен живот. А пък към Радев, каквото и да създадат неговите хора, и Нобелова премия да получи някой, те ще кажат: ето, Радев го направи с връзките в Швеция и племенникът му получи Нобелова премия. Това е инстикт на нашите провинциалисти да плюят управлението и всички придвижвания и дейности се преглеждат като опит за присвояване на портфейла.
- Служебният министър председател Гълъб Донев изиска от министрите доклад, защото краят на мандата им наближава. Това заключение ли е или съветвана фраза с Румен Радев?
- Краят на мандата им сигурно наближава. За да бъда напълно откровен, ще кажа, че тези министри вършат положително усещане. Като виждам какво приказват, по какъв начин съществено се отнасят към дилемите и никой не ги е обвинил в някакви далавери, този път екипът е относително добър. И в случай че би трябвало да ръководят още 2 месеца, допускам, че Радев няма да внесе огромни промени.
- Да речем, отиваме на избори. Но при връщането на хартиената бюлетина каква ще бъде картинката в идващия парламент?
- 3-4 организации разгласиха данни. Навсякъде ГЕРБ е сред 22-25%, Политическа партия е към 15-16%. Дистанцията си стои. Тя не е толкоз огромна, че едното дефинитивно да надмогне другото. Но е задоволително огромна, с цел да възпроизведе този пат, който следим сега.
Доколкото разбирам, машините не изчезват изцяло, макар всички рецензии. Хартиената бюлетина даваше ужасно доста отклонения за недействителен глас, само че това не е толкоз даже поради фалшификациите, каквито има, колкото поради преференциалното гласоподаване. То извънредно обърква българите и създава гигантско количество невалидни бюлетини.
Аз персонално съм последовател на машинното гласоподаване, тъй като то сподели една прелестна точна картина и не виждам никакви проблеми. Но госпожа Нинова съумя да убеди партията си, че повода за загубата е хартиената бюлетина. А пък ГЕРБ се възползваха от това, с цел да откъснат Нинова от съюза й с Политическа партия. Това в действителност са подмолни маневри - не, че хората не ги виждат, само че не схващат за какво се вършат.
- Г-н Райчев, директно след връчването на втория мандат на Политическа партия политическата обстановка сякаш наподобява още по-затлачена, в сравнение с до момента. Защо се стигна до това?
-->
- От втория мандат никой не очакваше нещо изключително. Като цяло, клопката е следният
- множеството политици осъзнават, че би трябвало да създадат някакво държавно управление, което обаче би трябвало да се базира на фундаментален компромис. Те не могат да го създадат, не толкоз поради изборите в този момент, които по този метод ще избегнат, колкото поради локалните избори наесен. Тогава следва доста значима борба от всевъзможни гледни точки. Централно и основно - най-много за София.
- Какво демонстрира анализът ви за локалния избор в столицата?
- Христо Иванов би могъл да реализира голям триумф - да наложи десен кмет. Това на десницата не се е случвало от 2006 година, когато Бойко Борисов стана кмет - 17 години. Но изисква съюз с Политическа партия и доста положителни връзки с тях. Заради това той не може и крачка да направи към ГЕРБ, защото Политическа партия и ГЕРБ са в отвратителни връзки. Освен това, и самият негов електорат е извънредно песимистичен на тематика каквото и да било съдействие с ГЕРБ.
По този метод се образуват две големи ядра по 600-700 000 души всяко, които твърдо са решили да не бъдат един с различен. В такива условия няма по какъв начин да стане държавно управление.
- Но всички партии едвам през друга повтарят, че би трябвало да има кабинет. Защо приказват тези неща?
- Защото хората са ги изпратили с две разнообразни послания. Едното е: идете там и разгромете съперника, да речем за ГЕРБ. И второто е: идете там и се разберете нещо, което е тъкмо противоположното. И те подхождат и на двете команди. Казват: доста би трябвало да го създадем и няма да го създадем, тъй като другите са гадове.
- Само че това граничи с шизофрения.
- Това не е тяхна шизофрения, а шизофренно обръщение от суверена, който им е споделил: направете държавно управление, само че не правете държавно управление.
- Най-яростна в програмната си тирада в сряда сякаш беше Корнелия Нинова, която възкликна, че парламентарната република е в заплаха и провидя, че Радев заграбва властта. Има ли учредения за това?
- Това е битката й с Радев. Нищо такова действително няма, никакъв Радев не е заграбил никаква власт. Корнелия Нинова просто извънредно се притеснява, че на конгреса, който й следва - в случай че не на тоя, на идващия - на сметката, която ще й бъде поискана, най-големият автограф от горната страна ще бъде " Радев " - за какво се скара с президента, какво стана? И тя с всички сили се бори и се старае да разлъчи президента от неговия натурален електорат. Така че това е чисто нейна вътрешна маневра.
- А какво желае Движение за права и свободи в последна сметка, тъй като сме в обстановката, в която то държи ключа?
- То държи един от ключовете. Освен това, те много пострадаха от сатанизация през последните години. И желаят да излязат от изолираност и да влязат в обичаната си роля на дребен съдружник. Движение за права и свободи желае по-скоро да има присъединяване в някакви договаряния, а с тях никой не желае да договаря.
- Напротив, непрестанно ги канят и вземат участие в срещи.
- Да, несъмнено, не се е стигнало до нетърпимост. Но ГЕРБ да вземем за пример бяга като демон от тамян от това някой да не каже: ти си съдружник с Движение за права и свободи. Да не приказваме за другите.
- Много двуличие стана в цялата тази работа. В последна сметка то няма ли да изяде главите на всички?
- Има детайл на двуличие, само че не бих го нарекъл по този начин, а танц за пред електората. Електоратът е доста сензитивен, изключително в случай че види, че не е прав и споделя да вземем за пример: по какъв начин може да преговаряте въобще, вие сте предатели. Това не е по този начин. Политиците са там, с цел да договарят, обаче тези договаряния наподобяват като изменничество и те се стараят да не се срещат.
Давам следния образец - огромното обвиняване към Радев е, че се бил срещал с Бойко Борисов, което се оказа погрешно. Извинете, само че единият е бил министър председател три пъти, другият е втори мандат президент. Какво по-естествено има от това да седнат и да приказват. Но и едните, и другите ще кажат: ето, ти ни предаваш. Което е доста неуместно, единствено че това е настройката на българите. Тя датира още от синьо-червените времена, когато всеки диалог сред двете сили се разглеждаше като изменничество.
- ГЕРБ предложи кабинет от неполитически лица, Политическа партия твърди, че гръбнакът на кабинета им би трябвало да е политически. Кое е печелившото?
- И двете са ориентирани към решение на еднакъв въпрос. Ако те са сигурни, че няма да има кабинет, а избори - мисля, че това е по този начин - стартират да приказват не за кабинет, а за това за какво не стана. Просто са намерили два метода да го описват. Тоест, това е по-скоро опрощение, в сравнение с действително предпочитание да се върви напред. Защото хората са ги пратили с концепцията да създадат някаква власт. Оттук нататък въпросът кой е отговорен, че няма държавно управление става централен и те маневрират изпреварващо, с цел да кажат: ето, видяхте ли ги, ние направихме всичко допустимо, дори компромис им предложихме, а те не желаят.
Въпросът е дали има някакъв късмет за кабинет, в случай че Радев връчи мандата на Христо Иванов? Но той ще пази като зеницата на окото си параметъра " единствено дружно с Политическа партия ". Все отново има някакъв късмет да се направи нещо краткотрайно. Друг не виждам. Ако Радев го даде на Корнелия Нинова, това ще бъде просто звук преди изборите.
- Политическа партия предложи 4 целта, само че в тях има авансово заложени бомби за Българска социалистическа партия като войната в Украйна и Изборния кодекс. Нарочно ли го направиха?
- Това е предизборно. То е адресирано към електората - ето по какъв начин бихме управлявали. А не към възможните сътрудници - дайте да създадем нещо компромисно. Те не оферират компромис, тъй като не се стремят към компромис и съм съвсем сигурен, че през март ще има избори. Това го виждаме при всяко надцакване за пенсиите. Тоест, нямаме типичната угриженост по какъв начин да скърпим бюджета и впрочем, а чисто изборно размахване на опашката.
- Тъй като около всичко това доста се заприказва за служебните кабинети и продължителността на ръководството им, допустимо ли е преразглеждането на статута на тази институция и даже анулацията й, което значи конституционна смяна?
- И то доста фундаментална. Служебният кабинет в границите на тази конституция играе основна роля, дава опция на страната към този момент няколко пъти да излиза от безусловно безизходни политически обстановки. Но в случай че конституцията се промени към президентска република, както мнозина упорстват, той ще отпадне.
Българите доста не си дават сметка, само че президентска република в действителност значи избиране на министър-председателя без Народното събрание. Това ще даде доста неприятни последствия в България, съгласно мен. Аз съм 99% сигурен, че в случай че това се направи, за броени години и за доста време напред ще се образува мощна еднолична власт.
България три пъти е влизала в еднолична власт -при Фердинанд, Борис Трети и Тодор Живков. И трите пъти, с цел да падне тази власт, е трябвало да стане някакъв международен прелом. Българите не умеят да смъкват еднолична власт, ужасно бързо се навързват любимците на президента - обичани писатели, обичани архитекти, обичани публицисти и така нататък И тези любимци образуват задоволително компактен каймак, тъй че бутилката просто не може да се отпуши без гърмеж. Ставаме като бутилка с шампанско - може да се отпуши, само че би трябвало да има: " Бум! ".
- По този мотив да попитам и за разразилия се най-много в обществените мрежи скандал с наличието на дъщерята на президента на новогодишния концерт във Виена, както и с присъединяване й в някакъв филм в основната роля, в които всички провидяха налагане на авторитаризма.
- Това, несъмнено, е смехотворно. Идеята, че Радев постанова щерка си за актриса, е просто неуместна. Тя е актриса и той надали би могъл да й забрани да играе. Но горкото момиче. Те ще я гледат, ще я дъвчат и така нататък Това е нещастието на антуража на известния човек. Това за Радев въобще не го одобрявам.
Но виждам друго. За повторно имаме характерен социалистически скандал. При комунизма нямаше политически кавги, те бяха в региона на културата. Пак не бяха напълно позволени, не бяха обществени, само че всички знаеха и обсъждаха. Сега това за първи път стана с някакво напиване в Народния спектакъл, довело до напълно безсмислена в моите очи многоседмична препирня. Сега още веднъж виждаме културно събитие, което заема централно място.
Нещо доста ми припомня соца. Това демонстрира едно разцентроване на вниманието и обезсърчение от това да се занимаваш с централните въпроси. Просто е липса на политически живот и подмяната на политическия живот с неговите действителни въпроси - за зеленото, за гей проблемите, за силата, за инфлацията, за войната в Украйна, с разправии кой се напил, кой минал по коридора и кой направил неприятен филм.
Навремето Хачо Бояджиев всеки януари се подлагаше на всеобща инквизиция, тъй като новогодишната стратегия била неприятна. Те готвеха програмата, харчеха пари, пускаха балерини и най-после всички споделяха: доста неприятна стратегия и тази година. Това е социализмът, това е една провинциална история като дилемите на децата през лятото, когато разгласиха тематиките и цялата нация гледаше какво се е паднало на матурите - Ботев или Дебелянов.
Това е характерен квази публичен живот. А пък към Радев, каквото и да създадат неговите хора, и Нобелова премия да получи някой, те ще кажат: ето, Радев го направи с връзките в Швеция и племенникът му получи Нобелова премия. Това е инстикт на нашите провинциалисти да плюят управлението и всички придвижвания и дейности се преглеждат като опит за присвояване на портфейла.
- Служебният министър председател Гълъб Донев изиска от министрите доклад, защото краят на мандата им наближава. Това заключение ли е или съветвана фраза с Румен Радев?
- Краят на мандата им сигурно наближава. За да бъда напълно откровен, ще кажа, че тези министри вършат положително усещане. Като виждам какво приказват, по какъв начин съществено се отнасят към дилемите и никой не ги е обвинил в някакви далавери, този път екипът е относително добър. И в случай че би трябвало да ръководят още 2 месеца, допускам, че Радев няма да внесе огромни промени.
- Да речем, отиваме на избори. Но при връщането на хартиената бюлетина каква ще бъде картинката в идващия парламент?
- 3-4 организации разгласиха данни. Навсякъде ГЕРБ е сред 22-25%, Политическа партия е към 15-16%. Дистанцията си стои. Тя не е толкоз огромна, че едното дефинитивно да надмогне другото. Но е задоволително огромна, с цел да възпроизведе този пат, който следим сега.
Доколкото разбирам, машините не изчезват изцяло, макар всички рецензии. Хартиената бюлетина даваше ужасно доста отклонения за недействителен глас, само че това не е толкоз даже поради фалшификациите, каквито има, колкото поради преференциалното гласоподаване. То извънредно обърква българите и създава гигантско количество невалидни бюлетини.
Аз персонално съм последовател на машинното гласоподаване, тъй като то сподели една прелестна точна картина и не виждам никакви проблеми. Но госпожа Нинова съумя да убеди партията си, че повода за загубата е хартиената бюлетина. А пък ГЕРБ се възползваха от това, с цел да откъснат Нинова от съюза й с Политическа партия. Това в действителност са подмолни маневри - не, че хората не ги виждат, само че не схващат за какво се вършат.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ