Водещият по bTV Светослав Иванов отново разтърси ефира преди минути.

Водещият по bTV Светослав Иванов още веднъж раздруса ефира преди минути. Този път той приказва при започване на предаването си " 120 минути " за нелепата покруса с Кристиян от Триград, която потресе цяла България.

Думите му ще се помнят в действителност дълго:

Чувството за виновност е измежду най-саморазрушителните усеща. Но то може да промени вечно душeвността единствено на хората, които са положителни по природа, осъзнават грешките си и са хуманни с другите

Чувството за виновност е измежду най-саморазрушителните усеща. Но то може да промени вечно душeвността единствено на хората, които са положителни по природа, осъзнават грешките си и са хуманни с другите. Чувство за виновност изпитват единствено благородните, които осъзнават личната си неточност. А на всеки се случва да сгреши...

Понякога течението те носи към незнаен бряг. Особено в случай че си млад, реката, в която плуваш, постоянно може да те направи подобен, какъвто не си по природа. Кой не е правил нелепости на 16? Кой не е пробвал изкушенията на средата? Първата цигара? Първата марихуана? Да вземеш ключовете от колата на татко си? Да откраднеш нещо малко? Да направиш нещо, за което след това да съжаляваш? Има възраст, в която децата са комплицирани, само че тъкмо тук е ролята на огромните.

Има два метода да схванеш кое е вярно и кое не е. Първият е посредством разпоредбите, които са метод на живот в цялото общество и градивните негови кафези, наречени семейство. Ако тези правила са компрометирани, не са уважавани и не се ползват заслужено от страна на органите на реда, няма метод те да контролират личните ни показа за вярно и погрешно. И тогава животът се трансформира в джунгла.

В публичния закон на джунглата, би трябвало да се оправяш самичък. Да гледаш и да мислиш. Да не взимаш опиати, не тъй като полицията ще арестува пласьора, а тъй като си видял какво е предизвикала дрогата на по-големия брат на твоя другар или прочут. Да не караш с гневна скорост, тъй като ежедневно виждаш какво се случва по пътищата на страната. И да знаеш, че всичко си зависи от теб, тъй като това е твоят живот и ти решаваш по какъв начин искаш да го живееш. Няма институция, която да те отбрани, единствено твоята лична визия за положително и неприятно. Проба-грешка. При неналичието на използването на строги правила, това е методът, по който израсна поколението на 90-те, само че това е и методът, по който пораства и настоящето потомство.

Обърнати полезности, консуматорска конкуренция, недоизказани думи по върховете, закърняване на човешкото, ненавист. Да търсиш утвърждението на близките не в техните очи, а в обществените мрежи. Да те санкционират, само че не родителите ти, а някакви непознати, още веднъж в обществените мрежи. Струва ли си цялото това двуличие?

Сигурен съм, че Кристиян е било положително и сензитивно момче. Защото единствено тези хора унищожават себе си поради възприятие на виновност. От какво ли се е страхувал? От закона ли? От реакциите във „ Facebook “ ли? От съдниците, в които сме се трансформирали всички ли?

Кристиян заплати най-жестоката цена за своята неточност. Поуката е за неговите връстници, само че и за цялото общество. Най-трагичната поука в течението, по което се носим тук и в този момент. Моите съболезнования.