Плащаме процент от теглената сума на банкомата
Водещи банки стартират да начисляват към този момент не твърда такса, а % върху сумата при изтегляне от банкомат
Досегашната закрепена такса става долна граница за таксуване на услугата, осведоми
Така, в случай че теглим по-големи суми пари, ще плащаме повече. При някои от трезорите това ще оскъпи услугата двойно, в случай че се теглят 400 лв., колкото в множеството случаи е таванът за деня.
Първа тази смяна направи една от водещите банки още предходната година. Тя отстрани и безплатното изтегляне от банкомат на пенсиите. Пенсионерите към този момент ще заплащат общоприета такса, в случай че не са се възползвали от специфична оферта на кредитната институция, която трябваше да компенсира нарастването. Други банки обаче резервираха преференциите си за възрастни.
Водеща банка промени цената си от 5 януари. Досега клиентът с карта от тази финансова институция плащаше за изтегляне от нейните банкомати по 30 ст. без значение от сумата. Сега таксата стана 0,16%, само че не по-малко от 30 ст. Изчисленията сочат, че новата такса води до оскъпяване на услугата при изтегляне на суми над 200 лв.. А в случай че се теглят 400 лв., колкото в доста от случаите е таванът за деня, оскъпяването е повече от двойно, тъй като към този момент ще би трябвало да се платят 64 ст. Ако теглите 1000 лв. пък таксата става 1,60 лв.. Когато клиентът тегли от устройство на друга банка, до момента за тази услуга плащаше твърдо 1,50 лв.. Сега таксата е 0,2% от сумата, а 1,50 лева е долната граница.
0,15% с най-малък предел 30 ст. е таксата при другата водеща банка, която първа вкара плаващите цени. При изтегляне от банкомат на друга кредитна институция таксата и при нея е 0,20%, само че най-малко 1,50 лева
Трета банка прави промени в своята цена от началото на февруари. За прилагане на нейните банкомати таксата става 0,1% от сумата, само че не по-малко от 30 ст., колкото до момента бе твърдата такса. Това значи, че се оскъпяват тегленията на над 300 лева Ако картата, издадена от банката, се употребява на непознат банкомат, таксата е 0,2%, само че най-малко 1,50 лева. Така, в случай че изтеглите 1000 лв., ще платите 2 лв. такса, а не лев и петдесет, както е сега.
Част от банките подвигат и таксите за преводите и внасяне и изтегляне на пари на каса. При част от тях твърдата такса още веднъж е сменена от плаваща. Ако до момента в една от кредитните институции ни желаеха 6 лв. за изтегляне на суми до 2000 лв. на каса, то съгласно новата цена таксата е към този момент 0,5%, само че не по-малко от 6 лева Шест лв. коства към този момент и банковият превод, което е повишаване с левче.
Още от началото на рецесията с Коронавирус е тактика на банките да лимитират визитите в клоновата мрежа и да подтикват осъществяването на нормални интервенции не на касите, разяснява Десислава Николова, финансов анализатор в „ Моите пари “. Не е от през вчерашния ден политиката и да се подтиква заплащането с карти през ПОС терминал, за което клиентът не заплаща такси. Това обаче е нож с две остриета, тъй като хората елементарно губят визия за разноските си.
„ Картата е опция както да бъдат избягвани част от интервенциите на каса, по този начин и за осъществяване на покупки. Моят съвет е, в случай че могат клиентите на банките да употребяват все по-често картата си да заплащат в част от комерсиалните обекти. Но при всички случаи би трябвало да разполагат с кеш у себе си. Когато картата се употребява за покупки, банките нямат такси за ПОС транзакции. Друг съвет е да се заобикалят интервенции в клоновата мрежа и да се търсят различни способи с мобилно приложение. А в случай че клиентите са скептично настроени, за по-голяма сигурност могат да си сложат дневни предели на интернет банкирането, да вземем за пример до 200-300 лв., които са задоволителни за заплащане на сметки за комунални услуги “, разяснява Десислава Николова. Тя обаче предизвестява, че редица изследвания демонстрират, че когато банкнотите не минават през ръцете им, хората харчат повече. По същия метод стои и въпросът с покупките през интернет.
Печелят по-малко от разликата сред лихви и депозити
Едно от обясненията за растежа на таксите е, че банките не могат да осъществят нужния лихвен доход от главната си активност поради ниските лихви, които от години се поддържат от Европейската централна банка, която пък следва политиката на Федералния запас на Съединени американски щати. Това принуждава кредитните институции да търсят нов бизнес модел, с цел да финансират своята активност. „ Лихвеният марж е доста невисок. Да вземем жилищните заеми с рента приблизително 2,2-2,5%. Ако договорката е осъществена с медиатор, банката му заплаща заплащане. Така тези 2% са извънредно незадоволителни. Има и друга причина за повдигане на таксите. Пандемията принуди кредитните институции да форсират дигитализацията на процесите, което е обвързвано с разноски. Успоредно доста нарастват и опитите за злоупотреби със средства на клиенти и това принуждава банките в допълнение да влагат средства за кибер сигурност “, изясни Десислава Николова.
Данните на Българска народна банка сочат, че облагата на банките отбелязва растеж от 52,8% на годишна база към ноември 2021 година по отношение на ноември миналата година. Значителна част от тази облага са приходите от такси и комисиони, които стигат 1,33 милиарда лева Това перо нараства с 19,4% на годишна база.
Има сигнали, че лихвите ще поемат нагоре
Вече има сигнали, че лихвите последователно могат да поемат нагоре за намаление на инфлацията. „ Политиката на ниски лихви по заеми и депозити се образуват в огромна степен от ЕЦБ въз основа на това, което прави Федералният запас. Виждаме, че Федералният запас почна последователно да усилва лихвите и се чака ЕЦБ също да предприеме сходни дейности. Не знам дали това ще стане в границите на тази година, само че в случай че би трябвало да дам съвет за хората, които теглят заеми, той е да имат поради, че банката в 99% от случаите не фиксира лихвения % по заема и при избрани условия тя си резервира правото да го промени “, разяснява финансовият анализатор.
Досегашната закрепена такса става долна граница за таксуване на услугата, осведоми
Така, в случай че теглим по-големи суми пари, ще плащаме повече. При някои от трезорите това ще оскъпи услугата двойно, в случай че се теглят 400 лв., колкото в множеството случаи е таванът за деня.
Първа тази смяна направи една от водещите банки още предходната година. Тя отстрани и безплатното изтегляне от банкомат на пенсиите. Пенсионерите към този момент ще заплащат общоприета такса, в случай че не са се възползвали от специфична оферта на кредитната институция, която трябваше да компенсира нарастването. Други банки обаче резервираха преференциите си за възрастни.
Водеща банка промени цената си от 5 януари. Досега клиентът с карта от тази финансова институция плащаше за изтегляне от нейните банкомати по 30 ст. без значение от сумата. Сега таксата стана 0,16%, само че не по-малко от 30 ст. Изчисленията сочат, че новата такса води до оскъпяване на услугата при изтегляне на суми над 200 лв.. А в случай че се теглят 400 лв., колкото в доста от случаите е таванът за деня, оскъпяването е повече от двойно, тъй като към този момент ще би трябвало да се платят 64 ст. Ако теглите 1000 лв. пък таксата става 1,60 лв.. Когато клиентът тегли от устройство на друга банка, до момента за тази услуга плащаше твърдо 1,50 лв.. Сега таксата е 0,2% от сумата, а 1,50 лева е долната граница.
0,15% с най-малък предел 30 ст. е таксата при другата водеща банка, която първа вкара плаващите цени. При изтегляне от банкомат на друга кредитна институция таксата и при нея е 0,20%, само че най-малко 1,50 лева
Трета банка прави промени в своята цена от началото на февруари. За прилагане на нейните банкомати таксата става 0,1% от сумата, само че не по-малко от 30 ст., колкото до момента бе твърдата такса. Това значи, че се оскъпяват тегленията на над 300 лева Ако картата, издадена от банката, се употребява на непознат банкомат, таксата е 0,2%, само че най-малко 1,50 лева. Така, в случай че изтеглите 1000 лв., ще платите 2 лв. такса, а не лев и петдесет, както е сега.
Част от банките подвигат и таксите за преводите и внасяне и изтегляне на пари на каса. При част от тях твърдата такса още веднъж е сменена от плаваща. Ако до момента в една от кредитните институции ни желаеха 6 лв. за изтегляне на суми до 2000 лв. на каса, то съгласно новата цена таксата е към този момент 0,5%, само че не по-малко от 6 лева Шест лв. коства към този момент и банковият превод, което е повишаване с левче.
Още от началото на рецесията с Коронавирус е тактика на банките да лимитират визитите в клоновата мрежа и да подтикват осъществяването на нормални интервенции не на касите, разяснява Десислава Николова, финансов анализатор в „ Моите пари “. Не е от през вчерашния ден политиката и да се подтиква заплащането с карти през ПОС терминал, за което клиентът не заплаща такси. Това обаче е нож с две остриета, тъй като хората елементарно губят визия за разноските си.
„ Картата е опция както да бъдат избягвани част от интервенциите на каса, по този начин и за осъществяване на покупки. Моят съвет е, в случай че могат клиентите на банките да употребяват все по-често картата си да заплащат в част от комерсиалните обекти. Но при всички случаи би трябвало да разполагат с кеш у себе си. Когато картата се употребява за покупки, банките нямат такси за ПОС транзакции. Друг съвет е да се заобикалят интервенции в клоновата мрежа и да се търсят различни способи с мобилно приложение. А в случай че клиентите са скептично настроени, за по-голяма сигурност могат да си сложат дневни предели на интернет банкирането, да вземем за пример до 200-300 лв., които са задоволителни за заплащане на сметки за комунални услуги “, разяснява Десислава Николова. Тя обаче предизвестява, че редица изследвания демонстрират, че когато банкнотите не минават през ръцете им, хората харчат повече. По същия метод стои и въпросът с покупките през интернет.
Печелят по-малко от разликата сред лихви и депозити
Едно от обясненията за растежа на таксите е, че банките не могат да осъществят нужния лихвен доход от главната си активност поради ниските лихви, които от години се поддържат от Европейската централна банка, която пък следва политиката на Федералния запас на Съединени американски щати. Това принуждава кредитните институции да търсят нов бизнес модел, с цел да финансират своята активност. „ Лихвеният марж е доста невисок. Да вземем жилищните заеми с рента приблизително 2,2-2,5%. Ако договорката е осъществена с медиатор, банката му заплаща заплащане. Така тези 2% са извънредно незадоволителни. Има и друга причина за повдигане на таксите. Пандемията принуди кредитните институции да форсират дигитализацията на процесите, което е обвързвано с разноски. Успоредно доста нарастват и опитите за злоупотреби със средства на клиенти и това принуждава банките в допълнение да влагат средства за кибер сигурност “, изясни Десислава Николова.
Данните на Българска народна банка сочат, че облагата на банките отбелязва растеж от 52,8% на годишна база към ноември 2021 година по отношение на ноември миналата година. Значителна част от тази облага са приходите от такси и комисиони, които стигат 1,33 милиарда лева Това перо нараства с 19,4% на годишна база.
Има сигнали, че лихвите ще поемат нагоре
Вече има сигнали, че лихвите последователно могат да поемат нагоре за намаление на инфлацията. „ Политиката на ниски лихви по заеми и депозити се образуват в огромна степен от ЕЦБ въз основа на това, което прави Федералният запас. Виждаме, че Федералният запас почна последователно да усилва лихвите и се чака ЕЦБ също да предприеме сходни дейности. Не знам дали това ще стане в границите на тази година, само че в случай че би трябвало да дам съвет за хората, които теглят заеми, той е да имат поради, че банката в 99% от случаите не фиксира лихвения % по заема и при избрани условия тя си резервира правото да го промени “, разяснява финансовият анализатор.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ