На Енцелад има градивни елементи за живот
Водата на луната на Сатурн Енцелад съдържа органични съединения – градивни детайли на аминокиселини, които построяват ДНК и образуват основите на живота на Земята.
Данните от задачата на Касини, сондата на НАСА, разкриха, че тези азотни и кислородни съединения участват в струи течна вода, която се изстрелва в космоса от соления океан под повърхността на Енцелад.
Учените подозират, че такива съединения биха могли да претърпят химически реакции наоколо до дълбоководни хидротермални отвори на Енцелад, което може да докара до живот.
Предишно изобретение откри други комплицирани органични субстанции на ледената луна, само че наподобява, че те плаваха на океанската повърхнина, а не се разтваряха във водата.
Нов разбор на данните на НАСА разкрива съществуването на органични съединения в струите течна вода, които се изстрелват в космоса от океана под ледената кора на Енцелад.
Тези съединения, които носят азот и О2, играят основна роля за производството на комплекс аминокиселини – комплицирани молекули, които служат като градивни детайли на протеините. Без протеини животът, какъвто го познаваме на Земята, не би могъл да съществува.
Учените от дълго време подозират, че океанът под повърхността на Енцелад може да съдържа съставки за пораждане на живот. Преди това откривателите са разкрили други органични молекули, идващи от ледената луна, само че това е първият път, когато такива молекули са открити разтворени във водата. Това е сериозно значимо, защото това значи, че съединенията могат да претърпят дълбоководни химически реакции, които създават аминокиселини.
Тези открития бяха оповестени тази седмица в списанието Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
„ Тази работа демонстрира, че океанът на Енцелад има обилие от реактивни градивни детайли и това е още една зелена светлина в следствието на обитаемостта на Енцелад “, споделя Франк Постберг, съавтор на проучването, в известие за пресата. „ В дълбоководни отвори тези съединения биха могли да основат живот “.
На Енцелад, струи океанска вода и лед постоянно биват изстрелвани в космоса посредством топли пукнатини в лунната кора. Учените от НАСА проучиха данни за химичния състав на тези струи вода и откриха няколко нови органични съединения, част от които съдържат азот, а други О2.
Тези съединения са разтворени във водата на океана под повърхността на Енцелад. След това те се изпаряват с повърхностната вода, кондензират се и замръзват в ледената кора на Луната, съгласно изследването. Водата в която се намират тези съединения бе изстреляна в струи към космоса, от топлите пукнатини в лунната кора. Там те бяха засечени от галактическия уред на НАСА, Касини, до момента в който лети наоколо.
Съединенията са още един знак, че Енцелад може да има своя версия на развой, който основава живота на Земята.
Дълбоко в земните океани, морската вода се смесва с магма, която излиза през пукнатини в океанското дъно. Това взаимоотношение създава хидротермални отвори, като комини, които могат да станат горещи до над 370 градуса по Целзий. Отворите изхвърлят богата на водород гореща вода, подхранвайки химичните реакции, които трансформират органичните съединения в аминокиселини. След това тези аминокиселини могат да се подреждат една върху друга, като блокчета от Lego, с цел да образуват протеини, които са от решаващо значение за възпроизвеждането на генетичната информация, която основава живот.
Този развой разрешава животът да се развива без помощта на слънчева светлина. Това е значимо, тъй като ледената повърхнина на Енцелад е мощно отразяваща и изпраща дребното слънчева светлина стигаща до Луната назад в космоса. Всеки живот там би трябвало да се развива единствено на мрачно.
Учените считат, че евентуалните хидротермални отвори в океана на Енцелад може да работят сходно на тези на Земята.
„ Ако изискванията са верни, тези молекули, идващи от дълбокия океан на Енцелад, биха могли да осъществят същия път на реакция, какъвто виждаме тук, на Земята “, споделя в известието за медиите Нозаир Хаваджа, който води изследователския екип зад най-новото изобретение.
„ Все още не знаем дали аминокиселини са нужни за живот отвън Земята, само че намирането на молекулите, които образуват аминокиселини, е значимо част от пъзела. “
Миналата година екипът откри сходни органични молекули от същите данни идващи от Касини. Но молекулите не бяха водоразтворими; откривателите считат, че те са от повърхността на океана на Енцелад.
Такива съединения би трябвало да се разтварят в океанска вода, с цел да взаимодействат с хидротермалните отвори и да основат живот. Досега учените не бяха сигурни дали органичните съединения на Енцелад се съединяват с водата.
„ Тук откриваме по-малки и разтворими органични строителни блокове – евентуални прекурсори за аминокиселини и други съставки, нужни за живота на Земята “, споделя в обявата Джон Хилиер, различен съавтор на проучването.
Данните, които учените използваха, с цел да стигнат до тези открития, идват от задачата на НАСА Касини. Сондата започва през 1997 година и прекара 13 години в проучване на Сатурн и неговите луни. През септември 2017 година задачата завърши, когато учените съзнателно унищожиха галактическия транспортен съд, забивайки го в Сатурн. Те направиха това, с цел да избегнат замърсяването на Енцелад или Титан, друга намираща се наоколо луна, която също може да носи живот.
Касини откри, че Енцелад крие голям океан от течна солена вода под повърхността си и е снимал струи от тази вода, изхвърляни към космоса. Сондата прелетя през тези изхвърляни струи вода и събра данни за състава им през 2008 година
Учените възнамеряват да продължат да учат тези и други данни, събрани от Касини, за десетилетия напред.
НАСА също по този начин възнамерява да изпрати сонда и до луната на Сатурн, Титан, която е друга съществена цел в търсенето на извънземен живот поради личните му изобилни органични съединения. Тази задача е планувана да изстреля нуклеарен хеликоптер, наименуван Dragonfly към повърхността на Титан през 2026 година Очаква се галактическият уред да дойде на Титан през 2034 година, след което да стартира да търси признаци на живот.
