Седмицата: Как се гледа краставица през крив макарон
Внезапно, като ни се отсрочи влизането в Еврозоната за по-светли съдбини, и се превалутирахме в краставици. Вече не олиото ни е мерната единица за „ преуспялост “. От мазната пързалка се изстреляхме на пистата на кривата краставица. Колкото ни беше скъпо олиото за по 6-7 лв. литъра – като да го пиехме с канчета заран на закуска! За един лев надолу в цената и до гибелен пердах се стигаше, съвсем като в един спагети-уестърн (италиано-американски) от 60-те години на минали век с сходно име, само че в друга валута – „ За един продънен $ “. Сега внезапно го обърнахме на краставици по 7-8 лв. килото, като да не можем заран да станем и да си изпием олиото, в случай че не сме обелили най-малко една краставица. Буквално, де – да не се размечтае някой по преносния смисъл на това съпоставяне!
Сега сме равнис по краставиците, дори и да са криви, не ни пука – имаме си ние оная формула „ всяка крива линия, успоредна на партийната, е права “, дето очевидно ни важи и за краставиците. Та по тази причина предизборно, вместо да следим кой крив – кой по-крив в политпартийността (там прави не останаха, всички са лежейки властово), си следим в портмонето какъв брой краставици можем да си купим.
От това нещата – властовите и държавническите, отново са като в спагети-уестърн. Не единствено краставиците ги гледаме през крив макарон съгласно израза за нещо, което все не ни се случва, колкото и да зяпаме в тая посока. Ясно е, че краставиците, откакто освен ги гледаме, а си ги отглеждаме в кривия ни макарон, скоро няма да се оправят – изправят. Образно казано, ще свикнем и на криви краставици.
Така де, всичко е в навика, още Кучето на Павлов при започване на предишния век го е открило – навикът е втора природа. Като ни хранят единствено с криви краставици, толкоз привикваме, че с изключение на краставиците и кривият макарон ни се изправя. Почваме да виждаме през него и най-кривата политпартийна линия като права, дори и да няма никаква линия. А и и с цената ще свикнем, даже ще ни се виждат евтини краставиците, като станат по 5 лв.. Справка – олиото!
Именно в това „ превалутиране “ е заровено кучето – не това на Павлов, а нашето политическо куче. Я на „ смяната “, я на „ подмяната “, я на „ замяната “, я на „ въскресението “, дори и на „ възраждането “ и така нататък сходни ходове за оставане на наличната ни политпартийност на хранилката.
Така че то, нашето политпартийно куче, в действителност не е заровено, а си се е окопало живо и крепко. И сега отново ни тренира – то нас, а не като при Павлов – той него. Тренира ни като гласоподаватели, че нямаме избор ни за краставиците, ни за макароните, колкото и да гласуваме или да не гласуваме.
В момента тренировката е, че и след изборите на 2 април краставицата на държавността няма да се изправи – отново ще я служебна, я също толкоз нередовна, колкото и да е държавно постоянна. Като концепцията е от в този момент да сме привикнали, че ще гласуваме наесен освен на постоянни избори за локална власт, а и за парламентарна – надлежно изпълнителна. Като ще избираме все от същите криви краставици, все с концепцията, че може пък някоя да успее да ни прокара през кривия макарон. Но пък ще се гордеем – към този момент сами сме се натренирали, че най-малко имаме краставици – па било то хем криви, хем скъпи.
Че глей ги, на, горките британци дето с тия си прави краставици се докараха до „ дажба за краставици “. Имали „ сериозен дефицит на пресни плодове и зеленчуци “. Затова в магазините имало предел - до три чушки, по три домата, най-вероятно по една краставица на човек. Ние предел нямаме – безгранично (истински Шенген) си гледаме квото си желаеме през кривия ни като сбъркана в растежа краставица макарон.
Сега сме равнис по краставиците, дори и да са криви, не ни пука – имаме си ние оная формула „ всяка крива линия, успоредна на партийната, е права “, дето очевидно ни важи и за краставиците. Та по тази причина предизборно, вместо да следим кой крив – кой по-крив в политпартийността (там прави не останаха, всички са лежейки властово), си следим в портмонето какъв брой краставици можем да си купим.
От това нещата – властовите и държавническите, отново са като в спагети-уестърн. Не единствено краставиците ги гледаме през крив макарон съгласно израза за нещо, което все не ни се случва, колкото и да зяпаме в тая посока. Ясно е, че краставиците, откакто освен ги гледаме, а си ги отглеждаме в кривия ни макарон, скоро няма да се оправят – изправят. Образно казано, ще свикнем и на криви краставици.
Така де, всичко е в навика, още Кучето на Павлов при започване на предишния век го е открило – навикът е втора природа. Като ни хранят единствено с криви краставици, толкоз привикваме, че с изключение на краставиците и кривият макарон ни се изправя. Почваме да виждаме през него и най-кривата политпартийна линия като права, дори и да няма никаква линия. А и и с цената ще свикнем, даже ще ни се виждат евтини краставиците, като станат по 5 лв.. Справка – олиото!
Именно в това „ превалутиране “ е заровено кучето – не това на Павлов, а нашето политическо куче. Я на „ смяната “, я на „ подмяната “, я на „ замяната “, я на „ въскресението “, дори и на „ възраждането “ и така нататък сходни ходове за оставане на наличната ни политпартийност на хранилката.
Така че то, нашето политпартийно куче, в действителност не е заровено, а си се е окопало живо и крепко. И сега отново ни тренира – то нас, а не като при Павлов – той него. Тренира ни като гласоподаватели, че нямаме избор ни за краставиците, ни за макароните, колкото и да гласуваме или да не гласуваме.
В момента тренировката е, че и след изборите на 2 април краставицата на държавността няма да се изправи – отново ще я служебна, я също толкоз нередовна, колкото и да е държавно постоянна. Като концепцията е от в този момент да сме привикнали, че ще гласуваме наесен освен на постоянни избори за локална власт, а и за парламентарна – надлежно изпълнителна. Като ще избираме все от същите криви краставици, все с концепцията, че може пък някоя да успее да ни прокара през кривия макарон. Но пък ще се гордеем – към този момент сами сме се натренирали, че най-малко имаме краставици – па било то хем криви, хем скъпи.
Че глей ги, на, горките британци дето с тия си прави краставици се докараха до „ дажба за краставици “. Имали „ сериозен дефицит на пресни плодове и зеленчуци “. Затова в магазините имало предел - до три чушки, по три домата, най-вероятно по една краставица на човек. Ние предел нямаме – безгранично (истински Шенген) си гледаме квото си желаеме през кривия ни като сбъркана в растежа краставица макарон.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ