Роди се страхът да бъдеш предприемач
Влизането на Национална агенция за приходите в помощите за бизнеса е добре, процесът би трябвало да е оптимално бързОчакват се банкрути на компании, младите се занимават с цифров бизнесЦели стопански групи са изключени от стопанския живот
Радосвет Радев е ръководител на Българската стопанска камара от юни 2018 година, а преди този момент е зам.-председател на УС на БСК на публични начала, още от 1990 година Завършил е Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски " и е специализирал маркетинг и мениджмънт в Съединени американски щати. В момента Радосвет Радев е изпълнителен шеф на " Дарик холдинг ", ръководител на Надзорния съвет на " Доверие - Обединен холдинг " АД и ръководител на СД на " Албена " АД.
Директната поддръжка за фирмите би трябвало да е сред 1 и 2 млрд.Зимните курорти са готови, с 5 лева скочи обслужването на един туристМедийните хора са на първа линия, опазиха достойнството на специалността си Изведнъж стана доста конкурентно и симпатично желанието да си служител, споделя ръководителят на БСК Радосвет Радев в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Господин Радев, по какъв начин вторият локдаун, въпреки и по-мек, ще се отрази на стопанската система? Какво сочат анализите на БСК?
- Той сякаш катализира икономическите процеси на разпад, почнали при първото затваряне. За първи път имаме цели стопански групи, които са изключени от стопанското всекидневие на България. Ако употребявам известния към този момент диалект, мазнинките са стопени още след първия локдаун и в този момент на процедура проблемите в дребните и междинните компании се задълбочават вследствие на забавените икономическите ограничения. Някои от тях действително се задействаха на осмия месец, а други още не са стартирали.
- Кои стопански групи са изключени от стопанския живот?
- Всички, които сега са 100 % затворени. Въведохме два термина - затворени икономически субекти и затруднени. Респективно, даже и по най-актуалната мярка, която сега се разисква - за ликвидна поддръжка, фирмите са разграничени на две. Тези, които са изцяло затворени, се чака да получат отплата до 20% от изгубения оборот. Засегнатите - до 10-15.
- Тоест, тези 156 млн. лева по новата мярка, че бъдат разпределени за всички, разликата е какъв % от оборота ще се покрива?
- Да. Но истината е, че тези 156 млн. са извънредно незадоволителни.
- По първата мярка 3000/10 000 лева бяха обезщетени 21 190 микро- и дребни компании. При състояние, че в България има 400 000, което е към 5%, по какъв начин оцеляват останалите?
- Не оцеляват. Ние с паника чакаме да забележим какъв брой ще са стопанските субекти, с които България ще стартира 2021 година Разбира се, формалните данни не носят информация за тези, които са постигнали юридическо преустановяване на активността си или за юридическото преустановяване на самите икономически субекти. Но тази процедура също е доста мудна. И това, което би излязло от Агенцията по вписванията или от Националната статистика, евентуално ще е единствено част от истината. Продължават да съществуват компании, които са регистрирани, само че към този момент нямат активност. Картината ще стане ясна евентуално в средата на 2021 година
- В БСК, а несъмнено и в останалите работодателски организации, идват данни, че хората не просто банкрутират, а декларират, че оттук насетне повече няма да се занимават със стопанска активност. Как това ще се отрази на стопанската система?
- Това е един от най-невидимите врагове на българското стопанство. Променя се отношението към предприемачеството. Появи се страхът да бъдеш бизнесмен. Ако до оня ден страхът бе дали ще бъдеш сполучлив или несполучлив бизнесмен, само че с безапелационната позиция, че искаш да бъдеш подобен, в този момент, в тази конюнктура, изкушението е да престанеш да приемаш тежестта да рискуваш себе си, концепцията си, фамилията си, парите си, активите си, постигайки някаква предприемаческа цел. Изведнъж стартира да става доста конкурентно и симпатично желанието да бъдеш служител, държавен чиновник. Това е единствената активност, в която възнагражденията се усилват непрестанно.
- И която генерира сигурност.
- Да. Старото предприемачество, което потегли след измененията през 90-а година, са към този момент мъже и дами на пенсионна или предпенсионна възраст. Там рядко се появява онази смелост да кажеш: Аз ще направя нещо по-добре от другите. На процедура, сега дейното българско предприемачество е на тези младежи сред 30 и 40 години, които са напълно обърнати към цифровия бизнес. Той в прочут смисъл е предпазен от коварството на държавната поддръжка или интервенция.
- Успява ли бизнесът дейно да се възползва от обезпечените от ББР заеми?
- Имах предходната седмица полемика с представители на ББР. Те самите споделиха, че от 1 милиарда лева подготвеност за гаранция до този миг са дали единствено 123 млн. Тоест към десетина % от бюджета е осъществен и е задействал като гаранционни обезпечавания по разнообразни финансирания. Мярката е направена, кройката й е добра, подреден е логаритъмът, по който стигаш до парите, има го запасът. Въпросът е дали е работещ. Тези данни демонстрират, че не е, без значение че в този момент се анонсира и опцията за смяна на тавана - за едната стратегия до 1 млн. лева, за другата до 2 млн. лева Истината е, че част от самите ограничения не са известни, не са известни, колкото и работодателските организации да дават безусловно гратис информацията на своите членове, че такива ограничения има. Тук обаче моето съмнение е до каква степен ниска е информираността или до каква степен комплицирана е процедурата за възползване от тези ограничения. В реалност, ние всички желаеме едно и също - ограниченията да бъдат опростени и да са бързо работещи. Реално като вземем и втората стратегия за грантове - 30 000/100 000 за междинните компании, затваряме 2020 година с 400 млн. директна помощ за предприятията като ликвидна поддръжка, към 550 млн. лева, изхарчени за 60/40, и още 50 млн. лева
- Това ли е най-ефективната мярка 60/40?
- Тя в последна сметка се разбра. Но и тя се употребява едвам от 10% от фирмите. Очаква се новата мярка - 24 лева дневно за служащ в неплатен отпуск от затворен бизнес, да обхване над 350 000 субекта, което като общ брой ще е към 400 млн. Пак е нещо. Моето схващане е, че даже дребният размер на поддръжката, само че в точния момент, е потребен. В координатната система пари-време колкото по-късно стартират да се включват ограниченията, толкоз повече стават парите за постигането на резултата. Нужни са опростени, лесни за осъществяване критерии за бизнеса. Затова считам, че в новата мярка за незабавна ликвидна поддръжка на база понижен оборот концепцията да се работи през масивите на Национална агенция за приходите е добра. Национална агенция за приходите е може би първата напълно построена система на електронното държавно управление. Всеки икономически индивид има пряк достъп, връзката е през електронен автограф, удостоверява се безусловно опростено правоспособността и, респективно - правоимането. Система на Национална агенция за приходите съдържа цялата информация за обороти нагоре-надолу.
- Какъв механизъм за присъединяване на Национална агенция за приходите се разисква? Фирмите ще подават документите си при данъчните?
- Напротив - още по-опростено може да бъде. След едно регулиране на държанието на стопанските субекти предходната година, съотнесено към тази година, Национална агенция за приходите може да изпраща известия, примерно: " Вие по тези критерии попадате в програмата за подкрепяне, желаете ли да се възползвате? ". Ако отговорът е " не ", следва общителна връзка. Ако отговорът е " да " - продължаваш към идната стъпка. Това би било нещо, което се случва за първи път и ще е огромен пробив, начало на цифровото другарство сред бизнес и страна.
- През август казахте, че бедствието в стопанската система занапред престои. След тази неоптимистична картина, която очертахте, стигнахме ли дъното, или занапред влизаме в окото на бурята?
- Не сме стигнали дъното, само че продължаваме въодушевено да вървим натам. По едни наши данни, през октомври за първи път изтеглянето на Данък добавена стойност от страната е с 50% по-високо. Обичайно страната възвръща към 400 млн. Данък добавена стойност на българските икономически субекти. За ноември сумата е 600 млн.
- Какво значи това?
- Две неща. Или бизнесът, освен най-красивият и белият, се ориентира, че няма да бъде подкрепят и прави всичко допустимо да обезпечи съществуването си, от време на време даже злонамерено. Или сега към момента работи инерцията на 2019 година и началото на 2020 година, където има релативно ритмични приходи, планувани разноски, обезпечен от бюджета недостиг, който да покрива теоретичните дупки, които ще възлязат в него. Но, когато престанат да работят някои от удобните режими сега, се опасявам, че ще се получи резултатът на снежната топка, която завъртайки се, става най-после лавина.
- Може ли да посочите образец?
- Такъв период е приключването на кредитната почивка за икономически организации, които отложиха към 8-9 милиарда лева заплащания по главниците в интервала от април до декември тази година. Няма сега никаква реакция - нито на Българска народна банка, нито на Асоциацията на комерсиалните банки, нито на Европейската централна банка, какво се случва. Представете си при тези спаднали обороти в стопанството по какъв начин кредитополучателите намират още веднъж същия размер пари, с които са плащали тези главници. Не можем да си затваряме очите и че безработицата пораства, без значение от някои оптимистични изхвърляния. Още повече, че не всичко, което е безработица, може да се хване от статистиката. Има и латентна безработица - 24 лева дневно, само че аз държа служителя, повеждам го на работа, само че той не е обществено обезпечен, а получава 500 лева на месец. Отделно към този момент има бизнеси, където сривът на предлагането е 70%. Това са насочените към потреблението бизнеси. Така че сега грижата за стопанската система е нещо извънредно значимо. Още повече, че влизаме в един много абсурден месец.
- Защо?
- По данни на Министерство на финансите ноември месец го приключваме на недостиг 183 млн. лева При гласувания недостиг в настоящия, ремонтирания бюджет, дефицитът може да стигне до 5 милиарда Тоест - теоретично остават 4,8 милиарда, даже един лев да не влезе в хазната. Декември има този календарен минус да е единствено с 16 работни дни. Разделих 4,8 милиарда на 16 и се оказва, че на ден би трябвало да се харчат по 300 млн. до Нова година. И откакто това е закон, въпросът е дали ще бъде направено вярно, дали най-правилно ще бъдат налети тези пари, или отново ще има някакви гимнастики, които ще отнесат тези пари надалеч от стопанската система. Спомням си едно изявление на някогашния министър на финансите Петър Чобанов, обещано директно след пласирането на 5-милиардния дълг. Категорично - сполучливо разпространение, една от положителните интервенции на финансовото министерство, направена извънредно професионално. Чобанов сподели " Тези пари не би трябвало да стоят в трезорите, те трябваше към този момент да са в бизнеса ". И нашата оценка е, че при сериозен метод, размерът на поддръжката към бизнеса би трябвало да е сред 1 и 2 милиарда - директно, в този момент.
- Бюджет 2021 планува ли задоволително буфери, с цел да премине страната през коронакризата?
- Той е напълно извърнат към запазване на някаква кредитоспособност у хората за вероятно ползване - растежът на минималната работна заплата, на пенсиите, на възнагражденията на държавната администрация. Това са хора, които ще използват, само че никой от тях не създава. Тук рискът от неглижирането на стопанските процеси ще докара до вероятно сериозно ползване. На процедура, ще има към 2 милиарда лева повече в популацията. Ще се образува ползване на най-евтиното и не най-качественото. В храните ще докара до покупка на на ниска цена импорт и не толкоз високо качество, в домакинското ползване - покупка на нискокачествена техника, отново от импорт.
- Пандемията безусловно опустоши туризма. Ако след първия локдаун успяхме да популяризираме България като най-сигурната дестинация с най-хубавите ограничения и минимум инфектирани от Ковид-19, то в този момент сме първи по смъртност в Европа. Как това ще се отрази на зимния сезон и на летния следващата година?
- Трудно ми е да дава отговор. Там, където всеки ден има официални съобщения за нови трупове, рядко отиват въодушевени туристи. Вижте драмата сред Германия и Австрия, която за мен е безпределно любопитна. И двете страни развиват в съседство и първокласен, и всеобщ туризъм. В едната споделят " Никакво отваряне на курортите! ", другата ги популяризира като най-сигурните. Българските курорти са доста добре готови да работят в условия на коронакриза. Дори по-подготвени от евентуалните им туристи. Направиха всички нужни спомагателни вложения за сигурността на гостите - от защитните защитни ограничения за личния състав, през пунктовете за стерилизация до приборите за еднократна приложимост. Реално сега обслужването на един екскурзиант скача с 5 лева дневно по отношение на зимата на 2019 г. Много се надявам най-малко съседите, които нямат планини, да намерят и времето, и спокойствието, и сигурността да бъдат посетители на българския туризъм. Говоря за Гърция, Турция, Македония, даже и Румъния.
- Курортът " Албена " по какъв начин мина дотук през рецесията и какви са проектите за лято 2021?
- Такова нещо не сме преживявали. Откакто " Албена " съществува - над 50 години, 2020 година е първата, в която курортът приключва на загуба. Работихме, единствено с цел да утвърдим челното място на " Албена " като туристическа дестинация - и за българи, и за чужденци. Реализираните нощувки бяха главно на българи и, несъмнено, на посетители от близката чужбина като Румъния. Обикновено по това време туристическите комплекси имат подписаните контракти за цялата последваща година. Ние сега не знаем по какъв начин ще изгрее слънцето през април и ще изгрее ли над една Европа, която се е преборила с ковид. За мен за туризъм можем да приказваме от 2022 година 2021 ще е една дълга и продължителна подготовка за, дай, Боже, по-добри времена.
- Като човек, който от години се занимава и с медиен бизнес, по какъв начин се отрази коронакризата на медиите и съответни ли са те в предаването на послания по време на пандемия?
- Генерално, медиите, бидейки в края на хранителната верига на икономическите процеси, извънредно пострадаха от пандемията. Медийният бранш е един от най-засегнатите като стопанска система. По простата причина, че би трябвало да си създал, да си основал артикул и той да стигне до евентуалния му консуматор. Но първото нещо, което всички вършат в обстановка като днешната, е да посегнат на рекламните си бюджети, с цел да спестят. Икономически, проблемите за българските медии са доста тежки. Но във връзка с въпроса дали това ги деформира и дали престанаха да бъдат медии, аз съм уверен, че за достойнството на българската медийна промишленост, с някои изключения, медиите останаха на страната на хората и на обществото. Дадоха и не престават да дават необятен достъп до информацията, постоянно изпреварваща, пълноценна, многостранна, плуралистична. За чест на медийните хора рецесията не ги промени, не ги направи гадове. Можеше да се появят доста фейкове. Не, че ги няма, само че това държание не е всеобщо. Българските публицисти се оказаха едни от неспоменатите хора на първа линия, които дават информация, приготвят обществото. Дори оповестяването на изключителното състояние и изключителната конюнктура се случва през българските медии и с тяхна помощ. Чувствителността на обществата към свободните и самостоятелни медии стана причина някои развити европейски страни да гласоподават директна поддръжка на медиите още при започване на рецесията. През август Австрия приготви и реши за една седмица пакет от десетки милиони за поддръжка на всички медии - от броудкаста, през вестниците, до осведомителните уеб сайтове. Дори една Румъния приготви 35 милиона евро за поддръжка на медиите. В България, по мой спомен, имаше някаква подготвеност да се постъпи по този метод, проучваше се опитът на европейските страни, само че се появи автоапострофът: но дали няма да излезе, че купуваме медиите преди изборите. И това умря.
Радосвет Радев е ръководител на Българската стопанска камара от юни 2018 година, а преди този момент е зам.-председател на УС на БСК на публични начала, още от 1990 година Завършил е Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски " и е специализирал маркетинг и мениджмънт в Съединени американски щати. В момента Радосвет Радев е изпълнителен шеф на " Дарик холдинг ", ръководител на Надзорния съвет на " Доверие - Обединен холдинг " АД и ръководител на СД на " Албена " АД.
Директната поддръжка за фирмите би трябвало да е сред 1 и 2 млрд.Зимните курорти са готови, с 5 лева скочи обслужването на един туристМедийните хора са на първа линия, опазиха достойнството на специалността си Изведнъж стана доста конкурентно и симпатично желанието да си служител, споделя ръководителят на БСК Радосвет Радев в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Господин Радев, по какъв начин вторият локдаун, въпреки и по-мек, ще се отрази на стопанската система? Какво сочат анализите на БСК?
- Той сякаш катализира икономическите процеси на разпад, почнали при първото затваряне. За първи път имаме цели стопански групи, които са изключени от стопанското всекидневие на България. Ако употребявам известния към този момент диалект, мазнинките са стопени още след първия локдаун и в този момент на процедура проблемите в дребните и междинните компании се задълбочават вследствие на забавените икономическите ограничения. Някои от тях действително се задействаха на осмия месец, а други още не са стартирали.
- Кои стопански групи са изключени от стопанския живот?
- Всички, които сега са 100 % затворени. Въведохме два термина - затворени икономически субекти и затруднени. Респективно, даже и по най-актуалната мярка, която сега се разисква - за ликвидна поддръжка, фирмите са разграничени на две. Тези, които са изцяло затворени, се чака да получат отплата до 20% от изгубения оборот. Засегнатите - до 10-15.
- Тоест, тези 156 млн. лева по новата мярка, че бъдат разпределени за всички, разликата е какъв % от оборота ще се покрива?
- Да. Но истината е, че тези 156 млн. са извънредно незадоволителни.
- По първата мярка 3000/10 000 лева бяха обезщетени 21 190 микро- и дребни компании. При състояние, че в България има 400 000, което е към 5%, по какъв начин оцеляват останалите?
- Не оцеляват. Ние с паника чакаме да забележим какъв брой ще са стопанските субекти, с които България ще стартира 2021 година Разбира се, формалните данни не носят информация за тези, които са постигнали юридическо преустановяване на активността си или за юридическото преустановяване на самите икономически субекти. Но тази процедура също е доста мудна. И това, което би излязло от Агенцията по вписванията или от Националната статистика, евентуално ще е единствено част от истината. Продължават да съществуват компании, които са регистрирани, само че към този момент нямат активност. Картината ще стане ясна евентуално в средата на 2021 година
- В БСК, а несъмнено и в останалите работодателски организации, идват данни, че хората не просто банкрутират, а декларират, че оттук насетне повече няма да се занимават със стопанска активност. Как това ще се отрази на стопанската система?
- Това е един от най-невидимите врагове на българското стопанство. Променя се отношението към предприемачеството. Появи се страхът да бъдеш бизнесмен. Ако до оня ден страхът бе дали ще бъдеш сполучлив или несполучлив бизнесмен, само че с безапелационната позиция, че искаш да бъдеш подобен, в този момент, в тази конюнктура, изкушението е да престанеш да приемаш тежестта да рискуваш себе си, концепцията си, фамилията си, парите си, активите си, постигайки някаква предприемаческа цел. Изведнъж стартира да става доста конкурентно и симпатично желанието да бъдеш служител, държавен чиновник. Това е единствената активност, в която възнагражденията се усилват непрестанно.
- И която генерира сигурност.
- Да. Старото предприемачество, което потегли след измененията през 90-а година, са към този момент мъже и дами на пенсионна или предпенсионна възраст. Там рядко се появява онази смелост да кажеш: Аз ще направя нещо по-добре от другите. На процедура, сега дейното българско предприемачество е на тези младежи сред 30 и 40 години, които са напълно обърнати към цифровия бизнес. Той в прочут смисъл е предпазен от коварството на държавната поддръжка или интервенция.
- Успява ли бизнесът дейно да се възползва от обезпечените от ББР заеми?
- Имах предходната седмица полемика с представители на ББР. Те самите споделиха, че от 1 милиарда лева подготвеност за гаранция до този миг са дали единствено 123 млн. Тоест към десетина % от бюджета е осъществен и е задействал като гаранционни обезпечавания по разнообразни финансирания. Мярката е направена, кройката й е добра, подреден е логаритъмът, по който стигаш до парите, има го запасът. Въпросът е дали е работещ. Тези данни демонстрират, че не е, без значение че в този момент се анонсира и опцията за смяна на тавана - за едната стратегия до 1 млн. лева, за другата до 2 млн. лева Истината е, че част от самите ограничения не са известни, не са известни, колкото и работодателските организации да дават безусловно гратис информацията на своите членове, че такива ограничения има. Тук обаче моето съмнение е до каква степен ниска е информираността или до каква степен комплицирана е процедурата за възползване от тези ограничения. В реалност, ние всички желаеме едно и също - ограниченията да бъдат опростени и да са бързо работещи. Реално като вземем и втората стратегия за грантове - 30 000/100 000 за междинните компании, затваряме 2020 година с 400 млн. директна помощ за предприятията като ликвидна поддръжка, към 550 млн. лева, изхарчени за 60/40, и още 50 млн. лева
- Това ли е най-ефективната мярка 60/40?
- Тя в последна сметка се разбра. Но и тя се употребява едвам от 10% от фирмите. Очаква се новата мярка - 24 лева дневно за служащ в неплатен отпуск от затворен бизнес, да обхване над 350 000 субекта, което като общ брой ще е към 400 млн. Пак е нещо. Моето схващане е, че даже дребният размер на поддръжката, само че в точния момент, е потребен. В координатната система пари-време колкото по-късно стартират да се включват ограниченията, толкоз повече стават парите за постигането на резултата. Нужни са опростени, лесни за осъществяване критерии за бизнеса. Затова считам, че в новата мярка за незабавна ликвидна поддръжка на база понижен оборот концепцията да се работи през масивите на Национална агенция за приходите е добра. Национална агенция за приходите е може би първата напълно построена система на електронното държавно управление. Всеки икономически индивид има пряк достъп, връзката е през електронен автограф, удостоверява се безусловно опростено правоспособността и, респективно - правоимането. Система на Национална агенция за приходите съдържа цялата информация за обороти нагоре-надолу.
- Какъв механизъм за присъединяване на Национална агенция за приходите се разисква? Фирмите ще подават документите си при данъчните?
- Напротив - още по-опростено може да бъде. След едно регулиране на държанието на стопанските субекти предходната година, съотнесено към тази година, Национална агенция за приходите може да изпраща известия, примерно: " Вие по тези критерии попадате в програмата за подкрепяне, желаете ли да се възползвате? ". Ако отговорът е " не ", следва общителна връзка. Ако отговорът е " да " - продължаваш към идната стъпка. Това би било нещо, което се случва за първи път и ще е огромен пробив, начало на цифровото другарство сред бизнес и страна.
- През август казахте, че бедствието в стопанската система занапред престои. След тази неоптимистична картина, която очертахте, стигнахме ли дъното, или занапред влизаме в окото на бурята?
- Не сме стигнали дъното, само че продължаваме въодушевено да вървим натам. По едни наши данни, през октомври за първи път изтеглянето на Данък добавена стойност от страната е с 50% по-високо. Обичайно страната възвръща към 400 млн. Данък добавена стойност на българските икономически субекти. За ноември сумата е 600 млн.
- Какво значи това?
- Две неща. Или бизнесът, освен най-красивият и белият, се ориентира, че няма да бъде подкрепят и прави всичко допустимо да обезпечи съществуването си, от време на време даже злонамерено. Или сега към момента работи инерцията на 2019 година и началото на 2020 година, където има релативно ритмични приходи, планувани разноски, обезпечен от бюджета недостиг, който да покрива теоретичните дупки, които ще възлязат в него. Но, когато престанат да работят някои от удобните режими сега, се опасявам, че ще се получи резултатът на снежната топка, която завъртайки се, става най-после лавина.
- Може ли да посочите образец?
- Такъв период е приключването на кредитната почивка за икономически организации, които отложиха към 8-9 милиарда лева заплащания по главниците в интервала от април до декември тази година. Няма сега никаква реакция - нито на Българска народна банка, нито на Асоциацията на комерсиалните банки, нито на Европейската централна банка, какво се случва. Представете си при тези спаднали обороти в стопанството по какъв начин кредитополучателите намират още веднъж същия размер пари, с които са плащали тези главници. Не можем да си затваряме очите и че безработицата пораства, без значение от някои оптимистични изхвърляния. Още повече, че не всичко, което е безработица, може да се хване от статистиката. Има и латентна безработица - 24 лева дневно, само че аз държа служителя, повеждам го на работа, само че той не е обществено обезпечен, а получава 500 лева на месец. Отделно към този момент има бизнеси, където сривът на предлагането е 70%. Това са насочените към потреблението бизнеси. Така че сега грижата за стопанската система е нещо извънредно значимо. Още повече, че влизаме в един много абсурден месец.
- Защо?
- По данни на Министерство на финансите ноември месец го приключваме на недостиг 183 млн. лева При гласувания недостиг в настоящия, ремонтирания бюджет, дефицитът може да стигне до 5 милиарда Тоест - теоретично остават 4,8 милиарда, даже един лев да не влезе в хазната. Декември има този календарен минус да е единствено с 16 работни дни. Разделих 4,8 милиарда на 16 и се оказва, че на ден би трябвало да се харчат по 300 млн. до Нова година. И откакто това е закон, въпросът е дали ще бъде направено вярно, дали най-правилно ще бъдат налети тези пари, или отново ще има някакви гимнастики, които ще отнесат тези пари надалеч от стопанската система. Спомням си едно изявление на някогашния министър на финансите Петър Чобанов, обещано директно след пласирането на 5-милиардния дълг. Категорично - сполучливо разпространение, една от положителните интервенции на финансовото министерство, направена извънредно професионално. Чобанов сподели " Тези пари не би трябвало да стоят в трезорите, те трябваше към този момент да са в бизнеса ". И нашата оценка е, че при сериозен метод, размерът на поддръжката към бизнеса би трябвало да е сред 1 и 2 милиарда - директно, в този момент.
- Бюджет 2021 планува ли задоволително буфери, с цел да премине страната през коронакризата?
- Той е напълно извърнат към запазване на някаква кредитоспособност у хората за вероятно ползване - растежът на минималната работна заплата, на пенсиите, на възнагражденията на държавната администрация. Това са хора, които ще използват, само че никой от тях не създава. Тук рискът от неглижирането на стопанските процеси ще докара до вероятно сериозно ползване. На процедура, ще има към 2 милиарда лева повече в популацията. Ще се образува ползване на най-евтиното и не най-качественото. В храните ще докара до покупка на на ниска цена импорт и не толкоз високо качество, в домакинското ползване - покупка на нискокачествена техника, отново от импорт.
- Пандемията безусловно опустоши туризма. Ако след първия локдаун успяхме да популяризираме България като най-сигурната дестинация с най-хубавите ограничения и минимум инфектирани от Ковид-19, то в този момент сме първи по смъртност в Европа. Как това ще се отрази на зимния сезон и на летния следващата година?
- Трудно ми е да дава отговор. Там, където всеки ден има официални съобщения за нови трупове, рядко отиват въодушевени туристи. Вижте драмата сред Германия и Австрия, която за мен е безпределно любопитна. И двете страни развиват в съседство и първокласен, и всеобщ туризъм. В едната споделят " Никакво отваряне на курортите! ", другата ги популяризира като най-сигурните. Българските курорти са доста добре готови да работят в условия на коронакриза. Дори по-подготвени от евентуалните им туристи. Направиха всички нужни спомагателни вложения за сигурността на гостите - от защитните защитни ограничения за личния състав, през пунктовете за стерилизация до приборите за еднократна приложимост. Реално сега обслужването на един екскурзиант скача с 5 лева дневно по отношение на зимата на 2019 г. Много се надявам най-малко съседите, които нямат планини, да намерят и времето, и спокойствието, и сигурността да бъдат посетители на българския туризъм. Говоря за Гърция, Турция, Македония, даже и Румъния.
- Курортът " Албена " по какъв начин мина дотук през рецесията и какви са проектите за лято 2021?
- Такова нещо не сме преживявали. Откакто " Албена " съществува - над 50 години, 2020 година е първата, в която курортът приключва на загуба. Работихме, единствено с цел да утвърдим челното място на " Албена " като туристическа дестинация - и за българи, и за чужденци. Реализираните нощувки бяха главно на българи и, несъмнено, на посетители от близката чужбина като Румъния. Обикновено по това време туристическите комплекси имат подписаните контракти за цялата последваща година. Ние сега не знаем по какъв начин ще изгрее слънцето през април и ще изгрее ли над една Европа, която се е преборила с ковид. За мен за туризъм можем да приказваме от 2022 година 2021 ще е една дълга и продължителна подготовка за, дай, Боже, по-добри времена.
- Като човек, който от години се занимава и с медиен бизнес, по какъв начин се отрази коронакризата на медиите и съответни ли са те в предаването на послания по време на пандемия?
- Генерално, медиите, бидейки в края на хранителната верига на икономическите процеси, извънредно пострадаха от пандемията. Медийният бранш е един от най-засегнатите като стопанска система. По простата причина, че би трябвало да си създал, да си основал артикул и той да стигне до евентуалния му консуматор. Но първото нещо, което всички вършат в обстановка като днешната, е да посегнат на рекламните си бюджети, с цел да спестят. Икономически, проблемите за българските медии са доста тежки. Но във връзка с въпроса дали това ги деформира и дали престанаха да бъдат медии, аз съм уверен, че за достойнството на българската медийна промишленост, с някои изключения, медиите останаха на страната на хората и на обществото. Дадоха и не престават да дават необятен достъп до информацията, постоянно изпреварваща, пълноценна, многостранна, плуралистична. За чест на медийните хора рецесията не ги промени, не ги направи гадове. Можеше да се появят доста фейкове. Не, че ги няма, само че това държание не е всеобщо. Българските публицисти се оказаха едни от неспоменатите хора на първа линия, които дават информация, приготвят обществото. Дори оповестяването на изключителното състояние и изключителната конюнктура се случва през българските медии и с тяхна помощ. Чувствителността на обществата към свободните и самостоятелни медии стана причина някои развити европейски страни да гласоподават директна поддръжка на медиите още при започване на рецесията. През август Австрия приготви и реши за една седмица пакет от десетки милиони за поддръжка на всички медии - от броудкаста, през вестниците, до осведомителните уеб сайтове. Дори една Румъния приготви 35 милиона евро за поддръжка на медиите. В България, по мой спомен, имаше някаква подготвеност да се постъпи по този метод, проучваше се опитът на европейските страни, само че се появи автоапострофът: но дали няма да излезе, че купуваме медиите преди изборите. И това умря.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ