Три извода от речта на Путин, или колко е важна цената на водата
Владимир Путин още веднъж реши да реалокира границите на Украйна. В тирада, траяла съвсем час, той оповести едно „ закъсняло решение: незабавното признание на независимостта и суверенитета на Донецката национална република и Луганската национална република “. Това са региони в Украйна, под въздействието и властта на лоялни на Москва сепаратисти, които през през 2014 година едностранно оповестиха самостоятелност. В Донбас са и най-големите въглищни залежи в Украйна.
Веднага след появяването на Путин съветската телевизия сподели подписването на два „ Договора за другарство и взаимопомощ “ сред Кремъл и марионетните президенти на двата района.
Путин аргументира решението си с хипотетичен „ геноцид “, който украинският „ режим “ прави сега против жителите на Донбас – мотив, който е употребявал и преди и който провокира единствено клатене на главите на събеседниците на Путин.
Поразителното в речта на Путин обаче беше, че хипотетичният „ геноцид “ и боевете на фронтовата линия на Донбас не изиграха съществена роля в решението на съветския държавен глава. Вместо това той приказва обстойно за историята на украинската държавност, която към този момент беше интерпретирал по идиосинкратичен метод в есе през лятото на 2021 година
Украйна като страна е артикул на Съветския съюз и неговия създател Владимир Ленин, да, в прочут смисъл, на Русия - каза Путин. Независимостта ѝ, от своя страна, е „ неточност “ на комунистическата партия при Михаил Горбачов, продължи той.
След това речта на Путин се изгуби в твърдения за високите цени на водата в прилежащата страна, корупцията и неналичието на самостоятелност на съдилищата там.
„ Сегашната Украйна е основана напълно от Русия – по-точно от болшевишка, комунистическа Русия “.
Владимир Путин
Странни тематики за човек, разположил 190 хиляди войски по границите на прилежащата страна и чиято национална телевизия популяризира дезинформация за хипотетична украинска офанзива в Донбас.
И какво в този момент: геноцид или цени на водата? - не стана ясно.
Путин приказва също по този начин обстойно и нашироко за разширението на НАТО на Изток и за " изнудващата " санкционна политика на Запада, която не е ориентирана единствено против политиката на Русия, а против самото битие на Русия.
Това беше необичайно съвещание на Съвета за национална сигурност на Руската федерация, на което Владимир Путин трансферира отговорността за решението си върху плещите на своите хора. Всички непрекъснати членове на съвета - от министъра на защитата, през шефа на ФСБ, до ръководителя на Думата - трябваше да направят изказвания поотделно, като Путин не позволяваше уклончиви отговори.
Срещата, несъмнено, беше излъчена по малкия екран, макар че нормално Съветът за сигурност заседава при закрити врата.
Речта на Путин и съвещанието на Съвета за сигурност изясниха три неща:
Първо: Става дума – най-малко публично – за Донбас. В речта на Путин не бяха отправени искания към други елементи на Украйна, те се ограничиха до неизпълнението на Минските съглашения, които засягат единствено Донбас. Дори в дългото си историческо отклоняване Путин се въздържа да намекне за всевъзможни по-нататъшни искания към „ исторически съветски “ територии, да вземем за пример в югоизточната част на Украйна.
Второ, признаването явно е единствено прелиминарен стадий за присъединението на Донбас към Руската федерация, даже Путин и да не отвори дума за това.
Сергей Наришкин, началник на службата за външно разузнаване, имаше проблеми да следва сюжета на проведеното съвещание на Съвета за сигурност и роди бисера за присъединението на Донбас към Руската федерация. Наришкин беше навреме охулен от Путин.
Смотреть на Нарышкина умерено невозможно, конечно
— Кира Ярмыш (@Kira_Yarmysh)
Дмитрий Козак, съветник и представител на Путин в Нормандския формат, влезе в същата изразителност и трябваше да бъде заменен от Путин.
Признаването на двете републики като евентуална предварителна стъпка преди присъединявате към Русия дава отговор напълно на модела Крим: Украинският полуостров се разгласи - най-малко от съветска позиция - чрез " референдум " за самостоятелност, с цел да изиска по-късно съюз с Русия.
От друга страна, Русия призна отделилите се грузински провинции Южна Осетия и Абхазия през 2008 година, само че по-късно не последва стъпка за включването им в съветската държавна федерация.
Трето, признаването очевидно е планувано от дълго време. Премиерът Михаил Мишустин загатна: „ Ние се приготвяме за допустима реакция на признаването на ДНР и ЛНР в продължение на доста месеци “.
Той имаше поради заканите на Запада от наказания, ако териториалната целокупност на Украйна бъде нарушена.
Това, което остана неизказано, е къде Русия обрисува границите на „ националните републики “.
„ Народните републики “ на Донецк и Луганск претендират за Донецка и Луганска област на Украйна като цяло, само че на процедура управляват единствено една трета от тази територия, след като украинската войска ги отблъсна. Вътрешният министър Владимир Колоколцев единствен на срещата повдигна въпроса за границата. Той изиска самопризнание в оптималните граници.
От друга страна, Андрей Климов, член на комисията по външни работи на Съвета на федерацията, приказва по съветската телевизия за „ действителните “ граници на републиките. Самата тирада на Путин също предложи тази интерпретация. Важно е да се предотврати " геноцид " на " съвсем четири милиона души ", сподели той. Това би съответствало на формалното население на " националните републики " в действителните им граници.
С оглед на страховете, провокирани от всеобщото разполагане на войски на Путин, за някои кръгове в Киев, както и на Запад, е съвсем облекчение просто да признаят „ националните републики “, които фактически съществуват.
Веднага след появяването на Путин съветската телевизия сподели подписването на два „ Договора за другарство и взаимопомощ “ сред Кремъл и марионетните президенти на двата района.
Путин аргументира решението си с хипотетичен „ геноцид “, който украинският „ режим “ прави сега против жителите на Донбас – мотив, който е употребявал и преди и който провокира единствено клатене на главите на събеседниците на Путин.
Поразителното в речта на Путин обаче беше, че хипотетичният „ геноцид “ и боевете на фронтовата линия на Донбас не изиграха съществена роля в решението на съветския държавен глава. Вместо това той приказва обстойно за историята на украинската държавност, която към този момент беше интерпретирал по идиосинкратичен метод в есе през лятото на 2021 година
Украйна като страна е артикул на Съветския съюз и неговия създател Владимир Ленин, да, в прочут смисъл, на Русия - каза Путин. Независимостта ѝ, от своя страна, е „ неточност “ на комунистическата партия при Михаил Горбачов, продължи той.
След това речта на Путин се изгуби в твърдения за високите цени на водата в прилежащата страна, корупцията и неналичието на самостоятелност на съдилищата там.
„ Сегашната Украйна е основана напълно от Русия – по-точно от болшевишка, комунистическа Русия “.
Владимир Путин
Странни тематики за човек, разположил 190 хиляди войски по границите на прилежащата страна и чиято национална телевизия популяризира дезинформация за хипотетична украинска офанзива в Донбас.
И какво в този момент: геноцид или цени на водата? - не стана ясно.
Путин приказва също по този начин обстойно и нашироко за разширението на НАТО на Изток и за " изнудващата " санкционна политика на Запада, която не е ориентирана единствено против политиката на Русия, а против самото битие на Русия.
Това беше необичайно съвещание на Съвета за национална сигурност на Руската федерация, на което Владимир Путин трансферира отговорността за решението си върху плещите на своите хора. Всички непрекъснати членове на съвета - от министъра на защитата, през шефа на ФСБ, до ръководителя на Думата - трябваше да направят изказвания поотделно, като Путин не позволяваше уклончиви отговори.
Срещата, несъмнено, беше излъчена по малкия екран, макар че нормално Съветът за сигурност заседава при закрити врата.
Речта на Путин и съвещанието на Съвета за сигурност изясниха три неща:
Първо: Става дума – най-малко публично – за Донбас. В речта на Путин не бяха отправени искания към други елементи на Украйна, те се ограничиха до неизпълнението на Минските съглашения, които засягат единствено Донбас. Дори в дългото си историческо отклоняване Путин се въздържа да намекне за всевъзможни по-нататъшни искания към „ исторически съветски “ територии, да вземем за пример в югоизточната част на Украйна.
Второ, признаването явно е единствено прелиминарен стадий за присъединението на Донбас към Руската федерация, даже Путин и да не отвори дума за това.
Сергей Наришкин, началник на службата за външно разузнаване, имаше проблеми да следва сюжета на проведеното съвещание на Съвета за сигурност и роди бисера за присъединението на Донбас към Руската федерация. Наришкин беше навреме охулен от Путин.
Смотреть на Нарышкина умерено невозможно, конечно
— Кира Ярмыш (@Kira_Yarmysh)
Дмитрий Козак, съветник и представител на Путин в Нормандския формат, влезе в същата изразителност и трябваше да бъде заменен от Путин.
Признаването на двете републики като евентуална предварителна стъпка преди присъединявате към Русия дава отговор напълно на модела Крим: Украинският полуостров се разгласи - най-малко от съветска позиция - чрез " референдум " за самостоятелност, с цел да изиска по-късно съюз с Русия.
От друга страна, Русия призна отделилите се грузински провинции Южна Осетия и Абхазия през 2008 година, само че по-късно не последва стъпка за включването им в съветската държавна федерация.
Трето, признаването очевидно е планувано от дълго време. Премиерът Михаил Мишустин загатна: „ Ние се приготвяме за допустима реакция на признаването на ДНР и ЛНР в продължение на доста месеци “.
Той имаше поради заканите на Запада от наказания, ако териториалната целокупност на Украйна бъде нарушена.
Това, което остана неизказано, е къде Русия обрисува границите на „ националните републики “.
„ Народните републики “ на Донецк и Луганск претендират за Донецка и Луганска област на Украйна като цяло, само че на процедура управляват единствено една трета от тази територия, след като украинската войска ги отблъсна. Вътрешният министър Владимир Колоколцев единствен на срещата повдигна въпроса за границата. Той изиска самопризнание в оптималните граници.
От друга страна, Андрей Климов, член на комисията по външни работи на Съвета на федерацията, приказва по съветската телевизия за „ действителните “ граници на републиките. Самата тирада на Путин също предложи тази интерпретация. Важно е да се предотврати " геноцид " на " съвсем четири милиона души ", сподели той. Това би съответствало на формалното население на " националните републики " в действителните им граници.
С оглед на страховете, провокирани от всеобщото разполагане на войски на Путин, за някои кръгове в Киев, както и на Запад, е съвсем облекчение просто да признаят „ националните републики “, които фактически съществуват.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ