Моника - кинезитерапевтът, който спортува наравно със своите пациенти
Една мисъл на Конфуций се запечата в съзнанието ми още в ученическите години. Тя гласи следното: „ Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш заставен да работиш и един ден през живота си. “
Идеята е ясна. Намираш по какъв начин да превърнеш пристрастеността си във значима част от всекидневието, която по опция ти обезпечава и доходи, и по този начин си гарантираш един добре прекаран житейски път.
Затова и постоянно съм харесвал тъкмо такива хора, които знаят какво желаят и съумяват да го реализиран. Те си личат отдалеко, тъй като при тях я няма нормалната работна отмалялост, минават някак леко денем и постоянно са с усмивка на разположение. Такъв човек е и Моника Блидова. Тя е част от българския тим на – общество от хора, които са свързани от любовта към бягането, спорта като цяло и дейния метод на живот. Да бъдеш част от него ти дава голяма стойност, а за задачата най-важна е пристрастеността в това, което правиш.
Да бъдеш най-бързият може да е единствено бонус, по-съществено е да бъдеш добър образец. Моника е тъкмо подобен – образец по какъв начин можеш да организираш живота си към спорта, с цел да се чувстваш оптимално добре.
Както може да се допуска, основата идва от фамилията. Майка ѝ е плувкиня, татко ѝ е волейболист. Тя, несъмнено, спортува от дете. По стичане на събитията се ориентира към волейбола.
Между 7 и 12 клас учи в спортното учебно заведение „ Васил Левски “ в Пловдив, а за разлика от останалите волейболистки, обожава кондиционните тренировки. Най-вероятно треньорите щяха да измислят друго наказване за нея, в случай че знаеха, че колкото повече спомагателни извършения и обиколки тичане ѝ дават, толкоз по-щастлива е тя.
Моника играе в тима на „ Марица “, който за женския ни волейбол е нещо като „ Лудогорец “ във футбола, т.е. не стопира да печели трофеи. Може би и развиването на клуба оказва помощ за идващия ход в живота ѝ, тъй като в тима притеглят кинезитерапевт, който да оказва помощ във възобновяване на състезателките. Неговата работа дава концепцията на Моника, че посредством кинезитерапията може да съчетава спорта и специалността в едно. Не желае да става треньор, тъй че решението е взето и тя стартира следването си в НСА.
Докато напредва в познанията по тази причина по какъв начин да „ лекува посредством придвижване “, каквото значи безусловно кинезитерапията, Моника открива и любовта към бягането и триатлона.
Идеята е ясна. Намираш по какъв начин да превърнеш пристрастеността си във значима част от всекидневието, която по опция ти обезпечава и доходи, и по този начин си гарантираш един добре прекаран житейски път.
Затова и постоянно съм харесвал тъкмо такива хора, които знаят какво желаят и съумяват да го реализиран. Те си личат отдалеко, тъй като при тях я няма нормалната работна отмалялост, минават някак леко денем и постоянно са с усмивка на разположение. Такъв човек е и Моника Блидова. Тя е част от българския тим на – общество от хора, които са свързани от любовта към бягането, спорта като цяло и дейния метод на живот. Да бъдеш част от него ти дава голяма стойност, а за задачата най-важна е пристрастеността в това, което правиш.
Да бъдеш най-бързият може да е единствено бонус, по-съществено е да бъдеш добър образец. Моника е тъкмо подобен – образец по какъв начин можеш да организираш живота си към спорта, с цел да се чувстваш оптимално добре.
Както може да се допуска, основата идва от фамилията. Майка ѝ е плувкиня, татко ѝ е волейболист. Тя, несъмнено, спортува от дете. По стичане на събитията се ориентира към волейбола.
Между 7 и 12 клас учи в спортното учебно заведение „ Васил Левски “ в Пловдив, а за разлика от останалите волейболистки, обожава кондиционните тренировки. Най-вероятно треньорите щяха да измислят друго наказване за нея, в случай че знаеха, че колкото повече спомагателни извършения и обиколки тичане ѝ дават, толкоз по-щастлива е тя.
Моника играе в тима на „ Марица “, който за женския ни волейбол е нещо като „ Лудогорец “ във футбола, т.е. не стопира да печели трофеи. Може би и развиването на клуба оказва помощ за идващия ход в живота ѝ, тъй като в тима притеглят кинезитерапевт, който да оказва помощ във възобновяване на състезателките. Неговата работа дава концепцията на Моника, че посредством кинезитерапията може да съчетава спорта и специалността в едно. Не желае да става треньор, тъй че решението е взето и тя стартира следването си в НСА.
Докато напредва в познанията по тази причина по какъв начин да „ лекува посредством придвижване “, каквото значи безусловно кинезитерапията, Моника открива и любовта към бягането и триатлона.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ