Владимир Михайлов умее талантливо да разказва истории от  сцената и

Владимир Михайлов умее надарено да споделя истории от  сцената и от екрана, както и да построява комплицирани, многопластови театрални и кино облици. Благодарение на нюансираната си актьорска игра той безапелационно показва своите персонажи, които постоянно се лутат сред мрака и светлината. Личностите, които пресъздава, са хора, изтъкани от комплицирани страсти, с тежки характери, които носят и доста драма, и доста болежка, само че в същото време и доста обич. 

Вече над 25 години Владо Михайлов сбъдва фантазията си - да бъде артист и музикант. От рано схваща, че живият контакт с публиката е това, което го прави благополучен. Дарбата му, топлата му харизма и емпатията притеглят феновете. Два нови спектакъла, в които той извършва основната роля, озариха сцената ни - българският мюзикъл " Невидимо дете ", основан взаимно от Драматичния спектакъл в Габрово и Кукленият спектакъл в Стара Загора и международният мюзикъл " Клетниците ", който Софийска опера за пръв път показа на открита сцена пред катедралата " Свети Александър Невски ".

Пред Lupa.bg артистът и музикант описа по какъв начин се усеща сред " Невидимо дете " и " Клетниците ", по какъв начин влиза в другите прочувствени функции, които изискват отлична физическа подготовка, свръх централизация, нюх за индивида и за човешките взаимоотношения и познаване на историята. 

Премиерата на " Невидимо дете " беше на 13 юли в Габрово, а на " Клетниците " - на откритата сцена на Софийска опера на площад " Св. Александър Невски " - на 24 юли. И за двете постановки, с изключение на актьорски и певчески гений, са нужни артистична гъвкавост и отдаденост на изкуството - гении каквито Владимир Михайлов безспорно има. Показал го е в разнообразни функции, на разнообразни културни терени и в разнообразни жанрове - в музиката, в киното, в трагичния спектакъл, в мюзикъли, в телевизионни сериали и излъчвания.

И посредством избора си на функции, които приема да изиграе, Владо Михайлов потвърждава, че призванието на актьорската специалност, с изключение на да развлича публиката е, и да придава смисъл на стойностните неща в човешкия живот. Като артист и музикант той е честен към специалността, към сътрудниците си и към феновете. Защото го прави от сърце и с обич и почитание.



- Влади, по какъв начин съумя да презаредиш батериите сред мюзикълите „ Невидимо дете “ и „ Клетниците “ с твое присъединяване, чиито министър председатели бяха в границите на месец? Ти имаше много интензивни подготовки и за двата спектакъла, които са огромни и много комплицирани. 

- По време на подготовките на „ Невидимо дете “ в Габрово, успяхме да прескочим и до Приморско да създадем концерт с моята тайфа REWIND!. Цвети Пеняшки (Владо Михайлов си партнира с Цвети Пеняшки в " Невидимо дете ", б.а.) ме закара от Приморско до Габрово и беше доста смешно, защото още веднъж спукахме гума дружно.

На връщане пък минахме през една не доста дребна канара в прохода Шипка и изобщо беше трагично. (усмихва се) Разказвам го в кръга на шегата, само че това са особени случки и някои хора може би се сещат, че имаме една история, написана от Коцето (Константин Кацаров, б.а), който играе Анна в „ Исус Христос суперзвезда “.



Владимир Михайлов е в основната роля в мюзикъла " Невидимо дете ", въодушевен от живота на Димо Стоянов и от музиката на P.I.F. Фотограф: Александър Богдан Томпсън

- За читателите ще вметна, че историята с присъединяване на " древен герои " е обвързвана с ваше пътешестване от Бургас до София след спектакъла " Исус Христос суперзвезда ". Цвети Пеняшки, който играе Пилат, кара колата, а в нея пътувате дружно с Никеца, като той е Христос в мюзикъла, а ти Юда. С вас пътува и дребният ти наследник. Пукате гума на автомагистрала „ Тракия “ и се оказва, че " Пътна помощ " няма подобаващата гума и се постанова дълго да чакате на пътя, а в същото време ти бързаш за присъединяване в " Като две капки вода ". В последна сметка Керана, която също взе участие в " Исус Христос суперзвезда " като Мария Магдалена, само че и в " Капките ", идва на помощ и те откарва до София, а пък Константин Кацаров по този начин да се каже избавя сина ти и другите сътрудници музиканти и най-после всичко завършва с благополучен край.

- Да, тъкмо по този начин. Иначе батериите не съм ги презаредил и чакам с неспокойствие да направя това през август. Тогава ще ги презаредя. Но се заредих прочувствено с целия развой около основаването на „ Невидимо дете “. И като ни мина премиерата на 13 юли, просто се метнах с главата надолу в „ Клетниците “ - театър, който не сме играли от три години и половина.



Актьорът по време на подготовките на " Клетниците " на откритата сцена на Софийска опера на площад " Свети Александър Невски ". Снимка: Личен списък

Хубавото е, че „ Невидимо дете “ беше подобен развой, в който и душевен, и физически се наложи да вляза в много, много добра форма, тъй че бях подготвен - моторът ми работи на двеста и съумях да вляза бързо в „ Клетниците “. В противоположен случай не знам какъв брой щях да съм квалифициран за " Клетниците ", тъй като репетираме и играем на 40 градуса на площада, в някои подиуми съм облечен с две палта, постанова ми се да превъзмогвам големи дистанции, тичайки напред обратно. Щастлив съм, да чукна на дърво, че се намирам в добра форма за тези две заглавия.

И " Клетниците ", и " Невидимо дете " са доста прочувствени представления, тежки са и физически, и душевен и в действителност би трябвало да си на най-високото си равнище, с цел да може да си потребен на сцената.

Моите сътрудници, които вземат участие и в двата спектакъла, са изключителни. Всички актьори, целият екип, всички механически служби дадоха и дават всичко от себе си тези две огромни постановки да се случат.



След премиерата на 13 юли в Драматичния спектакъл в Габрово, на 14 септември " Невидимо дете " ще гостува на Театралния фестивал " Сцена на кръстопът ” в Пловдив, а на 25 септември спектакълът ще бъде показан на сцената на Старозагорската опера в границите на Международния куклено-театрален фестивал „ Пиеро “. Фотограф: Александър Богдан Томпсън

 

- Как подхождаш преди присъединяване си в театър - примерно искаш ли час-два преди този момент да останеш самичък със себе си?

- Обичам да съм там по-рано. Не е наложително да съм самичък, по-скоро обичам да съм в театъра или в операта овреме, с цел да мога умерено да си вляза в костюма, да го поразходя, да си напомня всичко, което е обвързвано с атрибут, с костюм, с подходи и така нататък Понякога би трябвало да си напомня и текста. „ Невидимо дете “ към момента е свеж театър и там преди премиерата беше по-различно, тъй като повече повъртях текстовете, много по-рано бях в театъра, с цел да се поразходя по сцената, да си напомня всичко, да си мина от песните някои моменти. Защото, когато пеем на концерт песните на P.I.F. е едно, в тази ситуация те са в малко по-различни форми. В мюзикъла са включени доста песни, които аз не съм пял и които трябваше да науча.

Въобще главата ми гръмна от текстове и всичко това желая да си го мина преди излизане за зрелище. Обичам да съм там, да се омеша с сътрудниците, да си кажем нещо, да опитаме нещо, което ни е по-трудно и изисква централизация и подготовка. Това е моето, не да се уединявам. Усамотението работи добре, в случай че имаш да играеш нещо тежко самичък. Примерно, в случай че би трябвало да играеш „ Хамлет “, би било подобаващ вид. По-скоро да се сплотиш с останалите, да се усетите малко. Това са моите подходи.



Фотограф: Александър Богдан Томпсън

 

- Как възприе поканата на режисьора Веселка Кунчева да участваш в „ Невидимо дете “ – български мюзикъл, въодушевен от живота на Димо Стоянов и песните на P.I.F.? Подобен мюзикъл у нас до момента не е юридически. Имаше ли някаква ария или преживелица с Димо, които отключиха твоя път към ролята?

- Поканата на Веселка Кунчева пристигна още по време на уъркшопа на Веси и на Мариета Голомехова, който се организира в Кукления спектакъл в Стара Загора. Сега домакини и меценати на нашето зрелище „ Невидимо дете “ са Кукленият спектакъл в Стара Загора и Драматичният спектакъл в Габрово – двата театъра, които се сплотиха на равни начала, с цел да бъде основано това зрелище. Прекрасни и доста отдадени сътрудници, благодаря им за всички грижи и за метода, по който те в действителност дадоха всичко, с цел да може спектакълът да се случи.

Поканата пристигна през 2022 година, тогава бях само артист на сцената, нямах доста театрални задания. Но през тези три години на Веси й е изкристализирало по какъв начин желае да съставлява този роман, доколкото знам е предходна през разнообразни разновидности и е стигнала до такава степен, че би трябвало да го центрира в един персонаж. Този персонаж известно време го наричахме просто Създателя, Артиста.

Става дума за един създател, не е наложително да е Димо от P.I.F., само че с течение на времето ние от ден на ден разбрахме, че в действителност това е Димо. Тоест ние не можем да описваме по принцип за неговия свят, ние описваме за неговото въображение, ние сме в неговата душа, в неговата глава и всичко, което се случва в този роман е центрирано върху него. И в тази връзка за мен през цялото време беше ясно, че задачата е доста виновна.

Аз не съм си представял, че ще подражавам Димо, просто си представях, че ще описваме за P.I.F., само че не знаех тъкмо в какво влизам, когато влязох в процеса. И тогава разбрах поетапно, работейки сцена по сцена, какво си показва Веси, разбрах самата класификация на песните, които са драматургията на представлението. Песните са в основата на текста и на цялата история и тяхната класификация е основна за това какво описваме.

Текстовете на Поли Христова са толкоз докосващи, толкоз фини, толкоз поетични, те като че ли в действителност са извадени от света на P.I.F. и на Димо. Беше доста забавно по какъв начин тези текстове сами се редактират. Както и всички други способи и начини, които Веси като режисьор използваше или Поли Герасимова като образния актьор, обличащ представлението в мапинг, в проекции, Мариета Голомехова с костюмите и сценографията, Поли Христова с текстовете, Явор Кунчев с хореографията. Самият роман стартира да редактира нашите средства, да изхвърля дадени неща и да приема други и това беше доста забавно да го усетиш. Настръхвам като го описвам. Защото това е една друга материя.

- Невидима.

- Невидима, в действителност. Когато Веси ме предложения, аз незабавно се съгласих, само че какъв брой е тежка и виновна задачата разбрах в течение на подготовките.



Драматизацията на мюзикъла " Невидимо дете " е на Поли Христова и Веселка Кунчева, режисьор е Веселка Кунчева, сценография, кукли и костюми - Мариета Голомехова, хореография - Явор Кунчев, музикална идея и аранжимент – Милен Апостолов. Фотограф: Александър Богдан Томпсън

 

- Как усещаш невидимото наличие на Димо? Общуваш ли по някакъв метод с него?

- Тези близки другари, огромни актьори, огромни души, които сме изгубили, те оставят подобен отпечатък върху теб освен с задачата си, освен с творчеството си, само че и с личността си. Ти ги усещаш като сила. Така е и с Димо, и с Боби Спиров, и с Иван Владимиров-Нав. Докато репетирахме и в този момент до момента в който играем „ Клетниците “, виждам усмивката на Боби, слушам смеха му, виждам сините му очи по какъв начин блестят, слушам гласа му, който ми вика: „ Момченцеее, ела да ти го кажа тука… “ Това са такива хора, които като че ли от самото начало са до теб и може да си общуваш с тях, тъй като са толкоз ярки и са полепнали по теб с електроните си.

Усещам наличието на Димо, имам вяра, че Димо е безпределно благополучен от това, което направихме. Смятам, че той беше там по време на нашия развой. На поклоните му е отделено едно особено място, ние изпразваме сцената, целият ни състав се дърпа настрана и един спот светва на празна сцена.

Колкото пъти буцата ми е застанала в гърлото по време на подготовките, на премиерата ни това беше моментът, в който аз се предадох и пуснах няколко сълзи, тъй като не можах да се удържа. За благополучие бях прикрит в ръкава и това не се видя.



Влади дружно с Димо от P.I.F. Снимка: Личен списък

- Да заплачеш за другар е напълно естествена човешка реакция.

- Иначе на генералната подготовка при осъществяването на „ Огън “ – песента, която Димо е посветил на децата, ми беше доста мъчно да преодолея страстите. Говорим си за един доста, доста огромен актьор. Радвам се, че с едно такова зрелище ние можем да приобщим още хора към творчеството на P.I.F., към това, което са създали. Защото както споделя и Веселка, това е най-театралната музика, която ние сме слушали в живота си

и в действителност това е едно зрелище, което Димо заслужаваше да се случи в някакъв миг. Жалко, че се случва откакто той към този момент не е тук, само че аз съм сигурен, че той някъде там е доста благополучен.



Фотограф: Александър Богдан Томпсън

 

- Кои са невидимите неща, които са основни, само че не всеки път можем да ги разбираем?

- Веднага можем да си кажем, че никой в никакъв случай не си отива - родителите, с които продължаваш да общуваш и ние можем да изберем да приемем любовта към нас в себе си и да я използваме като мощен възвишен инструмент или да се затворим за нея. Но аз мисля, че Времето е нещо доста забавно - това е една от главните, огромни тематики в представлението „ Невидимо дете “. Времето е доста значим, централен миг в нашия роман. Времето, което ти е обещано.

Ето аз си припомням по какъв начин Димо бързаше постоянно за всяко нещо: „ Ето този текст ми е подготвен “. Казваха му: „ Дай още някоя редакция. “ Но той настояваше: „ Не, не, подготвен е. Снимаме клипа на тази ария. “ Групата му споделяше: „ Чакай, Димич, дай да помислим “. „ Не, това е парчето “. И отиват и снимат, и той бързаше, бързаше, бързаше. Тогава малко се смеех на този му фасон, само че си давам сметка, че P.I.F. може би нямаше да са извадили всички албуми, които са създали, нямаше да са създали всички клипове, нямаше да ги има Опусите, които той е считал, че като направи, може да завърши с музиката надали не. Димо съумя да направи тези неща, тъй като по някакъв метод може би е усещал, че би трябвало да бърза.

Така че Времето е един основен миг в този роман и на мен ми е доста забавно като тематика. Да, то тече съгласно нашите показа в една посока, само че може би към този момент всичко е отпечатано в същото време и всичко, което е било и ще бъде, е реалност и просто на нас ни е обещано да го изживяваме по този начин поетапно за късия момент, наименуван Живот.

Тук ще разкрия една загадка за нашите фенове, които още не са гледали представлението – че ние се фокусираме върху тези последни мигове от живота на Димо – представяме си го в болничното поделение …

- … когато се бори за глътка въздух…

- Точно по този начин. Как му се дава късмет да премисли живота си, да прекара тази лента пред очите си, какво е в душата на индивида в тези мигове. Той има едно прощаване с най-близките хора, с някои от тях може би от разстояние. Той е имал тъкмо това време, в което да намерения, да преживее, да се сбогува, евентуално да промени нещо. Така че ние се занимаваме с тези тематики и се занимаваме с този откъслек от време, който е доста забавен, тъй като поражда смисъл, прави те различен човек, трансформира изборите ти, в случай че имаш избор и докъдето имаш. Ти си в едно физическо положение, в което нищо не можеш да направиш, само че си още жив.



Владимир Михайлов в ролята на Жан Валжан в мюзикъла " Клетниците ", показан на фестивала " Опера на площада " под режисурата на акад. Пламен Карталов. Фотограф: Светослав Николов-Чапи 

- Виктор Юго е споделил: " Музиката показва това, което не може да бъде изказано с думи, само че и не може да остане неизречено. "

- Точно по този начин. В мюзикъла музиката и песента стартират там, където свършват всички други изразни средства. И това е забавното и по тази причина мюзикълът не е просто едни пеещи актьори, а мюзикълът е едно признание, което в театъра е под формата на апарт монолог или просто монолог. („ Апарт “ е термин в театъра, с който се отбелязват думи на героя, отправени не към сътрудник на сцената, а към феновете. Апартът може да е и форма на монолог, която се трансформира в директен разговор с публиката, б.ред.) Това е песента в мюзикъла. Така че, да, музиката стартира там, където думите ти свършват.



В " Клетниците " Владо си партнира с Атанас Сребрев, който е в ролята на контрольор Жавер

- Имаш ли обичана ария на P.I.F.?

- Вечерта преди Димо да си замине, бяхме на посетители при наши другари дружно с Мартин от P.I.F. и си говорихме за Димо. Той беше минал от етапа да се излекува от коронавирус към едно бързо утежняване на положението му и ние знаехме това и се чудехме дали да му звъннем или да му пишем. И си казахме: „ Айде да не го тормозим, че към този момент е вечер. “ И не му писахме и не му звъннахме. На другия ден аз се разсъниха и от самото начало в главата ми звучеше „ Обещавам “ на P.I.F. до обяд, когато Мартин ми се обади и ми заяви неприятната вест. Така че по някакъв метод тази ария ми е доста специфична, тъй като тя все едно ми беше изпратена от моя другар Димо. И по някакъв метод я свързвам с това.

Иначе имам доста обичани песни на P.I.F. Всички, които свирим на концертите на групата, всички, които са в „ Невидимо дете “. Има една ария, която не знаех, тя е нещо като откритието на Веселка и на Поли Христова, споделя се „ Ти “ и заема доста особено място в представлението „ Невидимо дете “. И със сцената, която те създадоха с тази музика стана нещо, което просто би трябвало да се преживее. Има още песни на P.I.F., които откривам и които са брилянтни. А аз съм почитател на бандата от доста години. Една от песните, която доста обичам да пея на концертите на P.I.F., е „ Свято. “ Много мощна ария. И доста други, несъмнено.



Владо Михайлов дружно със съоснователя на група P.I.F. и неин китарист Иван Велков

- Бандата по какъв начин възприе този театър?

- Бандата не знаеше в какво тъкмо влиза, макар че те бяха на уъркшопа преди три години в Стара Загора. Това зрелище в действителност доста те удря и за мен беше огромно облекчение, когато Иван (Иван Велков - китарист и съосновател на P.I.F. дружно с Димо, б.ред.) пристигна и сподели, че това, което вижда на сцената е ужасно и че Димо щеше доста да хареса това, което вършим. И това че бандата е откровено впечатлена от образната част на представлението за мен е доста значимо и е огромно облекчение.

Иван и Димо са хора, които са чели доста, занимавали са се с спектакъл, имат доста тънко светоусещане, техният усет е доста висока летва, тъй че за мен беше значимо на Иван да му хареса. И доста се веселя, че в действителност му хареса. За мен беше значимо и басистът Юрий Божинов да хареса представлението. Той преди е свирил с P.I.F. и в този момент на премиерата пристигна и замести Христо Михалков. Аз изсвирвам с Юрката към този момент 21 години. Той беше огромен мотор на бандата. Радвам се, че и Мартин (барабаниста Мартин Профиров, б.ред.) също хареса спектакъла.



Владимир Михайлов дружно със своята група REWIND! - Мартин Профиров, Михаела Михайлова, Юрий Божинов и Михаил Шишков. Фотограф: Тихомира Крумова

- Винаги ми е предписание ужасно усещане, когато създатели показват уважението си към други създатели, без значение дали те са тук или към този момент не са измежду нас. Като артист и музикант ти да вземем за пример продължи творчеството на Дими от " Сленг ", като стана освен вокалист на групата, само че текстописец, както и на Димо от P.I.F., като там постоянно си гост-вокалист. Струва ми се, че в този случай актьорът като че ли загърбва егото си. Ти какво усещаш, когато пееш ария, основана от различен, само че влагайки твоята страст? Загърбваш ли личното си его в тези моменти на сцената?

- Мога да разделя тази тематика на две. Едно е, когато си гост-вокалист на сцената с P.I.F. Димо към този момент го няма, както и Дими от „ Сленг “. На концертите на P.I.F. съвсем постоянно сме двама или повече вокалисти, с цел да се усеща това, че бандата не търси заместител. Има доста моменти, в които даваме микрофона на публиката, тъй като хората са там да пеят с цяло гърло и те го вършат и ние желаеме да уважим този миг, тъй като по този начин постоянно е било на концертите на P.I.F. Димо постоянно е давал микрофона на публиката, публиката постоянно е пеела с тях. Тук даже не става въпрос за его, тъй като ти си в непознат храм, когато си на концерт на P.I.F. и нашата задача е да стоим малко в страни от центъра.

Центърът постоянно ще бъде на актьора, който е въплъщение на тази група и на тази музика. Безкрайно надарен, присъщ и като персона, незаместим. Така че ние просто се опитваме да сме част от това, ние сме като посредници.

По същия метод като посредник се усещам и в представлението „ Невидимо дете “, само че там не загърбвам егото си. Напротив, пробвам се с всичко, с което мога да участвам в събитията, които имат център. Този център е този персонаж, който играя, тъй че там не мога да кажа, че загърбвам егото си. По-скоро го употребявам по разнообразни способи в другите задания.

Например има една доста забавна сцена, в която се занимаваме с това какво се случва, когато един актьор се обезвери, когато музата му отлети. И тогава актьорът може да бъде доста нечовечен към себе си, към творенията си, към всичко, което е основал. Може да накъса листовете, които е написал, да изтрие лентите, да счупи плочите, безусловно да се опита да унищожи цялото си творчество. И в тази сцена аз си греша доста надълбоко във всички мои прекарвания. Знам защо става дума. Бил съм там.

И тогава оставяш егото да те води доста съществено. Ти стъпваш на пръсти, пипаш с ръкавици, тъй като си в един непознат свят. Но въпреки всичко ти си актьор на сцена и всеки, който е на сцена малко или доста борави с егото си. Просто по различен метод.



Владимир Михайлов построява комплицирания и многопластов облик на Жан Валжан с актьорско и вокално майсторство. Фотограф: Светослав Николов-Чапи 

- Но въпреки всичко би трябвало да имаш голяма храброст да влезеш в този непознат храм.

- Ако нямаш съществено его това мъчно се получава, съгласно мен. Това е част от самочувствието на актьора. Вече несъмнено егото е, с цел да си го сгънеш на хиляда и да си го прибереш надълбоко в някой заден джоб.

Артистът има потребност от самочувствие. Няма по какъв начин да излезеш на сцената и да си гръбнак на някакъв театър, в случай че нямаш здравословно самочувствие, насъбрано с опит, вероятно с гений, с доста помощ от всички към теб. Но въпреки всичко самочувствие.



Публиката приема с екстаз мюзикъла " Клетниците " на откритата сцена пред катедралата " Свети Александър Невски " и дълго приветства артистите отпред с режисьора акад. Пламен Карталов и диригента маестро Константин Тринкс. Фотограф: Светослав Николов-Чапи 

- Публиката дава ли ти самочувствие?

- Определено публиката дава самочувствие на актьора. Например в „ Клетниците “, както и в „ Невидимо дете “, когато още на първата сцена публиката стартира да приветства, това са неща, които не може да контролираш. Те не идват от жанра, те не идват от нищо друго, с изключение на от естествена реакция. Един подобен импровизиран аплауз незабавно те слага на картата и знаеш къде се намираш в уравнението и енергийно във вечерта, отключва те и ти дава един мирис да си кажеш: „ Да, тук сме, дружно сме, стигнахме до вас и продължаваме самоуверено напред. “



Влади Михайлов по време на музикалното си турне The Winner Tour през 2023 година

- Обичаш ли да гледаш очите на феновете след театър?

- След театър доста обичам да ги виждам. Преди това не ги виждам, тъй като даже когато на сцената съм извърнат към публиката, загледам ли се, значи не съм в роля.

Обичам да виждам лицата на публиката, тъй като диря в тях да усетя тази съпричастност, поради която вършим спектакъл или концерт.

Музиката на P.I.F. да вземем за пример в никакъв случай не оставя хората равнодушни. История като „ Клетниците “ с прелестната музика от мюзикъла - също. То е наслаждение, това е част от прекарването – да видиш хората в очите и да усетиш, че са с теб, че си стигнал до тях, че нещо си посял – дали са въпроси, дали е екстаз, дали да ги натъжиш и разплачеш или пък да ги разсмееш.



Владимир Михайлов в една от най-емоционалните подиуми в " Клетниците ", когато извършва арията Bring Him Home ( " У дома го върни " ). Фотограф: Светослав Николов-Чапи 

- Какво е предизвикването да се върнеш след три години и половина пауза към роля, която ти е доста обичана - облика на Жан Валжан, роля, която те въодушевява? Сега имаш щастието да играеш на открита сцена на площада пред „ Свети Александър Невски “.

- Откакто спряхме да играем „ Клетниците “ ние всяка година имаме мотив да се чуем с маестро Карталов и да си приказваме за „ Клетниците “. Той всяка година имаше план да възвърне представлението. След като го усещаме и откакто го желаеме, освен аз, а и от доста от моите сътрудници са задавали въпроса няма ли да се върне в репертоара и няма ли да играем някъде на открита сцена, значи този театър ни е необходим.

Знам, че на маестро Карталов не му е апатичен този театър, доста му е на сърцето, доста му е безценен, доста му е благ и в случай че имаше метод по-рано да се върнем някъде, несъмнено щяхме да сме го създали. Просто представлението е доста тежко, с тежък фон, би трябвало поддръжка от общината, позволение от продуцента в Лондон.



Героят на Орлин Павлов - контрольор Жавер непрестанно преследва персонажа на Владимир Михайлов - някогашния пандизчия Жан Валжан, тъй като е уверен, че всеки човек, който е съгрешил един път, остава виновник вечно

Аз считам, че се връщаме по един победоносен метод, тъй като не си представям по-символно място от площада пред храм-паметника „ Св. Александър Невски “, където да играем „ Клетниците “. И в действителност това е задължаващо, огромно, свястно, мотивиращо. Много, доста се веселя, че се връщаме към този мюзикъл. Да вляза още веднъж в ролята на Жан Валжан си е фантазия.

Аз си обичам всички функции в мюзикъли, в които съм взел участие, само че тази ми е една от най-скъпите и в действителност тази история постоянно има място, постоянно е настояща, постоянно има смисъл да се играе, да се напомня на хората. Това е прелестно фамилно зрелище, където феновете могат да дойдат с децата си и те да стоят като омагьосани три часа и да се радват.



Героят на Влади Михайлов Жан Валжан изживява катарзис и получава помилван от Бог за своите грхове. Животът на някогашния пандизчия се прекатурва след една среща с свещеник, който му демонстрира какво е човек да бъде доблестен. Фотограф: Светослав Николов-Чапи 

- Докато гледах премиерния театър на " Клетниците " на площада от самото начало търсих символиката. Разбира се всеки фен ще открие своите знаци и елементи, само че на мен ми направи доста мощно усещане една, бих споделила, траектория на вярата, която се очерта на сцената, посредством и на храма. Например до момента в който твоят воин Жан Валжан държеше откраднатите, само че в действителност дадени му от епископа свещници, зад теб на сцената имаше разпятие, а в това време това разпятие като че ли се свързваше с предния кръст на храма и с иконата над него. И всички тези знаци въплъщават вярата и светлината.

- Наистина е по този начин. Маестро Карталов не просто борави с мащаба, той борави с пространствата, той борави със знаците доста вярно. Ползва всичко, което има разполагаем като изразно средство. Сцената е дълга повече от 50 метра. Той не търси просто мащаб, той търси смисъл във всяко нещо, което е негово качество и аз откровено му се удивлявам за това. Той преначертава действието на значимите подиуми, тъй че в действителност да вплете всички тези детайли и да ги употребява.

Този край, който вършим навън, е много по-различен от финала, който правихме в операта, само че той е съгласуван с мястото, с това какъв брой доста актьори са на сцената, какъв брой голям е декорът и несъмнено с катедралата зад нас. Маестро Карталов има нюх за тези неща. Поздравявам го. Той още веднъж даде всичко, с цел да се случи това зрелище по най-хубавия метод. Пожелавам му креативно и персонално дългоденствие, тъй като той беше там с нас на този зной.



В началото на театралното деяние в " Клетниците " героят на Владо - Жан Валжан е окован във вериги, защото е пандизчия под името " Номер 24601 "

- Как се чувстваш, окован с вериги и облечен с вълнени палта на 40-градусова горещина?

- Както и да се усещам, се сещам за маестро Карталов, който има силата и желанието да е във всеки един миг на откритата сцена и да работи с артистите и с всички служби.



Фотограф: Светослав Николов-Чапи 

- Какво природата и градската среда дадоха на „ Клетниците “ – нещо, което не може да даде закритата сцена?

- Дава мащаб, дава подтекст, дава знак с катедралата, храм-паметник „ Свети Александър Невски “ е част от нашата сцена. Това е доста огромен знак във всевъзможен смисъл. Особено тази история за вярата, за светлината, за опрощението.

И когато боравиш с същинския знак нещата получават напълно друго значение, стъпваме на друга повърхност. Сцената става едно друго място, с друго значение. Отделно от това ние сме и до жълтите павета и до Народното събрание, където хората стачкуват в този миг, в действителност безусловно на няколко метра от нас. Всичко това има голямо значение за това по какъв начин се усещаме, с каква сила играем, какво влагаме в това, което споделяме.



Фотограф: Светослав Николов-Чапи 

- По различен мотив маестро Карталов сподели, че музиката е толкоз ясна и разбираема поради визуалността на театралното деяние и играта на артистите. Той показа, че когато слага опера на Вагнер постоянно внушава на артистите, че първо е значима играта, а след това пеенето, тъй като по този начин е споделил самият Вагнер, който първо избира да има мощна актьорска игра, а след това и въздействащо пеене. А съгласно маестрото Карталов нашите артисти могат и двете. Какви препоръки ви даде режисьорът по време на подготовките на " Клетниците "? 

- Ние имаме Вагнеров диригент на „ Клетниците “ – маестро Константин Тринкс – наслаждение е да работим и с него. Маестро Карталов работи с нас и има предпочитание да работи с всеки един, без значение дали артистът идва от трагичен или от куклен спектакъл, от мюзикъл, от опера. Всички сме разнообразни, само че той с всеки един актьор, попаднал в неговата селекция, работи като с трагичен актьор. Той желае ти да минеш през неговия разбор на историята, през разбора и характерността на персонажа. “



Фотограф: Светослав Николов-Чапи 

- И не да си неподвижен като мумия.

- Абсурд е да си неподвижен като мумия, в противен случай, ти във всеки един миг би трябвало да си в събитията, да знаеш каква е историята, да знаеш какво желае героят ти. Маестро Карталов работи като един трагичен режисьор и това е доста значимо за мюзикъла, тъй като другояче става просто един концерт в костюми. Мюзикълът е и трагичен спектакъл.



Владо на барикадите дружно с Вениамин Димитров, който извършва ролята на Мариус в " Клетниците " и който неотдавна завоюва тазгодишния сезон на " Като две капки вода ". Снимка: Личен списък

- В наш предходен диалог ти сподели, че всяка една гражданска война ни връща към " Клетниците ". И клетниците към момента ги има във всяка една страна. Все още ли смяташ по този начин?

- Абсолютно е по този начин. Ние в този момент се оттласкваме от най-ниската юга и занапред ще започваме нашия напредък нагоре, който към този момент стартира и аз твърдо имам вяра в това. Това са едни мудни, енергийни процеси, които изискват епохи и хилядолетия, само че значимото е, че ние, хората, от една от най-ниските си точки започваме пътя нагоре. Аз имам вяра в това и мощно се надявам, че тези неща ще се случат, въпреки че към момента ние сме в един доста невисок вибрационен миг, в който се занимаваме с войни и с геноцид.

Трябва да загърбим всичко това и да приемем някак си пътя на любовта. С религия напред. Това е задача на всички ни - у дома като родители и задача на всички учители, задача на всички хора, които имат някаква естрада. Така че, скъпи политици, желая да ви го припомня – че всеки, който има естрада има тази задача и тази отговорност.



Фотограф: Светослав Николов-Чапи 

- Вярваш ли, че младите може да поведат народа? И когато в народа има насъбрано голямо неодобрение по какъв начин би трябвало да се отприщи то - посредством гражданска война или посредством еволюция?

- Разбира се, може да се стигне до гражданска война. Не знам до каква степен ние българите сме подготвени за гражданска война. Някои хора вършат паралели с Румъния, когато се смени режимът и какво стана там и какво стана при нас. При нас имаше една мирна гражданска война – оказа се, че тя не е изключително ефикасна.

Оказа се, че доста от старите ченгета останаха под нови лица, цветове и имена и в действителност революцията от време на време е нужна,

само че всичко стартира и с това просто да застанеш зад своите убеждения. Не във фейсбук, а да отидеш и да гласуваш, когато има избори, да упражниш правото си на глас – това е свещено право на всеки субект. Как може да имаш рецензия, в случай че ти не си пуснал гласа си?!



Владо Михайлов пя пред 40 000 души на Националния стадион " Васил Левски " на финала на " Като две капки вода " през май т.г. Актьорът завоюва 11-я сезон на музикалния формат през 2023 година, а след безапелационната си победа стана наставник по актьорско майсторство на новите участници в шоуто

- Предполагам, че ти гласуваш на всички избори?

- Да. Дори да нямам и един човек и една политическа мощ, за които да желая да гласоподавам, гласоподавам за най-малкото зло, само че си пущам гласа.

- За теб коя е най-важната тематика в „ Клетниците “?

- Винаги най-важната тематика е любовта. Тя има разнообразни проявления като амнистия, като религия, като помилван, като вяра, само че в последна сметка всичко това са функционалности на любовта. Любовта е това, към което всички се стремим, тя е моторът, тя е смисълът…