10 начина, по които мозъкът ви пречи да поддържате здравословно тегло
Вкусните подготвени храни, които ни карат да се усещаме по-добре съществено предизвикателство за поддържането на тежестта. Средата, изпълнена с изкушения, ни кара да вършим много предвидими неточности в преценките си. Тези когнитивни изкривявания водят до преяждане, трупане на тегло и затлъстяване. Ако познаваме метода, по който личното ни мислене ни подвежда, по-лесно можем да се борим с непотребните килограми.
1. Изкушения
Някои храни ни предизвикат да ядем даже при липса на апетит. Например миризмата на печени бисквити ни кара да ни се ядат бисквити. Обещаващи резултати в тази ситуация дава така наречен Терапия с излагане на хранителни тласъци, която цели да унищожи връзката сред тласъците, които получаваме от храната и преяждането. Тя се състои в това постоянно и дълготрайно да се излагаме на питателните изкушения, без да ядем, с цел да прекъснем връзката сред тласък и реакция.
Прекомерното внимание, което насочваме към мощно възнаграждаващите хранителни тласъци, което ни стимулира да ги преследваме води до неустоимо предпочитание за избрани храни. Решението е да намалите видимостта или достъпността на високоенергийните (нездравословни) храни.
3. Претоварване на работната памет
Работната памет е обвързвана със способността за надзор на вниманието. Тя е сериозна за поддържане на самоконтрола в преследването на най-различни цели, една от които е здравословното хранене. Способността да изтриваме бързо непотребната информация (например изкушенията) от работната памет усилва възможностите да повишим самоконтрола и да реализираме задачите си (например, да купуваме здравословни храни)
4. Алкохолно късогледство
Алкохолът понижава самоконтрола и способността да устояваме на изкушенията. Пияният човек пуши и яде повече, без значение от по рано взетите решения. Намаляването на алкохола е обща рекомендация към участниците в най-различни стратегии за намаляване.
5. Самонаграждаване
Едно добродетелно решение в предишното може да послужи като опрощение да се поглезим след това. Когато хората имат вяра, че са постъпили добродетелно, те могат да използат това като опрощение (или пълномощно) да се държат по-егоистично. Това важи и при храненето. Прекрасна илюстрация е вицът, в който един човек се възгордял, задето съумял да мине около кръчмата, без да влезе – и след това се върнал да си почерпи волята.
6. „ Изпадане от колата “
Това е казусът, в който един мъничък пропуск води до изцяло сриване на самоконтрола, като пусната по ската снежна топка. Ако човек, който пази диета, хапне нещо “забранено “ (например шоколадова бисквита), той има вяра, че си е нарушил диетата. Което води до накриво мислене от вида: „ И без това си унищожих диетата, тъй че давай цялата кутия! “ Подобен метод на мислене от време на време оказва помощ на хората да запазят самочувствието си в сегашното, като си мислят, че в бъдеще ще се подобрят.
7. Импулсивност
Способността за отсрочване на възнаграждението е обвързвана със способността да се вземат премислени, а не импулсивни решения. Неспособността за отсрочване на възнаграждението е обвързвана с избор на „ утешителни “ храни. Обещаващ способ в тази ситуация е „ епизодичното мислене в бъдещето “, което кара хората да трансферират мислите си върху осъществените здравословни цели в бъдещето, вместо да се концентрират върху незабавното наслаждение от вкусната храна.
8. Проекция
Това когнитивно деформиране е известно и като „ пропастта в емпатията сред топло и студено “ (елегантно изразена и в известната сентенция “Ситият на гладния не има вяра “). Това е неспособността в един спокоен, невъзмутим, разумен миг да осъзнаем по какъв начин ще се държим в миг на прелъщение. Например, хората приказват против бързите храни, когато не са гладни или не изпитват мощно предпочитание за тях, без да осъзнаят, че може да им се прииска нещо сладко, когато са изтощени и изтощени. Като разследване от това, те не се тормозят да изпадат в изкушаващи обстановки. Затова при всички пристрастявания се предлага човек да възнамерява по какъв начин ще постъпи в рискови обстановки, в които има заплаха от връщане към зависимостта.
9. Изчерпване на волята
Волята е изчерпаем запас. Извършването на поредност от решения, в които има спор (например показване пред непознати, вежлив отговор на жестоко държание, мерки за женитба и т.н.) води до привършване на волята и загуба на мотивация. Затова в края на дълъг ден хората имат по-малко сили да се оправят с желанието да изядат нещо изкусително, в сравнение с при започване на деня.Това изяснява за какво множеството диети се нарушават вечер. Човек може да се възвърне от положението на привършен волеви запас, като почива и релаксира. Липсата на сън може да докара до хронична липса на воля и неприятно справяне с всички задания.
10. Бягство от себе си
Епидемиологични изследвания демонстрират, че сред затлъстяването и депресията има двупосочна връзка. Хората с наднормено тегло преяждат, с цел да се оправят с негативни страсти като досада, стрес, тревога и самотност. „ Утешителните “ храни, постоянно богати на захар и мазнини, краткотрайно усъвършенстват настроението. С други думи преяждането не е толкоз търсене на наслаждение, колкото бягство от психическата болежка и липса на задоволително вътрешни източници на задоволство.
1. Изкушения
Някои храни ни предизвикат да ядем даже при липса на апетит. Например миризмата на печени бисквити ни кара да ни се ядат бисквити. Обещаващи резултати в тази ситуация дава така наречен Терапия с излагане на хранителни тласъци, която цели да унищожи връзката сред тласъците, които получаваме от храната и преяждането. Тя се състои в това постоянно и дълготрайно да се излагаме на питателните изкушения, без да ядем, с цел да прекъснем връзката сред тласък и реакция.
Прекомерното внимание, което насочваме към мощно възнаграждаващите хранителни тласъци, което ни стимулира да ги преследваме води до неустоимо предпочитание за избрани храни. Решението е да намалите видимостта или достъпността на високоенергийните (нездравословни) храни.
3. Претоварване на работната памет
Работната памет е обвързвана със способността за надзор на вниманието. Тя е сериозна за поддържане на самоконтрола в преследването на най-различни цели, една от които е здравословното хранене. Способността да изтриваме бързо непотребната информация (например изкушенията) от работната памет усилва възможностите да повишим самоконтрола и да реализираме задачите си (например, да купуваме здравословни храни)
4. Алкохолно късогледство
Алкохолът понижава самоконтрола и способността да устояваме на изкушенията. Пияният човек пуши и яде повече, без значение от по рано взетите решения. Намаляването на алкохола е обща рекомендация към участниците в най-различни стратегии за намаляване.
5. Самонаграждаване
Едно добродетелно решение в предишното може да послужи като опрощение да се поглезим след това. Когато хората имат вяра, че са постъпили добродетелно, те могат да използат това като опрощение (или пълномощно) да се държат по-егоистично. Това важи и при храненето. Прекрасна илюстрация е вицът, в който един човек се възгордял, задето съумял да мине около кръчмата, без да влезе – и след това се върнал да си почерпи волята.
6. „ Изпадане от колата “
Това е казусът, в който един мъничък пропуск води до изцяло сриване на самоконтрола, като пусната по ската снежна топка. Ако човек, който пази диета, хапне нещо “забранено “ (например шоколадова бисквита), той има вяра, че си е нарушил диетата. Което води до накриво мислене от вида: „ И без това си унищожих диетата, тъй че давай цялата кутия! “ Подобен метод на мислене от време на време оказва помощ на хората да запазят самочувствието си в сегашното, като си мислят, че в бъдеще ще се подобрят.
7. Импулсивност
Способността за отсрочване на възнаграждението е обвързвана със способността да се вземат премислени, а не импулсивни решения. Неспособността за отсрочване на възнаграждението е обвързвана с избор на „ утешителни “ храни. Обещаващ способ в тази ситуация е „ епизодичното мислене в бъдещето “, което кара хората да трансферират мислите си върху осъществените здравословни цели в бъдещето, вместо да се концентрират върху незабавното наслаждение от вкусната храна.
8. Проекция
Това когнитивно деформиране е известно и като „ пропастта в емпатията сред топло и студено “ (елегантно изразена и в известната сентенция “Ситият на гладния не има вяра “). Това е неспособността в един спокоен, невъзмутим, разумен миг да осъзнаем по какъв начин ще се държим в миг на прелъщение. Например, хората приказват против бързите храни, когато не са гладни или не изпитват мощно предпочитание за тях, без да осъзнаят, че може да им се прииска нещо сладко, когато са изтощени и изтощени. Като разследване от това, те не се тормозят да изпадат в изкушаващи обстановки. Затова при всички пристрастявания се предлага човек да възнамерява по какъв начин ще постъпи в рискови обстановки, в които има заплаха от връщане към зависимостта.
9. Изчерпване на волята
Волята е изчерпаем запас. Извършването на поредност от решения, в които има спор (например показване пред непознати, вежлив отговор на жестоко държание, мерки за женитба и т.н.) води до привършване на волята и загуба на мотивация. Затова в края на дълъг ден хората имат по-малко сили да се оправят с желанието да изядат нещо изкусително, в сравнение с при започване на деня.Това изяснява за какво множеството диети се нарушават вечер. Човек може да се възвърне от положението на привършен волеви запас, като почива и релаксира. Липсата на сън може да докара до хронична липса на воля и неприятно справяне с всички задания.
10. Бягство от себе си
Епидемиологични изследвания демонстрират, че сред затлъстяването и депресията има двупосочна връзка. Хората с наднормено тегло преяждат, с цел да се оправят с негативни страсти като досада, стрес, тревога и самотност. „ Утешителните “ храни, постоянно богати на захар и мазнини, краткотрайно усъвършенстват настроението. С други думи преяждането не е толкоз търсене на наслаждение, колкото бягство от психическата болежка и липса на задоволително вътрешни източници на задоволство.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ