Управителят на мелницата "ГудМилс": Държим половината от продажбите на брашно през магазини
ВизиткаСтефан Христосков е магистър по счетоводство и надзор от Икономическия университет във Варна и сертифициран член на Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители ACCA, Англия. Работил е в одиторска и консултантстка компания EY (Ernst&Young), както и в групата ЧЕЗ като началник на отдел " Корпоративен контролинг ". От 2013 година е финансов шеф и шеф на " ГудМилс България ". Компанията " ГудМилс България " е благосъстоятелност на австрийската GoodMills Group. Фирмата води началото си от 1986 година, когато е основан държавен мелничен комбинат " Н. Й. Вапцаров " в София. Дружеството бе благосъстоятелност на гръцкия мелничарски холдинг Loulis Group, който преименува предприятието на " София мел " и наложи едноименната комерсиална марка.През май 2009 година компанията бе купена от австрийската LLIEuromills. Три години по-късно едноличният притежател на капитала се преименува на GoodMills Group, а българското сдружение - на " ГудМилс България ".Мелницата е ситуирана на 50 000 кв. м повърхност, на 2 км от центъра на София. Дружеството създава към 50 типа артикули с марката " София мел ", които са предопределени за индустриални клиенти и за продажби на дребно. Според последната ранглиста К100 на сдруженията в хранителния бранш това е най-голямата мелница по доходи в страната. За 2020 година " Гудмилс България " регистрира 80.6 млн. лева доходи от продажби, а за 2021 година ще регистрира 10% растеж в оборота. Заетите в компанията са 104 .
Бихте ли описали процеса на закупуване на хлебна пшеница в компанията - от какъв вид търговци купувате, единствено от България ли е суровината или и от импорт? - Процесът по закупуване на пшеница при нас е непрекъснат, изкупуваме както от производители, по този начин и от търговци, като над 90% от пшеницата е с генезис България. Имаме обаче потребност и от известни количества високопротеинова пшеница, които внасяме от Австрия или Унгария. Тя е нужна за избрани типове брашна (за кроасани, баници), със характерни условия към преработваната пшеница. През последните 5-6 години развиваме наша стратегия с български производители за взаимно развъждане на високопротеинови австрийски сортове пшеница. Ние предлагаме семена от премиум сортове, предоставяме ноу-хау за тяхното развъждане и подсигуряваме следващо изкупуване на реколтата. Даваме опция на фермерите да придобият опит, а ние целим да си осигурим една постоянна база от първични материали за в бъдеще. Кога изкупувате пшеница - незабавно след реколтата или на порции, вършиме ли някакво хеджиране, къде я складирате и какъв брой време може да стои, по какъв начин проверявате качеството при покупката? - Изкупуването е целогодишно, пшеницата се приема посредством авто или железопътен превоз. Мостри от всяко пристигнало транспортно средство се вземат автоматизирано и се окачествяват в нашата фирмена лаборатория. След това пшеницата се почиства и приема за предпазване в нашия силоз за зърно. Имаме 54 бетонни кафези и обща съдържимост от 40 000 тона, което разрешава доста положително хомогенизиране на партидите. Разпределяме пшеницата на групи - хлебна, високопротеинова и други В взаимозависимост от това тя може да седи складирана един месец, може и 6 месеца. Не можем да закупим цялото належащо количество незабавно и хеджираме с фючърсите на френската борса MATIF. Ползвали ли сте българската стокова борса? - Не сме употребили стоковата борса. Ние сме от много години на пазара, познаваме сътрудниците си, имаме дълготрайни връзки и контракти, те също ни познават и работим добре. Сега, след войната в Украйна, какво от трайния ви модел се счупи? - За страдание войната в Украйна ще има трайни последствия и в нашия бранш. Русия и Украйна са измежду главните производители на пшеница, слънчоглед и царевица. Около една трета от международното произвеждане на пшеница е от тези две страни, те са по принцип главен снабдител на пшеница към страните от Африка и Близкия Изток. Дори и войната да завърши, износът и от двете страни е спорен. Голяма част от инфраструктурата на Украйна е разрушена, ще отнеме време възобновяване й. Не се знае и до каква степен обстановката там ще разрешава събиране на годишна продукция или сеитба на нова годишна продукция. Санкциите върху Русия и лимитирането на разплащанията пък затрудняват износа оттова. Освен това Украйна е огромен производител на семена за аграрни култури, а Русия - огромен производител на азотни торове, които се употребяват в земеделието. Всичко това ще окаже съществено отражение върху пшеницата. Какви са упованията? - На този стадий в България има задоволително пшеница, ние произвеждаме в пъти повече в сравнение с е належащо. Европейски Съюз също има задоволително наличия. Но пшеницата е борсова стока и следим доста деликатно какво се случва на интернационалните пазари. Колко е оскъпяването при вашето произвеждане по линия на зърното по отношение на година преди този момент? А по линия на енергийните запаси? - Към този миг имаме над 50-60% оскъпяване в цената на суровината по отношение на предходната година. Голямо е оскъпяването и на енергоресурсите. Цената на електрическата енергия е 3-4 пъти по-висока спрямо предходната година, като там в допълнение се усложняват нещата от обстоятелството, че действителната цена на месеца става известна в средата на идващия месец. Трябва да отчетем и обстоятелството, че енергийната рецесия е главен мотор на инфлационните процеси през последната година, т.е. тя способства с изключение на директно и индиректно върху всички останали ценообразуващи съставни елементи (услуги, опаковъчни материали и т.н.) Как се отразява всичко това на крайния артикул, по какъв начин ценообразувате в тази несигурна обстановка? Каква е прогнозата ви за цената на брашното към края на годината? - Коригираме цените, само че доста мъчно. По принцип считаме и обсъждаме всяка седмица, само че това не постоянно води до промяна на цените към нашите сътрудници, а и на никой не му е прелестно да работи в такава динамична среда. Срещаме схващане от страна на клиентите - енергийната рецесия и инфлацията са процеси, с които и те се борят всекидневно. Искрено се надявам цената на брашното да остане такава, каквато е сега и в края на 2022 година, само че поради динамичността на обстановката в Украйна и Русия и на зърнените пазари е доста мъчно да се вършат прогнози. Но нашата настройка е да запазим цените до края на годината. Забраната на износа решение ли е? - Според мен не е решение. Хубаво е, че страната има предпочитание да взе участие в този пазар и че има стратегически държавен запас. Въпросът е какъв брой бързо ще се натрупа този запас, по кое време ще се употребява, по кое време ще се връща назад. Все още няма явен механизъм, а производителите желаят да имат някаква сигурност и предвидимост. Планирате ли нови вложения? - Инвестиционната ни стратегия по принцип се изготвя няколко години напред. Планираните вложения са към 8 млн. лева за идващите 5 години. В момента работим по построяването на демонстрационен център. В него ще имаме опция да се срещаме с бизнес сътрудници, да презентираме на място създадени печива и да покажем какво можем да създадем за нашите контрагенти. Имахме преди няколко години една сполучлива стратегия - Baking Academy, с която се опитахме да покажем на дами, които нямат опит със замесването и изпичането на печива, какво могат да създадат с пшенично брашно и ще можем да я подновим в новия ни център. Следващите ни планове са ориентирани към модернизацията на зоната за товарене на брашновози (камиони за насипно брашно) и възобновяване на част от оборудването в мелницата с съвременно и по-ефективно.
През последните пет години сме вложили близо 10 млн. лв.. Голяма част от тях отидоха за пожарна сигурност, за цифровизация на процесите, за въвеждане на нова ERP система SAP, от предходната година имаме и нова пакетираща линия, която може да създава брашна в 0.5, 1 или 2 кг разфасовки. Създадохме и съвременно помещение за банкет на пшеница, което е напълно затворено и с съвременни филтри и аспирационна техника, тъй че не излиза никакъв прахуляк на открито. Има ли сезонност в продажбите на брашно. С какъв брой се усилват те преди Великден да вземем за пример? - Разбира се, имаме сезонност в продажбите на брашно. Коледа и Великден са интервалите, в които по принцип имаме нарастване на продажбите с към 30%. Традиционно всяко българско семейство си подготвя питки, баници или погачи, а и какъв би бил Великден без яйца и козунаци. Каква част от продукцията е за индустриални консуматори и каква - за продажби на дребно. Планирате ли смяна в съотношението? - Разделяме продукцията на три съществени групи: брашна в насипно положение за огромни индустриални клиенти, които купуват напряко с камиони; брашна в огромни разфасовки от по 25 кг за по-малки пекарни и за дистрибуция; потребителски опаковки от 0.5 до 5 кг за крайния консуматор. Всяка една от групите има идентична тежест и е доста значима за нас, всяка способства да имаме здравословен баланс в продуктовия микс. Съотношението е 70:30 в интерес на бизнеса. В тези 30% за крайния консуматор влизат както продуктите с нашата марка " София мел ", по този начин и лични марки (private labels) на нашите клиенти и лични марки, които изнасяме в Гърция. Как оценявате конкуренцията? - Конкуренцията в България постоянно е била много огромна. В страната има издигнати доста мелнични мощности, повече в сравнение с са действителното ползване и потребности. Във всички браншове има избран дял сив бранш (основно в B2B) и нашият бизнес не е изключение. Ние постоянно сме подкрепяли настояването за диференцирана ставка на Данък добавена стойност върху храните, само че към този момент Министерството на финансите постоянно отхвърля с аргумента, че това ще докара до дупка в бюджета. България е една от дребното страни в Европейски Съюз, която няма диференцирана ставка на храните, а това съгласно нас би било много добра стъпка към възстановяване на свободната конкуренция и изсветляване на бранша. Мярката за назад начисление на Данък добавена стойност върху техническите култури, въведена през 2015 година, е извънредно сполучлива. Впрочем това е краткотрайна мярка, която бе удължавана на няколко пъти и изтича в този момент, на 30 юни т. година Имаме уверението на МФ, че ще бъде продължена и в този момент. Какъв е пазарният дял на " София мел "? - Според последните данни, които имамe от A.C.Nielsen, пазарният дял на " София мел " е над 50% и в размер, и в стойност при потребителските опаковки. С марката " София мел " продаваме към 18 хиляди тона брашно на година, което е 50% от пазара в размер за краен консуматор. В стойност делът е по-голям - 57%. Това ни радва извънредно доста и значи, че на процедура всеки втори артикул е с нашата марка. Това е и огромна отговорност към крайния консуматор и се стараем да оправдаем упованията към нас. Например по време на пандемията от COVID-19 имаше един тренд на подготвяне на пица у дома и отговорихме на упованията на потребителите с нов артикул " Брашно за пица 1 кг ". Каква част от продукцията е за експорт? Кои са най-големите задгранични пазари на компанията? - Ние сме от GoodMills Group, Австрия - най-големият мелничарски холдинг в Европа. Групата има други мелници на територията на Австрия, Германия, Румъния, Унгария и брашната за тези пазари се обезпечават от сдруженията там. Износът ни на брашно е към 20% и е фокусиран главно към Северна Гърция. Брашното като цяло е на ниска цена артикул и транспортните разноски оказват огромна тежест при транспорта на по-дълги дистанции, което ни прави неконкурентни на други пазари.
Реклама
Изнасяме и към 80% от субпродуктите, които се получават в процеса на мелене (трици и т.н.) - главно за Турция и Гърция, където се употребяват за фуражната промишленост. Доколко българският мениджърски екип е независим във вземането на решения, кои от решенията зависят от компанията майка в Австрия? - Като част от огромна интернационална група имаме преимуществото и опцията да обсъждаме доста от процесите и тактиките както с нашите притежатели, по този начин и с сътрудници от други пазари. Бизнесът в обособените страни обаче е строго характерен и оперативните решения се вземат от локалния мениджърски екип. Решения като изкупни цени на пшеница, ценообразуване, обмисляне в производството се вземат независимо. Решенията, които зависят от компанията майка, нормално се отнасят до нов притеглен капитал, утвърждение на капиталовата рамка. Какъв е вашият мениджърски жанр? Колко огромен е екипът, с който работите? На какви качества държите? - Ние сме двама шефове на " ГудМилс ". Имаме едно ядро от мениджъри, които са с нас в оперативните решения, това са към 15 индивида, на които доста разчитаме. Голяма част от тях са от години с нас, с доста опит и познания. Мога да дефинира мениджърския си жанр като демократично-консултативен. Допитваме се до екипа, даваме упътвания, само че не диктуваме, а имаме вяра и разчитаме на хората.
Най-важното качество е да имаме открита и почтена връзка, да работим в екип, дружно да решаваме проблемите, дружно да търсим решенията. Важни са също съществуването на бизнес дисциплинираност и проактивност.
Q&A Как си почивате, имате ли занимание? - Обичам доста планината. Обичам да съм там всеки уикенд рано заран. Тогава няма доста хора, самичък си и можеш да си подредиш мислите. Разходката в планината е добра от физическа позиция, само че също така ми разрешава да си осмисля проектите, да си подредя целите.Кой е обичаният ви артикул с марката " София мел "? - Като един човек със забързано всекидневие доста оценявам артикули, които ме улесняват. Много съм благополучен, че от предходната година пуснахме два микса брашно за домашна хлебопекарна. Единият е напълно пшеничен, другият е композиция сред пшеница и ръж. Те са в опаковки от половин кг. т.е. еднократна доза, пъхаш в хлебопекарната, добавяш малко вода и хлябът е подготвен.Откъде се информирате за новостите в сектора? - Получавам дневни бюлетини от нашите брокери, с които търгуваме на фючърсните пазари. Постоянно сме във връзка и с нашите производители. Имаме хора по места, които следят по какъв начин се развиват посевите, какви са упованията за реколтата. В групата имаме развойно звено за нововъведения в Германия, огромен екип от експерти по качеството, които основават специфични миксове за разнообразни по величина пекарни, непрестанно тече вътрешен информативен поток.
Интервюто взе Мара Георгиева
Реклама Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Мара Георгиева
Бихте ли описали процеса на закупуване на хлебна пшеница в компанията - от какъв вид търговци купувате, единствено от България ли е суровината или и от импорт? - Процесът по закупуване на пшеница при нас е непрекъснат, изкупуваме както от производители, по този начин и от търговци, като над 90% от пшеницата е с генезис България. Имаме обаче потребност и от известни количества високопротеинова пшеница, които внасяме от Австрия или Унгария. Тя е нужна за избрани типове брашна (за кроасани, баници), със характерни условия към преработваната пшеница. През последните 5-6 години развиваме наша стратегия с български производители за взаимно развъждане на високопротеинови австрийски сортове пшеница. Ние предлагаме семена от премиум сортове, предоставяме ноу-хау за тяхното развъждане и подсигуряваме следващо изкупуване на реколтата. Даваме опция на фермерите да придобият опит, а ние целим да си осигурим една постоянна база от първични материали за в бъдеще. Кога изкупувате пшеница - незабавно след реколтата или на порции, вършиме ли някакво хеджиране, къде я складирате и какъв брой време може да стои, по какъв начин проверявате качеството при покупката? - Изкупуването е целогодишно, пшеницата се приема посредством авто или железопътен превоз. Мостри от всяко пристигнало транспортно средство се вземат автоматизирано и се окачествяват в нашата фирмена лаборатория. След това пшеницата се почиства и приема за предпазване в нашия силоз за зърно. Имаме 54 бетонни кафези и обща съдържимост от 40 000 тона, което разрешава доста положително хомогенизиране на партидите. Разпределяме пшеницата на групи - хлебна, високопротеинова и други В взаимозависимост от това тя може да седи складирана един месец, може и 6 месеца. Не можем да закупим цялото належащо количество незабавно и хеджираме с фючърсите на френската борса MATIF. Ползвали ли сте българската стокова борса? - Не сме употребили стоковата борса. Ние сме от много години на пазара, познаваме сътрудниците си, имаме дълготрайни връзки и контракти, те също ни познават и работим добре. Сега, след войната в Украйна, какво от трайния ви модел се счупи? - За страдание войната в Украйна ще има трайни последствия и в нашия бранш. Русия и Украйна са измежду главните производители на пшеница, слънчоглед и царевица. Около една трета от международното произвеждане на пшеница е от тези две страни, те са по принцип главен снабдител на пшеница към страните от Африка и Близкия Изток. Дори и войната да завърши, износът и от двете страни е спорен. Голяма част от инфраструктурата на Украйна е разрушена, ще отнеме време възобновяване й. Не се знае и до каква степен обстановката там ще разрешава събиране на годишна продукция или сеитба на нова годишна продукция. Санкциите върху Русия и лимитирането на разплащанията пък затрудняват износа оттова. Освен това Украйна е огромен производител на семена за аграрни култури, а Русия - огромен производител на азотни торове, които се употребяват в земеделието. Всичко това ще окаже съществено отражение върху пшеницата. Какви са упованията? - На този стадий в България има задоволително пшеница, ние произвеждаме в пъти повече в сравнение с е належащо. Европейски Съюз също има задоволително наличия. Но пшеницата е борсова стока и следим доста деликатно какво се случва на интернационалните пазари. Колко е оскъпяването при вашето произвеждане по линия на зърното по отношение на година преди този момент? А по линия на енергийните запаси? - Към този миг имаме над 50-60% оскъпяване в цената на суровината по отношение на предходната година. Голямо е оскъпяването и на енергоресурсите. Цената на електрическата енергия е 3-4 пъти по-висока спрямо предходната година, като там в допълнение се усложняват нещата от обстоятелството, че действителната цена на месеца става известна в средата на идващия месец. Трябва да отчетем и обстоятелството, че енергийната рецесия е главен мотор на инфлационните процеси през последната година, т.е. тя способства с изключение на директно и индиректно върху всички останали ценообразуващи съставни елементи (услуги, опаковъчни материали и т.н.) Как се отразява всичко това на крайния артикул, по какъв начин ценообразувате в тази несигурна обстановка? Каква е прогнозата ви за цената на брашното към края на годината? - Коригираме цените, само че доста мъчно. По принцип считаме и обсъждаме всяка седмица, само че това не постоянно води до промяна на цените към нашите сътрудници, а и на никой не му е прелестно да работи в такава динамична среда. Срещаме схващане от страна на клиентите - енергийната рецесия и инфлацията са процеси, с които и те се борят всекидневно. Искрено се надявам цената на брашното да остане такава, каквато е сега и в края на 2022 година, само че поради динамичността на обстановката в Украйна и Русия и на зърнените пазари е доста мъчно да се вършат прогнози. Но нашата настройка е да запазим цените до края на годината. Забраната на износа решение ли е? - Според мен не е решение. Хубаво е, че страната има предпочитание да взе участие в този пазар и че има стратегически държавен запас. Въпросът е какъв брой бързо ще се натрупа този запас, по кое време ще се употребява, по кое време ще се връща назад. Все още няма явен механизъм, а производителите желаят да имат някаква сигурност и предвидимост. Планирате ли нови вложения? - Инвестиционната ни стратегия по принцип се изготвя няколко години напред. Планираните вложения са към 8 млн. лева за идващите 5 години. В момента работим по построяването на демонстрационен център. В него ще имаме опция да се срещаме с бизнес сътрудници, да презентираме на място създадени печива и да покажем какво можем да създадем за нашите контрагенти. Имахме преди няколко години една сполучлива стратегия - Baking Academy, с която се опитахме да покажем на дами, които нямат опит със замесването и изпичането на печива, какво могат да създадат с пшенично брашно и ще можем да я подновим в новия ни център. Следващите ни планове са ориентирани към модернизацията на зоната за товарене на брашновози (камиони за насипно брашно) и възобновяване на част от оборудването в мелницата с съвременно и по-ефективно.
През последните пет години сме вложили близо 10 млн. лв.. Голяма част от тях отидоха за пожарна сигурност, за цифровизация на процесите, за въвеждане на нова ERP система SAP, от предходната година имаме и нова пакетираща линия, която може да създава брашна в 0.5, 1 или 2 кг разфасовки. Създадохме и съвременно помещение за банкет на пшеница, което е напълно затворено и с съвременни филтри и аспирационна техника, тъй че не излиза никакъв прахуляк на открито. Има ли сезонност в продажбите на брашно. С какъв брой се усилват те преди Великден да вземем за пример? - Разбира се, имаме сезонност в продажбите на брашно. Коледа и Великден са интервалите, в които по принцип имаме нарастване на продажбите с към 30%. Традиционно всяко българско семейство си подготвя питки, баници или погачи, а и какъв би бил Великден без яйца и козунаци. Каква част от продукцията е за индустриални консуматори и каква - за продажби на дребно. Планирате ли смяна в съотношението? - Разделяме продукцията на три съществени групи: брашна в насипно положение за огромни индустриални клиенти, които купуват напряко с камиони; брашна в огромни разфасовки от по 25 кг за по-малки пекарни и за дистрибуция; потребителски опаковки от 0.5 до 5 кг за крайния консуматор. Всяка една от групите има идентична тежест и е доста значима за нас, всяка способства да имаме здравословен баланс в продуктовия микс. Съотношението е 70:30 в интерес на бизнеса. В тези 30% за крайния консуматор влизат както продуктите с нашата марка " София мел ", по този начин и лични марки (private labels) на нашите клиенти и лични марки, които изнасяме в Гърция. Как оценявате конкуренцията? - Конкуренцията в България постоянно е била много огромна. В страната има издигнати доста мелнични мощности, повече в сравнение с са действителното ползване и потребности. Във всички браншове има избран дял сив бранш (основно в B2B) и нашият бизнес не е изключение. Ние постоянно сме подкрепяли настояването за диференцирана ставка на Данък добавена стойност върху храните, само че към този момент Министерството на финансите постоянно отхвърля с аргумента, че това ще докара до дупка в бюджета. България е една от дребното страни в Европейски Съюз, която няма диференцирана ставка на храните, а това съгласно нас би било много добра стъпка към възстановяване на свободната конкуренция и изсветляване на бранша. Мярката за назад начисление на Данък добавена стойност върху техническите култури, въведена през 2015 година, е извънредно сполучлива. Впрочем това е краткотрайна мярка, която бе удължавана на няколко пъти и изтича в този момент, на 30 юни т. година Имаме уверението на МФ, че ще бъде продължена и в този момент. Какъв е пазарният дял на " София мел "? - Според последните данни, които имамe от A.C.Nielsen, пазарният дял на " София мел " е над 50% и в размер, и в стойност при потребителските опаковки. С марката " София мел " продаваме към 18 хиляди тона брашно на година, което е 50% от пазара в размер за краен консуматор. В стойност делът е по-голям - 57%. Това ни радва извънредно доста и значи, че на процедура всеки втори артикул е с нашата марка. Това е и огромна отговорност към крайния консуматор и се стараем да оправдаем упованията към нас. Например по време на пандемията от COVID-19 имаше един тренд на подготвяне на пица у дома и отговорихме на упованията на потребителите с нов артикул " Брашно за пица 1 кг ". Каква част от продукцията е за експорт? Кои са най-големите задгранични пазари на компанията? - Ние сме от GoodMills Group, Австрия - най-големият мелничарски холдинг в Европа. Групата има други мелници на територията на Австрия, Германия, Румъния, Унгария и брашната за тези пазари се обезпечават от сдруженията там. Износът ни на брашно е към 20% и е фокусиран главно към Северна Гърция. Брашното като цяло е на ниска цена артикул и транспортните разноски оказват огромна тежест при транспорта на по-дълги дистанции, което ни прави неконкурентни на други пазари.
Реклама
Изнасяме и към 80% от субпродуктите, които се получават в процеса на мелене (трици и т.н.) - главно за Турция и Гърция, където се употребяват за фуражната промишленост. Доколко българският мениджърски екип е независим във вземането на решения, кои от решенията зависят от компанията майка в Австрия? - Като част от огромна интернационална група имаме преимуществото и опцията да обсъждаме доста от процесите и тактиките както с нашите притежатели, по този начин и с сътрудници от други пазари. Бизнесът в обособените страни обаче е строго характерен и оперативните решения се вземат от локалния мениджърски екип. Решения като изкупни цени на пшеница, ценообразуване, обмисляне в производството се вземат независимо. Решенията, които зависят от компанията майка, нормално се отнасят до нов притеглен капитал, утвърждение на капиталовата рамка. Какъв е вашият мениджърски жанр? Колко огромен е екипът, с който работите? На какви качества държите? - Ние сме двама шефове на " ГудМилс ". Имаме едно ядро от мениджъри, които са с нас в оперативните решения, това са към 15 индивида, на които доста разчитаме. Голяма част от тях са от години с нас, с доста опит и познания. Мога да дефинира мениджърския си жанр като демократично-консултативен. Допитваме се до екипа, даваме упътвания, само че не диктуваме, а имаме вяра и разчитаме на хората.
Най-важното качество е да имаме открита и почтена връзка, да работим в екип, дружно да решаваме проблемите, дружно да търсим решенията. Важни са също съществуването на бизнес дисциплинираност и проактивност.
Q&A Как си почивате, имате ли занимание? - Обичам доста планината. Обичам да съм там всеки уикенд рано заран. Тогава няма доста хора, самичък си и можеш да си подредиш мислите. Разходката в планината е добра от физическа позиция, само че също така ми разрешава да си осмисля проектите, да си подредя целите.Кой е обичаният ви артикул с марката " София мел "? - Като един човек със забързано всекидневие доста оценявам артикули, които ме улесняват. Много съм благополучен, че от предходната година пуснахме два микса брашно за домашна хлебопекарна. Единият е напълно пшеничен, другият е композиция сред пшеница и ръж. Те са в опаковки от половин кг. т.е. еднократна доза, пъхаш в хлебопекарната, добавяш малко вода и хлябът е подготвен.Откъде се информирате за новостите в сектора? - Получавам дневни бюлетини от нашите брокери, с които търгуваме на фючърсните пазари. Постоянно сме във връзка и с нашите производители. Имаме хора по места, които следят по какъв начин се развиват посевите, какви са упованията за реколтата. В групата имаме развойно звено за нововъведения в Германия, огромен екип от експерти по качеството, които основават специфични миксове за разнообразни по величина пекарни, непрестанно тече вътрешен информативен поток.
Интервюто взе Мара Георгиева
Реклама Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Мара Георгиева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ