Витолд Пилецки, който оцеля Аушвиц, но бе убит от комунистическия режим в Полша
Витолд Пилецки
Син на героя от Аушвиц Витолд Пилецки търси по правосъден ред милиони обезщетение от държавното управление на Полша поради изтезанието на татко му през 1948 година от комунистическия режим, съобщи АП.
Делото е почнало в четвъртък, а идващото съвещание е планувано за януари. Деветдесетгодишният Анджей Пилецки твърди, че според настоящ полски закон за обезщетяване на потърпевши от комунизма страната дължи 26 млн. злоти (5,7 млн. долара) на татко му.
Капитанът от кавалерията и член на полската опозиция Витолд Пилецки непринудено се оставя през 1940 година да бъде хванат от нацистите и вкаран в Аушвиц/Освиенцим за да провежда там протест и да събере доказателства за зверствата на окупаторите. През 1943 година той заобикаля от лагера и написа отчет, който става за Съюзниците пръв източник на информация за ситуацията в нацистките концлагери.
Подобно на повечето борци на Армия Крайова, и Витолд Пилецки е срещу руската доминация в следвоенна Полша. Затова комунистите го жигосват като „ фашист “ и „ сътрудник на империализма “, поради което го осъждат на гибел. Трупът ме е хърлен в неизвестен всеобщ гроб, чието местонахождение не е напълно изяснено. Семейството му е подложено на репресии, името му е умишлено премълчавано, заради което трагичната орис на полския офицер е малко известна на света.
В обява, озаглавена „ Човекът, който отиде непринудено в Аушвиц “ от 2013 година, написа следното за Витолд Пилецки:
„ През септември 1940 година Витолд Пилецки преднамерено излиза на улицата, въпреки да знае, че по това време войските на Вермахта и Секретен сътрудник провеждат хайка. Той е арестуван и откаран в Аушвиц. Тъкмо такава била задачата му: да отиде в Аушвиц, с цел да види със личните си очи прословутия концентрационен лагер, да оказва опозиция, да провежда помощ за концлагеристите, да изнася информация, с която да накара съюзническите войски да се намесят. Планът му е безразсъден, само че действа. Поне първоначално.
Пилецки действително съумява да построи съпротивителна мрежа в Аушвиц, с чиято помощ незаконно се внасят лекарства и храна, приготвя се и въстание. Когато през ноември 1940 научава, че един концлагерист ще бъде пуснат на независимост, Пилецки изпраща по него първите си сведения, предопределени за Варшава. През март 1941 неговият отчет идва в Лондон – това е първият формален документ за обстановката в Аушвиц, който попада в ръцете на антихитлеровата коалиция. Съюзниците обаче остават пасивни, тъй като допускат, че твърденията на Пилецки са мощно пресилени.
Онова, което разкрива Пилецки, звучи в действителност фрапантно: въпреки първият концентрационен лагер в Аушвиц – така наречен Аушвиц 1, да не е същата „ фабрика на гибелта “, каквато е отдалеченият на 3 километра от него Аушвиц-Биркенау с прословутите си газови камери, там също умират много хора. Те умират от побоя на надзирателите, от непостижимия труд или от заболяванията. За да се пречупи моралът на арестуваните там концлагеристи, които са предимно поляци, управляващите в концлагера провеждат на всеки полски празник всеобщ разстрел.
Особено старателен в убийствата е хауптшарфюрерът от Секретен сътрудник Герхард Палич. Той обичал револвера си и имал навика да си свирука радостни мелодийки, до момента в който набелязвал идната си жертва. Понякога за „ многообразие “ му докарвали и не-концлагеристи, от които да „ си избере “ следващата жертва, написа Пилецки, който разказва и следната сцена: „ Един ден той заповяда на едно момиче да се съблече чисто голо и да тича из оградения двор. Самият той стоеше в средата и дълго се чудеше кого да простреля. После се прицели, чуха се изстрели и всички паднаха покосени. Никой от нас не знаеше дали ще бъде убит на място или ще бъде оставен да се мъчи часове наред “.
Животът на самия Пилецки също е в заплаха. Само с помощта на санитарите, които са част от неговата съпротивителна мрежа, той съумява да оцелее след заболяване от тиф и едно инфектиране на белите дробове. Болните като него нормално получавали инжекция с отрова…
С помощта на своята мрежа от помощници през 1943 година Пилецки съумява да избяга от Аушвиц. Вече на независимост той написа първия си обширен отчет за претърпяното в концентрационния лагер. Съюзниците обаче не вярват особено на неговите изказвания. А и дори да му имат вяра, те са уверени, че всевъзможен опит за интервенция би приключил с неуспех.
По-нататъшната орис на Пилецки е трагична. След 1945 година нацистите са прогонени, а Полша е сложена напълно под руски надзор. Създава се сателитна на Москва страна, която работи с брутални способи. Пилецки, който не желае да се помири с новия стопанин, е арестуван и изтезаван. Когато го заплашват, че ще задържат и цялото му семейство, той подписва авансово квалифицирано самопризнание, което даже не прочита. По този метод той де факто подписва и личната си смъртна присъда. Убит е на 25 май 1948 година с изстрел в тила.
През 1990-та, малко след рухването на комунизма, Пилецки е оправдан. През 2000 година от щемпел излиза обстойно издание на неговите записки от Аушвиц. През 2006-та той е почетен посмъртно с най-високото отличие на Полша – ордена „ Бял орел “.
Син на героя от Аушвиц Витолд Пилецки търси по правосъден ред милиони обезщетение от държавното управление на Полша поради изтезанието на татко му през 1948 година от комунистическия режим, съобщи АП.
Делото е почнало в четвъртък, а идващото съвещание е планувано за януари. Деветдесетгодишният Анджей Пилецки твърди, че според настоящ полски закон за обезщетяване на потърпевши от комунизма страната дължи 26 млн. злоти (5,7 млн. долара) на татко му.
Капитанът от кавалерията и член на полската опозиция Витолд Пилецки непринудено се оставя през 1940 година да бъде хванат от нацистите и вкаран в Аушвиц/Освиенцим за да провежда там протест и да събере доказателства за зверствата на окупаторите. През 1943 година той заобикаля от лагера и написа отчет, който става за Съюзниците пръв източник на информация за ситуацията в нацистките концлагери.
Подобно на повечето борци на Армия Крайова, и Витолд Пилецки е срещу руската доминация в следвоенна Полша. Затова комунистите го жигосват като „ фашист “ и „ сътрудник на империализма “, поради което го осъждат на гибел. Трупът ме е хърлен в неизвестен всеобщ гроб, чието местонахождение не е напълно изяснено. Семейството му е подложено на репресии, името му е умишлено премълчавано, заради което трагичната орис на полския офицер е малко известна на света.
В обява, озаглавена „ Човекът, който отиде непринудено в Аушвиц “ от 2013 година, написа следното за Витолд Пилецки:
„ През септември 1940 година Витолд Пилецки преднамерено излиза на улицата, въпреки да знае, че по това време войските на Вермахта и Секретен сътрудник провеждат хайка. Той е арестуван и откаран в Аушвиц. Тъкмо такава била задачата му: да отиде в Аушвиц, с цел да види със личните си очи прословутия концентрационен лагер, да оказва опозиция, да провежда помощ за концлагеристите, да изнася информация, с която да накара съюзническите войски да се намесят. Планът му е безразсъден, само че действа. Поне първоначално.
Пилецки действително съумява да построи съпротивителна мрежа в Аушвиц, с чиято помощ незаконно се внасят лекарства и храна, приготвя се и въстание. Когато през ноември 1940 научава, че един концлагерист ще бъде пуснат на независимост, Пилецки изпраща по него първите си сведения, предопределени за Варшава. През март 1941 неговият отчет идва в Лондон – това е първият формален документ за обстановката в Аушвиц, който попада в ръцете на антихитлеровата коалиция. Съюзниците обаче остават пасивни, тъй като допускат, че твърденията на Пилецки са мощно пресилени.
Онова, което разкрива Пилецки, звучи в действителност фрапантно: въпреки първият концентрационен лагер в Аушвиц – така наречен Аушвиц 1, да не е същата „ фабрика на гибелта “, каквато е отдалеченият на 3 километра от него Аушвиц-Биркенау с прословутите си газови камери, там също умират много хора. Те умират от побоя на надзирателите, от непостижимия труд или от заболяванията. За да се пречупи моралът на арестуваните там концлагеристи, които са предимно поляци, управляващите в концлагера провеждат на всеки полски празник всеобщ разстрел.
Особено старателен в убийствата е хауптшарфюрерът от Секретен сътрудник Герхард Палич. Той обичал револвера си и имал навика да си свирука радостни мелодийки, до момента в който набелязвал идната си жертва. Понякога за „ многообразие “ му докарвали и не-концлагеристи, от които да „ си избере “ следващата жертва, написа Пилецки, който разказва и следната сцена: „ Един ден той заповяда на едно момиче да се съблече чисто голо и да тича из оградения двор. Самият той стоеше в средата и дълго се чудеше кого да простреля. После се прицели, чуха се изстрели и всички паднаха покосени. Никой от нас не знаеше дали ще бъде убит на място или ще бъде оставен да се мъчи часове наред “.
Животът на самия Пилецки също е в заплаха. Само с помощта на санитарите, които са част от неговата съпротивителна мрежа, той съумява да оцелее след заболяване от тиф и едно инфектиране на белите дробове. Болните като него нормално получавали инжекция с отрова…
С помощта на своята мрежа от помощници през 1943 година Пилецки съумява да избяга от Аушвиц. Вече на независимост той написа първия си обширен отчет за претърпяното в концентрационния лагер. Съюзниците обаче не вярват особено на неговите изказвания. А и дори да му имат вяра, те са уверени, че всевъзможен опит за интервенция би приключил с неуспех.
По-нататъшната орис на Пилецки е трагична. След 1945 година нацистите са прогонени, а Полша е сложена напълно под руски надзор. Създава се сателитна на Москва страна, която работи с брутални способи. Пилецки, който не желае да се помири с новия стопанин, е арестуван и изтезаван. Когато го заплашват, че ще задържат и цялото му семейство, той подписва авансово квалифицирано самопризнание, което даже не прочита. По този метод той де факто подписва и личната си смъртна присъда. Убит е на 25 май 1948 година с изстрел в тила.
През 1990-та, малко след рухването на комунизма, Пилецки е оправдан. През 2000 година от щемпел излиза обстойно издание на неговите записки от Аушвиц. През 2006-та той е почетен посмъртно с най-високото отличие на Полша – ордена „ Бял орел “.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ