Важни минерали за имунитета
Витамините и минералите играят значима роля във действието на имунната система. Доказано е, че дефицитът на минерали (особено цинк, селен, желязо, мед) и витамини (особено А, С, Е, В 6 и фолиева киселина) имат разнородни негативни резултати както върху вродения, по този начин и върху добития имунитет.
Ще разгледаме по-подробно въздействието върху имунитета на минералите, които постоянно биват подценявани за сметка на витамините.
Изолираният недостиг на минерали (или още микроелементи) е много необичаен, като се изключи желязо и цинк А. Дефицит се получава най-лесно при продължителен алкохолизъм, както и с естественото стареене на организма. Затова тези категории хора би трябвало постоянно да наблюдават индикаторите си и да вземат ограничения в точния момент.
Доказано е, че навременната диагностика и поправяне на недостига на микроелементи може да възвърне или най-малко да усъвършенства защитните свойства на организма.
Значението на минералите за имунитета
Микроелементите (минералите) са съединения, които нормално участват в организма в количества, измерени в мг. Въпреки дребното количество някои от тях са безусловно нужни за живота - това са по този начин наречените съществени микроелементи (желязо, мед, цинк, селен и други).
Микроелементите извършват разнообразни функционалности в организма, най-важната от които е евентуално да взе участие в ензимните реакции като ензимни кофактори. Ролята на микроелементите визира всички аспекти на естествената човешка физиология, в това число действието на имунната система.
Според извършени научни проучвания, следните минерали са от най-голямо значение за човешката имунна система:
Селен
Много изследвания демонстрират, че дефицитът на селен води до имунен недостиг, засягайки клетъчните и хуморалните връзки на имунитета. От друга страна, попълването на недостига на селен има имуностимулиращ резултат, в това число стимулиране на пролиферацията на цитотоксични Т-лимфоцити и повишение на интензивността на естествените кафези убийци. Също по този начин явно селенът предотвратява намаляването на равнището на лимфоцитния отговор към характерни тласъци по време на стареенето. Ролята на селена е изключително значима за отбрана на имунната система от вирусни инфекции и рак.
Цинк
Най-поразителните последствия от недостига на цинк се следят при наследствено заболяване, при което метаболизмът на този детайл е нарушен - ентеропатичен акродерматит, което води до повтарящи се бактериални, вирусни и гъбични инфекции. Интересното е, че прибавянето на цинк към диетата на пациенти с ендопатичен акродерматит води до цялостно нормализиране на имунната система. Това положение обаче е рядко, а случаите на тежък недостиг на цинк са редки. От друга страна, дефицитът на цинк не е необичайност измежду общата популация. Често сдържан до лек недостиг на цинк може да се следи при хора на цялостно парентерално хранене, получаващи пенициламин или при хора в преклонна възраст. Въпреки че дефицитът на цинк не е толкоз тежък в този случай, той също води до намален имунитет на Т-клетките, нараснал риск от зараза и забавено зарастване на рани.
Мед
За първи път за медта като главен микроелемент се заговаря през 1960 година, когато е открит недостиг на мед при перуански деца, страдащи от анемия, които не реагират на лекуване с препарати от желязо. В допълнение към анемията, тези деца са имали тежка неутропения (ниски равнища на неутрофили в кръвта), която води до спад в имунитета. Все още не е изцяло ясно по какъв начин дефицитът на мед е обвързван с неутропенията. Може би медта е нужна за освобождението на неутрофили от костния мозък и тяхното систематизиране в периферните тъкани. Освен това дефицитът на мед е обвързван освен с количествени нарушавания на неутрофилите, само че и с качествени: при недостиг на мед в неутрофилите и макрофагите, концентрацията на супероксид, главният съставен елемент на оксидативния стрес, виновен за битката с инфекцията, се понижава. Впоследствие ролята на медта е потвърдена освен при вродения, само че и при добития имунитет, по-специално синтеза на интерлевкин-2, който е нужен за образуването на Т-клетките.
Желязо
Желязото има двоен резултат върху имунната система. От една страна, дефицитът на желязо може да докара до понижаване на защитните свойства на организма, което се дължи на няколко механизма. Първо, желязото е кофактор за миелопероксидазата, ензим, виновен за синтеза на хидроксилни радикали, нужни в битката с бактериалните патогени (вроден имунитет). Второ, желязото предизвиква диференциацията и узряването на Т клетките (придобит имунитет). От друга страна, остатъкът от желязо в организма може да бъде удобен декор за развиването на някои инфекциозни болести. Например, прибавянето на желязо фактически усилва риска от неприятни резултати при малария, туберкулоза и СПИН.
Селенът, цинкът, медта и желязото са съществени минерали за естественото действие на имунната система.
Ролята на други минерали (магнезий, никел, хром и други) също е значима, само че не решаваща.
