ВСС получи трети шанс да си отиде с мир
Висшият правосъден съвет, който е тотално дискредитиран, сега организира процедура по желание на ръководител на Върховния касационен съд (ВКС). Мандатът на съвета завършва другия октомври, само че този, който изберат да оглави висшата инстанция, ще е на поста идващите 7 години. Председателят на висшия съд не е всесилен като основния прокурор, само че може да играе основна роля за политиката на съда и за независимостта на магистратите в него, а и в цялата система.
Затова въпросът е - може ли този съвет при неналичието на легитимност да избере ръководител на Върховен касационен съд, без действително да се възпроизведе.
Да постави отпред на Върховен касационен съд някой, който не е част от статуквото ,
който няма да влезе в партийни игрички, който ще е коректив и в самия съвет, на който е член по право. Лозан Панов, чийто мандат като началник на Върховен касационен съд изтича в този момент, е един от най-яростните разобличители на пороците на системата и един от дребното магистрати, които обществено си разрешават да влизат в спор с основния прокурор (без значение Сотир Цацаров или Иван Гешев е той). Панов бе определен от съвет, който доста наподобява на сегашния. Сега обстановката обаче е доста по-различна. Съветът преди 7 години не си даваше сметка, че си избира съпротива, тъй като тогава Панов приличаше на един от тях. Освен това против него бе различен претендент, който се ползваше с поддръжката на съдиите - Павлина Панова, по това време зам.-председател на Върховен касационен съд.
Пленумът на Върховния касационен съд миналия вторник издигна кандидатурата на зам.-председателката на съда и началник на Наказателната му гилдия Галина Захарова. Останалите, които имат право на номинация - министърът на правораздаването и група от най-малко трима от Съдийска колегия на Висшия правосъден съвет, не се възползваха. Янаки Стоилов разгласи, че поддържа Захарова. Така зам.-председателката на Върховен касационен съд остава единствената кандидатура.
Захарова е мощна карта
Нейната номинация мъчно може да бъде прецакана от ядрото към основния прокурор Иван Гешев. Магистрати описаха пред " Сега ", че това лоби трескаво и до последно се е опитвало да откри подобаващ кандидат, който да изправи против Захарова. Но мощните претенденти не биха се съгласили да влязат в тази борба. Най-малкото тъй като зад Захарова застава целият съд. А и болшинството във Висшия съдебен съвет мъчно ще намери обществено допустими причини, с които да изясни защо отхвърля кандидата на самите висши съдии. В други обстановки поддръжката на магистратите е била основен претекст за обещано решение - например при избора на Георги Чолаков за ръководител на Върховния административен съд.
Захарова може и да няма конкуренция, само че изборът не й върван в забрадка. Съпротивата на лобито към основния прокурор Иван Гешев, което господства в съвета, ще е гневна. Напълно допустимо е тя да не събере нужните 17 гласа поддръжка. Макар че и това решение ще бъде мъчно защитимо. Особено в случай че гласовете срещу дойдат от представителите на Прокурорската гилдия или на определените за членове на Висшия правосъден съвет от Народното събрание, т.е. несъдии да решат за ръководителя на висшия съд. Но Висш съдебен съвет е привикнал да не отдава значение на имиджа си в обществото и измежду магистратите. При това, в случай че не избере Захарова, я отстрани за последваща процедура, тъй като тя надали ще се съгласи още веднъж да е част от реплика на почтен конкурс. Като " бонус " висшите съдии могат да откажат да предлагат различен.
Така или другояче, чугуненото болшинство в съвета бе притиснато до стената от съдиите с изваждането на номинацията на Захарова.
Само 2 дни по-рано съдиите споделиха напълно ясно на съвета, че му нямат доверие. Отпорът беше проведен и явен. И евентуално извънредно е вбесил статуквото. 26,34% - беше изборната интензивност на съдиите в страната на 17 октомври, когато направиха втори опит да изберат двама свои представители за членове на Висшия правосъден съвет. Вторият опит се наложи, тъй като ден по-рано интензивността бе малко над 30%. Законът изисква най-малко 50% да гласоподават при първи опит, а в случай че това стане - изборът е оставен в ръцете на 33% от магистратите.
Пряката последица от това е, че
Съдийската гилдия на съвета остава с двама членове по-малко
По принцип колегията има 14 членове. През лятото обаче Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова подадоха оставки. Точно техните места трябваше да бъдат запълнени в този момент от съдиите. Като прибавим и обстоятелството, че ръководителят на Върховния касационен съд Лозан Панов е в неплатен отпуск поради предизборната акция за президент, в която взе участие, колегията сега е единствено с 11 членове.
Преди това Съюзът на съдиите прикани за протест на изборите за членове на Висш съдебен съвет, а магистрати стартираха подписка с гледище определените от тях членове на съвета да подадат оставка. Това надали е решение, защото, в случай че някой се вслуша въобще в този апел, това най-вероятно ще са тъкмо представителите на съдиите, които от близо 5 години са единственият отпор на статуквото в съвета.
Ако има нещо, в което този съвет е неповторим, това не са свадите, които създава с гневна скорост (той е просто като по-лоша версия на предходните съвети), а е съвпадението, че в 5-годишния си мандат трябваше да избере основен прокурор, ръководител на Върховния административен съд, а в този момент и ръководител на Върховния касационен съд. Първите два избора са част от многото аргументи за нулевото доверие към съвета от магистратите и обществото. Сега Висш съдебен съвет
има късмет в края на мандата си най-малко да се отдръпна с мир.
Дори Галина Захарова да бъде определена за ръководител на Върховен касационен съд, това по никакъв метод не може да замести потребността от промяна - и на съвета, и на системата. Тази промяна не е в ръцете на съдийската колегия. Тя е в пълномощията на Народното събрание и магистратите не могат да го принудят да свърши това, което е добре за обществото. Но протестът на изборите за Висш правосъден съвет и издигането на Захарова са оня чакан знак от съдийската колегия, че тя е узряла да работи в действителност като общественост. Ако фрагментираният парламент, който се обрисува да имаме след 14 ноември, не успее да откри консенсус за радикалните промени в законите, които са нужни, България ще остане без обикновено работеща правосъдна система и рискува да загуби 13 милиарда лева от Плана за възобновяване. Но в случай че съдиите не престават да се държат по този метод и през идната година, можем да чакаме новият Висш съдебен съвет да е друг. Защото те имат силата да излъчат шестима качествени членове във Висш съдебен съвет (каквато е квотата им в момента), а Народното събрание надали ще избере копия на хората на Движение за права и свободи и ГЕРБ, с които в този момент е цялостен съветът. Така може да се чака, че в идващия съвет ще има мнозинство, което да блокира лобито на статуквото и Гешев.
Затова въпросът е - може ли този съвет при неналичието на легитимност да избере ръководител на Върховен касационен съд, без действително да се възпроизведе.
Да постави отпред на Върховен касационен съд някой, който не е част от статуквото ,
който няма да влезе в партийни игрички, който ще е коректив и в самия съвет, на който е член по право. Лозан Панов, чийто мандат като началник на Върховен касационен съд изтича в този момент, е един от най-яростните разобличители на пороците на системата и един от дребното магистрати, които обществено си разрешават да влизат в спор с основния прокурор (без значение Сотир Цацаров или Иван Гешев е той). Панов бе определен от съвет, който доста наподобява на сегашния. Сега обстановката обаче е доста по-различна. Съветът преди 7 години не си даваше сметка, че си избира съпротива, тъй като тогава Панов приличаше на един от тях. Освен това против него бе различен претендент, който се ползваше с поддръжката на съдиите - Павлина Панова, по това време зам.-председател на Върховен касационен съд.
Пленумът на Върховния касационен съд миналия вторник издигна кандидатурата на зам.-председателката на съда и началник на Наказателната му гилдия Галина Захарова. Останалите, които имат право на номинация - министърът на правораздаването и група от най-малко трима от Съдийска колегия на Висшия правосъден съвет, не се възползваха. Янаки Стоилов разгласи, че поддържа Захарова. Така зам.-председателката на Върховен касационен съд остава единствената кандидатура.
Захарова е мощна карта
Нейната номинация мъчно може да бъде прецакана от ядрото към основния прокурор Иван Гешев. Магистрати описаха пред " Сега ", че това лоби трескаво и до последно се е опитвало да откри подобаващ кандидат, който да изправи против Захарова. Но мощните претенденти не биха се съгласили да влязат в тази борба. Най-малкото тъй като зад Захарова застава целият съд. А и болшинството във Висшия съдебен съвет мъчно ще намери обществено допустими причини, с които да изясни защо отхвърля кандидата на самите висши съдии. В други обстановки поддръжката на магистратите е била основен претекст за обещано решение - например при избора на Георги Чолаков за ръководител на Върховния административен съд.
Захарова може и да няма конкуренция, само че изборът не й върван в забрадка. Съпротивата на лобито към основния прокурор Иван Гешев, което господства в съвета, ще е гневна. Напълно допустимо е тя да не събере нужните 17 гласа поддръжка. Макар че и това решение ще бъде мъчно защитимо. Особено в случай че гласовете срещу дойдат от представителите на Прокурорската гилдия или на определените за членове на Висшия правосъден съвет от Народното събрание, т.е. несъдии да решат за ръководителя на висшия съд. Но Висш съдебен съвет е привикнал да не отдава значение на имиджа си в обществото и измежду магистратите. При това, в случай че не избере Захарова, я отстрани за последваща процедура, тъй като тя надали ще се съгласи още веднъж да е част от реплика на почтен конкурс. Като " бонус " висшите съдии могат да откажат да предлагат различен.
Така или другояче, чугуненото болшинство в съвета бе притиснато до стената от съдиите с изваждането на номинацията на Захарова.
Само 2 дни по-рано съдиите споделиха напълно ясно на съвета, че му нямат доверие. Отпорът беше проведен и явен. И евентуално извънредно е вбесил статуквото. 26,34% - беше изборната интензивност на съдиите в страната на 17 октомври, когато направиха втори опит да изберат двама свои представители за членове на Висшия правосъден съвет. Вторият опит се наложи, тъй като ден по-рано интензивността бе малко над 30%. Законът изисква най-малко 50% да гласоподават при първи опит, а в случай че това стане - изборът е оставен в ръцете на 33% от магистратите.
Пряката последица от това е, че
Съдийската гилдия на съвета остава с двама членове по-малко
По принцип колегията има 14 членове. През лятото обаче Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова подадоха оставки. Точно техните места трябваше да бъдат запълнени в този момент от съдиите. Като прибавим и обстоятелството, че ръководителят на Върховния касационен съд Лозан Панов е в неплатен отпуск поради предизборната акция за президент, в която взе участие, колегията сега е единствено с 11 членове.
Преди това Съюзът на съдиите прикани за протест на изборите за членове на Висш съдебен съвет, а магистрати стартираха подписка с гледище определените от тях членове на съвета да подадат оставка. Това надали е решение, защото, в случай че някой се вслуша въобще в този апел, това най-вероятно ще са тъкмо представителите на съдиите, които от близо 5 години са единственият отпор на статуквото в съвета.
Ако има нещо, в което този съвет е неповторим, това не са свадите, които създава с гневна скорост (той е просто като по-лоша версия на предходните съвети), а е съвпадението, че в 5-годишния си мандат трябваше да избере основен прокурор, ръководител на Върховния административен съд, а в този момент и ръководител на Върховния касационен съд. Първите два избора са част от многото аргументи за нулевото доверие към съвета от магистратите и обществото. Сега Висш съдебен съвет
има късмет в края на мандата си най-малко да се отдръпна с мир.
Дори Галина Захарова да бъде определена за ръководител на Върховен касационен съд, това по никакъв метод не може да замести потребността от промяна - и на съвета, и на системата. Тази промяна не е в ръцете на съдийската колегия. Тя е в пълномощията на Народното събрание и магистратите не могат да го принудят да свърши това, което е добре за обществото. Но протестът на изборите за Висш правосъден съвет и издигането на Захарова са оня чакан знак от съдийската колегия, че тя е узряла да работи в действителност като общественост. Ако фрагментираният парламент, който се обрисува да имаме след 14 ноември, не успее да откри консенсус за радикалните промени в законите, които са нужни, България ще остане без обикновено работеща правосъдна система и рискува да загуби 13 милиарда лева от Плана за възобновяване. Но в случай че съдиите не престават да се държат по този метод и през идната година, можем да чакаме новият Висш съдебен съвет да е друг. Защото те имат силата да излъчат шестима качествени членове във Висш съдебен съвет (каквато е квотата им в момента), а Народното събрание надали ще избере копия на хората на Движение за права и свободи и ГЕРБ, с които в този момент е цялостен съветът. Така може да се чака, че в идващия съвет ще има мнозинство, което да блокира лобито на статуквото и Гешев.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ