Парадокси в лечението с антибиотици и как губим битката срещу бактериите
Бактерията, която предизвиква скарлатина – Streptococcus pyogenes, е 100% сензитивна на най-тясно спектърните пеницилинови антибиотици, познати ни от повече от 70 години. Вместо да се лекува с някой от тях, у нас скарлатината се лекува с широкоспектърни антибиотици, на които бактерията е по-резистентна от тясноспектърните. Това е абсурд, който демонстрира какъв брой погрешно се използват антибиотици в нашата страна, споделя Иван Иванов от Националната Референтна лаборатория " Контрол и мониториране на антибиотичната устойчивост " към Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЗЦПБ)
Разкажете ни за бактерията Klebsiella pneumoniae, за която казвате, че все по-често се наблюдава. Колко по-често?
Специално за България честота на бактерията във времето не е толкоз увеличена, колкото устойчивостта към главните антибиотици. Т.е. вариантите, които имат устойчивост, се усилват по отношение на общата популация. Това имаме поради, като споделям, че се усилват. Иначе самият тип Klebsiella pneumoniae по принцип също предизвиква от ден на ден вътреболнични инфекции, само че по-големият проблем е устойчивостта като цяло, тъй като не всички са резистентни.
Ние обобщаваме устойчивостта в Националния център по заразни и паразитни заболявания за цялата страна в течение на времето и координираме с европейските структури, Европейския център по надзор на болесттите. Статистиката от последните 7-8 години е, че сред 2017 и 2020 година има двойно повишаване на случаите на Карбапенем резистентни от Klebsiella pneumoniae и по-късно през Коронавирус пандемията сред 2020 и 2023 година има още два пъти.
Тоест, в случай че в 2016 година процентът случаи е било към 10-15%, сега е 60%. Тоест четири пъти повишаване имаме от 2017 година насам. Това е казус, в това число и за Европа, където също нарастват тези случаи, само че не с такива темпове, както в България.
Какво тъкмо значи бактерията да е станала по-устойчива? Към цяла група антибиотици ли е придобила устойчивост или против подобен, с който в предишното пациентът е повлияван добре?
Основните индикаторни групи антибиотици при този вид бактерии са карбапенеми и колистин. До преди няколко това бяха антибиотици от последна инстанция, т.е. когато лекуването не се повлиява с никакви други антибиотици, тогава се включват тези. Затова ние следим тях, а сега точно този % е устойчивост точно към тях, само че това не значи, че тя е сензитивна на другите.
В момента в множеството случаи се касае за устойчивост към най-малко 5 класа антибиотици. Ние им споделяме екстензивно резистентни и панрезистентни варианти. Когато приказваме за панрезистентни варианти, това сега са към 10-15% от всички. Това са варианти, които не се подават на нито един антибиотик, който по принцип се използва за този вид бактерия. Това значи увеличение на устойчивостта към антибиотици.
Каква е общата рекомендация? Да спрем да използваме антибиотици като обезумели и единствено при доказване на бактериална зараза да се подхваща лекуване с антибиотик?
Това по принцип са рекомендациите освен в този случай, а като цяло за бактериалните инфекции.
Специално в болничните условия, където е най-голяма казуса с този вид бактерии, трите съществени стълба са нарасналата хигиена, съблюдаване на прецизни ограничения за надзор на инфекциите, уединяване на пациенти с потвърдена зараза или колонизация от такава бактерия, т.е. да няма досег с други пациенти или с личен състав, т.е. да има личен състав, който да обслужва единствено тях и така нататък Има протоколи, които би трябвало да се съблюдават, както и да се увеличи контролът за спазването им.
Да уточним какво имате поради под вътреболнична зараза - ще рече ли, че хората могат да се заразят от престоя си в болница с тази съответна бактерия?
Да, като кажем вътре болнична, това е по-скоро диалект към този момент. Истинският термин, който би трябвало да се използва за инфекции, свързани с здравното услужване, защото се смята, че тези инфекции са асоциирани освен с лечебни заведения, само че и с безусловно всички лечебни заведения – зъболекарски кабинети, домове за продължителни грижи, приюти и така нататък
Наблюдава ли се по-голяма резистентност у други бактерии, които предизвикват постоянно срещани инфекции като да вземем за пример известната измежду децата скарлатина?
Интересното особено при бактерията, която предизвиква скарлатина – Streptococcus pyogenes, е че тя е извънредно 100% сензитивна на най-тясноспектърните пеницилинови антибиотици, които са познати от 70 години към този момент. Въпреки това нашите клиницисти при подозрение за подобен вид зараза избират да употребяват широкоспектърни антибиотици, на които тя е по-резистентна от тясноспектърните. Това е абсурд, който демонстрира какъв брой погрешно се използват антибиотици в нашата страна.
Ако в носа си човек открие ниска колония на дадена бактерия, би трябвало ли безусловно да се поставят антибиотични капки или да се приема антибиотик през устата?
Въпросът е какви са бактериите. В огромна част от повърхностите, лигавиците, органите и системите на човек, които са изложени и са в контакт с околната среда, няма по какъв начин да не се държат бактерии. Това е естествената микрофлора на индивида, по този начин наречена микробиом, има и в червата, по кожата, а пък даже и в носа. Така че, въпросът е какви са тези бактерии, а не дали ги има или ги няма. Около 20-30% от хората обикновено наносят в носа си Staphylococcus aureus. Това е бактерия, която предизвиква инфекции, тя е условно патогенна, само че това е в директна взаимозависимост от положението на имунната система на съответния човек.
Има хора, които си живеят обикновено с тази бактерия през целият си живот и не им основава някакви особени проблеми. Но когато съответният човек, притежател на тази бактерия има други съпътстващи болести, които биха могли да се усложнят, в случай че тази бактерия евентуално влезе в кръвта, тогава е належащо да се в профил. Това става с местни антибиотици, както казахте – капки. Специално за Staphylococcus aureus има ефикасен крем, който се ползва един или два пъти в годината. След терапия с него 4-6 месеца е времето, в което бактерията отсъства от носа, по-късно отново се появява, защото просто генетиката на индивида подготвя към колонизация. Има случаи, когато да вземем за пример на пациента му следва интервенция, бактерията би трябвало да се в профил от тези места.
Но в общия случай, когато се касае за такива бактерии, не е належащо да се ползват антибиотици.
Само да уточним, че антибиотични капки за нос в България няма. Те са за очи, има и някои за уши. Те се ползват всеобщо за нос, само че по индикации не е вярно.
Верни ли са изказванията, че в случай че приемеш антибиотик за дадена бактерия, тя по-късно ще се върне още по-устойчива?
Това е и по този начин, и не е по този начин. Антибиотик, когато има потребност, няма по какъв начин да не се приема. Въпросът е да е в вярната доза и в вярната дълготрайност на курса. Ако се спрe антибиотикът при първото усъвършенстване, както вършат доста хора, а не употребяват целият курс и целият набор от таблетки, който им е постановен, това може да докара до рецидив от тази зараза към този момент с устойчивост към този вид антибиотик. Но не е наложително.
