Висшите училища в България имат капацитет да обучават 407 хиляди

Висшите учебни заведения в България имат потенциал да образоват 407 хиляди студенти или съвсем два пъти над действителния им брой, който сега е 216 хиляди. Това е единствено един от несъответствията в системата, регистриран по време на първата полемика по плана за Национална карта на висшето обучение. Този план е направен от екипа на служебния ресорен  министър Николай Денков.

Картата ще се актуализира всяка година и ще се употребява при определянето на приема на студенти, както и при разкриването на нови висши учебни заведения или филиали.

В 29 от общо 52 професионални посоки са заети по-малко от половината от отпуснатите бройки. Най-малко места са запълнени в направление „ Математика “ - едвам 19%.

Остават свободни над 10 100 от местата държавна поръчка в 10 предпочитани посоки като „ Металургия “ и „ Математика “, при които се заемат едвам 2/3 от одобрените бройки държавна поръчка.

Половината студенти са съсредоточени в едвам 8 посоки, измежду които  „ Икономика “, „ Педагогика “, „ Администрация и ръководство “.

Най-много висши учебни заведения - 27, има в Югозападния регион, който включва София. На другия полюс е Северозападният, в който са основани единствено 2 висши образователни заведения, а други три работят посредством филиали.

Регионални несъответствия се следят и във връзка с реализацията на приключилите висшисти. От 2015 година до 2019 година, са приключили над 263 хиляди студенти, като съвсем половината от тях от Югозападния регион. Подобен е процентът и на висшистите, които са останали да работят там. За разлика от Северния централен регион, който множеството абитуриенти напущат скоро след своето дипломиране.

Служебният образован министър Николай Денков разяснява:

„ Тези цифри ще бъдат употребявани от идващите водещи политици, с цел да вземат решение къде ще се откриват, къде ще се преобразуват съответните висши учебни заведения, филиали, с цел да се преодолее това, което ние обрисуваме като сериозен проблем “.