Кой е първият вирус, открит от науката
Вирусите съществуват от милиарди години, само че са научно разказани едвам към края на XIX век. Дори тогава са необходими десетилетия работа, с цел да разберем и то не изцяло тези объркващи " невидими " сътрудници.
Храните, които оказват помощ в битката с ковид
Безценните съдружници на здравето
Първата стъпка в откриването на вирусите е направена през 1876 година, когато Адолф Майер, немски селскостопански химик и шеф на селскостопанската пробна станция във Вагенинген, разказва странна болест на петна, която визира тютюневите растения. Той има вяра, че е породено от бактерии или гъбички, само че неговите проби и микроскопски проучвания не съумяват да открият никакъв организъм.
Пробивът идва през 1892 година в ръцете на съветския ботаник Дмитрий Ивановски, който открива, че сокът на инфектираното растение остава инфектиран след прекосяване през филтър, задържащ бактерии. Ивановски знае, че е разкрил нещо ново, макар че някои считат, че той не е схванал в действителност сериозността на откритието си.
През 1898 година холандският микробиолог Мартинус Бейеринк без значение възпроизвежда опитите на Ивановски и прави малко по-стабилна интерпретация. Бейеринк твърди, че опитът демонстрира, че заболяването на тютюневата мозайка не е бактерия, а нещо, което той назовава " contagium vivum fluidum " или заразна жива течност. Малко по-късно той стартира да употребява думата " вирус ", с цел да опише небактериалната природа на патогена.
По това време е открито, че няколко други болестотворни патогени минават през филтъра за задържане на бактерии, в това число шап, миксоматоза по зайци, африканска чума по конете и чума по птиците. Въпреки това точната природа на този " незабележим " сътрудник към момента е неясна.
Идентифицирането на повода за жълтата треска е изключително огромен миг в историята на вирусологията. По време на Испано-американската война от 1898 година американската войска е опустошена от жълта тресчица при идването си на крайбрежията на Куба. Чрез работата на Уолтър Рийд, Джеймс Карол, Аристид Аграмонте и Джеси Уилям Лазир е показано, че заболяването може да се предава посредством филтриран кръвен серум от инфектиран пациент. Това откритие превръща жълтата тресчица в първото човешко инфекциозно заболяване, наречено вирус.
Едва през 1931 година с изобретяването на електронния микроскоп учените успяват да видят вирусите. Още един път вирусът на тютюневата мозайка е този, който има достойнството да стане първият вирус, уловен в изображение.
Откриха нов хибриден вирус, който звучи плашещо
Какво се случва, когато грип вид А се слее с респираторен синцитиален вирус
Друг голям миг настава през 50-те години на предишния век с работата на Розалинд Франклин. Тя употребява рентгенова кристалография, с цел да дефинира структурата на вируса на тютюневата мозайка като едноверижна РНК молекула, лимитирана от протеинова мембрана. Другата й работа помага да се откри, че ДНК е молекула, състояща се от две вериги, което води до известните открития за двойноспиралната конструкция на ДНК. Джеймс Уотсън и Франсис Крик имат по-голямата част от заслугите за това изобретение, само че приносът на Франклин не трябва да се подценява.
Повече от век след откриването им, вирусите към момента имат силата да озадачават, учудват и предизвикват опустошаване. Днес към момента има полемика дали вирусите са " живи " същества. Те в действителност са паразити, изискват жива клетка за възпроизвеждане и не могат да се отглеждат без значение отвън своя гостоприемник, както са склонни бактериите и други свободно живеещи микроорганизми. Вирусите обаче са съставени от ДНК или РНК, химическите градивни детайли, които заемат централно място в живота, какъвто го познаваме.
Как ни разболява грипният вирус
Великият манипулатор
Повечето учени сега имат вяра, че вирусите дават отговор на задоволително доста критерии, с цел да бъдат считани за " живи ", макар че продължават да ни изненадват с нови открития всеки ден.
Храните, които оказват помощ в битката с ковид
Безценните съдружници на здравето
Първата стъпка в откриването на вирусите е направена през 1876 година, когато Адолф Майер, немски селскостопански химик и шеф на селскостопанската пробна станция във Вагенинген, разказва странна болест на петна, която визира тютюневите растения. Той има вяра, че е породено от бактерии или гъбички, само че неговите проби и микроскопски проучвания не съумяват да открият никакъв организъм.
Пробивът идва през 1892 година в ръцете на съветския ботаник Дмитрий Ивановски, който открива, че сокът на инфектираното растение остава инфектиран след прекосяване през филтър, задържащ бактерии. Ивановски знае, че е разкрил нещо ново, макар че някои считат, че той не е схванал в действителност сериозността на откритието си.
През 1898 година холандският микробиолог Мартинус Бейеринк без значение възпроизвежда опитите на Ивановски и прави малко по-стабилна интерпретация. Бейеринк твърди, че опитът демонстрира, че заболяването на тютюневата мозайка не е бактерия, а нещо, което той назовава " contagium vivum fluidum " или заразна жива течност. Малко по-късно той стартира да употребява думата " вирус ", с цел да опише небактериалната природа на патогена.
По това време е открито, че няколко други болестотворни патогени минават през филтъра за задържане на бактерии, в това число шап, миксоматоза по зайци, африканска чума по конете и чума по птиците. Въпреки това точната природа на този " незабележим " сътрудник към момента е неясна.
Идентифицирането на повода за жълтата треска е изключително огромен миг в историята на вирусологията. По време на Испано-американската война от 1898 година американската войска е опустошена от жълта тресчица при идването си на крайбрежията на Куба. Чрез работата на Уолтър Рийд, Джеймс Карол, Аристид Аграмонте и Джеси Уилям Лазир е показано, че заболяването може да се предава посредством филтриран кръвен серум от инфектиран пациент. Това откритие превръща жълтата тресчица в първото човешко инфекциозно заболяване, наречено вирус.
Едва през 1931 година с изобретяването на електронния микроскоп учените успяват да видят вирусите. Още един път вирусът на тютюневата мозайка е този, който има достойнството да стане първият вирус, уловен в изображение.
Откриха нов хибриден вирус, който звучи плашещо
Какво се случва, когато грип вид А се слее с респираторен синцитиален вирус
Друг голям миг настава през 50-те години на предишния век с работата на Розалинд Франклин. Тя употребява рентгенова кристалография, с цел да дефинира структурата на вируса на тютюневата мозайка като едноверижна РНК молекула, лимитирана от протеинова мембрана. Другата й работа помага да се откри, че ДНК е молекула, състояща се от две вериги, което води до известните открития за двойноспиралната конструкция на ДНК. Джеймс Уотсън и Франсис Крик имат по-голямата част от заслугите за това изобретение, само че приносът на Франклин не трябва да се подценява.
Повече от век след откриването им, вирусите към момента имат силата да озадачават, учудват и предизвикват опустошаване. Днес към момента има полемика дали вирусите са " живи " същества. Те в действителност са паразити, изискват жива клетка за възпроизвеждане и не могат да се отглеждат без значение отвън своя гостоприемник, както са склонни бактериите и други свободно живеещи микроорганизми. Вирусите обаче са съставени от ДНК или РНК, химическите градивни детайли, които заемат централно място в живота, какъвто го познаваме.
Как ни разболява грипният вирус
Великият манипулатор
Повечето учени сега имат вяра, че вирусите дават отговор на задоволително доста критерии, с цел да бъдат считани за " живи ", макар че продължават да ни изненадват с нови открития всеки ден.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ