8 факта за вируса ебола
Вирусът ебола е измежду най-обсъжданите тематики през последните месеци, предизвиквайки суматоха по целия свят, откакто епидемията излезе отвън рамките на Африка. Какво би трябвало да знаем за един от най-опасните и смъртоносни вируси, познати на индивида?
1. РНК вирус
Ебола е РНК вирус, който заразява диви животни (плодови прилепи, маймуни, горили, шимпанзета), както и хора. Смята се, че първоизточникът на епидемията е контакт с кръвта на инфектирано животно.
2. Името му
Името на вируса ебола идва от географския регион, където за първи път е открит той. Кръстен е на река Ебола, която се намира в Демократична република Конго.
3. Епидемия
Първата зараза от ебола е записана през 1975г в Демократична република Конго (тогава Заир). Там с вируса са се заразили 318 души, като от тях 280 са умряли. През същата година вирусът заразява 284 души в Судан, убивайки 151.
Сегашната зараза е доста по-голяма. В Гвинея, Сиера Леоне и Либерия до 15 октомври 2014г са регистрирани 8973 случая на инфектирани с ебола. Още 24 случая са регистрирани пък в Нигерия, Сенегал, Испания и Съединени американски щати, както и 68 в Демократична република Конго. Хората изложени на максимален риск са тези, които са били в непосредствен физически контакт със инфектиран.
4. Симптомите
Първите признаци на еболата са висока температура, главоболие, кашлица, болки в стомаха, повръщане и диария. Понеже това са признаците на редица други болести, от простуда до грип, ранното диагностициране на ебола е извънредно мъчно.
Инкубационният интервал на инфектираните с ебола е сред 2 и 21 дни. Повечето инфектирани демонстрират първите признаци на болестта 8-9 дни след излагане на вируса.
Няколко дни след първите признаци на ебола се демонстрират и по-сериозни такива. Поради вътрешни и външни кръвоизливи, очите на пациента стават червени, човек стартира да повръща кръв, сърдечносъдовата система се срутва и това води до гибел.
5. Изключително висока смъртност
Ебола има доста висока смъртност – от 50% до 90%. Около половината от инфектираните в Западна Африка са умряли. Това значи, че възможностите за оцеляване са много дребни, а късното разкриване на болестта съвсем постоянно е с съдбовен край.
6. Няма ваксина против ебола
Разработваните сега ваксини против ебола се тестват върху животни и са се оказали малко или доста ефикасни. Тестовете върху маймуни обаче са посрещани от доста опозиция, тъй като популациите на маймуните понижават и доста типове са на ръба на изгубването. Изпробването на ваксина върху хора е много по-трудно, само че към този момент се вършат старания в тази тенденция.
7. Нови медикаменти
Все още няма утвърдено лекарство за ебола и не се вършат проби с такива върху хора. Двама американски лекари, които са се заразили с ебола в Либерия, обаче са получили пробно лекуване с лекарство, което към момента е в ранен етап на проучване.
8. Заразяване
Разпространяването на вируса ебола от един човек на различен може да стане по няколко метода, само че постоянно посредством пряк контакт. Болният отделя вируса от всичките си телесни тайни и кожата, като заразяването може да стане при досег.
Не можете да се болестите с ебола по въздуха или от водата, нито пък от храната. Епидемията в Африка обаче може да е избухнала вследствие на обработването на дивечово месо и контакт със инфектирани прилепи. Няма доказателства комарите или други инсекти да придвижват вируса. Единствено бозайниците могат да се заразят и да популяризират ебола. Друга причина за разрастването на епидемията в Африка са неприятните условия на живот и не добре оборудвания медицински личен състав, който лекува болните.
Ако човек преживее и се възвърне от ебола, той стопира да бъде заразоносител и развива имунитет, само че вирусът остава в мъжката полова система до 3 месеца по-късно, което значи, че излекувалите се мъже могат да изложат на риск своите полови сътрудници.
