Училището трябва да бъде променено, защото днес то ражда дива неграмотност ~ Михаил КАЗИНИК
Виртуозен цигулар, изкуствовед, публицист, стихотворец, режисьор, мъдрец, буен просветник и един от най-ерудираните персони на днешния ден. Михаил Казиник е роден през 1951 година в Санкт Петербург, само че израства във Витебск. Свири на цигулка от 6-годишен, учи в музикалното учебно заведение на Витебск, дипломира се в Белоруската държавна консерватория в Минск, а след това е солист в Белоруската държавна филхармония. През 1991 година той се открива в Швеция, професор е в Института за трагично изкуство в Стокхолм, а от 2005-та – експерт-консултант на Нобеловите концерти. Води майсторски класове в Швеция, Германия, Русия, Холандия и ползва собствен авторски педагогичен способ. Казиник е създател на книгата „ Тайната на гениите ” и основател на нов учебен способ, който се снабдява с все по-широка известност в Русия.
Той споделя за какво учебното заведение наподобява на стюардеса, за какво учителят по физика би трябвало да приказва за Бах и кой краде най-хубавите години от живота на децата.
Учителите в моята младост бяха много по-знаещи, в сравнение с днешните. Образованието беше доста по-фундаментално. И все пак, аз намирам, че доста време бе изгубено на вятъра – тъпо за детството, което погубваме поради толкоз ненужна информация.
В самолета да вземем за пример, всякога стюардесите изясняват за техниките на сигурност. Разбира се, никой нищо не запомня. Няма такива истории, в които човек всичко да си надене и да се приготви, а след това да съобщи: „ Самолетът падна, всички починаха, а аз се спасих, тъй като деликатно слушах стюардесата ”. На мен персонално, нашите учебни заведения ми припомнят за тази стюардеса, която постоянно е задължена да опише в детайли всичко.
Съвременното обучение и учебно заведение – това е учебно заведение на предишните епохи, учебно заведение напълно несъответстващо. По-рано всичко е било просто – никакви източници на информация, с изключение на учителите не е имало. Днес нито един, даже най-забележителният преподавател по география не знае всичко от това, което може да се откри в интернет.
Всяко нормално дете може да напише основната дума и да получи милион единици информация, а бедният преподавател по география по традиция ще даде да се прочете страница 117, която след това да бъде преразказана. Абсурдът е явен.
Училището би трябвало да бъде променено, тъй като през днешния ден то ражда дива неначетеност.
Това е цялостен смут, който с всяка минала година става все по-огромен. Ние лишаваме на децата 10-те от най-хубавите години от живота им. И какво получаваме по-късно? Поклонници на Лейди Гага и Ким Кардашиян!? Нима 10 години тези деца са учили поезията на Пушкин, музиката на Моцарт, пели са в хор, изучавали са великите творения на вековете, които в действителност и много възрастни не знаят? Учили са велика литература и музика, доказвали са теореми, изучавали са логическо мислене. Но по-късно в света бодро закрачва човек, която не може да свърже пет звука, у който лявото и дясното кълбо не си споделят, чиято тирада е наситена с думи, които нито един възпитател в учебно заведение не е преподал.
Училището не подхожда на потребностите на социума. Единственото избавление е друга школа, школата на бъдещето. Всеки предмет би трябвало да се преподава дружно с останалите предмети. Не настрана един от различен, а предмети, създаващи панорамна картина на света. Идеалното учебно заведение основава повсеместен взор за света, буди разсъждение и основава асоциативни връзки. В основаното от мен учебно заведение „ Седем ключа ” всичките уроци са сложно свързани с единни понятия, феномени, предмети. Урокът може да продължи през целия ден, провеждан от всички учители, съпричастни към тези неща.
Защо приказвам за няколко учители едновременно? Защото е доста унизително да тичаш от стая в стая, от клас в клас, и от самото начало да сменяш атмосферата и да се пренастройваш. В нормалното учебно заведение учителите нямат отношение към предмета на другите си сътрудници. Учителят по физика напълно не се замисля, че преди неговия час децата са имали география, и да вкара дисциплинираност е мъчно нещо. А след това идва преподавател, любим на всички деца, който напълно не се нуждае от безспорна дисциплинираност в час. Всичко това е добре, само че е невероятно учебното заведение да бъде построено върху характерността на учителите.
Всички нобелови открития са плод на междудисциплинарна работа. Да се популяризира такава система е изцяло действително. Това, което предлагам аз е надалеч по-естествено от учебното заведение, в което бедният преподавател непрекъснато би трябвало да се приспособява към другите класове.
Учителят по физика, подготвен по моята методика, влиза в клас и стартира да приказва за Бах. Химикът пуска музика на Бородин, която се явява естествена връзка сред музиката и химичните реакции. Защото музиката е храна за мозъка, това го зная от Нобеловите лауреати.
В моето учебно заведение учителите стартират с непредвиденото, необикновеното. Това е правилото на премахване. Когато един преподавател стартира урока и каже: „ Великият съветски публицист Достоевски.. ”, вниманието на децата отслабва, по-добре да прочетат детективски разказ. Мисълта за това, че Достоевски е популярен, би трябвало да се роди в края на урока у самите деца.
Чувството за комизъм е належащо качество на педагога. Да, не всеки има сходно възприятие, само че е хубаво учителите да имат сбирка с радостни истории, които да споделят с децата и да вършат почивки. Обучението не е затвор, не е и войска. Това е светлото място на академията на Платон, където хората, усмихвайки се, научават всичко. Детето не е компютър, нито енциклопедия. Главното е то да бъде щастливо. В актуалните учебни заведения, то в никакъв случай няма да бъде щастливо.
Нормалните индустриални общества се нуждаят от 1% математици. Останалите е нужно да умеят единствено да считат парите. И за какво са всички тези математически страдания в учебно заведение, които децата не помнят незабавно след урок? На страната са нужни 3% фермери, 1.5% химици, 5% служащи. Математиците, физиците, химиците и производителите са общо 10% от популацията. Останалите ще бъдат хора със свободни специалности, както към този момент се случи във Швеция.
Системата би трябвало да се промени. Купищата познания по всички предмети в учебно заведение не са нужни никому. Защо ви е знаете географията на Дания? Открийте това, което ви интересува в интернет и вижте по какъв начин може да стигнете до такава степен. Друго нещо е в случай че опознаете Дания с приказките на Андерсен. Моите уроци сплотяват неговите приказки с географията, историята, хубостта на Копенхаген и любовта на дребната нимфа. Може и по този начин, нали?
Главният мотор към знанието е любовта. Нищо друго няма значение. Това, което човек обича, той го и знае. Не бива да се набива в главите на децата никаква математика и геометрия. Съвременното учебно заведение е оскъдно на изкуство, просвета, реторика. Нужно е единствено да погледнете към седемте свободни изкуства, които са изучавали децата през Античността.
Изкуството и културата са ни нужни, с цел да не могат хората да се избиват един различен. Училището би трябвало да оставя щастливи мемоари у децата, да бъде най-светлата част от живота на човек. Така или другояче, всяка последваща година ни приближава все по-близо до гибелта. Погледан от този ъгъл, животът е прекомерно печално нещо. А да крадем детството на децата, с цел да ги затрупваме с купища ненужна информация, която те в никакъв случай няма да запомнят и огромна част от нея – няма да употребяват, това е напълно незаконно. Да образоваш е нужно не физик или математик, а човек.
Източник: vospitaj.com
Снимка: Happylifeguide
Изображение: Henry Jules Jean Geoffroy
