Винаги ще съм благодарен на сър Артър Кларк затова, че

Винаги ще съм признателен на сър Артър Кларк по тази причина, че с помощта на него заобичах литературата и космоса. Но ролята на творчеството му в живота ми е по-скоро преходна. Да, “Една авантюра в космоса през 2001-та година ” възбуди необикновено интереса ми към Юпитер и Сатурн. Само че през 2001-та година в орбита към Юпитер и на път към Сатурн към този момент разполагахме респективно с задачите “Галилео ” и “Касини ” и те съумяха да ми разкрият множеството от мистериите на тези планети. Оттогава насам литературните ми усети се трансформираха фрапантно, познанията ми за космоса – също. Космическите “Одисеи ” на Кларк просто нямат препрочитателска стойност за мен. 

“Градът и звездите ” обаче е книга, която на драго сърце не преставам от време на време да си я избирам. Смятам я за относително забавна, настояща и за самобитен връх в творчеството на Кларк.

Оттук насетне следват някои, тъй че, в случай че не желаете да си разваляте усещането от романа, време е да спрете да четете това ревю. 

Действието на книгата се развива към милиард години напред в бъдещето. Океаните са пресъхнали, а Земята се е трансформирала в гигантска пустиня. Останал е един-единствен град – Диаспар, който е изолиран от външния свят. Жителите му са постигнали самобитен тип величие – към този момент не се развъждат по биологичен път, а когато се уморят от живота, отиват в специфични осведомителни складове, където заспиват и се прераждат още веднъж след епохи. Градът предлага всевъзможни вероятни развлечения на жителите, в това число саги, които са нещо като актуалните MMORPG-компютърни игри. Но жителите на Диаспар не се интересуват от света отвън него, от дълго време не се вълнуват от космоса и в тяхната история са съхранили митове, че в миналото човечеството е основало голяма империя в Галактиката, преди да бъде отблъснато от мистериозната раса на Завоевателите.

Един ден осведомителните складове на Диаспар раждат Алвин – юноша, който не съумява да си спомни нищо от предходните животи. Неговият преподавател Джесерак и настойниците му Еристон и Етаниа разкриват, че такива просто няма. Алвин е Единствен и малко на брой като него са се появявали в Диаспар. Единствените не се задоволяват от града и неговите удоволствия, те имат проучвателен дух и копнеят да излязат на открито – в случай че ще и там да има единствено пустиня. 

Алвин съумява да напусне града и открива, че Земята не е единствено пустиня – дребна част от нея е останала жива, съхранена от учените на страната Лис. Те са запазили доста от качествата, които вършат индивидите индивиди – развъждат се по биологичен път, а не посредством компютри и имат дълготрайни любовни връзки. Развили са и едно ново умеене – телепатията. Но все пак те също са се поддали на изолационизма и не демонстрират никакъв интерес към останалия свят, в това число и към Диаспар. 

Застоят е централна тематика в романа “Градът и звездите ”. Това, което не одобрявам в него, е че Кларк се изрича прекомерно отрицателно за религията – той счита, че проведеното религиозно придвижване (към което са се поддали и хората от бъдещето) е главният провинен за цивилизационния застой. Тук е правилно да упомена, че романът е писан през 1956-та година, когато е бил пикът на философския атеизъм (едва години по-късно във философските школи настава самобитно превръщане към религията). А през днешния ден хората осъзнават по-скоро позитивното въздействие на църквата върху развиването на науката в исторически проект, като случаи като този с Галилео са били изключение от правилото, а не предписание. Нека да не забравяме, че през днешния ден главният подтик на науката се обезпечава от практическото приложение на научните открития. Преди няколко епохи обаче не е било по този начин – науката е била фундаментален блян към знание, а доста от великите учени (мислете си за Мендел, за Паскал) са имали набожен интерес към устройството на света. Но уви, доста от атеистите отхвърлят да признаят това и демонстрират личен вид тесногръдие…

Но това е един от дребното недостатъци на “Градът и звездите ”. Изключаем него, книгата ми подхожда. В романа е загатнат претекста за разсъдъка, който се откъсва от тленността и може да се развива независимо в космоса, без да умира. Подобен претекст има и в “Одисеи ”-те. Кулминацията на “Градът и звездите ” е галактическото странствуване, което Алвин подхваща и по време на което открива Ванамонде – безплътното творение от чист разсъдък, притежател на безкрайна мъдрост и знание. 

Финалът е леко клиширан – жителите на Диаспар и Лис, естествено, ще прекратят своята вековна изолираност. С помощта на Ванамонде (в ролята на Deus ex machina) земляните ще съумеят да отсеят същинската им история от митовете и заблудите и да научат няколко значими урока за света. Първият – светът крие нещо извънредно (ТМ) – Лудия Разум, който е несполучлив резултат от опитите за отделяне от тленното. Вторият – светът крие нещо прелестно (ТМ) – някаква мистерия, която е предиздвикала всички рационални цивилизации да изоставен Млечния път и да се насочат към прилежаща вселена.

На фона на тези дребни недостатъци, “Градът и звездите ” е приятна книга и аз я предлагам за всеки обожател на научната фантастика. Да, философските отговори, които Кларк предлага, може да не са изключително приемливи, а финалът да не е това, което очаквате. Но удоволствието от книгата е просто да седнете и да я четете – значим е пътят до финала, а не самият край. Сър Артър Кларк е странник, който споделя увлекателно и съумява да разпали искрата на любознание измежду читателите си. 

Поради това допускам, че Кларк е основал доста повече галактически запалянковци от всеки различен фантазьор и по тази причина почтено заема почтено своето място измежду Великите трима на фантастиката, наедно с Айзък Азимов и Робърт Хайнлайн. 

Ако харесвате ревютата на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга “Аз, виртуалният астронавт ” в книжен вид от книжарница “Български книжици ” на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вид от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук). От книжарница Книгите можете да извършите поръчка и за хартиена численост, която ще дойде непосредствено на Вашия адрес. 

По предпочитание можете да изпратите и дарение за КОСМОС БГ на този линк.