Винаги съм уважавал дядо Калин. С майка ми, баща ми

Винаги съм уважавал дядо Калин. С майка ми, татко ми и дядо ми по бащина линия живеехме в една къща. Аз и родителите ми живеехме в самата къща, а дядо ми обитаваше пристройката.

Всяка неделя вечеряхме на една маса. Дядо държеше на това и споделяше, че това е традиция, която не може да бъде нарушена.

Когато бях на 7 години станах очевидец на сложен прочувствен диалог, който остана в паметта ми, се организира.

Баща ми внезапно сподели на майка ми:

— Елена, деля се с теб. Влюбих се в друга. Прости ми, в случай че можеш. Планирам да основа семейство в тази къща, тъй че ти давам една седмица да си намериш ново място за живеене.

Бях изумен от това какъв брой безчувствено татко ми сподели тези думи. Думите  поразиха майка ми още повече; тя просто се разплака. Сълзите й безшумно се търкаляха по бузите й. Тя се втурна да си опакова нещата и взе телефона, с цел да се обади на баба, нейната. Изглежда искаше да й каже, че скоро ще й пристигна на посетители.

Тогава се намеси дядо Калин.

Той уверено взе нещата от ръцете на майката и сподели:

— Елена, няма да позволи да напуснеш този дом. По-скоро този непрокопсаник да си събира нещата.

— Какво? – сепна се татко ми — Няма да стане по този начин. Това е моят дом, дублирам моят и ще пребивавам тук с новата си жена.

— Да бе. Хайде пробвай да живееш тук с новата си жена да забележим по какъв начин ще стане. Ще ви изхвърля през вратата. Казах: опаковай си нещата и отивай да живееш някъде другаде! – избухна дядо ми и хвърли подобен взор на татко ми, че всички настръхнахме.

— Нищо чудно, че в селото те назовават ​​магьосник! – извика татко мми.

— Кажи на тези клюкари, че бъркат, тъй като аз съм вещател. Просто добра вътрешен глас.

Тогава дядо  се обърна към майка ми и сподели:

– Винаги съм мечтал за щерка и Бог ми я даде. Остани тук и живей със сина си, аз ще бъда до вас.

Баща ми напусна къщата. Никога повече не го видях. Чух, че е отпътувал в чужбина с новата си жена.

Когато пораснах, дядо ми стана нов татко за мен. Беше недодялан, само че обективен. Когато правех нещо неверно, ме наказваше с някаква работа.

Бягах ли от часовете, пасях кравите, кажех ли неприятна дума за мама, цепех дърва. И по този начин по лист.

Когато бях на 20 години, с приятелите ми взехме решение да отидем на море. Мама беше в командировка, нямаше по какъв начин да се свържа с нея, тъй че взех решение – ще отида. Прибрах се и започнах да си групирам нещата. Дядо видя това.

— Младежо, къде отиваш?

— Отивам на море. Нали ще ме пуснеш?

— Мислиш неправилно. Никъде няма да вървиш.

— Дядо, към този момент съм възрастен, не можеш повече да ми нареждаш.

Взех си нещата и желаех да си потегли, само че краката ми като че ли бяха цялостни с олово – не желаеха да ме носят. Дядо ме погледна тъмно и сподели:

—  Възрастен или не, няма да отидеш.

На идващия ден разбрах, че рейсът, с който планирахме да отидем до морето, е аварирал. Тогава не свързах тези две вести. Но в този момент разбирам, че дядо ми е избавил живота ми, тъй като е предусетил бедата.

Дядо ми умря преди няколко години. Неудобно е да го кажа, само че не ми липсваше поради комплицирания му темперамент.

Сега имам семейство, имам и щерка на име Елена. Кръстих я на майка ми. Една зимна вечер отидохме да караме ски на един рид. Вече се стъмваше и аз настоях да се прибираме. Но Елена доста искаше да слезе по един от хълмовете покрай пътя. Аз се съгласих.

Дъщеря ми бързо се изкатери нагоре по хълма и се спусна. Направо летеше по планината. Тъй като Елена беше доста лека, тя беше отнесена доста по-далеч от предстоящото. Дъщеря ми излетя напряко в платното, където минаваха коли. Сърцето ми се сви.

Изведнъж една кола тъкмо пред нея спря, като че ли невидима стена я беше спряла.

— Елена, добре ли си?

— Татко, всичко е наред. Къде е дядото?

— Какъв дядо?

— Е, този, който излезе на пътя, махна с ръка и спря колата. Той сподели, че не трябва да карам тук. После сподели, че е неефикасно да се спори с него.

Тогава разбрах: дядо ми в миналото избави живота ми, а в този момент избави и щерка ми. Сега го почитам още повече. Благодаря ти доста, дядо!