Барабанистът Мартин Профиров пред Lupa.bg: Приятелите на Димо продължаваме Приказката P.I.F.
" Винаги съм се чувствал доста по-добре, когато изсвирвам в група. Когато си измежду другари музиканти се чувстваш сигурен. Групата ти дава непоклатимост. Мисълта и силата ти е ориентирана единствено в една посока. Това ми дава едно вътрешно успокоение. " Това показа в изявление за Lupa.bg барабанистът Мартин Профиров. В момента музикантът е част от три обичани и известни банди - P.I.F., REWIND! и " Силует " и във всяка една от тях привнася своя жанр и нюанс. Ритъмът му е
Роден е през 1981 в Бургас. Както самичък показа с усмивка стартира да свири на барабани 15-годишен, като първите му принадлежности са handmade - ръчно направени от самия него. " Като дребен си направих барабани от ламарини, като ги залепих с тиксо за едни кофи и по този начин започнах да изсвирвам ", описа Мартин Профиров пред Lupa.bg. Стилът, която в началото го притегля е Блек Метъл. Първите банди, към който се причислява са Black Hell, Dark Inversion и Korozy. През 2000 година става част от група " Силует " и последователно стартира да свири от ден на ден Блус и Рок.
През 2014 година Димо Стоянов му предлага да свири с група P.I.F., а също по този начин получава покана и от Владимир Михайлов да се причисли и към REWIND!, където свири и до през днешния ден. Паралелно Мартин Профиров записва и концертира с групите Homeovox, Jeremy?, D2, " Остава ", Светлана Близнакова (SEVI), Kris Ivy, Bee in the Bonet, Dead Mean’s Hat, Airbag, Faces, Phil Jackson, Jeko[V], Robbie Nikolov, Петко Славов, Acoustic Point, Y So Cold, Kartzer и други Наскоро се изяви независимо и показва музикалното си дарование и в тазгодишния Sofia Drum Fest - Барабанния фестивал в София. Мартин работи и като тонрежисьор - в студио и онлайн.
Пред Lupa.bg Мартин Профиров описа за идните напълно скоро концерти на REWIND! и P.I.F., за това по какъв начин ще продължи " Приказката " на P.I.F. в името на Димо, показа какво е възприятието всяка година да свириш на Джулай морнинг в Бургас, какво е за него другарството и за какво е благополучен да свири с музиканти, които са и негови близки другари.
Мартин по време на концерт на P.I.F. в Club Terminal 1 през октомври 2020 година
- Мартине, за последните две седмици имаше щастието два пъти да свириш на концерти в Античния спектакъл в Пловдив – с REWIND! на „ Нощ на звездите” и с P.I.F. на събитието „ Пловдив чете”. Каква е страстта да свириш на такова място?
- Усещането е необикновено. Много от дълго време не бяхме свирили в Античния спектакъл и цялата атмосфера там, всички хора, които пристигнаха и самите събития, на които бяхме - всичко беше магично. Пловдив е доста специфичен град за нас, хората, които посещават концертите ни са страхотни и беше извънредно прелестно. А и за толкоз малко време два пъти да съм там в действителност е велико.
- Да след две лета, които не бяха доста сигурни поради пандемията в този момент към този момент се хората се отприщиха изцяло и имат потребност от такива всеобщи концерти.
- Може би в други сфери е било доста по-трудно, за нас зимите бяха кошмарни, само че миналите две лета бяха изпълнени с доста концерти. Но и двете лета, които минаха под флага на пандемията, бяха изпълнени с доста фестивали, участия и усещах, че хората са доста по-отворени. Усещаше се особена любов към изкуството и музиката. Според мен след пандемията хората разцъфнаха и това важи освен за нас като музиканти, само че и за всички, свързани с изкуство по някакъв метод. А това лято стартирахме с концертите в Античния спектакъл и се надявам да ни върви. Програмата ни е много пъстра и гъста и се усещаме доста щастливи, тъй като очевидно хората имат потребност от музиката, която вършим. Това ни кара да се усещаме значими.
Група REWIND! - Мартин Профиров (барабани), Владимир Михайлов (вокал и китара), Михаела Ненова (цигулка и глас), Юрий Божинов (бас китара) и Мишо Шишков (пиано)
- В събота на 18 юни, следва концерт на група REWIND! в кино „ Кабана” в границите на SoFest. С какво ще изненадате почитателите си?
- Миналата година излезе нашият първи албум „ Corners” и на същото място в София предходната година през септември направихме промоция на албума. Но тогава времето не беше с нас и очевидно това попречи на много хора да дойдат. Сега взехме решение в границите на фестивала да представим още веднъж албума и да изсвирим всички песни. Иначе предходната година го представихме в Бургас и Варна, там имахме концерти и беше доста хубаво.
C REWIND! се усещам прелестно. С Влади (Михайлов, б.а.) сме извънредно близки от доста години и той ме предложения да се причисля към групата. Аз свирих и изсвирвам в група „ Силует” и когато девойките родиха деца, разредихме участията си и аз малко се бях тормозил какво ще върша, защото доста ми се свиреше. И тогава Влади ме предложения да свирим дружно и направихме REWIND!. Сега записахме страховит албум, който е във всички платформи и в кино „ Кабана” на 18-ти, живот и здраве, ще го представим.
REWIND! показват на 18 юни в кино " Кабана " дебютния си албум „ Corners " и ще изсвирят всички песни от него, измежду които са " Сякаш съм там ", " Малко ум ", " Цветната скамейка ", " Само с теб ", " Закъде ", " Измислени стени " и други
- Вие издадохме и лимитирана серия дискове на „ Corners.”
- Да, по този начин е. За страдание обаче хората все по-малко употребяват физическите дискове и те по-скоро са за най-запалените почитатели. А и дисковете вместо да стават по-евтини, стават по-скъпи. И на този стадий албумът е най-вече онлайн
- Ще посрещнеш Джулай морнинг на брега край родния ти Бургас с концерт на P.I.F. Като човек, роден край морето, сигурно доста пъти си посрещал там първия юлски изгрев. Какво е чувството да гледаш изгрева, до момента в който свириш?
- Джулай морнинг в Бургас е нещо доста особено, защото моя доста близка другарка – Марияна Добрева от „ Силует” го провежда. Десетина години към този момент изсвирвам всяка година на Джулай морнинг там с разнообразни групи, реализатори и посрещам Джулая на тази сцена край моста всяка година. Всъщност обаче хората не виждат, че ние сме на работа. (смее се) Да свириш на Джулай морнинг е извънредно наслаждение, само че тъкмо когато изгрява слънцето, ние събираме инструментите. И откакто сме били примерно 12 часа на сцената посрещаме слънцето в колата, товарейки инструментите. Така се случва и с неспокойствие чакаме да си легнем (смее се). Тази година с P.I.F. сме поканени на Джулая – наши гост-изпълнители ще бъдат Ерсин Мустафов и Никеца. Двамата са доста готини и купонът ще стане, живот и здраве.
Посрещане на Джулай морнинг в Бургас през 2019 година Мартин взе участие в концерта край морето с групите REWIND! и " Силует ". Снимка: Владимир Михайлов
- Как Приказката P.I.F. продължава за вас и за почитателите ви? Моментът, когато Димо си отиде за всички негови близки и другари и най-много за вас беше доста тежък.
- Продължава да ни е тежко от загубата на Димо. С бандата сме си говорили – всеки от нас е загубвал близки хора, знаем какво е, само че като че ли за пръв път усещаме все едно Димо не е тръгнал и той към момента е тук. Това е доста необичайно чувство. Не взимаме опиати, с цел да халюцинираме. Абсолютно действително осъзнаваме, че не е по този начин, обаче самото чувство е друго. Имам възприятието, че той иска ми се обади и ще ми каже: „ Марти, къде си? Дай да създадем това” или пък „ Сложи онази снимка”. Ясно ми е, че няма да стане, само че чувството ми е, че Димо е тук, измежду нас. С Иван (Велков, б.а.) и с Ицо (Христо Михалков, б.а.) дълго коментирахме по какъв начин да постъпим и по какъв начин е най-правилно.
За музикантите от P.I.F. Димо постоянно ще бъде с тях. На фотографията: Мартин Профиров, Димо Стоянов, Христо Михалков (бас) и Иван Велков (китара)
Винаги ще има такива, които одобряват дейностите ни и такива, които ще ни укоряват за какво продължаваме без Димо. Но ние обсъждахме какво да вършим и взехме решение да продължим. Първоначално обаче бяхме решили да се откажем, само че дамата на Димо – Люба и татко му ни споделиха: „ Момчета, нямате право да се отказвате!” И тогава се пречупихме и взехме решение, че най-малко можем да опитаме какво ще се случи и в случай че почитателите не харесат това, което вършим, ще се откажем.
Стана обаче противоположното – хората се отвориха и даже за жалост сега свирим на доста по-големи подиуми, в сравнение с когато Димо беше с нас. Което е малко тъжно, тъй като това бе негова фантазия – да свирим на по-големи места. И на мен ми тежи, че той не може да го преживее с нас. Имахме и огромни концерти с Димо, само че в този момент са доста по-често. Имам възприятието, че хората се отвориха за музиката на P.I.F., което също е ужасно.
Мартин, Христо и Иван не престават задачата да свирят и в името на своя другар Димо. Снимка: Ели Дели
- Има възобновление сякаш.
- Да. И каква по-голяма фантазия за един създател от това. На финала на концертите Димо споделяше някакви неща на публиката. Спирахме песента „ Приказка” той споделяше, че няма по-велико нещо от това да напишеш нещо у дома, нещо за себе си и по-късно да го кажеш на сцената и хората да го пеят дружно с теб. Това е извънредно преживяване и сега се случва. Лошото е, че Димо не може да го види, само че съм сигурен, че в случай че има някакви сили, това нещо се усеща. Ние го усещаме на 100% и сме доста признателни на всички, че ни оказват помощ – и на гост-изпълнителите, и на публиката.
На 9 юни т.г. в Joy Station музикантите от P.I.F. дружно с гост-вокалистите Ерсин Мустафов и Владимир Михайлов направиха един извънредно самоотвержен концерт
- Много хубаво постъпихте, че запазихте групата без главен вокалист, а каните гост-изпълнители, които са били и другари на Димо, и положителни сътрудници като Влади Михайлов, Ерсин Мустафов, Никеца, Свилен Ноев...
- Да, все прелестни другари музиканти. Канили сме и Дичо, Графа, Прея. Няма човек, който да застане на мястото на Димо, а и не е нужно. Димо не е единствено фронтмен на групата, той е душата и сърцето на групата. Димо си беше неповторим и всички, които са се докосвали до него и до творчеството му знаят това. Затова и взехме решение, че е по-добре да каним за всеки концерт на P.I.F. гост-изпълнители. Всеки един от тези музиканти е наш другар и всеки дава от себе си и няма битка някой да има нещо. Всеки пее песните на P.I.F. по метода, по който той си показва и ги възприема. И това е скъпото.
Всеки дава от себе си и тази спомагателна сила се усеща и на нас ни е извънредно прелестно. Ние приехме като задача да продължим по този метод. Ако спрем музиката, която Димо създаваше, тя малко по малко ще бъде забравена. А в този момент по този метод тези песни са живи. Хората идват на концертите ни, плачем дружно, смеем се дружно. Емоциите са смесени. Но като цяло творчеството на Димо остава и всички го чуват и идват да го слушат. За мен това е най-правилното на този стадий.
Снимка: Ели Дели
- Написахте дружно книгата „ Приказката P.I.F. “, която събира персонални разкази на всички реализатори, минали през групата и богат снимков материал. Как работихме по книгата, защото това въпреки всичко е друг вид работа от тази да създаваш дружно музика?
- Да, по този начин е. Самият Димо взе участие интензивно в писането й. Но уви не доживя представянето й. Докато се създаваше книгата обаче бяхме дружно с него. Идеята за книгата е на Георги Гаврилов и издателство Scribens. Те желаеха да създадат поредност от няколко книги за музикални групи. Така се родиха книгите за P.I.F. и за „ Остава “. Идеята бе всеки един от нас, музикантите, да се отпусне на биричка или винце на воля и независимо да показа чувствата и спомените си. Не трябваше да сме дружно до момента в който пишем, с цел да не си влияем, тъй че никой никого не е цензурирал. (усмихва се) И се получи доста хубава книга.
- Би ли споделил какви са бъдещите планове на P.I.F.?
- Със брачната половинка на Димо - Люба работим доста добре. Димо има доста отворени планове, които остави и ние малко по малко ги продължаваме и ще ги довършим. Има музика за театрални спектакли, музика за други хора, която е написал, планове, демо записи на избрани песни. Сега вършим една аудиоприказка и напълно скоро би трябвало да я приключим. Режисьор е Мария Банова, вземат участие разнообразни актьори и те четат „ Малкия принц “. Това е зрелище, което се играе като куклен спектакъл. Самият Димо също чете, като той записа музиката приживе. Между другите дейности има дикторски глас на Димо и това нещо го направихме като аудиоприказка с резултати, с музика. Вече сме на финалната права.
Имаме записан един ъмплъкт с акустични версии на известни части на P.I.F. За страдание тогава Димо се спомина и завършихме плана с другари и по този начин се включиха повече артисти. Още не сме го издали, следва да го създадем. Имаме още малко работа по песента „ Приказка “, защото желаеме да създадем и видео с другари. Лека-полека ще създадем и другите неща, които бихме желали. Не бързаме доста, тъй като това са неща, които би трябвало да се премислят и прочувствено да бъдат направени по най-хубавия метод.
Снимка: Ели Дели
- Колко време ви трябваше откакто Димо си отиде от този свят да се съберете още веднъж и да свирите дружно песни на P.I.F.?
- Аз трябваше да завърша албума P.I.F.6, защото се занимавах със звука като тонрежисьор, и ми беше доста мъчно. И до ден сегашен ми е извънредно мъчно, в случай че не ми се постанова да върша и да работя нещо, което е обвързвано с Димо. Душичката ми е свита. Аз го върша, само че в случай че имам избор виждам да го отложа. Има доста видеа, които излизат като мемоари в интернет, резервирам ги, в този момент нямам сили да ги виждам, не знам по кое време ще пристигна моментът да ги виждам. Сега просто не мога.
Чисто работно, в случай че се постанова, ги виждам, само че персонално към момента не мога. Не е пристигнал моментът да се усещаме удобно без Димо и не знам дали в миналото този миг ще пристигна. Той беше доста мощен като наличие, освен като музикант и човек. В групата P.I.F. Димо участваше във всяко нещо, което се случваше. Всичко, обвързвано с групата, минаваше през него и без него е мъчно.
- Ти си бил и продължаваш да бъдеш в най-различни групи – „ Силует “, RЕWIND!, P.I.F. Всяка от тях има своя жанр, харизма и сила. Какво те притегля да бъдеш в дадена тайфа – музиката, хората, някакъв по необикновен вид професионални и човешки връзки?
- Винаги съм се чувствал доста добре да съм в група и в случай че може да е една група, още по-добре, въпреки че с времето те стават повече (смее се). Когато си измежду другари музиканти се чувстваш сигурен. Групата ти дава непоклатимост. Мисълта и силата ти е ориентирана единствено в една посока. Това ми дава едно вътрешно успокоение, макар че работата е доста и не свършва. Като работиш с доста и разнообразни музиканти това ненапълно си е стрес, въпреки че получаваш разнообразни гледни точки, разнообразни чувства. Като свириш с доста музиканти си наясно, че всеки си има негов метод. Това е готино, тъй като от една страна те оцветява като човек и като музикант, само че въпреки това е доста стресиращо, тъй като през днешния ден си тук с един музикант, на следващия ден палиш колата и си с различен.
Барабанистът по време на концерт с група REWIND!
- Живот на колела.
- Да, само че като пътуваш с групата е едно – вие сте мощ, тъй като сте дружно. Така се усещам в този момент и с P.I.F., и с REWIND!, и със „ Силует “. Докато си самичък е друго и е стресиращо. Свършва концертът, казваш: „ Благодаря ви, пичове! “, палиш колата и тръгваш за другия. Докато се случва не чувствам напрежението, само че когато пристигна моментът да се прибера у дома, чувствам по какъв начин бленувам да легна и да си почивам.
- Кога усети, че барабаните са твоята пристрастеност?
- Спомням си, че един другар си купи барабани и аз отидох у тях на посетители. И като чух за пръв път барабаните от един метър по какъв начин звучат си споделих „ Уау! Това е нещо, което желая да имам! “ Тогава бях 15-годишен. Исках да изсвирвам на барабани, естествено тогава нямах визия по какъв начин се случват нещата. Доста време мина, до момента в който убедя татко ми да ми купи барабани. Направо му споделих: „ Татко би трябвало да ми купиш барабани “ и той сподели: „ Не! “ (смее се)
На концерт на P.I.F. в Sofia Live Club при започване на 2018 година
- А ти до този миг мечтаеше ли какъв да станеш – примерно моряк?
- Моряк, ха-ха-ха, не. Преди това мечтаех за космонавт, само че внезапно се отхвърлих (смее се). В интерес на истината не съм имал подобен ентусиазъм към нещо, по този начин както се случи с барабаните. Чух ги от един метър и усетих, че е моето. Дълго време се упражнявах на едни „ барабани “ – бях си ги направил от едни ламарини и така нататък Това убеди татко ми, че съм сериозен. Мина може би половин година. Шест месеца тропах на тези ламарини.
- Имал ли си случки в жанр „ Оркестър без име “ и някой да ти подвиква: „ Абе, Марти, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ни взе! Няма прекъсване при теб, от заран до вечер “?
- Ха-ха, чак по този начин не. Но като ми купиха барабаните ги сложиха на тавана на баба ми, там доста дълго време беше репетиционната. Баща ми ги купи и ми сподели: „ Айде, почвай да свириш! “ И аз внезапно се стреснах, тъй като до тогава нали бях свирил на ламарини. (смее се) Бях ги залепил с тиксо на едни кофи и много време се мъчих на тях. И като пристигнаха същинските не знаех по какъв начин да стартира.
Мартин дружно с сътрудниците си от P.I.F. - Христо Михалков и Иван Велков и гост-изпълнителите Свилен Ноев и Николай Воденичаров - Никеца
- Слушаш ли музика, до момента в който си почиваш?
- Ако би трябвало да съм почтен рядко чувам музика. Не поради друго, а тъй като и всеки ден вървя сам да преговарям с барабаните, отвън общите подготовки с групите. Занимавам се с тонрежисура, озвучавам концерти, разбърквам песни на групи и в действителност от самото начало главата ми гърми от музика и шумотевици. И когато си почивам рядко си пущам музика. Разбира се, че чувам музика за кеф, само че не всекидневно. Почивам си като спортувам и излизам отвън този темп и влизам в ритъма на въображението.
- Придвижваш се, където можеш с колело. Как се чувстваш като велосипедист в София? Толерантни ли са пешеходците и водачите към колоездачите?
- Все повече. Има от ден на ден колоездачи и хората се научиха, че има и такива хора и велоалеите са направени тъкмо по тази причина – не да си паркираш колата и не просто да вървиш по тях и примерно да приказваш по телефона. Ако не се постанова да нося нещо, избирам да се придвижвам с колелото, даже в много неуместно време.
Мартин Профиров по време на концерта на P.I.F. в столичния клуб " Mixtape 5 " през април т.г. Снимка: Ели Дели
- Има ли някоя ария, към която имаш необикновен сантимент?
- Всяка ария за мен е прочувствена, защото вземам участие в тяхното основаване и осъществяване. Те са ми в главата. Имам обичани песни, които обаче ми е мъчно да изсвирвам и това ненапълно ме тормози, само че отново е част от специалността и от страстта да си музикант. А и доста зависи от настроенията. Сега да вземем за пример преоткрих песента „ Приятел “ на P.I.F. Дълго време, откакто я записахме, не я бях слушал и даже известно време не я свирихме.
- Какво лято си пожелаваш, с изключение на доста концерти?
- Концерти към този момент има доста и с REWIND!, и с P.I.F., и със „ Силует “. Ще пообиколим България. Пожелавам си да сме здрави. Оттам нататък всичко ще се подреди.
Снимка горе: Иво Ботев
Роден е през 1981 в Бургас. Както самичък показа с усмивка стартира да свири на барабани 15-годишен, като първите му принадлежности са handmade - ръчно направени от самия него. " Като дребен си направих барабани от ламарини, като ги залепих с тиксо за едни кофи и по този начин започнах да изсвирвам ", описа Мартин Профиров пред Lupa.bg. Стилът, която в началото го притегля е Блек Метъл. Първите банди, към който се причислява са Black Hell, Dark Inversion и Korozy. През 2000 година става част от група " Силует " и последователно стартира да свири от ден на ден Блус и Рок.
През 2014 година Димо Стоянов му предлага да свири с група P.I.F., а също по този начин получава покана и от Владимир Михайлов да се причисли и към REWIND!, където свири и до през днешния ден. Паралелно Мартин Профиров записва и концертира с групите Homeovox, Jeremy?, D2, " Остава ", Светлана Близнакова (SEVI), Kris Ivy, Bee in the Bonet, Dead Mean’s Hat, Airbag, Faces, Phil Jackson, Jeko[V], Robbie Nikolov, Петко Славов, Acoustic Point, Y So Cold, Kartzer и други Наскоро се изяви независимо и показва музикалното си дарование и в тазгодишния Sofia Drum Fest - Барабанния фестивал в София. Мартин работи и като тонрежисьор - в студио и онлайн.
Пред Lupa.bg Мартин Профиров описа за идните напълно скоро концерти на REWIND! и P.I.F., за това по какъв начин ще продължи " Приказката " на P.I.F. в името на Димо, показа какво е възприятието всяка година да свириш на Джулай морнинг в Бургас, какво е за него другарството и за какво е благополучен да свири с музиканти, които са и негови близки другари.
Мартин по време на концерт на P.I.F. в Club Terminal 1 през октомври 2020 година
- Мартине, за последните две седмици имаше щастието два пъти да свириш на концерти в Античния спектакъл в Пловдив – с REWIND! на „ Нощ на звездите” и с P.I.F. на събитието „ Пловдив чете”. Каква е страстта да свириш на такова място?
- Усещането е необикновено. Много от дълго време не бяхме свирили в Античния спектакъл и цялата атмосфера там, всички хора, които пристигнаха и самите събития, на които бяхме - всичко беше магично. Пловдив е доста специфичен град за нас, хората, които посещават концертите ни са страхотни и беше извънредно прелестно. А и за толкоз малко време два пъти да съм там в действителност е велико.
- Да след две лета, които не бяха доста сигурни поради пандемията в този момент към този момент се хората се отприщиха изцяло и имат потребност от такива всеобщи концерти.
- Може би в други сфери е било доста по-трудно, за нас зимите бяха кошмарни, само че миналите две лета бяха изпълнени с доста концерти. Но и двете лета, които минаха под флага на пандемията, бяха изпълнени с доста фестивали, участия и усещах, че хората са доста по-отворени. Усещаше се особена любов към изкуството и музиката. Според мен след пандемията хората разцъфнаха и това важи освен за нас като музиканти, само че и за всички, свързани с изкуство по някакъв метод. А това лято стартирахме с концертите в Античния спектакъл и се надявам да ни върви. Програмата ни е много пъстра и гъста и се усещаме доста щастливи, тъй като очевидно хората имат потребност от музиката, която вършим. Това ни кара да се усещаме значими.
Група REWIND! - Мартин Профиров (барабани), Владимир Михайлов (вокал и китара), Михаела Ненова (цигулка и глас), Юрий Божинов (бас китара) и Мишо Шишков (пиано)
- В събота на 18 юни, следва концерт на група REWIND! в кино „ Кабана” в границите на SoFest. С какво ще изненадате почитателите си?
- Миналата година излезе нашият първи албум „ Corners” и на същото място в София предходната година през септември направихме промоция на албума. Но тогава времето не беше с нас и очевидно това попречи на много хора да дойдат. Сега взехме решение в границите на фестивала да представим още веднъж албума и да изсвирим всички песни. Иначе предходната година го представихме в Бургас и Варна, там имахме концерти и беше доста хубаво.
C REWIND! се усещам прелестно. С Влади (Михайлов, б.а.) сме извънредно близки от доста години и той ме предложения да се причисля към групата. Аз свирих и изсвирвам в група „ Силует” и когато девойките родиха деца, разредихме участията си и аз малко се бях тормозил какво ще върша, защото доста ми се свиреше. И тогава Влади ме предложения да свирим дружно и направихме REWIND!. Сега записахме страховит албум, който е във всички платформи и в кино „ Кабана” на 18-ти, живот и здраве, ще го представим.
REWIND! показват на 18 юни в кино " Кабана " дебютния си албум „ Corners " и ще изсвирят всички песни от него, измежду които са " Сякаш съм там ", " Малко ум ", " Цветната скамейка ", " Само с теб ", " Закъде ", " Измислени стени " и други
- Вие издадохме и лимитирана серия дискове на „ Corners.”
- Да, по този начин е. За страдание обаче хората все по-малко употребяват физическите дискове и те по-скоро са за най-запалените почитатели. А и дисковете вместо да стават по-евтини, стават по-скъпи. И на този стадий албумът е най-вече онлайн
- Ще посрещнеш Джулай морнинг на брега край родния ти Бургас с концерт на P.I.F. Като човек, роден край морето, сигурно доста пъти си посрещал там първия юлски изгрев. Какво е чувството да гледаш изгрева, до момента в който свириш?
- Джулай морнинг в Бургас е нещо доста особено, защото моя доста близка другарка – Марияна Добрева от „ Силует” го провежда. Десетина години към този момент изсвирвам всяка година на Джулай морнинг там с разнообразни групи, реализатори и посрещам Джулая на тази сцена край моста всяка година. Всъщност обаче хората не виждат, че ние сме на работа. (смее се) Да свириш на Джулай морнинг е извънредно наслаждение, само че тъкмо когато изгрява слънцето, ние събираме инструментите. И откакто сме били примерно 12 часа на сцената посрещаме слънцето в колата, товарейки инструментите. Така се случва и с неспокойствие чакаме да си легнем (смее се). Тази година с P.I.F. сме поканени на Джулая – наши гост-изпълнители ще бъдат Ерсин Мустафов и Никеца. Двамата са доста готини и купонът ще стане, живот и здраве.
Посрещане на Джулай морнинг в Бургас през 2019 година Мартин взе участие в концерта край морето с групите REWIND! и " Силует ". Снимка: Владимир Михайлов
- Как Приказката P.I.F. продължава за вас и за почитателите ви? Моментът, когато Димо си отиде за всички негови близки и другари и най-много за вас беше доста тежък.
- Продължава да ни е тежко от загубата на Димо. С бандата сме си говорили – всеки от нас е загубвал близки хора, знаем какво е, само че като че ли за пръв път усещаме все едно Димо не е тръгнал и той към момента е тук. Това е доста необичайно чувство. Не взимаме опиати, с цел да халюцинираме. Абсолютно действително осъзнаваме, че не е по този начин, обаче самото чувство е друго. Имам възприятието, че той иска ми се обади и ще ми каже: „ Марти, къде си? Дай да създадем това” или пък „ Сложи онази снимка”. Ясно ми е, че няма да стане, само че чувството ми е, че Димо е тук, измежду нас. С Иван (Велков, б.а.) и с Ицо (Христо Михалков, б.а.) дълго коментирахме по какъв начин да постъпим и по какъв начин е най-правилно.
За музикантите от P.I.F. Димо постоянно ще бъде с тях. На фотографията: Мартин Профиров, Димо Стоянов, Христо Михалков (бас) и Иван Велков (китара)
Винаги ще има такива, които одобряват дейностите ни и такива, които ще ни укоряват за какво продължаваме без Димо. Но ние обсъждахме какво да вършим и взехме решение да продължим. Първоначално обаче бяхме решили да се откажем, само че дамата на Димо – Люба и татко му ни споделиха: „ Момчета, нямате право да се отказвате!” И тогава се пречупихме и взехме решение, че най-малко можем да опитаме какво ще се случи и в случай че почитателите не харесат това, което вършим, ще се откажем.
Стана обаче противоположното – хората се отвориха и даже за жалост сега свирим на доста по-големи подиуми, в сравнение с когато Димо беше с нас. Което е малко тъжно, тъй като това бе негова фантазия – да свирим на по-големи места. И на мен ми тежи, че той не може да го преживее с нас. Имахме и огромни концерти с Димо, само че в този момент са доста по-често. Имам възприятието, че хората се отвориха за музиката на P.I.F., което също е ужасно.
Мартин, Христо и Иван не престават задачата да свирят и в името на своя другар Димо. Снимка: Ели Дели
- Има възобновление сякаш.
- Да. И каква по-голяма фантазия за един създател от това. На финала на концертите Димо споделяше някакви неща на публиката. Спирахме песента „ Приказка” той споделяше, че няма по-велико нещо от това да напишеш нещо у дома, нещо за себе си и по-късно да го кажеш на сцената и хората да го пеят дружно с теб. Това е извънредно преживяване и сега се случва. Лошото е, че Димо не може да го види, само че съм сигурен, че в случай че има някакви сили, това нещо се усеща. Ние го усещаме на 100% и сме доста признателни на всички, че ни оказват помощ – и на гост-изпълнителите, и на публиката.
На 9 юни т.г. в Joy Station музикантите от P.I.F. дружно с гост-вокалистите Ерсин Мустафов и Владимир Михайлов направиха един извънредно самоотвержен концерт
- Много хубаво постъпихте, че запазихте групата без главен вокалист, а каните гост-изпълнители, които са били и другари на Димо, и положителни сътрудници като Влади Михайлов, Ерсин Мустафов, Никеца, Свилен Ноев...
- Да, все прелестни другари музиканти. Канили сме и Дичо, Графа, Прея. Няма човек, който да застане на мястото на Димо, а и не е нужно. Димо не е единствено фронтмен на групата, той е душата и сърцето на групата. Димо си беше неповторим и всички, които са се докосвали до него и до творчеството му знаят това. Затова и взехме решение, че е по-добре да каним за всеки концерт на P.I.F. гост-изпълнители. Всеки един от тези музиканти е наш другар и всеки дава от себе си и няма битка някой да има нещо. Всеки пее песните на P.I.F. по метода, по който той си показва и ги възприема. И това е скъпото.
Всеки дава от себе си и тази спомагателна сила се усеща и на нас ни е извънредно прелестно. Ние приехме като задача да продължим по този метод. Ако спрем музиката, която Димо създаваше, тя малко по малко ще бъде забравена. А в този момент по този метод тези песни са живи. Хората идват на концертите ни, плачем дружно, смеем се дружно. Емоциите са смесени. Но като цяло творчеството на Димо остава и всички го чуват и идват да го слушат. За мен това е най-правилното на този стадий.
Снимка: Ели Дели
- Написахте дружно книгата „ Приказката P.I.F. “, която събира персонални разкази на всички реализатори, минали през групата и богат снимков материал. Как работихме по книгата, защото това въпреки всичко е друг вид работа от тази да създаваш дружно музика?
- Да, по този начин е. Самият Димо взе участие интензивно в писането й. Но уви не доживя представянето й. Докато се създаваше книгата обаче бяхме дружно с него. Идеята за книгата е на Георги Гаврилов и издателство Scribens. Те желаеха да създадат поредност от няколко книги за музикални групи. Така се родиха книгите за P.I.F. и за „ Остава “. Идеята бе всеки един от нас, музикантите, да се отпусне на биричка или винце на воля и независимо да показа чувствата и спомените си. Не трябваше да сме дружно до момента в който пишем, с цел да не си влияем, тъй че никой никого не е цензурирал. (усмихва се) И се получи доста хубава книга.
- Би ли споделил какви са бъдещите планове на P.I.F.?
- Със брачната половинка на Димо - Люба работим доста добре. Димо има доста отворени планове, които остави и ние малко по малко ги продължаваме и ще ги довършим. Има музика за театрални спектакли, музика за други хора, която е написал, планове, демо записи на избрани песни. Сега вършим една аудиоприказка и напълно скоро би трябвало да я приключим. Режисьор е Мария Банова, вземат участие разнообразни актьори и те четат „ Малкия принц “. Това е зрелище, което се играе като куклен спектакъл. Самият Димо също чете, като той записа музиката приживе. Между другите дейности има дикторски глас на Димо и това нещо го направихме като аудиоприказка с резултати, с музика. Вече сме на финалната права.
Имаме записан един ъмплъкт с акустични версии на известни части на P.I.F. За страдание тогава Димо се спомина и завършихме плана с другари и по този начин се включиха повече артисти. Още не сме го издали, следва да го създадем. Имаме още малко работа по песента „ Приказка “, защото желаеме да създадем и видео с другари. Лека-полека ще създадем и другите неща, които бихме желали. Не бързаме доста, тъй като това са неща, които би трябвало да се премислят и прочувствено да бъдат направени по най-хубавия метод.
Снимка: Ели Дели
- Колко време ви трябваше откакто Димо си отиде от този свят да се съберете още веднъж и да свирите дружно песни на P.I.F.?
- Аз трябваше да завърша албума P.I.F.6, защото се занимавах със звука като тонрежисьор, и ми беше доста мъчно. И до ден сегашен ми е извънредно мъчно, в случай че не ми се постанова да върша и да работя нещо, което е обвързвано с Димо. Душичката ми е свита. Аз го върша, само че в случай че имам избор виждам да го отложа. Има доста видеа, които излизат като мемоари в интернет, резервирам ги, в този момент нямам сили да ги виждам, не знам по кое време ще пристигна моментът да ги виждам. Сега просто не мога.
Чисто работно, в случай че се постанова, ги виждам, само че персонално към момента не мога. Не е пристигнал моментът да се усещаме удобно без Димо и не знам дали в миналото този миг ще пристигна. Той беше доста мощен като наличие, освен като музикант и човек. В групата P.I.F. Димо участваше във всяко нещо, което се случваше. Всичко, обвързвано с групата, минаваше през него и без него е мъчно.
- Ти си бил и продължаваш да бъдеш в най-различни групи – „ Силует “, RЕWIND!, P.I.F. Всяка от тях има своя жанр, харизма и сила. Какво те притегля да бъдеш в дадена тайфа – музиката, хората, някакъв по необикновен вид професионални и човешки връзки?
- Винаги съм се чувствал доста добре да съм в група и в случай че може да е една група, още по-добре, въпреки че с времето те стават повече (смее се). Когато си измежду другари музиканти се чувстваш сигурен. Групата ти дава непоклатимост. Мисълта и силата ти е ориентирана единствено в една посока. Това ми дава едно вътрешно успокоение, макар че работата е доста и не свършва. Като работиш с доста и разнообразни музиканти това ненапълно си е стрес, въпреки че получаваш разнообразни гледни точки, разнообразни чувства. Като свириш с доста музиканти си наясно, че всеки си има негов метод. Това е готино, тъй като от една страна те оцветява като човек и като музикант, само че въпреки това е доста стресиращо, тъй като през днешния ден си тук с един музикант, на следващия ден палиш колата и си с различен.
Барабанистът по време на концерт с група REWIND!
- Живот на колела.
- Да, само че като пътуваш с групата е едно – вие сте мощ, тъй като сте дружно. Така се усещам в този момент и с P.I.F., и с REWIND!, и със „ Силует “. Докато си самичък е друго и е стресиращо. Свършва концертът, казваш: „ Благодаря ви, пичове! “, палиш колата и тръгваш за другия. Докато се случва не чувствам напрежението, само че когато пристигна моментът да се прибера у дома, чувствам по какъв начин бленувам да легна и да си почивам.
- Кога усети, че барабаните са твоята пристрастеност?
- Спомням си, че един другар си купи барабани и аз отидох у тях на посетители. И като чух за пръв път барабаните от един метър по какъв начин звучат си споделих „ Уау! Това е нещо, което желая да имам! “ Тогава бях 15-годишен. Исках да изсвирвам на барабани, естествено тогава нямах визия по какъв начин се случват нещата. Доста време мина, до момента в който убедя татко ми да ми купи барабани. Направо му споделих: „ Татко би трябвало да ми купиш барабани “ и той сподели: „ Не! “ (смее се)
На концерт на P.I.F. в Sofia Live Club при започване на 2018 година
- А ти до този миг мечтаеше ли какъв да станеш – примерно моряк?
- Моряк, ха-ха-ха, не. Преди това мечтаех за космонавт, само че внезапно се отхвърлих (смее се). В интерес на истината не съм имал подобен ентусиазъм към нещо, по този начин както се случи с барабаните. Чух ги от един метър и усетих, че е моето. Дълго време се упражнявах на едни „ барабани “ – бях си ги направил от едни ламарини и така нататък Това убеди татко ми, че съм сериозен. Мина може би половин година. Шест месеца тропах на тези ламарини.
- Имал ли си случки в жанр „ Оркестър без име “ и някой да ти подвиква: „ Абе, Марти, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ни взе! Няма прекъсване при теб, от заран до вечер “?
- Ха-ха, чак по този начин не. Но като ми купиха барабаните ги сложиха на тавана на баба ми, там доста дълго време беше репетиционната. Баща ми ги купи и ми сподели: „ Айде, почвай да свириш! “ И аз внезапно се стреснах, тъй като до тогава нали бях свирил на ламарини. (смее се) Бях ги залепил с тиксо на едни кофи и много време се мъчих на тях. И като пристигнаха същинските не знаех по какъв начин да стартира.
Мартин дружно с сътрудниците си от P.I.F. - Христо Михалков и Иван Велков и гост-изпълнителите Свилен Ноев и Николай Воденичаров - Никеца
- Слушаш ли музика, до момента в който си почиваш?
- Ако би трябвало да съм почтен рядко чувам музика. Не поради друго, а тъй като и всеки ден вървя сам да преговарям с барабаните, отвън общите подготовки с групите. Занимавам се с тонрежисура, озвучавам концерти, разбърквам песни на групи и в действителност от самото начало главата ми гърми от музика и шумотевици. И когато си почивам рядко си пущам музика. Разбира се, че чувам музика за кеф, само че не всекидневно. Почивам си като спортувам и излизам отвън този темп и влизам в ритъма на въображението.
- Придвижваш се, където можеш с колело. Как се чувстваш като велосипедист в София? Толерантни ли са пешеходците и водачите към колоездачите?
- Все повече. Има от ден на ден колоездачи и хората се научиха, че има и такива хора и велоалеите са направени тъкмо по тази причина – не да си паркираш колата и не просто да вървиш по тях и примерно да приказваш по телефона. Ако не се постанова да нося нещо, избирам да се придвижвам с колелото, даже в много неуместно време.
Мартин Профиров по време на концерта на P.I.F. в столичния клуб " Mixtape 5 " през април т.г. Снимка: Ели Дели
- Има ли някоя ария, към която имаш необикновен сантимент?
- Всяка ария за мен е прочувствена, защото вземам участие в тяхното основаване и осъществяване. Те са ми в главата. Имам обичани песни, които обаче ми е мъчно да изсвирвам и това ненапълно ме тормози, само че отново е част от специалността и от страстта да си музикант. А и доста зависи от настроенията. Сега да вземем за пример преоткрих песента „ Приятел “ на P.I.F. Дълго време, откакто я записахме, не я бях слушал и даже известно време не я свирихме.
- Какво лято си пожелаваш, с изключение на доста концерти?
- Концерти към този момент има доста и с REWIND!, и с P.I.F., и със „ Силует “. Ще пообиколим България. Пожелавам си да сме здрави. Оттам нататък всичко ще се подреди.
Снимка горе: Иво Ботев
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ