Къса памет
Винаги съм писал с цялостното и надълбоко схващане, че пиша с последна и непоколебима индивидуалност. Всяка обективност ми е непозната!
Хоп! Милион злобари в ковчега на мъртвеца, йо хо хо и бутилка чай. Не пия алкохол от много време, тъй че тия, които безшумно и злорадо желаят да се закачат за моето пиянство – дано останат разочаровани. Бих вметнал единствено, че да се опитваш да нараняваш човек, който има проблеми с алкохола, наричайки го с мръсни и обидни думи е все едно да наричаш човек прекарал инфаркт ”мърша ” или „ отпадък ”. Както и да е. Лесно е да си незабележим и злобен.
Та. За всички злобари, които са по този начин доста и по този начин плодовити на завист, ще повторя – пиша изключително субективно. И мисля, че това е единствения метод, по който може да написа честния човек.
Наистина – ужасяващ нонсенс! - по какъв начин може някой, който споделя или написа нещо, да си фантазира, че това, което споделя или написа е обективно? Щом излиза от изцяло субективната му душа? Ако щеш кажи 2+2 е 4 – и отново ще си индивидуален! Защото можеш да го кажеш в какъв ли не подтекст, да вложиш в него какви ли не персонални, субективни усеща. Фактът си остава факт? Не, не мисля. Ако някой желае да размишлява върху това, дано съпостави обстоятелствата на Евклидовата геометрия и геометрията на Лобачевски, а също и да се осведоми за Теорията на относителността.
Ако пък повтаряш като папагал прочетени и накълвани обстоятелства – белким си справедлив? Просто повтаряш някои непознати субективности.
Знам, че това не е тематика за изпиване на екс, въпросът за съществуването на някаква „ обективност ” е по-колосален и от въпроса за смисъла на живота. Но дано кажа по този начин на феновете на обективността: Дори и когато виждаш цифрите, които електронен кантар ти демонстрира за тежестта на някой домат – ти отново разчиташ на сетивата си, на персоналното си, субективно усещане. А пък в случай че разчиташ на нелепостта, че в случай че доста хора имат вяра и настояват едно нещо – то то е обективно – напълно си я загазил! Защото тогава ще ти кажа, че преди четиристотин и двайсет години всички са твърдели, че земята си стои неподвижно като дънер. И всички са били уверени в това и за тях това е била обективната истина!
Само Галилео Галилей е твърдял, че Тя се върти. И едвам не са го изгорили поради това му субективно безчинство. Което ние в този момент одобряваме за справедлива истина. Може би до момента в който не се появи някой нов Галилео Галилей.
Така. Стоп с приказките за субективността. Нямаше да ги пиша, в случай че не бяха значими. Просто желаех дебело да подчертая, че кой каквото и да твърди, изказванието му е субективно. И подкрепянето на изказванието му от болшинството не го прави по обективно.
Сега за паметта.
Тия дни американска осведомителна организация притегли милиарди погледи (да, към този момент би трябвало да боравим с милиарди!), като разгласява информация за американски юноша, обичай, изтезаван и сакат в Северна Корея. Вследствие на изтезанията, настояват от организацията, младежът умрял. CNN естествено.
В описа за младежа и в цитатите от интервютата на родителите имаше нещо доста...плашещо. За мен. Субективно.
Какво плашещо ли? Ето какво. Ще кажа с цялата си индивидуалност, само че напомняйки, че съм много по-запознат с човешкото държание и тирада от доста други, защото съм бил психиатър, а в този момент съм публицист: В описа за Ото (така се казвал младежът, Бог да го прости), имаше нещо, което мощно ми подсещаше на нещо друго...
...На доста други неща. В главата ми се завъртяха неразбираеми мемоари, които се изясняваха, колкото повече мислех върху всичко това. Спомени за сходни изявленията и разкази. Които съм чел тук и там през годините. Разкази за измъчвани американци през войната във Виетнам, за изтезавани американци преди войната в Ирак... само че също и за прокудени и унижавани германци – преди нахлуването на нацистка Германия в Судетите, за потъпкани права на германци в прибалтийска Полша – преди Германия да разгласи Полша за окупатор и агресор и да я опустоши за няколко месеца, и преди за " заслужено " възмездие да избие шест милиона поляци. Преди Съюз на съветските социалистически републики да нападне Афганистан, обявявайки, че оказва помощ на законното държавно управление против насилниците муджахидин. И по този начин нататък.
Винаги, когато някой има намерение да нападне някого – знам от опит – преди този момент интензивно се пробва да убеди близките, че нападението ще бъде напълно заслужено. Всъщност – преди да убеди близките, той някак си желае да убеди и себе си. Няма човек, даже и напълно вманиачен, който да работи, уверен в това, че дейностите му са неправилни и неприятни. Не, всеки работи когато се е самоубедил в правотата си.
Всеки, преди да направи нещо извънредно, би трябвало да извърви един дълъг (но от време на време и напълно кратък) път на намиране на всевъзможни, същински или лъжливи доводи за увещание на другите в личната му справедливост.
Всички знаем вица за вълка и заека: Абе зайо, ти за какво си без шапка? Вълкът постоянно ще откри мотив с цел да пребие заека.
Та. Изведнъж се появи и малтретиран юноша. Невероятно комфортно.
Интересно - за какво не се появи през шейсетте години в които Северна Корея е изолирана, а се появи точно в този момент? Някак напълно субективно изпитвам мощно съмнение към такива неочаквани, само че някак доста комфортни появявания.
Сега ще кажа и друго. Аз съм антикомунист, съперник на всевъзможни диктатури, бясно влюбен в свободата, съперник на всяка робия, съперник на всяка агитация, съперник на всяко принуждение! Комунизмът, тоталитаризмът, ограничението на свободата на словото и на убежденията са ми извънредно противни. От дребното хора в България съм, които са съдени и осъждани за митинги против потисническа и несправедлива власт. Препоръчвам на обичливите ми злобари да ревизират това.
Освен това обичам Америка на Дорс, Америка на Марк Твен, Америка на Джек Лондон, Америка на Хемингуей, Америка на Джими Хендрикс, Америка на Джак Керуак.
Но се усещам задължен да заявя напълно субективното си мнение: Когато за едно закононарушение се получава информация единствено от едната, мощно пристрастна страна – правдивост мъчно може да има. Истина мъчно може да се търси там, където се слуша единствено едната страна в един развой!
Чудя се: може ли един сериозен, мислещ и цивилизован човек да не се възмути, когато на един правосъден развой се изслушва единствено обвинителят? Но не се изслушва обвинения?
Ако ще обвиненият да е в действителност изрод, палач, в случай че ще да има против него куп доказателства. Доказателства с огромна прочувствена тежест. Но...събрани само от юристите на жертвата му. Как може нарушителят да бъде упрекнат и наказан без да получи юрист, без даже да има правото да каже и една дума – в случай че не в своя отбрана, то най-малко с цел да изясни какво се е случило съгласно него?
СNN споделят – Ото е бил малтретиран. Родителите му споделят в изявление – има следи от изтезания. И Доналд Тръм споделя – велико изявление!
Синсинати Инкуайър, вестник без никаква тежест, инцидентно оповестява, че в действителност съгласно правосъдните лекари по тялото на младежа няма никакви следи от изтезания. Но това не е защитна тирада. Това не се чува от никого и не интересува никого. Удобното известие към този момент е чуто от милиардите – КНДР освен че имат оръжия, ами и изтезават наши момчета! Много кино, доста в жанр Рамбо, в действителност!
Пак дублирам – диктатори като Ким Незнам си кой – не желая да загатвам и името му – са ми противни до дъното на душата. Противни са ми нападателните дейности на всяка страна – без значение дали се споделя Китай, Съединени американски щати, Русия или Северна Корея. Надявам се, че съм доказвал доста пъти това.
Но когато виждам по какъв начин сякаш, с цел да бъде свален един деспот се употребяват същите, неговите диктаторски способи...
...методите на безогледна, транспарантно нагла агитация, медийните трикове за озлобяване на тълпата, за основаване на всеобща неуравновесеност и предвоенна ненавист – става ми зле. Става ми ясно, че една пропагандна машина е задействана. И тя няма да се спре пред нищо. Докато не откри оправдания за включването на другата машина – военната.
Да убиеш насилника, дружно с всички, които живеят в една страна с него – това значи, че се превръщаш в него.
Превръщаш се в принудител и палач.
Воден от изцяло субективните си настройки и усеща желая просто да загатна, че да се убиват почтени хора, деца, старци и дами, с цел да се смъкна деспот не е нищо повече от едно нормално, всекидневно, към този момент не един път виждано чудовищно закононарушение против Човешкото.
А да се смъкна един деспот има хиляди способи. Само че въпросът не е в диктатора. Нали по този начин?
Хоп! Милион злобари в ковчега на мъртвеца, йо хо хо и бутилка чай. Не пия алкохол от много време, тъй че тия, които безшумно и злорадо желаят да се закачат за моето пиянство – дано останат разочаровани. Бих вметнал единствено, че да се опитваш да нараняваш човек, който има проблеми с алкохола, наричайки го с мръсни и обидни думи е все едно да наричаш човек прекарал инфаркт ”мърша ” или „ отпадък ”. Както и да е. Лесно е да си незабележим и злобен.
Та. За всички злобари, които са по този начин доста и по този начин плодовити на завист, ще повторя – пиша изключително субективно. И мисля, че това е единствения метод, по който може да написа честния човек.
Наистина – ужасяващ нонсенс! - по какъв начин може някой, който споделя или написа нещо, да си фантазира, че това, което споделя или написа е обективно? Щом излиза от изцяло субективната му душа? Ако щеш кажи 2+2 е 4 – и отново ще си индивидуален! Защото можеш да го кажеш в какъв ли не подтекст, да вложиш в него какви ли не персонални, субективни усеща. Фактът си остава факт? Не, не мисля. Ако някой желае да размишлява върху това, дано съпостави обстоятелствата на Евклидовата геометрия и геометрията на Лобачевски, а също и да се осведоми за Теорията на относителността.
Ако пък повтаряш като папагал прочетени и накълвани обстоятелства – белким си справедлив? Просто повтаряш някои непознати субективности.
Знам, че това не е тематика за изпиване на екс, въпросът за съществуването на някаква „ обективност ” е по-колосален и от въпроса за смисъла на живота. Но дано кажа по този начин на феновете на обективността: Дори и когато виждаш цифрите, които електронен кантар ти демонстрира за тежестта на някой домат – ти отново разчиташ на сетивата си, на персоналното си, субективно усещане. А пък в случай че разчиташ на нелепостта, че в случай че доста хора имат вяра и настояват едно нещо – то то е обективно – напълно си я загазил! Защото тогава ще ти кажа, че преди четиристотин и двайсет години всички са твърдели, че земята си стои неподвижно като дънер. И всички са били уверени в това и за тях това е била обективната истина!
Само Галилео Галилей е твърдял, че Тя се върти. И едвам не са го изгорили поради това му субективно безчинство. Което ние в този момент одобряваме за справедлива истина. Може би до момента в който не се появи някой нов Галилео Галилей.
Така. Стоп с приказките за субективността. Нямаше да ги пиша, в случай че не бяха значими. Просто желаех дебело да подчертая, че кой каквото и да твърди, изказванието му е субективно. И подкрепянето на изказванието му от болшинството не го прави по обективно.
Сега за паметта.
Тия дни американска осведомителна организация притегли милиарди погледи (да, към този момент би трябвало да боравим с милиарди!), като разгласява информация за американски юноша, обичай, изтезаван и сакат в Северна Корея. Вследствие на изтезанията, настояват от организацията, младежът умрял. CNN естествено.
В описа за младежа и в цитатите от интервютата на родителите имаше нещо доста...плашещо. За мен. Субективно.
Какво плашещо ли? Ето какво. Ще кажа с цялата си индивидуалност, само че напомняйки, че съм много по-запознат с човешкото държание и тирада от доста други, защото съм бил психиатър, а в този момент съм публицист: В описа за Ото (така се казвал младежът, Бог да го прости), имаше нещо, което мощно ми подсещаше на нещо друго...
...На доста други неща. В главата ми се завъртяха неразбираеми мемоари, които се изясняваха, колкото повече мислех върху всичко това. Спомени за сходни изявленията и разкази. Които съм чел тук и там през годините. Разкази за измъчвани американци през войната във Виетнам, за изтезавани американци преди войната в Ирак... само че също и за прокудени и унижавани германци – преди нахлуването на нацистка Германия в Судетите, за потъпкани права на германци в прибалтийска Полша – преди Германия да разгласи Полша за окупатор и агресор и да я опустоши за няколко месеца, и преди за " заслужено " възмездие да избие шест милиона поляци. Преди Съюз на съветските социалистически републики да нападне Афганистан, обявявайки, че оказва помощ на законното държавно управление против насилниците муджахидин. И по този начин нататък.
Винаги, когато някой има намерение да нападне някого – знам от опит – преди този момент интензивно се пробва да убеди близките, че нападението ще бъде напълно заслужено. Всъщност – преди да убеди близките, той някак си желае да убеди и себе си. Няма човек, даже и напълно вманиачен, който да работи, уверен в това, че дейностите му са неправилни и неприятни. Не, всеки работи когато се е самоубедил в правотата си.
Всеки, преди да направи нещо извънредно, би трябвало да извърви един дълъг (но от време на време и напълно кратък) път на намиране на всевъзможни, същински или лъжливи доводи за увещание на другите в личната му справедливост.
Всички знаем вица за вълка и заека: Абе зайо, ти за какво си без шапка? Вълкът постоянно ще откри мотив с цел да пребие заека.
Та. Изведнъж се появи и малтретиран юноша. Невероятно комфортно.
Интересно - за какво не се появи през шейсетте години в които Северна Корея е изолирана, а се появи точно в този момент? Някак напълно субективно изпитвам мощно съмнение към такива неочаквани, само че някак доста комфортни появявания.
Сега ще кажа и друго. Аз съм антикомунист, съперник на всевъзможни диктатури, бясно влюбен в свободата, съперник на всяка робия, съперник на всяка агитация, съперник на всяко принуждение! Комунизмът, тоталитаризмът, ограничението на свободата на словото и на убежденията са ми извънредно противни. От дребното хора в България съм, които са съдени и осъждани за митинги против потисническа и несправедлива власт. Препоръчвам на обичливите ми злобари да ревизират това.
Освен това обичам Америка на Дорс, Америка на Марк Твен, Америка на Джек Лондон, Америка на Хемингуей, Америка на Джими Хендрикс, Америка на Джак Керуак.
Но се усещам задължен да заявя напълно субективното си мнение: Когато за едно закононарушение се получава информация единствено от едната, мощно пристрастна страна – правдивост мъчно може да има. Истина мъчно може да се търси там, където се слуша единствено едната страна в един развой!
Чудя се: може ли един сериозен, мислещ и цивилизован човек да не се възмути, когато на един правосъден развой се изслушва единствено обвинителят? Но не се изслушва обвинения?
Ако ще обвиненият да е в действителност изрод, палач, в случай че ще да има против него куп доказателства. Доказателства с огромна прочувствена тежест. Но...събрани само от юристите на жертвата му. Как може нарушителят да бъде упрекнат и наказан без да получи юрист, без даже да има правото да каже и една дума – в случай че не в своя отбрана, то най-малко с цел да изясни какво се е случило съгласно него?
СNN споделят – Ото е бил малтретиран. Родителите му споделят в изявление – има следи от изтезания. И Доналд Тръм споделя – велико изявление!
Синсинати Инкуайър, вестник без никаква тежест, инцидентно оповестява, че в действителност съгласно правосъдните лекари по тялото на младежа няма никакви следи от изтезания. Но това не е защитна тирада. Това не се чува от никого и не интересува никого. Удобното известие към този момент е чуто от милиардите – КНДР освен че имат оръжия, ами и изтезават наши момчета! Много кино, доста в жанр Рамбо, в действителност!
Пак дублирам – диктатори като Ким Незнам си кой – не желая да загатвам и името му – са ми противни до дъното на душата. Противни са ми нападателните дейности на всяка страна – без значение дали се споделя Китай, Съединени американски щати, Русия или Северна Корея. Надявам се, че съм доказвал доста пъти това.
Но когато виждам по какъв начин сякаш, с цел да бъде свален един деспот се употребяват същите, неговите диктаторски способи...
...методите на безогледна, транспарантно нагла агитация, медийните трикове за озлобяване на тълпата, за основаване на всеобща неуравновесеност и предвоенна ненавист – става ми зле. Става ми ясно, че една пропагандна машина е задействана. И тя няма да се спре пред нищо. Докато не откри оправдания за включването на другата машина – военната.
Да убиеш насилника, дружно с всички, които живеят в една страна с него – това значи, че се превръщаш в него.
Превръщаш се в принудител и палач.
Воден от изцяло субективните си настройки и усеща желая просто да загатна, че да се убиват почтени хора, деца, старци и дами, с цел да се смъкна деспот не е нищо повече от едно нормално, всекидневно, към този момент не един път виждано чудовищно закононарушение против Човешкото.
А да се смъкна един деспот има хиляди способи. Само че въпросът не е в диктатора. Нали по този начин?
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ