Скакалците в парламента ще досъсипят демокрацията
Винаги съм избягвал изказвания от вида " демокрацията е в заплаха " и " няма по-глупави/крадливи/фалшиви... от родните политици ", само че в този момент явно от дивотия нашите първи партийци ще съсипят като скакалци всичко, което се опитваме да създадем от 33 година Те към този момент го вършат - с арогантността на кресливия тъпанар, който се е докопал до власт.
Изглежда даже и тези политици, които не виждат по-далеч от злободневните проблеми, т.е. от носа си, най-сетне са разбрали в каква страна живеем - в извънпарламентарна псевдодемокрация. Вижте забележимото, което плува по реката - през последните две години повече време изпълнителната власт не се контролираше от депутатите, а предходната седмица се образува парламент, в който самите национални представители прозряха, че копаят дъното с конституционното си незнание и с неспособността си да решат обикновен проблем като избора на ръководител. По-некомпетентен парламент мъчно може да се възпроизведе.
При неналичието на обикновено държавно управление и непокътнат парламент
сякаш напълно естествено е да валят оферти за изнасяне на дебата отвън постройката на Народно събрание - на улицата, при Росен Плевнелиев и Соломон Паси или при президента Румен Радев.
Цялата тази обстановка накара Десислава Атанасова от ГЕРБ да прозре, че " извън хората ни се смеят ", а водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова да показа с депутатите и народонаселението: " Не кофа, а бидон с масло изляхме в огъня на тези, които желаят парламентарните партии и въобще многопартийната система да спре да действа, парламентарната народна власт да спре да действа и да преминем към еднолично ръководство ".
Получава се обаян кръг - който се върти наопаки на Джон Лок и Монтескьо -
властта изтича от ръцете на Народното събрание
и става все по-невъзможно тя да се завърне при него. Вместо Народното събрание да излъчи Министерски съвет, тази работа я прави някой различен. Вместо Народно събрание да провокира спор за личните си конституционни пълномощия, то гледа на конституцията като на свещена крава, а всички рационални оферти, взети от европейски демокрации с обичаи, афишира за " екзотични хрумвания ". Например в хода на дебата към избора на ръководител на Народно събрание се чуха оферти за ротация на ръководителя или за това всяка партия да предложи претендент от друга парламентарна група. Всъщност ротацията е необятно употребена в Швейцария, а посочването на допустим претендент за президент от " врага " е процедура в Гърция. Отхвърляйки мъдри практики в одобрени демокрации като " екзотични хрумвания на ръба на Конституцията ", единственото, което реализират " мъдрите " ни нефелници, е да дълбаят смисловото дъно до там, че да изберат Вежди Рашидов за ръководител, единствено щото той е... най-възрастен. Това да не е геронтокрация... По тази логичност българското Народно събрание можеше да избере за собствен ръководител най-младия, най-високия, най-бързия или тази, която има най-голяма гръдна обиколка.
По тази логичност, с цел да построят път, избират най-дебелия
В Народно събрание те избраха " най-стария ", тъй като по този начин пишело в Конституцията, което, несъмнено, не е правилно - в Конституцията най-възрастният води едно заседание - в символ на почитание и тъй като не трябва да води повече.
Така работеше българският парламент предходната седмица - все едно избираше член на съвета на старейшините в племето. Това, което реализира най-после, бе напълно естествено - ръкопляска на човек, който не знае какво е балотаж.
С всичко това доверието в Народно събрание се сурна още малко надолу, доближихме се с още една крачка до концепцията, че тези хора за нищо не стават - по този начин е било и по този начин ще бъде - и е по-добре да дадем властта на улицата или на Бойко, или на Радев... В същото време служебното държавно управление стартира да прави скоростни състезания за шефове на държавни компании като ДКК, ВМЗ, БДЖ и така нататък Т.е., до момента в който тези, на които сме делегирали права да ръководят, ръсят нелепости от храма на демокрацията, тези, които никой не е избирал, започнаха да
кадруват на все по-широк периметър. Сякаш ще векуват
Като съберете всичко това, стигате до прозрението на Бастиа - " Държавата е небивалица, в която всеки желае да живее за сметка на всички останали ".
Но това не е всичко. Следващото дъно се назовава " коалиция на разсъдъка " - по Деси Атанасова. Забелязали ли сте, че колкото повече нелепости се правят, толкоз повече за разсъдък се приказва?
За да ви приказват, че парламентаризмът се е завърнал, че демокрацията е избавена и тем сходни врели-некипели, те ще се опитат да сформират постоянен кабинет. Широка коалиция да излъчи устойчиво подкрепяно държавно управление, контролът на управляващите да бъде възобновен.
Това ще бъде най-голямата машинация
На процедура властта дефинитивно ще отиде отвън Народното събрание, там, където едни хора се схващат по кьошетата по какъв начин да разделят най-справедливо баницата. Там ще бъде подредено държавно управление на съгласието примерно, там ще бъде избран министър председател (може и Вежди Рашидов, в случай че не е зает).
Защо се получава по този начин? Защото, когато нещата не стават по натурален път, значи са изкуствени. Естествено е партии с близки хрумвания да вършат коалиция. Не е естествено Българска социалистическа партия да прави коалиция с ГЕРБ. Естествено е нова партия, бореща се за незабавно преустановяване на огъня и оръжейните доставки в Украйна, да се съюзи с други евроазиатци. Не е естествено да се съюзи с евроатлантици.
Когато нещата се случват неестествено, явно единственото, което е значимо, е властта.
Нищо няма да се подреди в този пъзел,
до момента в който политиците не се върнат при започване на 1990-те - там, където се намираше страната, преди да я разкостят смислово. И да я преосноват страната на твърди, демократични устои, преди напълно да са не запомнили какво е парламентарна република. Да се върнат най-малко във времената, преди да се появи основен прокурор, който споделя: " Не съм последовател на разделянето на управляващите ".
Това няма по какъв начин да стане, без да се пренапише Конституцията и да се върне властта на хората - единствените, които стоят над Народното събрание.
Изглежда даже и тези политици, които не виждат по-далеч от злободневните проблеми, т.е. от носа си, най-сетне са разбрали в каква страна живеем - в извънпарламентарна псевдодемокрация. Вижте забележимото, което плува по реката - през последните две години повече време изпълнителната власт не се контролираше от депутатите, а предходната седмица се образува парламент, в който самите национални представители прозряха, че копаят дъното с конституционното си незнание и с неспособността си да решат обикновен проблем като избора на ръководител. По-некомпетентен парламент мъчно може да се възпроизведе.
При неналичието на обикновено държавно управление и непокътнат парламент
сякаш напълно естествено е да валят оферти за изнасяне на дебата отвън постройката на Народно събрание - на улицата, при Росен Плевнелиев и Соломон Паси или при президента Румен Радев.
Цялата тази обстановка накара Десислава Атанасова от ГЕРБ да прозре, че " извън хората ни се смеят ", а водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова да показа с депутатите и народонаселението: " Не кофа, а бидон с масло изляхме в огъня на тези, които желаят парламентарните партии и въобще многопартийната система да спре да действа, парламентарната народна власт да спре да действа и да преминем към еднолично ръководство ".
Получава се обаян кръг - който се върти наопаки на Джон Лок и Монтескьо -
властта изтича от ръцете на Народното събрание
и става все по-невъзможно тя да се завърне при него. Вместо Народното събрание да излъчи Министерски съвет, тази работа я прави някой различен. Вместо Народно събрание да провокира спор за личните си конституционни пълномощия, то гледа на конституцията като на свещена крава, а всички рационални оферти, взети от европейски демокрации с обичаи, афишира за " екзотични хрумвания ". Например в хода на дебата към избора на ръководител на Народно събрание се чуха оферти за ротация на ръководителя или за това всяка партия да предложи претендент от друга парламентарна група. Всъщност ротацията е необятно употребена в Швейцария, а посочването на допустим претендент за президент от " врага " е процедура в Гърция. Отхвърляйки мъдри практики в одобрени демокрации като " екзотични хрумвания на ръба на Конституцията ", единственото, което реализират " мъдрите " ни нефелници, е да дълбаят смисловото дъно до там, че да изберат Вежди Рашидов за ръководител, единствено щото той е... най-възрастен. Това да не е геронтокрация... По тази логичност българското Народно събрание можеше да избере за собствен ръководител най-младия, най-високия, най-бързия или тази, която има най-голяма гръдна обиколка.
По тази логичност, с цел да построят път, избират най-дебелия
В Народно събрание те избраха " най-стария ", тъй като по този начин пишело в Конституцията, което, несъмнено, не е правилно - в Конституцията най-възрастният води едно заседание - в символ на почитание и тъй като не трябва да води повече.
Така работеше българският парламент предходната седмица - все едно избираше член на съвета на старейшините в племето. Това, което реализира най-после, бе напълно естествено - ръкопляска на човек, който не знае какво е балотаж.
С всичко това доверието в Народно събрание се сурна още малко надолу, доближихме се с още една крачка до концепцията, че тези хора за нищо не стават - по този начин е било и по този начин ще бъде - и е по-добре да дадем властта на улицата или на Бойко, или на Радев... В същото време служебното държавно управление стартира да прави скоростни състезания за шефове на държавни компании като ДКК, ВМЗ, БДЖ и така нататък Т.е., до момента в който тези, на които сме делегирали права да ръководят, ръсят нелепости от храма на демокрацията, тези, които никой не е избирал, започнаха да
кадруват на все по-широк периметър. Сякаш ще векуват
Като съберете всичко това, стигате до прозрението на Бастиа - " Държавата е небивалица, в която всеки желае да живее за сметка на всички останали ".
Но това не е всичко. Следващото дъно се назовава " коалиция на разсъдъка " - по Деси Атанасова. Забелязали ли сте, че колкото повече нелепости се правят, толкоз повече за разсъдък се приказва?
За да ви приказват, че парламентаризмът се е завърнал, че демокрацията е избавена и тем сходни врели-некипели, те ще се опитат да сформират постоянен кабинет. Широка коалиция да излъчи устойчиво подкрепяно държавно управление, контролът на управляващите да бъде възобновен.
Това ще бъде най-голямата машинация
На процедура властта дефинитивно ще отиде отвън Народното събрание, там, където едни хора се схващат по кьошетата по какъв начин да разделят най-справедливо баницата. Там ще бъде подредено държавно управление на съгласието примерно, там ще бъде избран министър председател (може и Вежди Рашидов, в случай че не е зает).
Защо се получава по този начин? Защото, когато нещата не стават по натурален път, значи са изкуствени. Естествено е партии с близки хрумвания да вършат коалиция. Не е естествено Българска социалистическа партия да прави коалиция с ГЕРБ. Естествено е нова партия, бореща се за незабавно преустановяване на огъня и оръжейните доставки в Украйна, да се съюзи с други евроазиатци. Не е естествено да се съюзи с евроатлантици.
Когато нещата се случват неестествено, явно единственото, което е значимо, е властта.
Нищо няма да се подреди в този пъзел,
до момента в който политиците не се върнат при започване на 1990-те - там, където се намираше страната, преди да я разкостят смислово. И да я преосноват страната на твърди, демократични устои, преди напълно да са не запомнили какво е парламентарна република. Да се върнат най-малко във времената, преди да се появи основен прокурор, който споделя: " Не съм последовател на разделянето на управляващите ".
Това няма по какъв начин да стане, без да се пренапише Конституцията и да се върне властта на хората - единствените, които стоят над Народното събрание.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ