Денят на независимостта - победата, която България постигна без война
"...Винаги миролюбив, моят народ през днешния ден копнее за културен и стопански напредък; в това отношение нищо не трябва да спъва България; нищо не би трябвало да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде съгласно както той желае... ".
Това са думите в манифеста на Фердинанд при оповестяването на независимостта на Царство България.
Денят е 22 септември 1908 година, в Търново е цялостно с хора, които следят историческия миг след молебена в църквата " Св. 40 мъченици ". Князът - към този момент провъзгласил се за цар Фердинанд I - повежда шествие към Царевец като знак на възобновяване на вековна традиция.
Този акт ще се трансформира в ултимативно достижение за българската държавност за ХХ век - по-важно от всички краткотрайни победи на бойното поле в две Балкански и две Световни войни - тъй като на 22 септември 1908 година България реализира своята самостоятелност, без да пролее капка кръв.
23 години след Съединението от 1885 година политическият хайлайф на свободното княжество демонстрира, че освен е подготвен да заеме независима позиция в дипломацията на Европа, само че и да я пази сполучливо. Няколко месеца след оповестяването на акта на Фердинанд всички Велики сили признават независимостта на България.
Опити да се отстрани васалския статут, зависещ на Цариград, се вършат десетилетия обратно. Това, което трансформира обстановката в интерес на София през 1908 година, е рецесията в самата Османска империя, както и желанието на Австро-Унгария да пренапише своята част от изискванията по Берлинския контракт.
" Фактически самостоятелната ми страна се спъва в своя естествен и спокоен процес ", споделя Фердинанд, когато афишира независимостта. Веригите, които пречат на развиването на страната, са серия от забрани за независима активност и финансови отговорности към Високата врата, плащани даже след цялостното обособяване от империята на Княжество България и Източна Румелия.
През лятото на 1908 година стартира Младотурската гражданска война - прелом на националистически настроени военни и интелектуалци - която стартира с обещания да модернизира остарялата администрация на империята.
Промяната предизвика външния министър на Австро-Унгария да задейства процедура по анексиране на Босна и Херцеговина - балкански провинции, които Виена управлява като окупационен админ от 30 години по силата на съглашението след Берлинския конгрес. През същата година мандатът ѝ на ръководство изтича, само че империята не желае да се откаже от териториите.
Българският дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов написа писмо до държавното управление на Александър Малинов, в което предлага София да употребява момента и да разгласи самостоятелност. Първоначално предлагането му е отхвърлено, само че единствено няколко седмици по-късно Гешов още веднъж " улавя " момента.
На 30 август 1908 година е организиран банкет по случай рождения ден на султана - българският посланик обаче не получава покана за събитието, с което младотурците демонстративно акцентират подчинената позиция на Княжеството. Гешов се възползва от провокацията, връща се в България, а държавното управление отзовава турския комисар в страната.
Само седмица по-късно османските управляващи понасят още един удар - така наречен Източни железници, които ръководят железопътните линии през южна България и са следени от Цариград и от австрийския бизнесмен барон Хирш, стопират работа поради стачка.
Българското държавно управление е поканено да помогне, като изпрати железничари и бойци, което министър председателят Александър Малинов утвърждава - и повече отхвърля да върне железниците. Тогава той предизвестява и княз Фердинанд, че към този момент е настъпил " отличен мотив да подемем пламенно въпроса за независимостта ".
На 10 септември 1908 година Фердинанд е поканен в Будапеща от австрийския император Франц Йозеф като самостоятелен държател. Междувременно в София държавното управление взема дефинитивно решение да се разгласи българската самостоятелност.
Князът потегля назад към България. На 21 септември Фердинанд идва в Русе, а на идващия ден влиза в историята - макар че в началото възнамерява да забави анонса, до момента в който Австро-Унгария не разгласи офицално анексията на Босна и Херцеговина. Този път Малинов се постанова.
" Аз и народът ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция; тя и България – свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и уякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.
... с благословението на Всевишния възвестявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този ни акт ще откри утвърждението на великите сили и съчувствието на целия образован свят.
Да живее свободна и самостоятелна България!
Да живее българският народ! ", споделя той.
Колкото до Турция - там е изпратен бъдещият министър-председател Андрей Ляпчев, който получава комплицираната задача да обясни всички противоречиви финансови въпроси. Преговорите стигат до обстановка, в която при започване на 1909 година държавното управление афишира готовност на Осма пехотна дивизия като предизвестие, че България е подготвена да пролее кръв, с цел да отбрани независимостта си.
В последна сметка Русия се намесва, с цел да поправи стратегическата си неточност от отхвърли да поддържа Съединението през 1885 - тя опрощава част от следвоенния дълг на Турция, в подмяна на турския отвод от искания към България. Вместо това - забележителните отговорности на Царството към Цариград се трансферират към Русия.
Това е цената на признанието, че България още веднъж е свободна и суверенна страна - триумф, който към момента не подозира за идните пагубни събития в Европа, довели до 45-годишен тоталитарен режим под руски диктат.
22 септември се възвръща като паметна дата в националния календар едвам 90 години след оповестяването на независимостта.
Честит празник!
Това са думите в манифеста на Фердинанд при оповестяването на независимостта на Царство България.
Денят е 22 септември 1908 година, в Търново е цялостно с хора, които следят историческия миг след молебена в църквата " Св. 40 мъченици ". Князът - към този момент провъзгласил се за цар Фердинанд I - повежда шествие към Царевец като знак на възобновяване на вековна традиция.
Този акт ще се трансформира в ултимативно достижение за българската държавност за ХХ век - по-важно от всички краткотрайни победи на бойното поле в две Балкански и две Световни войни - тъй като на 22 септември 1908 година България реализира своята самостоятелност, без да пролее капка кръв.
23 години след Съединението от 1885 година политическият хайлайф на свободното княжество демонстрира, че освен е подготвен да заеме независима позиция в дипломацията на Европа, само че и да я пази сполучливо. Няколко месеца след оповестяването на акта на Фердинанд всички Велики сили признават независимостта на България.
Опити да се отстрани васалския статут, зависещ на Цариград, се вършат десетилетия обратно. Това, което трансформира обстановката в интерес на София през 1908 година, е рецесията в самата Османска империя, както и желанието на Австро-Унгария да пренапише своята част от изискванията по Берлинския контракт.
" Фактически самостоятелната ми страна се спъва в своя естествен и спокоен процес ", споделя Фердинанд, когато афишира независимостта. Веригите, които пречат на развиването на страната, са серия от забрани за независима активност и финансови отговорности към Високата врата, плащани даже след цялостното обособяване от империята на Княжество България и Източна Румелия.
През лятото на 1908 година стартира Младотурската гражданска война - прелом на националистически настроени военни и интелектуалци - която стартира с обещания да модернизира остарялата администрация на империята.
Промяната предизвика външния министър на Австро-Унгария да задейства процедура по анексиране на Босна и Херцеговина - балкански провинции, които Виена управлява като окупационен админ от 30 години по силата на съглашението след Берлинския конгрес. През същата година мандатът ѝ на ръководство изтича, само че империята не желае да се откаже от териториите.
Българският дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов написа писмо до държавното управление на Александър Малинов, в което предлага София да употребява момента и да разгласи самостоятелност. Първоначално предлагането му е отхвърлено, само че единствено няколко седмици по-късно Гешов още веднъж " улавя " момента.
На 30 август 1908 година е организиран банкет по случай рождения ден на султана - българският посланик обаче не получава покана за събитието, с което младотурците демонстративно акцентират подчинената позиция на Княжеството. Гешов се възползва от провокацията, връща се в България, а държавното управление отзовава турския комисар в страната.
Само седмица по-късно османските управляващи понасят още един удар - така наречен Източни железници, които ръководят железопътните линии през южна България и са следени от Цариград и от австрийския бизнесмен барон Хирш, стопират работа поради стачка.
Българското държавно управление е поканено да помогне, като изпрати железничари и бойци, което министър председателят Александър Малинов утвърждава - и повече отхвърля да върне железниците. Тогава той предизвестява и княз Фердинанд, че към този момент е настъпил " отличен мотив да подемем пламенно въпроса за независимостта ".
На 10 септември 1908 година Фердинанд е поканен в Будапеща от австрийския император Франц Йозеф като самостоятелен държател. Междувременно в София държавното управление взема дефинитивно решение да се разгласи българската самостоятелност.
Князът потегля назад към България. На 21 септември Фердинанд идва в Русе, а на идващия ден влиза в историята - макар че в началото възнамерява да забави анонса, до момента в който Австро-Унгария не разгласи офицално анексията на Босна и Херцеговина. Този път Малинов се постанова.
" Аз и народът ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция; тя и България – свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и уякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.
... с благословението на Всевишния възвестявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този ни акт ще откри утвърждението на великите сили и съчувствието на целия образован свят.
Да живее свободна и самостоятелна България!
Да живее българският народ! ", споделя той.
Колкото до Турция - там е изпратен бъдещият министър-председател Андрей Ляпчев, който получава комплицираната задача да обясни всички противоречиви финансови въпроси. Преговорите стигат до обстановка, в която при започване на 1909 година държавното управление афишира готовност на Осма пехотна дивизия като предизвестие, че България е подготвена да пролее кръв, с цел да отбрани независимостта си.
В последна сметка Русия се намесва, с цел да поправи стратегическата си неточност от отхвърли да поддържа Съединението през 1885 - тя опрощава част от следвоенния дълг на Турция, в подмяна на турския отвод от искания към България. Вместо това - забележителните отговорности на Царството към Цариград се трансферират към Русия.
Това е цената на признанието, че България още веднъж е свободна и суверенна страна - триумф, който към момента не подозира за идните пагубни събития в Европа, довели до 45-годишен тоталитарен режим под руски диктат.
22 септември се възвръща като паметна дата в националния календар едвам 90 години след оповестяването на независимостта.
Честит празник!
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ