Винаги ли двигателят с вътрешно горене е по-добър, или има

Винаги ли моторът с вътрешно горене е по-добър, или има моменти, когато моторизацията няма значение? Ето какво счита създателят Роджър Бирман от carbuzz.

В никакъв случай не съм маниак на електрическите транспортни средства,
само че съм авто запалянко, който се радва на появяването на нови технологии и счита, че в този свят има място за електрическите транспортни средства, тъкмо както считам, че има място за водородните горивни кафези и синтетичните горива. 

И по този начин, по кое време е задоволително преобразуването на задвижването на електрическия автомобил?

Подкрепям ли електромодификацията на класическо Ferrari 308 или Mustang Shelby GT500 от 1967 година? Категорично не. И буйно ненавиждам актуалната наклонност за електрифициране на Porsche 911. Но в случай че ме попитате за мнението ми по отношение на електрическата трансформация на Citroen DS или на остаряло Mini, може би ще се изненадате да чуете, че съм изцяло склонен с последното. Защо?

Двигателят ли е от решаващо значение за преживяването?

Този въпрос е същината на казуса за мен. Автомобилите, изключително класическите, са прекарване. Звукът им е толкоз значим, колкото старовремският им тип и мирисът на остаряла кожа и цигари. Но всички ние сме склонни автоматизирано да приравняваме мотора като част от това прекарване, а в някои случаи не мисля, че това е правилно.

При някои коли има толкоз доста други неща, че моторът просто играе поддържаща роля и обезпечава задвижването единствено тъй като би трябвало да се отговори на това главно условие за автомобил. При други моторът може да е нещо особено, само че вместо това е толкоз ужасяващ, че отвлича вниманието от останалата част от преживяването с жалка мощ, ужасяващ звук и незадоволително добра надеждност.

За да илюстрирам тази позиция, избрах няколко автомобила, които съгласно мен са изцяло допустими претенденти за конвертиране на електрическо задвижване.

1. Класическо Mini

Оригиналното Mini в миналото беше определението за национален автомобил – средство за всеобща приложимост, което правеше персоналния превоз наличен и удобен за масите.

От него лъха темперамент и е в основата на десетки автомобилни клишета, вариращи от изключителна видимост до ужасна позиция на седене и, обичаното ми, ръководство като на картинг. Нека бъде ясно – нищо друго с изключение на картинг не се ръководи като картинг.

Оригиналното Мини се славеше с доста неща: емблематичния си дизайн, планиран от Алек Исигонис, централния инструментален панел, компактните размери и, да, занимателното ръководство.

Но като се изключи няколко характерни разновидността на осъществяване, моторът беше просто артикул на времето, предопределен да обезпечи съответно задвижване по относително пестелив метод.

В цялостния подтекст на преживяването от шофирането на остаряло Mini моторът е просто шепот, толкоз преобладаващи са чувството за ръководство, динамичността на ръководство, спирачките (или неналичието на такива) и окачването, некомпетентно да поеме удара от прекосяване над стотинка.

В едно остаряло Mini има толкоз доста звук от всеки камък, който се удря в ходовата част, и звук от всяко несъвършенство на пътя, че един електрически задвижващ елемент не би трансформирал доста цялостното прекарване.

Но какво да кажем за тежестта? Mini е занимателна дребна играчка, която не би трябвало да измине 580 км с едно зареждане или да доближи 100 км в час за по-малко от 10 секунди. Поради тези аргументи се нуждаете единствено от дребна двойка електромотор и батерия, което ви обезпечава 160 км пробег и 122 конски сили – тъкмо както при формалното преустрояване на Mini EV.

2. DMC DeLorean

DeLorean е прочут с доста неща. Той е имал стила на суперколата, дело на Джорджето Джуджаро, порти вид „ чайка “, каросерия от неръждаема стомана и е бил със задноразположен мотор и задвижване на задните колела като Porsche 911, само че действителният мотор? Той беше ужасяващ V6 от PRV, създаден взаимно от Peugeot, Renault и Volvo.

Първоначално се възнамерява да има роторен мотор, само че тази концепция беше отсрочена в интерес на V6 от Ford Cologne. Той също е зарязан, като идната концепция е за турбокомпресорна версия на четирицилиндровия мотор от Citroen CX 2000 – нещо, което Citroen блокира много бързо.
В последна сметка DMC се стопира на мотора PRV, който генерира единствено 130 к.с. и 207 Нм въртящ миг, и макар че е относително пестелив, не е състезателен, като при действителни проби доближава 96 км/ч за 10,5 секунди, до момента в който DMC твърди, че може да го направи за 8,8 секунди.

В общи линии моторът е отчаяние и като се има поради, че DeLorean би трябвало да показва нововъведения на всяка крачка, неговият мотор се считал за един от най-лошите детайли на автомобила.

Популяризиран повече от филмовата поредност „ Завръщане в бъдещето “, в сравнение с от личното си показване като състезателен автомобил, електрическият задвижващ елемент би съдействал ненапълно за това DeLorean да получи характерностите, които заслужаваше.

3. Citroen DS

Ако DeLorean е бил последовател на футуристичните технологии за сметка на положителния мотор, Citroen DS може би е бил още по-голям почитател на футуризма. При него дори имаме биомиметика. И до момента в който DeLorean е умислен като състезателен автомобил, DS е умислен като витрина на безумни технологии, най-много – невероятната хидравлична система, която задвижва съединителя, окачването, трансмисията и други

Самонивелиращото се хидропневматично окачване значи, че можете да карате на три колела, в случай че се спука някоя гума поради дупка или пък тъй като стрелят по нея, и в същото време обезпечава на DS меко като възглавница возене, което доста модерни първокласни коли към момента не могат да имитират. Казано по-просто, това беше софтуерен „ тур-де-форс “. Двигателят? Той едвам се чуваше като някакво колебливо мънкане в диалога.

DS изпревари софтуерно времето си дотолкоз, че може да се твърди, че щеше да бъде електрически автомобил, в случай че технологията беше налична по това време. Той въплъщаваше нововъведенията и напредничавото мислене и въпреки че някои от системите бяха краткотрайни, беше съвършен образец за проява на човешка досетливост.

За автомобил, планиран да бъде допустимо най-тих, комфортен и прогресивен, концепцията за електрическо задвижване наподобява идеално подобаваща.

4. Класически Rolls-Royce

Ако към момента не съм изкарал пара от ушите ви, то може би ще го направя с тази концепция.

Мнозина считат, че сърцето на Rolls-Royce е неговият V8 или V12 мотор, само че с цел да не забравяме, Rolls-Royce в никакъв случай не са били спортни коли – те са били предопределени да бъдат въплъщение на лукса, съчетаващо мощ без изпитание, висш финес и удивително изолирано пътешестване, което анилихилира всеки вопъл, всеки звук и нежелателен тон.

Електрификацията е идеално решение за марка като Rolls-Royce, заради което Rolls-Royce Spectre е толкоз разумна стъпка за марката. Всъщност Spectre извършва 120-годишно знамение, в което Чарлз Ройс споделя:

Макар че не бих подкрепил жертвоприношение на сърцето на древен Rolls-Royce Silver Shadow, в случаите, когато автомобилът се възвръща или даже реставрира, самият мотор не е нещо, което бих сметнал за неразделна част от прекарването или етоса на автомобила.

Други изключения

Има още случаи като горните и съм сигурен, че при задоволително време бих могъл да се спра на десетки коли, почтени за място в този лист.
В края на краищата обаче всеки от тях е автомобил, чието обаяние в никакъв случай не се е съсредоточавало към моторизацията.

В ера, в която законодателството за излъчванията (особено тук-там като Обединеното кралство и Европа) стяга примката даже за притежаването на типичен коли, има някои случаи, в които конвертирането на електрически автомобил за удължение на живота на типичен автомобил не е съществен грях. 

Може би ще нацупя някои, в случай че кажа, че бих бил благополучен от подмяната на електрическия автомобил с V12 на Jaguar E-Type от серия III – при изискване, че това е план за реституция без разполагаем мотор – защото в никакъв случай не съм вярвал, че V12 е подобаващ за този автомобил.

Но в този случай бих предпочел да намеря шестцилиндров мотор на Jaguar, който да подменя – марката даже създава нови остарели 3,8-литрови XK. Един E-Type с редови шестцилиндров мотор е напълно на място.

Друга опция са старите Range Rover-и, чиито мотори са известни с ненадеждността си и надали генерират огромна мощ.

Може би най-спорният от всички би бил Alfa Romeo Spider – автомобил с неоснователен четирицилиндров мотор, който трагично смъква преживяването на другояче прелестния крабриолет. 

А какво ще кажете за VW Type 2 Bus?

Разбира се, неговият боксеров мотор дефинираше преживяването при шофиране, само че T2 беше нещо доста повече и поради, че е желано транспортно средство на хипитата, една екологична преработка наподобява се вписва в характера му.

Отново дублирам, че не се застъпвам за това неоснователно да “изтръгваме сърцата ” на колите за развлечение, само че имам вяра, че има моменти, когато е задоволително да го създадем.

Ако изборът е да дадем на остарелия автомобил нов (електрически) живот или да го изпратим за скрап, а моторът не е бил неразделна част от прекарването, тогава за какво да не го електрифицираме?