5 години работих в чужбина, за да помогна за заема на сина си. Щом се върнах, ме чакаше изненада
Виктория бе отпътувала да работи в чужбина преди години. Това решение не пристигна от хубаво – имаше пагубен дефицит на пари.
По това време синът й таман се бе оженил и тя реши да помогне на младото семейство. Работейки като здравна сестра в родния си град, не можеше да спести и една стотинка.
Заплатата едвам стигаше за най-необходимото, тъй че Виктория отиде в Португалия. Там здравното й обучение й беше доста потребно. Тя си откри работа като здравна сестра на възрастен господин, който мъчно ходеше.
Условията бяха положителни: възрастният мъж й разреши да живее в къщата му и й плащаше прилични пари за работата й. Виктория се грижеше за него, почистваше, готвеше храна.
Работата не беше лесна, само че достойното възнаграждение я мотивираше. Сприятели се и с други българки, изпаднали в сходна обстановка. Веднъж седмично те се срещаха, споделяха компликациите си и се подкрепяха.
Всички извоювани пари Виктория пращаше на сина си Матей. Младоженците решили да си купят апартамент, като изборът падна на скъпо жилище в нова постройка – по този начин настояха снахата Катерина и майка й.
— По-добре да бяхте взели едностаен – посъветва ги Виктория — Защо са ви такива огромни разноски сега?
— Как по този начин за какво? — възмути се тъщата Наталия. — А като се родят деца? Трябва ли да живеят натясно? Или съжалявате сина си?
За да не скапе връзките си със брачната половинка и тъщата си, Матей застана на тяхна страна.
Макар и недоволна, Виктория не спореше. Тя изпращаше пари, работеше интензивно и отново пращаше, а тъщата също подари „ своя дан “ – тя даде спално долни дрехи и остарели мебели като подарък за новодомците.
Няколко години по-късно ипотеката беше изплатена и Виктория реши да остане в чужбина още малко, с цел да ремонтира личния си дом.
За година и половина тя обнови покрива, сложи слънчеви панели, асфалтира двора и преустрои банята. Купи нов ледник и освежи спалнята и всекидневната. Виктория направи всичко това със личните си ръце, без да моли никого за помощ.
Когато се върна вкъщи за известно време, тя реши да отпразнува ремонтирания си дом. Покани сина си и фамилията му, а с тях пристигна и тъщата. От самото начало Наталия стартира да подлага на критика:
— Ама че безценен ледник! Нужно ли е всичко това?
— Панели на покрива? Това е загуба на пари, никаква изгода.
На Виктория не й хареса да слуша рецензиите, само че не устоя, когато тъщата предложи да продаде къщата.
— Щеше да е по-добре да продадеш тази къща и да окажеш помощ на децата – сподели Наталия.
— Да оказа помощ ли? – не устоя Вика. — Че аз адресирам от пет години! А ти с какво оказа помощ?
— Мамо, тя е права – намеси се Матей. — Можеш да продадеш къщата си и да си купиш апартамент в града и може би ще имаме задоволително за кола.
Тези думи бяха последната капка.
— Кола? Като желаете кола, отидете и сами си печелете парите! Тъкмо да видите по какъв начин се изкарват парите! – ядоса се Виктория.
Гостите се наскърбиха и си потеглиха, без да опитат от ястията на трапезата. Празненството за новия дом беше провален.
Виктория се тревожеше единствено за сина си – не очакваше, че той толкоз елементарно ще попадне под въздействието на брачната половинка и тъщата си. И че ще се отвърне от нея, след всичко, което тя направи за фамилията им…
