Създаването на социалния дарвинизъм и оцеляването на най-приспособимите
Викторианска Англия е дом на редица огромни мозъци. Някои, като Чарлз Дарвин, трансформират метода, по който гледаме на света, до момента в който доста други изчезват в неопределеност дружно със своите хрумвания. Хърбърт Спенсър е на границата сред двете.
Той написа за еволюцията за първи път през 1851 година, 8 години преди публикуването на книгата на Дарвин за произхода на типовете. И точно Спенсър, а не Дарвин ни дава фразата „ оцеляване на най-приспособения “, макар че по-късно Дарвин ще я употребява в работата си. Спенсър вкарва фразата в своята книга „ Принципи на биологията “ от 1864 година, където обрисува паралели сред консервативните си хрумвания за стопанската система и това, което Дарвин е написал за естествения свят: „ Това оцеляване на най-приспособения, което тук желаех да опиша като механична скица, е това, което господин Дарвин назовава „ натурален асортимент “, или запазването на желани черти в битката за живот. “
Спенсър като млад
В началото на 1860 година Спенсър концентрира силата си върху своята „ Система на синтетичната философия “ – многотомна работа, обхващаща биологията, логиката на психиката, социологията, етиката и метафизиката. Девет от томове й се появяват сред 1862 и 1893 година Подобно на Дарвин, Спенсър е впечатлен от еволюцията, само че той я ползва доста по-обширно от своя съотечественик.
„ Спенсър продължава да пита: Какви са последствията от теорията на еволюцията за нашето схващане за човешкото общество, политиката, религията, човешкия разум? “, споделя Бернар Лайтман, историк на науката от Йоркския университет в Торонто. „ Еволюцията е лепилото, което държи дружно тази „ синтетична философия “. Това е повсеместен мироглед. “
В еволюцията на Спенсър природата се преглежда като позитивна мощ, която управлява развиването на индивидите и обществата като механизмът на конкуренцията разрешава на мощните да се развиват, до момента в който в същото време отстраняват слабите. В първата си книга „ Социална статистика “ от 1851 година той твърди, че страданието, макар че вреди на индивида, е от изгода за обществото като цяло; всичко това е част от „ проекта “ на природата и с времето води до общо възстановяване. Спенсър написа: „ Бедността на неспособните, страданието, което идва от неразумност, гладуването на бездейните и изместването настрана на слабите от мощните, което оставя толкоз доста „ в калта и несгоди “, са постановени на по-голям, гледаща в бъдещето доброжелателност. “
Мнението на Спенсър, значително табу през днешния ден, се харесва на авторитетни консерватори и капиталисти – измежду тях и индустриалеца Андрю Карнеги – и разгневява социалистите по това време. „ Спенсър мразеше социализма, тъй като смяташе, че е обвързван със отбрана на слабите “, споделя Лайтман. „ За него това беше интервенция в естествения ход на еволюционния развой. “
Съвсем неотдавна обаче няколко учени се пробваха да спасят репутацията на Спенсър. През 2014 година алманах с есета, озаглавен „ Herbert Spencer: Legacies “, редактирани от Марк Франсис и Майкъл Тейлър, изследва широкообхватното въздействие на Спенсър и разнообразието на неговите хрумвания. Например, до момента в който концепциите му са употребявани за оправдаване на империализма, Франсис отбелязва, че самият Спенсър е ослепителен пацифист като се опълчва жарко на присъединяване на Англия в Бурските войни. Докато Спенсър счита, че войната може да е нужна част от предишното на човечеството, той също има вяра, че прогресивното общество ще бъде спокойно. Насилието, съгласно него, е на път да се трансформира в спомен от предишното.
Райт в книгата си „ The Moral Animal “ споделя, че Спенсър не е „ толкоз безмилостен, колкото считаме през днешния ден “ и показва работата му в алтруизма, благосклонността и пацифизма. Памела Лион от Университета в Аделаида даже твърди, че той употребява фразата „ оцеляване на най-приспособения “, с цел да се подиграе с нея. Вместо да гледа на природата като нещо грубо, той я вижда като благотворна и прогресивна.
Междувременно Гоуън Доусън от университета в Лестър твърди, че и левицата, и десницата възприемат концепциите на Спенсър, изключително тази за обществената еволюция. Вайнщайн също по този начин отбелязва, че работата на му „ е призната и присвоена от социалистите толкоз, колкото и от либертарианците “, и твърди, че концепциите му са оформили актуалния демократизъм. И няколко учени, в това число Доусън, настояват, че изтъкнати модерни мислители като Стивън Пинкър и Е.О. Уилсън, който е писал върху силата на еволюцията за оформяне на културата, може да са по-задължени на Спенсър, в сравнение с осъзнават. В „ Legacies “ социологът Джонатан Търнър написа, че доста от тези хрумвания са издържали и до наши дни, въпреки че „ множеството хора не знаят, че са произлезли от него “.
Този етикет обаче му се слага нерешително. Рут Бартън, историк от Университета в Окланд, показва отношението на Спенсър към дамите в живота му, изключително към романистката Мери Ан Евънс, която написа под името Джордж Елиът. „ Тя в действителност се влюбва в Спенсър “, споделя Бартън. „ Те отиват дружно на спектакъл, дружно отиват в градините Кю, цяла година вървят на всички места дружно – хората мислят, че са сгодени “. Тогава Спенсър прекъсва връзката. „ Спенсър й споделя, че се радва на компанията й, харесва мисленето й, само че тя не е задоволително красива за него. Той искаше по-красив, по-женствен тип човек “, споделя Бартън. „ Не бих го определил като феминист. “
Спенсър в никакъв случай не се дами и наподобява, че в последните си години е изолиран и уединен. Той прекарва близо две десетилетия в писане и пренаписване на двутомната си автобиография. Мъчи се да управлява публичния си имидж и даже стига до такава степен, че желае писмата му да му бъдат върнати и по-късно да унищожи тези, които счита, че може да навредят на репутацията му.
През цялото това време британската политика се носи от ден на ден вляво. Политическият климат се трансформира и неговият конфронтация към всевъзможен тип социализъм беше все по-малко допустим. А всичко, което даже малко включва държавна регулация, той смяташе за социалистическо.
Науката и философията също се развиват. „ Още през 90-те години на 19 век той споделя „ Всички ме не помнят, а отдадох целия си живот на работата си “, споделя Лайтман. „ Така той става много трагична фигура. “ Днес гробницата на Спенсър може да бъде открита в лондонското гробище Хайгейт, тъкмо против тази на Карл Маркс, чиито хрумвания презира.
„ И въпреки всичко, колкото и отдалечен да наподобява Спенсър и неговите хрумвания през днешния ден, той е жизненоважна фигура за своето време “, споделя Бартън. „ Изглежда, че знае всичко – това го прави впечатляващ човек “, споделя тя. „ Той беше цялостен с увереност; имаше тази в действителност амбициозна визия за Вселената. “
„ Науката наподобява е била пътя на актуалния свят “, споделя Бартон. „ И Спенсър изглеждаше мъдрец, който я схваща. “
