Саждите на срама пред изгорялата Нотр Дам
Виктор Юго открива в катедралата премахнат надпис " СЪДБА ", предсказва изгубването й Хенри V, Александър І и Хитлер съумяват за запазят признака на християнска Европа, останалите без душа хора - не
ДИМИТЪР НЕДКОВ, публицист
Най-разпознаваемият знак на връзката на западно-европейската цивилизация с трансцедентната Божествена мощ, емблемата на християнска Европа, парижката катедрала " Нотр Дам дьо Пари ", известна като “Нашата Дама Пресвета Богородица ” пламтя през нощта на 15 април в 2019 година на двадесет и първото столетие от Христа. Пламъците потеглиха от островърхата кула, обозначаваща центъра на Храма – наложителен, основополагащ детайл в готическата архитектура, в който е закодиран човешкият блян за едновременното съграждане на идеално сбалансиран веществен свят и духовно общество посредством Божията благословия.
Не инцидентно точно Парижката Пресвета Богородица е един от първите монументални знаци, положили началото на епохата на катедралите като новата цивилизационна идея за равновесие сред материалното и нематериалното в човешкото битие. Като схващане за баланс сред материята и духа, земното и небесното, осъзнаването на Божествената съразмерност като наложителен детайл на всяка цивилизация. Катедралата като макет на Божествения проект, по който ние, земните хора, да разчитаме разликата сред “добро ” и “зло ”.
Двеста и петдесет години строителите градят камък върху камък шедьовъра на човешката мисъл и умелост " Нотр Дам дьо Пари " в сърцето на град, който ще се трансформира в столица на европейската просвета. Седем века се извисява недокоснат домът на Пресвета Богородица като знак за принадлежността на европееца към Христовата религия. Английският крал Хенри V влиза победоносно в Париж по време на Стогодишната война, само че не допира катедралата на острова измежду Сена. Руският император Александър I победи в Париж, само че декларира, че не Франция, а сътрудника му Наполеон му е персонален зложелател и предизвестява казаците си да пазят като зеницата на очите си религиозната емблема на католическа Франция.
Нацисткият комендант военачалник Дитрих декор Холтиц не посмява да извърши заповедта от Берлин да бъде взривен цялостен Париж, с цел да може точно камбаните на " Нотр Дам " да известят в утрото на 24 август 1944 година освобождението на френската столица от съдружниците. За да се стигне до втория ден от Страстната седмица преди деня на Възкресението на Божия наследник на 2019-то лето Господне, когато пред очите на целия свят, с помощта на виртуалната магия на актуалните софтуерни достижения, обхванатата от унищожителни пламъци островърха кула на
" Нотр Дам дьо Пари ” се срути в краката на елитарното самочувствие
на парижани и хилядите туристи пристигнали за селфи с гордостта на християнска Европа.
Какви ли литературни сюжети ще засъчиняват още от през днешния ден разказвачите на истории, с цел да показват на бъдещите генерации алегоричния смисъл на огнения пъкъл, озарил небето над Париж вечерта на 15 април? Що за символика ще се опитат да разчетат тълкувателите на сходни знамения като изгарянето на един Храм. Навярно целият набор от най-конспиративните теории, до коктейла от всевъзможни теологични тълкувания ще битува много дълго из всички медийни жанрове. Като, несъмнено, ще се стартира на първо време с високопарното съчувствие, дълбокото страдание, раздиращото състрадание и лицемерното съпричастие към сполетялото злощастие от страна на днешните ръководещи човешката орис международни водачи.
Особено тия – съставляващите политическия истаблишмънт на Европа.
В този смисъл – що за знак на ориста би трябвало да търсим точно ние, европейците?
Какво желае да ни подскаже Провидението, посредством искрата, запалила признака
на нашата религия в Божественото ни начало като земни твари, натоварени с задачата да реализираме равновесието сред духа и материята, салдото сред “доброто ” и “злото ”. Всъщност, какъв брой от нас ще си спомнят думите, с които оня занаятчия на описанието на контрастите в човешката душа Виктор Юго изяснява за какво е написал романа си " Парижката света Богородица ". В предисловието той споделя, че бродейки из катедралата открива издълбан надпис в една от кулите на катедралата. Гръцката дума “ANAГКН ” означаваща “СЪДБА ”. Нямало е по какъв начин титулуваният от някои тайни теории като Велик магистър на митичния Орден на Сион публицист Юго да не се замисли върху откритието си – що за предизвестие е желал да остави за поколенията незнайният майстор-каменоделец посредством фреската си обозначаваща “съдбата ” като наложителност. “По-късно боядисаха или изтъргаха стената и надписът изчезна. Впрочем, горе-долу, от двеста години към този момент постъпват все по този начин с дивните църкви на Средновековието. Как ли не ги осакатяват – и извън, и от вътрешната страна. Свещеникът ги пребоядисва, архитектът ги остъргва, след това идва народът, който ги унищожава – прецизира самият създател на първата страница, писана през март 1831 година – ...И така, през днешния ден няма нито помен от загадъчната дума, издълбана върху мрачната кула на “Парижката света Богородица ”. Нищо не е останало и от незнайната орис, изразена така кратко и така печално, с изключение на недълговечния спомен, който и посвещава създателят на тази книга. Човекът, който я е написал върху стената, е липсващ преди няколко епохи от цифрата на живите, думата е изчезнала на собствен ред от стената на църквата, а и самата черква ще изчезне може би скоро от лицето на земята. Тази дума даде мотив за актуалната книга ”.
Аз нали ви споделих! Предупредих ви! – вероятно си шепне от нощес самият Виктор Юго, гледайки ни оттова, от горната страна – по какъв начин се суетим ние, днешните европейци, към димящите парчета на неговата “Парижка света Богородица ”. Нима още тогава, преди близо двеста години е провидял в нас, европейските нации, че ще разрушим вековните Храмове, съградени да ни подскажат нужната Божествена естетика, с цел да опазим този свят!?! Ние, днешните европейци – прокламиращи на висок глас Европата като “нашия общ дом ”, само че от ден на ден загърбващи християнския дух и религия, във всичките му конфесии, превръщащи този “общ дом ” в нашия общ Храм.
Нима има дом по света, който да издържи на злите езици на опустошителния огън на безверието
обхванало разпадащите ни се от най-вулгарния материализъм към момента човешки души!?!
Навярно там някъде горе, към Виктор Юго, огрян от снощните пламъци на катедралата, в която е бил опят и помирен с Бога, преди да поеме безконечния път, е бил и военачалник дьо Гол – оня максимален ухажор на Франция и труженик на Обединена Европа на съюзени посредством националното си достолепие Отечества. Дали стичащата се сълза на именития воин на съпротивата против фашистката окупация не е и резултат на днешните безумни препирни сред европейските управници в конкуренцията им за все по-голяма, все по-неограничена, все по-недемократична власт над европейските нации в преследването на икономическите ползи на транснационалния капитал, превръщащ във все по-осезаема действителност онази прословута антиутопия на Джордж Оруел, изфантазирана незабавно след края на трансформиралата в пепелища Европа Втора международна война.
Какво ли си е помислил пред телевизионния екран и Пастирът на стадото - самият папа Франциск, гледайки пламтящата, персонално подопечна му “Парижка света Богородица ”. Нима още през 2004-та не отиде персонално на крайници пред сбрания в европарламента в Страсбург сегашен политически евроелит, с цел да ги предизвести, че по този начин, както са я подкарали – непоправимото ще се случи. А точно – рухването на Общия християнски Храм.
Да не лишават душата на европееца, подменяйки духовните му полезности
историческата еднаквост на населяващите континента нации, да не омаловажават трансцедентната опора, съхраняваща се в битката със злото – това ги помоли най-смирено Светия отец. Ръкопляскаха му. И още с излизането му от залата се захванаха с довършването на проекта си – превръщането на европееца в роботизиран материалист, форматиран в километричните екселски таблици на брюкселската идея за стопански напредък. И в лишен от своята душа, национална еднаквост и достолепие безформен европеец – все по-често влизащ в Храмовете само като притежател на принадена стойност към
превърната в туристическа промишленост религиозна взаимовръзка сред Твореца и творението Му
Да. Днешните евроуправници ще се постараят бързо да заличат саждите от срама на позора на изгорялата “Парижка света Богородица ”, с цел да избягат от неизбежния въпрос – и Храмовете ли към този момент подпалихме в тази от ден на ден раздирана от непреодолими несъгласия, сякаш единна Европа?!? А и нищо чудно надигащото се все по-голямо неодобрение измежду необятните национални маси на елементарните, редовите европейци да призове брюкселските елитарни управници за една обща фотография пред димящите руини на изгорялата “Парижка света Богородица ”. Ей по този начин – за спомен от Европа!!!
ДИМИТЪР НЕДКОВ, публицист
Най-разпознаваемият знак на връзката на западно-европейската цивилизация с трансцедентната Божествена мощ, емблемата на християнска Европа, парижката катедрала " Нотр Дам дьо Пари ", известна като “Нашата Дама Пресвета Богородица ” пламтя през нощта на 15 април в 2019 година на двадесет и първото столетие от Христа. Пламъците потеглиха от островърхата кула, обозначаваща центъра на Храма – наложителен, основополагащ детайл в готическата архитектура, в който е закодиран човешкият блян за едновременното съграждане на идеално сбалансиран веществен свят и духовно общество посредством Божията благословия.
Не инцидентно точно Парижката Пресвета Богородица е един от първите монументални знаци, положили началото на епохата на катедралите като новата цивилизационна идея за равновесие сред материалното и нематериалното в човешкото битие. Като схващане за баланс сред материята и духа, земното и небесното, осъзнаването на Божествената съразмерност като наложителен детайл на всяка цивилизация. Катедралата като макет на Божествения проект, по който ние, земните хора, да разчитаме разликата сред “добро ” и “зло ”.
Двеста и петдесет години строителите градят камък върху камък шедьовъра на човешката мисъл и умелост " Нотр Дам дьо Пари " в сърцето на град, който ще се трансформира в столица на европейската просвета. Седем века се извисява недокоснат домът на Пресвета Богородица като знак за принадлежността на европееца към Христовата религия. Английският крал Хенри V влиза победоносно в Париж по време на Стогодишната война, само че не допира катедралата на острова измежду Сена. Руският император Александър I победи в Париж, само че декларира, че не Франция, а сътрудника му Наполеон му е персонален зложелател и предизвестява казаците си да пазят като зеницата на очите си религиозната емблема на католическа Франция.
Нацисткият комендант военачалник Дитрих декор Холтиц не посмява да извърши заповедта от Берлин да бъде взривен цялостен Париж, с цел да може точно камбаните на " Нотр Дам " да известят в утрото на 24 август 1944 година освобождението на френската столица от съдружниците. За да се стигне до втория ден от Страстната седмица преди деня на Възкресението на Божия наследник на 2019-то лето Господне, когато пред очите на целия свят, с помощта на виртуалната магия на актуалните софтуерни достижения, обхванатата от унищожителни пламъци островърха кула на " Нотр Дам дьо Пари ” се срути в краката на елитарното самочувствие на парижани и хилядите туристи пристигнали за селфи с гордостта на християнска Европа.
Какви ли литературни сюжети ще засъчиняват още от през днешния ден разказвачите на истории, с цел да показват на бъдещите генерации алегоричния смисъл на огнения пъкъл, озарил небето над Париж вечерта на 15 април? Що за символика ще се опитат да разчетат тълкувателите на сходни знамения като изгарянето на един Храм. Навярно целият набор от най-конспиративните теории, до коктейла от всевъзможни теологични тълкувания ще битува много дълго из всички медийни жанрове. Като, несъмнено, ще се стартира на първо време с високопарното съчувствие, дълбокото страдание, раздиращото състрадание и лицемерното съпричастие към сполетялото злощастие от страна на днешните ръководещи човешката орис международни водачи.
Особено тия – съставляващите политическия истаблишмънт на Европа.
В този смисъл – що за знак на ориста би трябвало да търсим точно ние, европейците?
Какво желае да ни подскаже Провидението, посредством искрата, запалила признака
на нашата религия в Божественото ни начало като земни твари, натоварени с задачата да реализираме равновесието сред духа и материята, салдото сред “доброто ” и “злото ”. Всъщност, какъв брой от нас ще си спомнят думите, с които оня занаятчия на описанието на контрастите в човешката душа Виктор Юго изяснява за какво е написал романа си " Парижката света Богородица ". В предисловието той споделя, че бродейки из катедралата открива издълбан надпис в една от кулите на катедралата. Гръцката дума “ANAГКН ” означаваща “СЪДБА ”. Нямало е по какъв начин титулуваният от някои тайни теории като Велик магистър на митичния Орден на Сион публицист Юго да не се замисли върху откритието си – що за предизвестие е желал да остави за поколенията незнайният майстор-каменоделец посредством фреската си обозначаваща “съдбата ” като наложителност. “По-късно боядисаха или изтъргаха стената и надписът изчезна. Впрочем, горе-долу, от двеста години към този момент постъпват все по този начин с дивните църкви на Средновековието. Как ли не ги осакатяват – и извън, и от вътрешната страна. Свещеникът ги пребоядисва, архитектът ги остъргва, след това идва народът, който ги унищожава – прецизира самият създател на първата страница, писана през март 1831 година – ...И така, през днешния ден няма нито помен от загадъчната дума, издълбана върху мрачната кула на “Парижката света Богородица ”. Нищо не е останало и от незнайната орис, изразена така кратко и така печално, с изключение на недълговечния спомен, който и посвещава създателят на тази книга. Човекът, който я е написал върху стената, е липсващ преди няколко епохи от цифрата на живите, думата е изчезнала на собствен ред от стената на църквата, а и самата черква ще изчезне може би скоро от лицето на земята. Тази дума даде мотив за актуалната книга ”.
Аз нали ви споделих! Предупредих ви! – вероятно си шепне от нощес самият Виктор Юго, гледайки ни оттова, от горната страна – по какъв начин се суетим ние, днешните европейци, към димящите парчета на неговата “Парижка света Богородица ”. Нима още тогава, преди близо двеста години е провидял в нас, европейските нации, че ще разрушим вековните Храмове, съградени да ни подскажат нужната Божествена естетика, с цел да опазим този свят!?! Ние, днешните европейци – прокламиращи на висок глас Европата като “нашия общ дом ”, само че от ден на ден загърбващи християнския дух и религия, във всичките му конфесии, превръщащи този “общ дом ” в нашия общ Храм. 
Нима има дом по света, който да издържи на злите езици на опустошителния огън на безверието обхванало разпадащите ни се от най-вулгарния материализъм към момента човешки души!?!
Навярно там някъде горе, към Виктор Юго, огрян от снощните пламъци на катедралата, в която е бил опят и помирен с Бога, преди да поеме безконечния път, е бил и военачалник дьо Гол – оня максимален ухажор на Франция и труженик на Обединена Европа на съюзени посредством националното си достолепие Отечества. Дали стичащата се сълза на именития воин на съпротивата против фашистката окупация не е и резултат на днешните безумни препирни сред европейските управници в конкуренцията им за все по-голяма, все по-неограничена, все по-недемократична власт над европейските нации в преследването на икономическите ползи на транснационалния капитал, превръщащ във все по-осезаема действителност онази прословута антиутопия на Джордж Оруел, изфантазирана незабавно след края на трансформиралата в пепелища Европа Втора международна война.
Какво ли си е помислил пред телевизионния екран и Пастирът на стадото - самият папа Франциск, гледайки пламтящата, персонално подопечна му “Парижка света Богородица ”. Нима още през 2004-та не отиде персонално на крайници пред сбрания в европарламента в Страсбург сегашен политически евроелит, с цел да ги предизвести, че по този начин, както са я подкарали – непоправимото ще се случи. А точно – рухването на Общия християнски Храм. Да не лишават душата на европееца, подменяйки духовните му полезности
историческата еднаквост на населяващите континента нации, да не омаловажават трансцедентната опора, съхраняваща се в битката със злото – това ги помоли най-смирено Светия отец. Ръкопляскаха му. И още с излизането му от залата се захванаха с довършването на проекта си – превръщането на европееца в роботизиран материалист, форматиран в километричните екселски таблици на брюкселската идея за стопански напредък. И в лишен от своята душа, национална еднаквост и достолепие безформен европеец – все по-често влизащ в Храмовете само като притежател на принадена стойност към
превърната в туристическа промишленост религиозна взаимовръзка сред Твореца и творението Му Да. Днешните евроуправници ще се постараят бързо да заличат саждите от срама на позора на изгорялата “Парижка света Богородица ”, с цел да избягат от неизбежния въпрос – и Храмовете ли към този момент подпалихме в тази от ден на ден раздирана от непреодолими несъгласия, сякаш единна Европа?!? А и нищо чудно надигащото се все по-голямо неодобрение измежду необятните национални маси на елементарните, редовите европейци да призове брюкселските елитарни управници за една обща фотография пред димящите руини на изгорялата “Парижка света Богородица ”. Ей по този начин – за спомен от Европа!!!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ