Четем тайни стихове на Виктор Пасков
Виктор Пасков на 10 септември трябваше да навърши 73, само че си отиде още преди да удари 60. Като знак на дълбока респект към създателя на „ Балада за Георг Хених “, „ Германия, мръсна приказка “ и „ Аутопсията на една обич “ „ Сиела ” разгласява издание със селекция стихове, подбрани от трима от знаковите създатели на съвремието ни – Захари Карабашлиев, Георги Господинов и Иван Ланджев.
„ Стихотворения “ разкрива за пръв път пред българските читатели най-хубавото от непубликуваната до момента поезия на Пасков.
Въплъщение на невероятна креативна същина, останала вечно скрита приживе, същински тайник на друга сензитивност – „ Стихотворения “ побира в себе си баладите, „ заченати в самотност и подозрения “, които се трансформират в най-съкровеното завещание, което Виктор завещава. Създадени евентуално в края на 70-те и началото на 80-те години, само че защитавани дълги години в разнообразни тетрадки и папки, някои от тези стихотворения са номерирани. Очевидно е, че те са четени от различен човек, който е оставил минималистични бележки и подчертавания. Въпреки това години наред те остават в загадка, до момента в който не са открити от наследниците на Пасков.
Сред черновите в търсене на съвършения стих могат да бъдат открити и обичани редове от лириката на други наши поети – като Блага Димитрова и Стефан Цанев – сигурен знак за дълбокото удивление на един пишещ към различен. Пропити от ритъма на мирен есенен дъжд, лутащи се сред анемичната прегръдка на зимата, отпуснатите ръце на самотата и съдбовните строфи на любовта – в тематиките на този том лирика са закодирани най-съкровените мисли, терзания и търсения освен на създателя, само че и на индивида Виктор Пасков. И припомнят на виртуозна джаз импровизация.
В изданието илюстрациите на художника Дамян Дамянов се прокрадват в спокоен разговор с текстовете. В съчетаването на рециклирани и дорисувани остарели фотографии, колажирани с изрезки от партитури, форми и нашепвания на графични петна и облици, той оставя пътечка, по „ чийто многочислени разклонения въображението на читателя да броди единствено и да намира свои лични тълкувания. “
„ Силно и остро писане, което не се опасява да влиза внезапно в персоналното, да работи с тъгата и меланхолията, като резервира своя нерв и двигателна сила за излизане оттатък откритото. Писане, което познава добре огромните мостри и с гения си съумява да ги подчини на своя персонален и различим почерк “, споделя Георги Господинов
„ Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с желанията ни – да отворим вратата на поезията му към хората. Да създадем персоналното всеобщо, каквато е задачата на положителната литература. А в случай че цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с обичан откъс: свещено, свещено, свещено е изкуството, което бе, което е и което ще бъде! “, прибавя Иван Ланджев.
„ Тази стихосбирка, зачената в самотност и подозрения по този начин от дълго време, се ражда на света едвам в този момент. С поетите Георги Господинов и Иван Ланджев преоткрихме най-съкровеното на Виктор Пасков в остарели тетрадки и хвърчащи листове, а най-хубавото от този лиричен джаз събрахме в тази книга. “, разяснява Захари Карабашлиев. „ Прекрасна книга! Изненадан съм. И чак в този момент разбирам какво не ми е достигало във Виктор – тази скрита лирика “, твърди Стефан Цанев.
„ Стихотворения “ разкрива за пръв път пред българските читатели най-хубавото от непубликуваната до момента поезия на Пасков.
Въплъщение на невероятна креативна същина, останала вечно скрита приживе, същински тайник на друга сензитивност – „ Стихотворения “ побира в себе си баладите, „ заченати в самотност и подозрения “, които се трансформират в най-съкровеното завещание, което Виктор завещава. Създадени евентуално в края на 70-те и началото на 80-те години, само че защитавани дълги години в разнообразни тетрадки и папки, някои от тези стихотворения са номерирани. Очевидно е, че те са четени от различен човек, който е оставил минималистични бележки и подчертавания. Въпреки това години наред те остават в загадка, до момента в който не са открити от наследниците на Пасков.
Сред черновите в търсене на съвършения стих могат да бъдат открити и обичани редове от лириката на други наши поети – като Блага Димитрова и Стефан Цанев – сигурен знак за дълбокото удивление на един пишещ към различен. Пропити от ритъма на мирен есенен дъжд, лутащи се сред анемичната прегръдка на зимата, отпуснатите ръце на самотата и съдбовните строфи на любовта – в тематиките на този том лирика са закодирани най-съкровените мисли, терзания и търсения освен на създателя, само че и на индивида Виктор Пасков. И припомнят на виртуозна джаз импровизация.
В изданието илюстрациите на художника Дамян Дамянов се прокрадват в спокоен разговор с текстовете. В съчетаването на рециклирани и дорисувани остарели фотографии, колажирани с изрезки от партитури, форми и нашепвания на графични петна и облици, той оставя пътечка, по „ чийто многочислени разклонения въображението на читателя да броди единствено и да намира свои лични тълкувания. “
„ Силно и остро писане, което не се опасява да влиза внезапно в персоналното, да работи с тъгата и меланхолията, като резервира своя нерв и двигателна сила за излизане оттатък откритото. Писане, което познава добре огромните мостри и с гения си съумява да ги подчини на своя персонален и различим почерк “, споделя Георги Господинов
„ Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с желанията ни – да отворим вратата на поезията му към хората. Да създадем персоналното всеобщо, каквато е задачата на положителната литература. А в случай че цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с обичан откъс: свещено, свещено, свещено е изкуството, което бе, което е и което ще бъде! “, прибавя Иван Ланджев.
„ Тази стихосбирка, зачената в самотност и подозрения по този начин от дълго време, се ражда на света едвам в този момент. С поетите Георги Господинов и Иван Ланджев преоткрихме най-съкровеното на Виктор Пасков в остарели тетрадки и хвърчащи листове, а най-хубавото от този лиричен джаз събрахме в тази книга. “, разяснява Захари Карабашлиев. „ Прекрасна книга! Изненадан съм. И чак в този момент разбирам какво не ми е достигало във Виктор – тази скрита лирика “, твърди Стефан Цанев.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ