Представете си, че не е ББР, а вашето ЕООД
Вие сте бизнесмен. Имате нова бизнес концепция и си регистрирате компания. Нещата се задвижват, намирате й шеф, на който поверявате ежедневната активност.
Всичко е отлично до момента в който в един миг не решавате да го промените - може би тъй като не се оправя съгласно упованията ви, или тъй като го подозирате в злоупотреби, или пък просто сте разкрил по-добър. Заявявате си решението като едноличен притежател в Търговския указател и той апелира. Съдът краткотрайно стопира вписването до момента в който тече разногласието всъщност, което може да отнеме и месеци. И вие оставате със остарелия си шеф, който в същото време може да се разпорежда с банковите сметки, да трансферира активи, да подправя документи и изобщо да ви нанесе всевъзможни вреди. Вие естествено не сте вчерашен и можете да помислите и други хватки - да впишете втори шеф да вземем за пример и за всяко решение да е необходим и неговия автограф. Но това също може да се блокира.
Звучи неуместно, нали? Сякаш писано от някаква кръстоска сред Кафка и Гришам
Е, почти в този сюжет е в този момент Министерство на стопанската система с поверената му Българска банка за развиване (ББР). Разбира се, аналогията не е 100% точна и при решенията кой да ръководи такава държавна институция има особености и процедури. Но те като цяло към този момент са изпълнени - новото управление е утвърдено от Българска народна банка, а ББР още преди две години лобистки беше извадена отвън обсега на специфичните правила, изискващи състезания и даващи отбрана в границите на мандата на управата й. Така че измисленият ни проблем отразява съвсем компактно действителността.
Последното развиване след месец и половина премеждия е, че по искане на единия от изпълнителните шефове на ББР Николай Димитров, в края на предходната седмица съдът спря не просто неговото освобождение, само че и назначението на други членове на надзорния и управителния съвет на банката.
По първата част той би могъл елементарно да обоснове, че има интерес и да търси правосъдна отбрана за непозволено уволняване. Не е ясно обаче за какво съдията преценя, че това би трябвало да е задоволително да блокира вписването на ново управление. Отстраняването на някой от заемана позиция мъчно може да се одобри, че води до непоправими последствия, а в случай че той завоюва делото на по-късен стадий може да бъде възобновен на позицията или да му бъде присъдено обезщетение. А по втората част определението е още по-фриволно, тъй като не е ясно какъв е правният интерес на Димитров във връзка с вписването на други лица в управителните органи на банката.
Всичко е отлично до момента в който в един миг не решавате да го промените - може би тъй като не се оправя съгласно упованията ви, или тъй като го подозирате в злоупотреби, или пък просто сте разкрил по-добър. Заявявате си решението като едноличен притежател в Търговския указател и той апелира. Съдът краткотрайно стопира вписването до момента в който тече разногласието всъщност, което може да отнеме и месеци. И вие оставате със остарелия си шеф, който в същото време може да се разпорежда с банковите сметки, да трансферира активи, да подправя документи и изобщо да ви нанесе всевъзможни вреди. Вие естествено не сте вчерашен и можете да помислите и други хватки - да впишете втори шеф да вземем за пример и за всяко решение да е необходим и неговия автограф. Но това също може да се блокира.
Звучи неуместно, нали? Сякаш писано от някаква кръстоска сред Кафка и Гришам
Е, почти в този сюжет е в този момент Министерство на стопанската система с поверената му Българска банка за развиване (ББР). Разбира се, аналогията не е 100% точна и при решенията кой да ръководи такава държавна институция има особености и процедури. Но те като цяло към този момент са изпълнени - новото управление е утвърдено от Българска народна банка, а ББР още преди две години лобистки беше извадена отвън обсега на специфичните правила, изискващи състезания и даващи отбрана в границите на мандата на управата й. Така че измисленият ни проблем отразява съвсем компактно действителността.
Последното развиване след месец и половина премеждия е, че по искане на единия от изпълнителните шефове на ББР Николай Димитров, в края на предходната седмица съдът спря не просто неговото освобождение, само че и назначението на други членове на надзорния и управителния съвет на банката.
По първата част той би могъл елементарно да обоснове, че има интерес и да търси правосъдна отбрана за непозволено уволняване. Не е ясно обаче за какво съдията преценя, че това би трябвало да е задоволително да блокира вписването на ново управление. Отстраняването на някой от заемана позиция мъчно може да се одобри, че води до непоправими последствия, а в случай че той завоюва делото на по-късен стадий може да бъде възобновен на позицията или да му бъде присъдено обезщетение. А по втората част определението е още по-фриволно, тъй като не е ясно какъв е правният интерес на Димитров във връзка с вписването на други лица в управителните органи на банката.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ