Res XLIX: Новият ни национален идеал
Вие не сте гласоподаватели – вие сте съучастници. Как е допустима тази всеобща тъпота, която гласоподава срещу себе си?!
***
Те към този момент са като анимационни герои – любопитни по своему и някак хиперреални, само че вие не разбирате, че това е единственият ви живот, провалян непрекъснато от тези крадливи инепти. Докато се отдавате на на far niente, което неизбежно води до житейска тегота.
***
“Види се работата, и лукавец да бъдеш, не е елементарен поминък, все би трябвало да имаш някоя дарбица: кураж ли да го наречеш, темперамент ли да го наречеш, или просто би трябвало да имаш зализана физиономийка. ”
***
Abnormaland.
***
Тук няма нищо, което да не е “като че ли ”, като че ли сбъднат призрачен сън на Хьойзинха.
***
Ние безусловно сме като по Дюренмат и неговия Theaterprobleme (1955): той разказва първичния спор в своите трагикомедии като комични опити да избегнем неизбежната трагична орис, по този начин присъща на индивида от Есхил насам.
***
При огромно властово разстояние сред ръководещи и ръководени (пак Хофстеде), властта се възприема като базисен факт за обществото, който предхожда даже избора сред положително и зло. Честито – от това няма изход, тъй като е кодирано в умствения програмен продукт на българската нация. Още проф. Шишманов го е забелязал при започване на предишния век, въпреки и не посредством тази терминология.
***
У нас съществува и мълчешком единодушие, че светът е конструиран като ред на балканско неравноправие, в който всеки си има място, ерго – България няма никакъв, но никакъв късмет за бъдещо “добруване ”. Добра вест няма, дезоле.
***
Нашият министър председател е елементарен простак – той е невероятен. Напълно необременен с знания за света и за каквото и да било – нещо като Мунчото на Европа, the odd one out в една от теориите на Хофстеде.
***
Но да бъдем като невъзпятия quattrocento талант Фра Анджелико – да можем да използваме духа на новото, без да променяме духа на остарялото, помислете върху това.
***
Понякога ми се коства, че не преставам да пребивавам само от благовъзпитание и английски жанр.
***
Кво ускве тандем абутере, Буциус, пациенциа ностра?
Да се надяваме against hope, че Цецерон ще му го преведе.
***
Nécessité_vertu: оня честен момент, в който осъзнаваш, че дългът ти диктува безусловно да направиш нещо супернеприятно. По-простичко: от това да се грижиш за безпомощния в персоналния си пъкъл до това да скочиш да протестираш против публичния български пъкъл. Фактът, че митингите на майките на деца с увреждания не се трансформира в най-малко мини-революция, споделя всичко за така наречен “гражданско общество ” у нас. Ерго, няма условия улицата да смени тази свинска, античовешка власт.
И въпреки всичко, не изгубвам вяра: “Нова заповед ви давам – да любите един другиго; както Аз Ви възлюбих ”.
Стабилността като le moral au beau fixe. Но гербаджийската власт от ден на ден не схваща, че има des oreilles d’âne. Т.е. че техният “фригийски ” цар има магарешки уши - и от ден на ден му личат.
Imagine Batman without Alfred and Robin – it’s just not the same.
***
Lit as fuck
ay caramba
Ad libitum
Abnormaland
лъжичка гуано в кацата с мед
Soul-searching, плетора, manuel akanji,
Футбол, товарищи, дело тонкое
Гласуване, с цел да се обезличи и надмогне купения ( игански) избор
a bit of a dry lunch
_______
Още на facebook.com/ивайло noisy цветков
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
***
Те към този момент са като анимационни герои – любопитни по своему и някак хиперреални, само че вие не разбирате, че това е единственият ви живот, провалян непрекъснато от тези крадливи инепти. Докато се отдавате на на far niente, което неизбежно води до житейска тегота.
***
“Види се работата, и лукавец да бъдеш, не е елементарен поминък, все би трябвало да имаш някоя дарбица: кураж ли да го наречеш, темперамент ли да го наречеш, или просто би трябвало да имаш зализана физиономийка. ”
***
Abnormaland.
***
Тук няма нищо, което да не е “като че ли ”, като че ли сбъднат призрачен сън на Хьойзинха.
***
Ние безусловно сме като по Дюренмат и неговия Theaterprobleme (1955): той разказва първичния спор в своите трагикомедии като комични опити да избегнем неизбежната трагична орис, по този начин присъща на индивида от Есхил насам.
***
При огромно властово разстояние сред ръководещи и ръководени (пак Хофстеде), властта се възприема като базисен факт за обществото, който предхожда даже избора сред положително и зло. Честито – от това няма изход, тъй като е кодирано в умствения програмен продукт на българската нация. Още проф. Шишманов го е забелязал при започване на предишния век, въпреки и не посредством тази терминология.
***
У нас съществува и мълчешком единодушие, че светът е конструиран като ред на балканско неравноправие, в който всеки си има място, ерго – България няма никакъв, но никакъв късмет за бъдещо “добруване ”. Добра вест няма, дезоле.
***
Нашият министър председател е елементарен простак – той е невероятен. Напълно необременен с знания за света и за каквото и да било – нещо като Мунчото на Европа, the odd one out в една от теориите на Хофстеде.
***
Но да бъдем като невъзпятия quattrocento талант Фра Анджелико – да можем да използваме духа на новото, без да променяме духа на остарялото, помислете върху това.
***
Понякога ми се коства, че не преставам да пребивавам само от благовъзпитание и английски жанр.
***
Кво ускве тандем абутере, Буциус, пациенциа ностра?
Да се надяваме against hope, че Цецерон ще му го преведе.
***
Nécessité_vertu: оня честен момент, в който осъзнаваш, че дългът ти диктува безусловно да направиш нещо супернеприятно. По-простичко: от това да се грижиш за безпомощния в персоналния си пъкъл до това да скочиш да протестираш против публичния български пъкъл. Фактът, че митингите на майките на деца с увреждания не се трансформира в най-малко мини-революция, споделя всичко за така наречен “гражданско общество ” у нас. Ерго, няма условия улицата да смени тази свинска, античовешка власт.
И въпреки всичко, не изгубвам вяра: “Нова заповед ви давам – да любите един другиго; както Аз Ви възлюбих ”.
Стабилността като le moral au beau fixe. Но гербаджийската власт от ден на ден не схваща, че има des oreilles d’âne. Т.е. че техният “фригийски ” цар има магарешки уши - и от ден на ден му личат.
Imagine Batman without Alfred and Robin – it’s just not the same.
***
Lit as fuck
ay caramba
Ad libitum
Abnormaland
лъжичка гуано в кацата с мед
Soul-searching, плетора, manuel akanji,
Футбол, товарищи, дело тонкое
Гласуване, с цел да се обезличи и надмогне купения ( игански) избор
a bit of a dry lunch
_______
Още на facebook.com/ивайло noisy цветков
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ