Лепило предполага, че неандерталците са били по-умни, отколкото си мислехме
Вид сложно лепило, което бе намерено върху каменни принадлежности, направени от неандерталци, даде на откривателите нов взор върху интелигентността на този липсващ човешки тип. Направено от примес от битум и охра, многокомпонентната примес прилича употребяваната от ранния Хомо сапиенс в Африка, което демонстрира, че античните ни братовчеди може да са имали сходно равнище на знание като нашите лични предшественици.
Известно е, че сходно на ранните модерни хора неандерталците са употребявали брезова смола като тип лепило за закрепване на каменни остриета към дървени дръжки. А по-изтънчените смеси, съдържащи охра, са били приписвани единствено на нашия тип – най-малко до момента.
Сега обаче нов разбор на 40 000-годишни каменни принадлежности от емблематичния обект Le Moustier във Франция – който дава името си на Мустерския софтуерен комплекс, свързван значително с неандерталците от междинния палеолит – сочи друго. Химическият разбор на цветните останки върху пет инструмента, направени от неандерталци, разкрива следи както от гьотит охра, по този начин и от битум – съставен елемент на суровия петрол.
Следи от античното лепило върху каменен артефакт.
Снимка: Staatliche Museen zu Berlin, Museum für Vor- und Frühgeschichte, фотография: Ewa Dutkiewicz
„ Бяхме сюрпризирани, че наличието на охра е повече от 50% “, изяснява създателят на проучването Патрик Шмид в изказване. „ Това е по този начин, тъй като въздушно изсъхналият битум може да се употребява неизменен като лепило, само че губи лепилните си свойства, когато се прибавят толкоз огромни количества охра. “
Поради това откривателите стигат до заключението, че сместа е била несъответствуваща за хафтинг (процес, посредством който някакъв артефакт се прикрепя към дръжка), само че може да е изпълнявала друга функционалност. Например измежду африканските хомо сапиенси лепилата, които съдържат охра, от време на време са били употребявани за комфортно покритие на каменните принадлежности, като са премахвали нуждата от ръкохватка и са работили като директна точка на контакт сред инструмента и ръката.
За да проучат по какъв начин тази съответна примес може да е била употребена от неандерталците от Льо Мустие, създателите на проучването организират лични опити, употребявайки каменни принадлежности и разнообразни формули на античните лепила. При ръкохватките, направени от чист битум, те открили, че веществото оставя „ лепкави петна по ръката, които мъчно се отстраняват “.
„ При боравене с такава хватка битумът не залепва по ръцете “, пишат откривателите. „ По този метод смесването на високи количества охра с свеж битум съставлява преимущество за такива композитни принадлежности. “
Чистият битум е прекомерно леплив, само че прибавянето на охра го прави по-удобен.
Снимка: Schmidt et al., Sci. Adv. 10, eadl0822 (2024)
Въз основа на тези констатации създателите на проучването стигат до заключението, че неандерталците са употребявали сместа, защото тя е била задоволително лепкава, с цел да усъвършенства захвата на каменния инструмент, само че не толкоз лепкава, че да залепне за ръцете им. По този метод тя е била идеалният материал за потребление като дръжка.
„ Тези удивително добре непокътнати принадлежности демонстрират техническо решение, което в огромна степен наподобява на образци за принадлежности, направени от ранните модерни хора в Африка, само че точната рецепта отразява „ завоя “ на неандерталците, който е производството на ръкохватки за ръчни принадлежности “, споделя създателят на проучването Раду Йовита.
Подобно изобретение става още по-впечатляващо, когато се има поради, че най-близкият източник на битум до Льо Мустие е било нефтено находище на към 200 км на юг, до момента в който охрата би била събирана от разкрития на към 50 км северно от античния обект.
Според създателите на проучването събирането на тези две съставки с съответна цел „ допуска когнитивни процеси, като обмисляне на бъдещето и въображение “.
„ Сложните лепила се считат за един от първите изрази на актуалните когнитивни процеси “, споделя Шмид. „ Това, което демонстрира нашето проучване, е, че ранните хомо сапиенси в Африка и неандерталците в Европа са имали сходни мисловни модели. “
