Трябва ли да бъде променен законът за защита от домашното насилие
Весела Гълъбова: Трябва да се постанова възбрана и за връзка с жертвата посредством телефон или в обществените мрежи
В случаите на домашно принуждение би следвало да се постанова и възбрана за всякаква връзка сред насилника и жертвата посредством телефони, вайбър, обществени мрежи, сподели за Весела Гълъбова, зам.-председател на Районния съд във Варна и началник на Гражданското поделение. Тя акцентира, че такава мярка е планувана в плана за изменение на закона за отбрана от домашното принуждение, само че казусът е, че не се знае по кое време ще влезе в действие, а случаите на подобен вид тормоз стават от ден на ден. " Орезиляването в обществени мрежи също е принуждение ", изясни съдийката. Според нея занапред в обществото от ден на ден ще се приказва за кибертормоз. В някои европейски страни към този момент се подхващат ограничения по тази тематика, има положителни практики, само че тук сме обратно, добави Гълъбова. Тя посочи, че кибернасилието мъчно се проверява и потвърждава, тъй като е нужна техника, както и способени движимости лица, написа.
В практиката на съда все по-често като доказателства за оказвано принуждение се показват разпечатки от вайбър, преписка, аудио записи, описа Гълъбова. По думите ѝ всичко това се води като електронен документ и съдът може да го изслуша, а страната, която е упрекната, има право да оспори. Когато нищо не се оспорва по записа, е елементарно, в другия случай нормално се прави експертиза има ли или не операция по него. Всъщност, отработваме пътищата, по които да се работи, тъй като светът се трансформира, изясни Гълъбова.
За настоящия у нас закон за отбрана от домашно принуждение съдийката уточни, че главната му цел е да даде отбрана, а не да глоби, както е по Наказателния кодекс. По думите ѝ най-важно е да се даде незабавно на жертвата някаква протекция от нов акт на физическо, прочувствено, психическо, полово или икономическо принуждение.
Най-често делата се образуват от дами, потърпевши от принуждение от брачен партньор (бивш или настоящ) или този, с който съжителстват, описа още Гълъбова. По думите ѝ в доста от случаите са забъркани и децата. Когато е поискана отбрана и за тях, съдът преценя поотделно и взема решение какви ограничения да бъдат взети по отношение на майката и по отношение на децата. Заповедта, която се издава, би могла да постанова възбрана родителят-насилник да приближава децата, само че може и да не планува такава стъпка, а тя да се отнася единствено за майката, изясни съдийката.
Обикновено първа мярка, която се постанова, и тя е наложителна, е възбрана на причинителя да оказва повече домашно принуждение, добави Гълъбова. По думите ѝ тази мярка е безсрочна и се постанова и по отношение на децата, и по отношение на дамата. Когато обаче дребните са били единствено очевидци, а не жертви, съдът преценя доста други условия и тогава заповедта причинителят да не приближава жертвата може да не ги включва. Много постоянно се дефинира плануваният от закона период от 18 месеца да не се доближава до дамата, само че интервалът е доста по-кратък за децата, тъй като и насилникът е родител, добави Гълъбова.
Според нея Варненският областен съд към този момент има добра процедура със профилирани сформира по детско правораздаване. Те се занимават с производства, в които са ангажирани деца. Тези сформира преглеждат каузи и за отнемане от наставнически права, ограничението на такива, настаняването на деца в профилирани заведения.
Като сериозен проблем Гълъбова уточни потреблението на закона за домашно принуждение не по неговото предопределение, а като средство в различен развой, да вземем за пример бракоразводен. В тези случаи децата са като разменна монета и е доста значимо съдията да е придобил опит да отсява същинската обстановка от тази, която се рисува и би могла да не дава отговор на истината, изясни Гълъбова.
Когато постъпи молба за отбрана от домашно принуждение, производството е бързо, тъй като концепцията е в оптимално къс период да дадем отбрана на жертвата, изясни още Гълъбова. Според нея от време на време подаващите такива молби не знаят, че имат правото на незабавна отбрана. Това, че не са я поискали обаче, не значи, че съдът не може да я даде служебно, в случай че реши, че има такава нужда, уточни Гълъбова. Като проблем тя уточни обстоятелството, че от време на време молбата не е постоянна, не е разказано всичко както би трябвало, изключително в случай че не е писана от юрист. Жертвите имат право на правна помощ т.е. да кажат, че желаят длъжностен юрист, могат да получат поддръжка от неправителствени организации, акцентира съдийката. Според нея е добре това да се разпространява повече обществено, тъй като съдът не може да издаде даже незабавната отбрана, в случай че молбата не е постоянна. Гълъбова напомни още, че молбата може да се пусне и по е-поща. Дори индивидът да няма електронен автограф, ние ще дадем инструкции да се подпише на ръка през идващия ден, добави съдийката.
Не е наложително жертвата да подава молбата за отбрана. В закона е планувано, че тази стъпка могат да подхващат и нейни родственици - родители, сестра, брат. Съседи обаче не могат, те имат право да подадат сигнал в полицията, изясни Гълъбова. Когато става дума за тормоз на деца, молбата може да подаде и дирекцията за обществено подкрепяне, като тя има права и в случаите с хора, сложени под забраняване или с увреждания.
На въпроса по какъв начин се потвърждава осъществено прочувствено принуждение Гълъбова отговори, че казусът е доста комплициран, тъй като нормално тези връзки са на четири очи, вътре в фамилията. Затова законът планува омекотен ред на доказване – потърпевшият показва декларация, че над него е осъществено принуждение, изясни съдийката. По думите ѝ декларацията би трябвало да съдържа най-съществените детайли – кой, по кое време, къде и какво е направил, като за истинността на посочените данни се носи наказателна отговорност. Тази декларация съставлява доказателство в процеса, наред с други доказателства, които в това време се събират, изясни Гълъбова. Тя посочи, че, несъмнено, по-късно, в границите на делото, може да се окаже, че не всичко заявено е истина, само че този метод на деяние е очакван, тъй като главната цел на закона е да се отбрани жертвата, приоритет са нейните живот и здраве.
През годините броят на гледаните във Варненския областен съд каузи по закона за отбрана от домашно принуждение нараства, добави Гълъбова. През предходната година новопостъпилите случаи са 303, през 2021 година са били 257, а през миналата 2020 година – 238. Според нея обаче нарастването се дължи не на ескалацията на този проблем в обществото, а на обстоятелството, че по тематиката към този момент се приказва интензивно, вършат се разнообразни акции и от ден на ден жертви схващат, че имат права и могат да потърсят поддръжка.
В случаите на домашно принуждение би следвало да се постанова и възбрана за всякаква връзка сред насилника и жертвата посредством телефони, вайбър, обществени мрежи, сподели за Весела Гълъбова, зам.-председател на Районния съд във Варна и началник на Гражданското поделение. Тя акцентира, че такава мярка е планувана в плана за изменение на закона за отбрана от домашното принуждение, само че казусът е, че не се знае по кое време ще влезе в действие, а случаите на подобен вид тормоз стават от ден на ден. " Орезиляването в обществени мрежи също е принуждение ", изясни съдийката. Според нея занапред в обществото от ден на ден ще се приказва за кибертормоз. В някои европейски страни към този момент се подхващат ограничения по тази тематика, има положителни практики, само че тук сме обратно, добави Гълъбова. Тя посочи, че кибернасилието мъчно се проверява и потвърждава, тъй като е нужна техника, както и способени движимости лица, написа.
В практиката на съда все по-често като доказателства за оказвано принуждение се показват разпечатки от вайбър, преписка, аудио записи, описа Гълъбова. По думите ѝ всичко това се води като електронен документ и съдът може да го изслуша, а страната, която е упрекната, има право да оспори. Когато нищо не се оспорва по записа, е елементарно, в другия случай нормално се прави експертиза има ли или не операция по него. Всъщност, отработваме пътищата, по които да се работи, тъй като светът се трансформира, изясни Гълъбова.
За настоящия у нас закон за отбрана от домашно принуждение съдийката уточни, че главната му цел е да даде отбрана, а не да глоби, както е по Наказателния кодекс. По думите ѝ най-важно е да се даде незабавно на жертвата някаква протекция от нов акт на физическо, прочувствено, психическо, полово или икономическо принуждение.
Най-често делата се образуват от дами, потърпевши от принуждение от брачен партньор (бивш или настоящ) или този, с който съжителстват, описа още Гълъбова. По думите ѝ в доста от случаите са забъркани и децата. Когато е поискана отбрана и за тях, съдът преценя поотделно и взема решение какви ограничения да бъдат взети по отношение на майката и по отношение на децата. Заповедта, която се издава, би могла да постанова възбрана родителят-насилник да приближава децата, само че може и да не планува такава стъпка, а тя да се отнася единствено за майката, изясни съдийката.
Обикновено първа мярка, която се постанова, и тя е наложителна, е възбрана на причинителя да оказва повече домашно принуждение, добави Гълъбова. По думите ѝ тази мярка е безсрочна и се постанова и по отношение на децата, и по отношение на дамата. Когато обаче дребните са били единствено очевидци, а не жертви, съдът преценя доста други условия и тогава заповедта причинителят да не приближава жертвата може да не ги включва. Много постоянно се дефинира плануваният от закона период от 18 месеца да не се доближава до дамата, само че интервалът е доста по-кратък за децата, тъй като и насилникът е родител, добави Гълъбова.
Според нея Варненският областен съд към този момент има добра процедура със профилирани сформира по детско правораздаване. Те се занимават с производства, в които са ангажирани деца. Тези сформира преглеждат каузи и за отнемане от наставнически права, ограничението на такива, настаняването на деца в профилирани заведения.
Като сериозен проблем Гълъбова уточни потреблението на закона за домашно принуждение не по неговото предопределение, а като средство в различен развой, да вземем за пример бракоразводен. В тези случаи децата са като разменна монета и е доста значимо съдията да е придобил опит да отсява същинската обстановка от тази, която се рисува и би могла да не дава отговор на истината, изясни Гълъбова.
Когато постъпи молба за отбрана от домашно принуждение, производството е бързо, тъй като концепцията е в оптимално къс период да дадем отбрана на жертвата, изясни още Гълъбова. Според нея от време на време подаващите такива молби не знаят, че имат правото на незабавна отбрана. Това, че не са я поискали обаче, не значи, че съдът не може да я даде служебно, в случай че реши, че има такава нужда, уточни Гълъбова. Като проблем тя уточни обстоятелството, че от време на време молбата не е постоянна, не е разказано всичко както би трябвало, изключително в случай че не е писана от юрист. Жертвите имат право на правна помощ т.е. да кажат, че желаят длъжностен юрист, могат да получат поддръжка от неправителствени организации, акцентира съдийката. Според нея е добре това да се разпространява повече обществено, тъй като съдът не може да издаде даже незабавната отбрана, в случай че молбата не е постоянна. Гълъбова напомни още, че молбата може да се пусне и по е-поща. Дори индивидът да няма електронен автограф, ние ще дадем инструкции да се подпише на ръка през идващия ден, добави съдийката.
Не е наложително жертвата да подава молбата за отбрана. В закона е планувано, че тази стъпка могат да подхващат и нейни родственици - родители, сестра, брат. Съседи обаче не могат, те имат право да подадат сигнал в полицията, изясни Гълъбова. Когато става дума за тормоз на деца, молбата може да подаде и дирекцията за обществено подкрепяне, като тя има права и в случаите с хора, сложени под забраняване или с увреждания.
На въпроса по какъв начин се потвърждава осъществено прочувствено принуждение Гълъбова отговори, че казусът е доста комплициран, тъй като нормално тези връзки са на четири очи, вътре в фамилията. Затова законът планува омекотен ред на доказване – потърпевшият показва декларация, че над него е осъществено принуждение, изясни съдийката. По думите ѝ декларацията би трябвало да съдържа най-съществените детайли – кой, по кое време, къде и какво е направил, като за истинността на посочените данни се носи наказателна отговорност. Тази декларация съставлява доказателство в процеса, наред с други доказателства, които в това време се събират, изясни Гълъбова. Тя посочи, че, несъмнено, по-късно, в границите на делото, може да се окаже, че не всичко заявено е истина, само че този метод на деяние е очакван, тъй като главната цел на закона е да се отбрани жертвата, приоритет са нейните живот и здраве.
През годините броят на гледаните във Варненския областен съд каузи по закона за отбрана от домашно принуждение нараства, добави Гълъбова. През предходната година новопостъпилите случаи са 303, през 2021 година са били 257, а през миналата 2020 година – 238. Според нея обаче нарастването се дължи не на ескалацията на този проблем в обществото, а на обстоятелството, че по тематиката към този момент се приказва интензивно, вършат се разнообразни акции и от ден на ден жертви схващат, че имат права и могат да потърсят поддръжка.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ