Бездомно куче се бояло да прекрачи прага, невярвайки, че има дом (видео)
Вероятно всеки най-малко един път е имал късмет да срещне бездомно куче, готово да следва индивида с километри с вярата, че той ще го приюти в къщата си. Но днешният воин не е един от тях.
Вероятно това куче е трябвало да живее тежко на улицата и да загуби доверие в хората, тъй като даже откакто дамата го избавила и към този момент беше отворила вратите на дома си, кучето не посмяло да прекрачи прага.
Името на това бездомно куче е Бумер. Оказало се, че кучето има доста аргументи да се опасява от хората. Бумър бил откаран за обзор при ветеринар, където се оказва, че животното има голям брой пострадвания, евентуално от човешка ръка.
Сред тях незараснала фрактура на лапата и белези от огнестрелно оръжие. Вероятно и преди кучето е живяло с хора, само че те несъмнено са се отнасяли грубо с него. Сега Бумър има психическа контузия, обвързвана с жилищата на хората.
View this post on Instagram
За благополучие, на сложния житейски път на това куче се появили две небезразлични дами. Благодарение на едната от тях кучето и глутницата му съумяха да оцелеят от глада, тъй като дамата постоянно ги хранеше.
А когато пристигнала новината за идна снежна стихия, тя решила да избави животните, като се пробвала да им откри дом. Жената се свързала с жена на име Саманта Зимър, която решила да вземе три кучета. Сред тях бил Бумър.
Трудностите почнали още на стадия на превозването. Бумър не желал да влезе в клетката на Саманта, тъй че Саманта трябвало да го примами с лакомство. Но когато дамата докарала кучетата вкъщи, Бумър бил единственият, който отказал даже да се приближи до вратата.
View this post on Instagram
Жената съумяла да хване дивото, недоверчиво куче едвам на втория ден. В клетката той седял безшумно и внимателно, само че изцяло отказвало да излезе от нея в двора на къщата на Сара или пък да влезе в къщата.
Времето минавало, станало по-студено и кучето към момента се страхувало да се отдалечи от клетката, макар че не показвало признаци на експанзия, а единствено се тормозило.
Сара към момента търпеливо се опитвала да го опитоми. По-късно, когато Бумър престанал да се опасява от нейните докосвания, почнала да го носи на ръце в къщата преди да тръгне на работа. Дори по-късно Бумър не смеел самичък да влезе в къщата, желал да се срещне с хора, само че прагът изглеждал неизпълним за него.
Месец по-късно Саманта съумяла да завоюва благоразположението на кучето. Макар и внимателно, Бумър почнал да прекрачва прага. Очевидно в предишното кучето е било наказвано, в случай че се опита да влезе в къщата на господаря, тъй че в този момент рискувало да влезе в пространствата единствено когато е изцяло сигурен, че ще бъде добре пристигнал там.
За благополучие, в този момент Саманта и Бумър са намерили общ език, кучето се усеща обичано и предпазено. Най-накрая намерило покрив над главата си и грижоввна господарка, която в никакъв случай няма да си разреши да го обиди или нарани.
Сега, когато кучето най-сетне повярвало на „ своите “ хора – той е същински любимец на ориста. Любимото му място е диванът, където Бумър почива в компанията на цялото семейство.
