Вероятно нашият стремеж да бъдем винаги прави идва още от

Вероятно нашият блян да бъдем постоянно прави идва още от дълбока античност. Тогава, през каменния век, човек е трябвало да се бори, с цел да оцелее. Той е трябвало да брани мястото си под слънцето.

При това не с интелектуални разногласия от вида „ Има ли живот на Марс? “, а с нокти и зъби. А при нужда и с тоягата. Ако победиш – ти си най-хубавият ти си първи, ти заслужаваш премията.

Тези времена към този момент са отминали. Зъбите и ноктите в този момент не са настоящи, тоягата също не е мотив. Но първобитното предпочитание на индивида да бъде победител, да бъде първи в стадото, даже то да се състои единствено от двама души, желанието да бъде освен това от останалите, се е запазило.

И апропо съществуват голям брой прелестни способи да докажеш на самия себе си своята заможност. Можеш да учиш, да печелиш пари, да спортуваш, да твориш, да станеш прочут, страховит, желан пред останалите, почитан и така нататък

Т.е, можеш да постигнеш съответни, изцяло осезаеми резултати в живота си и да им се наслаждаваш. Но това изисква огромни старания.

Затова доста по-популярен е различен различен способ за поддържане на самолюбието, който ти оказва помощ да се убедиш, че не си несъвършен човек, че постоянно си прав.

Всички хора прибягват до този способ. Накратко той може да бъде разказан по следния метод: „ Искам постоянно да бъда прав, каквото и да ми коства това “.

Какво значи ДА СИ ПРАВ?

Нашето право е нашето Его, нашата Уникалност. Това е нашата най-важна (както ние смятаме), скъпа и дружно с това уязвима част. Ние пазиме Егото си по всички вероятни и невъзможни начини…

Да бъдеш прав, значи да си най-хубавият от всички! Да бъдеш прав, значи, че СЪЩЕСТВУВАШ!

Да се окажеш прав, знaчи да се окажеш в сигурност, да бъдеш победител. Този, който е прав, като че ли е по-висок, по-умен, като че ли владее обстановката. А когато си по-висок от другия, си заслужен за личното си почитание. Вече си нещо.

Да се окаже, че грешиш – това е най-страшното нещо за нашето Его.Това е все едно да бъдеш смачкан, все едно да загубиш, все едно да умреш. Между другото, на някои хора в действителност им е по-лесно да умрат, в сравнение с да признаят, че бъркат.

Кога човек би желал да бъде прав?

Човек би желал да бъде прав в връзките си с другите хора. Особено със своите близки.

Иска ви се хората да възприемат нещата по този начин, както ги възприемате вие. Искате хората да ви възприемат по този начин, както вие бихте желали да се визиите. И в случай че тези хора не схващат, че сте прави, вие се стремите по всякакъв начин да им го докажете до момента в който те най-сетне не одобряват вашето мнение. И не се съгласят.

Ако хората се инатят, ги пращате по дяволите или на друго място, а вие оставате там с правотата си. Например мъж и жена живеят като семейство, само че след това се развеждат. Какво се е случило? Просто всеки е предпочел своята справедливост и е останал с нея. Може да се усеща незадоволен, уединен, трагичен, афектиран, НО ТОЙ Е ПРАВ!

Човек желае да бъде прав във връзка с своите убеждения, възгледите си за живота. Тоест във всеки от нас е заложена нужда нашите упования да бъдат доказани, да се убедим, че мислите и догадките ни са били верни.

При това, което е забавно, човек желае да се убеди, че е прав даже в най-лошите си упования! При това с маниакална упоритост. И той се убеждава (подозирах, че ще ме уволнят от работа, и в действителност ме уволниха!).

Особено ни е прелестно, когато се убеждаваме, че оценките ни във връзка с съответни хора или условия са се оказали правилни. А ние безусловно се убеждаваме в това, тъй като Вселената е добра и ни дава това, което в действителност желаем. А в случай че нашето същинско предпочитание е да бъдем прави, за каквото и да става въпрос, то ще бъде задоволено!…

Човек желае да бъде прав в постъпките си. Дори да е сторил какви ли не неточности в живота си, той в никакъв случай няма да признае, че това са били неточности. Нещо повече, той ще продължи да прави тези неточности. Ако престане да ги прави, значи да призне провалянето си, да признае, че не е бил прав – това просто няма да стане в никакъв случай!

Да бъдеш прав – това е скъпо наслаждение!

Работата е там, че когато човек се окаже прав в догадките, убежденията и правилата си, той получава припадък на наслаждение, постоянно несъзнателно…

Колко сладко е да кажеш:

Виждаш ли? Нали ти споделях?!

Предчувствах го това!

Бях прав(а)!

Ако тогава ме беше послушал(а)…

Когато дамата поучава мъжа си, който кара: „ Карай по-спокойно, ще катастрофираме… “, на нея в действителност не й би трябвало мъж, който кара постепенно като костенурка. Тъй като при положение на злополука, тя не би могла тържествено да съобщи: „ Виждаш ли, нали ти споделях! “

Да се лиши от този сладостен момент – за нищо на света!…

В каквото и да пожелаете да се убедите, Вселената постоянно ще ви се притече на помощ. И ще изпитате наслаждение, констатирайки най-важния факт в живота си: „ Бах прав!!! “

Да създадем ли извод? Той е доста елементарен:

За индивида правотата е доста по-скъпа от връзките, спокойствието, щастието, любовта, парите, нервите, здравето. Понякога правотата е по-скъпа от триумфа. Понякога е по-скъпа от живота.

При това с течение на времето, като всеки скъп предмет, правотата става все по-скъпа. Отначало за правотата си ще пожертвате положителните връзки с близкия човек. После за нея може би ще пожертвате въобще връзките си с този човек, т.е. може да се разделите, само че за сметка на това вие ще бъдете прави! Хората, които са хронично прави за всичко, по предписание са самотни, никой  не ги схваща, никой не ги обича.

Затова правотата стартира да ни коства нерви, спокоен сън, здраве, може би пари, работата. Е, в редки случаи правотата може да ни коства даже живота. Да умрем, само че да сме прави – какво по-благородно от това?

Обърнете внимание на самотните хора. Т.е. на тези, чиито другари и родственици заради някакви аргументи са престанали да контактуват с тях и чиито сътрудници избират да поддържат връзка с тях колкото е допустимо по-малко.

Това са хора, които във всяко едно отношение са прави. Те са избрали да бъдат прави и да отстояват правотата си. Голяма работа, че са самотни, че няма  с кого да си поприказват. Но по тази причина пък са прави!…

Има хора, които са хронично афектирани. На всички и на всичко, само че по тази причина пък са прави…

Юлия Свияш: „ Как несъзнателно съсипваме живота си и живота на нашите близки “