Верните последователи започват да се редят часо­ве преди началото на

Верните почитатели стартират да се редят часо­ве преди началото на шоуто. Първите идват на дребни групички в конферентната зала в Гуадалахара, Мексико. Приличат на почитатели на „ Star Wars “, които организират ритуала „ Нека-силата-бъде-с-теб “, с десетки щурмоваци, хансоловци и бобафетовци.

Зад заключените порти техният Йода се приготвя. Илън Мъск желае всеки подробност да е на мястото си. Това е значим мо­мент и той няма желание да го претупва. Месеци наред на­меква за речта, която ще изнесе през днешния ден, на 27 септември 2016 година, на Международния конгрес на астронавтите. Напрежението е до точката на шупване, Мъск ще засенчи всичко дру­го, обвързвано със събитието, и ще трансформира няколкодневния конгрес в „ Шоуто на Илън “.

Залата за конференции е претъпкана с публицисти, които са пристигнали от целия свят за тази дългоочак­вана тирада, озаглавена „ Превръщането на индивида в междуплане­тен тип “, в която Мъск най-сетне ще изложи проектите си за колонизиране на Марс.

През месеците преди мероприятието в Гуадалахара той разкрива някои от детайлностите, да вземем за пример декларира пред ре­портер на Washington Post , че има намерение да построи транс­портна система до Червената планета съвсем железопътните линии, които пресичат Съединени американски щати, а задачата е първият човек да кацне на Марс през 2025 година. От NASA към този момент са съобщили, че ще си партнират със SpaceX за безпилотните полети на Dragon до Марс. Всеки две години по-късно, когато орбитите на Земята и Марс се намират в най-близките си точки, SpaceX ще изпра­ща спомагателни муниции за потребностите на бъдещото човешко поселение там.

– В общи линии заявяваме, че отваряме товарна линия до Марс – споделя той на Washington Post . – Редовна товарна линия. Можете да разчитате на това. Ще се случва на всеки 26 месеца. Точно като трен, който потегля от перона.

Марс е цел на SpaceX още от основаването на компани­ята, даже повода за нейното появяване на бял свят. Един от първите чиновници на компанията, Стив Дейвис, си спом­ня записка с въпрос, която получил от Мъск при започване на 2004 година: „ Колко гориво ни би трябвало за кацане на Марс? “. По време на първото изявление за работа въобще не ставало дума за качествата на Дейвис, а: „ Говорихме за Марс. През цялото време. Как да стигнем до Марс “.

Сега задачата се доближава – най-малко в визиите на Мъск. Той е толкоз вдъхновен от вероятностите, че едвам се сдържа.

- Изкушавам се да приказвам още повече за детайлностите – споделя той пред Post , само че по-късно се усеща, че не желае да проваля речта в Гуадалахара. – Трябва обаче да се лимитирам. “

За първите си задачи SpaceX имат желание да използ­ват три Falcon 9 , свързани дружно. За човешката колония обаче ще построят колонизаторска ракета, известна посред им под името ШГР: „ Шибано огромна ракета “*

- ШГР е идеалното име за задачата, тъй като ракетата наисти­на ще е доста огромна – споделя той пред вестника. – Очевидно повече за нея ще научите през септември, само че това в действителност ще ви отнесе главите. “

Моментът най-сетне настава. Вратите на конферентната зала се отварят и тълпата се втурва към предните места, покрай подиума. За няколко минути настава необикновен безпорядък, хора­та със непокътнати места снимат рояците новодошли към себе си.

Най-сетне, когато всичко се успокоява, влиза Мъск, обле­чен в мрачен пуловер, бяла риза и няколкодневна брада, качва се на сцената и застава на фона на голяма фотография на Черве­ната планета.

– Е, дайте да забележим по какъв начин можем да ви откараме до Марс – пита Мъск при започване на речта си.

Отговорът е: с огромна ракета. За да покаже тъкмо какъв брой го­ляма, презентацията на Мъск стартира с човешка фигура, която стои до него. Когато гледната точка се отдалечава от нея, с цел да обхване размера на ракетата, индивидът се смалява от ден на ден и повече, до момента в който най-после става съвсем неосезаем.

– Доста огромна – отбелязва очевидното Мъск.

Тъй като би могло да лети и оттатък Марс, някои към този момент нари­чали Колониалния превоз до Марс Междупланетна транс­портна система.

Каквото и име да ѝ остане, ракетата си е чудовищно голя­ма, висока над 120 метра, с 42 мотора и галактически транспортен съд, който може да транспортира над 100 души, да презарежда в орбита, след което да отпътува към Марс със скорост над 100 000 км/час. На сцената Мъск обрисува оптимистично бъдеще, по вре­ме на което „ самозадоволяващият се марсиански град “ с насе­ление 1 милион души може да бъде действителност сред 40 и 100 години от осъществяването на първия полет до планетата, след което приказва за „ Марсиански колониален флот “, който може да обезпечи една надалеч по-мащабна колонизация на Червената планета.

Пътуването „ би трябвало да е занимателно и вдъхновяващо “, споделя Мъск.

– Хората не би трябвало да бъдат натясно или да им е скучно. Жилищните пространства би трябвало да са устроени по този начин, че там да могат да се организират игри при нулева гравитация, хората да плуват във въздуха. Трябва да има киносалони, лекционни зали, ресторант. В общи линии, би трябвало да е радостно. Ще си пре­карвате отлично.

Апогеят на презентацията му е фантастичното четирими­нутно видео, което показва изстрелването на голямата ракета, полета на галактическия транспортен съд през пустошта, до момента в който през големия му илюминатор не се вижда Марс в подканящо алено и златно, обетованата земя с атмосфера, блещукаща към планетата като тъничък ореол.

Видеото завършва с високоскоростна промяна на една пуста и мъртва планета, на която учените считат, че в предишното е имало живот, в сходна на Земята синя и зелена планета с големи океани, заместващи обширните червени пустини на Марс.

Мъск е прав. Това в действителност отнася главите на присъст­ващите. Всичко. Огромната ракета. Космическият транспортен съд с голям панорамен прозорец, през който изгряла Червената планета. Идеята, че Марс може да бъде затоплен и трансфорат в обитаема планета като Земята.

Седмици наред Мъск и ударният му екип от чиновници на SpaceX прекарват съботите в работа върху структурата на Марс и презентацията. Всички обаче очевидно подценяват един доста значим миг – сесията въпроси и отговори, която ще се организира по-късно.

Организаторите оставят микрофони за всеки в публиката, а това скоро се оказва неуместна концепция, тъй като всеки стартира да пита Мъск за всичко. Някой си Алдо, който звучи като напушен с марихуана, споделя, че преди малко се прибирал от годишния поход в пустинята Невада, именуван Burning Man – „ Горящият човек “, където е студено, прашно и дискомфортно, а също така и с преливаща канализация.

– На Марс също ли ще е по този начин, като прашен изсъхнал кенеф? – пита Алдо.

Друг споделя на Мъск, че желае да му подари един комикс за „ първия човек на Марс, тъкмо като теб “, само че защитата пред сцената не го позволява да се качи, по тази причина той пита:

– А мога ли да ти го хвърля на сцената?

След това една жена се обажда:

– Мога ли, от името на всички дами, да се кача при теб и да те целуна за шанс?

Мъск се размърдва неловко, когато тълпата стартира да подсвирква и дюдюка, все едно е пред обществен дом.

– Благодаря – споделя той сепнато. – Оценявам концепцията.

Някои може да не го одобряват на съществено, само че доста други са въодушевени. Дългите опашки го потвърждават. Както и блъсканицата пред залата, възроденият възторг към Космоса, науката и проучванията, тематики, които не са вълнували американския народ от доста, доста дълго време.

Може би задачата на Мъск до Марс е заблуда, чиста фикция от комикса, който откачалката в конферентната зала се опитал да му метне на сцената. Може пък в действителност да няма значение. Ами в случай че задачата на цялото упражнение е да го накара да наподобява действително, все едно в действителност може да се направи?

В последна сметка SpaceX е мястото, където мотото е: „ Поставяй си съвсем невъзможни цели и не се отхвърляй. С рогата напред. Прокарвай собствен път. В SpaceX вършим по този начин “.

Обаче е и прекомерно имагинерно, минава границите на действителността като добър научнофантастичен разказ: „ въз­можно, само че не доста евентуално “, както отбелязва по-късно един прочут специалист. Особено за момента, когато полигонът за из­стрелване на SpaceX е посипан с парчета, а на ракетите ѝ им е неразрешено да летят. Да не приказваме, че компанията досега е извеждала в околоземна орбита единствено товари, без нито един-единствен космонавт даже на ниска околоземна орбита, камо ли пък до Марс.

Освен това датата да се случи гореописаното е смехотвор­но неправдоподобна – през 2018 година благодарение на Falcon Heavy , ракета, която е претърпяла многократни отлагания, страда от механически проблеми и още не е летяла във възду­ха. Марс си остава недостижима задача. Средното разстояние сред него и Земята е 225 милиона километра, въпреки на всеки 26 месеца двете планети да се приближават доста повече. Освен това от всички 43 роботизирани задачи, в това число елементарни прелитания около Марс, осъществени от четири разнообразни страни, а не компании, единствено 18 се смятат за напъл­но сполучливи.

Ако Мъск има намерение в действителност да осъществя проектите си, това „ би било гигантско инженерно начинание, надалеч по-мащабно и скъпо от плана Manhattan “, споделя Джентри Лий, основният инженер по проучването на Слънчевата система към ракетната лаборатория на NASA.

За сполучлива човешка колония на Марс в границите на периода, заложен от Мъск, „ това би изисквало създаването и внедря­ването на нови технологии с темпове, надалеч надскачащи при­лаганите до момента в който и да било различен план “.

Не единствено специалистите се отнасят скептично към фантазиите на Мъск. Лорън Гръш, елитна журналистка в областта на космо­навтиката, работеща за софтуерния уебсайт The Verge, притис­ка Мъск по отношение на един основен миг, който той не загатнал в презентацията си.

– Не говорихме доста за методите, по които ще опазвате хората от радиацията на открития Космос или по какъв начин ще живеят на планетата – стартира тя. – Бихте ли ни осветлили по отношение на живо­топоддържащите системи, средата за живот, такива неща?

За човек като Мъск, отдаден толкоз на детайлностите, светкавичният отговор е безусловно отбягване на въпроса, защо­то той простичко дава отговор, че „ радиацията не е кой знае какъв проблем “.

Друг сериозен проблем, на който в презентацията не се дава отговор, е: „ Кой ще заплати за всичко това? “. Мъск отго­варя, че той ще „ даде най-голямата допустима сума, която може да си разреши “ от персоналното си положение. След това оба­че се пошегувал, че на SpaceX може да се наложи да употребява Kickstarter, онлайн платформата за набиране на средства за реализиране на частни планове.

– Когато покажем, че тази фантазия е действителност... Мисля, че поддръжката ще пристигна лавинообразно – споделя той без повече детайлности.

Това си остава по-скоро предпочитание, а не съответен бизнес проект. Идеята му за смесено „ държавно-частно партньорство “ също звучи извънредно необикновено. NASA имат собствен личен проект за постигане до Марс, като конструира своя ракета и кос­мически транспортен съд за задачата.

Макар Обама да приключва програмата Constellation на Буш, пилотираната капсула Orion на Lockheed Martin оцеля­ва. През 2014 година тя се издига на височина близо 6000 км, което е надалеч повече, в сравнение с който и да било уред, пред­назначен за транспорт на човешки същества, се е отдалечавал от Земята за повече от 40 години. Макар на борда ѝ да няма космонавти, първият полет на капсулата е разгласен от NASA за „ нова епоха “ в човешкото проучване на Космоса.

Скоро по-късно обаче държавните контролни ор­гани предизвестяват, че същите надхвърляния на бюдже­та и забавяния на графиците, които тежали на програмата Constellation, хвърлят сянка и върху проектите на администра­цията на Обама. Новата ракета, която заменя Ares V от манда­тите на Буш, е известна под името КСИ: „ Космическа система за изстрелване “ (или SLS)*. Тя обаче още не се е издигала във въздуха и критиците ѝ се присмиват, като ѝ дават името „ Кон­гресна система за изстрелване “**, тъй като задачата ѝ очевидно е да съз­дава работни места в изборните региони на конгресмените, а не да се стигне до действителен полет до Марс.

Струващата 23 милиарда $ стратегия SLSSLS/Orion се появява, когато NASA стартира, „ да се препъва в неприятното уп­равление на бюджета, слабия контрол и подценяване на риска “, както гласи дословният откъс от заключението на Сметната палата на Съединени американски щати. Мисията на NASA за постигане до Марс,

*Абревиатурата на британски е BFR, или Big Falcon Rocket, според формалното известие („ Голяма Falcon ракета “) на компанията. Популярно в медиите се твърди, че абревиатурата значи и Big Fucking Rocket, или „ Шибано огромна ракета “, както цитира и създателят.