Експерт: Приоритет на световната политика вече не са НАТО и Русия
Вернер Фаслабенд е един от най-компетентните европейски специалисти по защитата и сигурността. В продължение на 10 години (1990 – 2000) е министър на защитата на Австрия. Понастоящем е президент на Австрийския институт за проучване на европейската политика за сигурност (AIES).
- Как оценявате разрива на връзките Русия - НАТО?
- Съжалявам, че Русия изтегли своите представители от щаб-квартирата на НАТО в Брюксел. Ако би трябвало да сме почтени, напоследък така и така липсваше каквато и да било активност. Но наличието на съветските експерти даваше опция за бъдещи контакти, изключително в спешни времена като днешното.
НАТО също носи своята виновност, постоянно могат да се намерят мотиви за експулсиране на съветски дипломати, това е ненужна игра. Много се надявам да настъпи колкото се може по-бързо топене и още веднъж връщане към работни връзки.
- Какви могат да бъдат последствията?
- Нищо изключително. Контактите бяха така и така на извънредно ниско ниво. Единственото, което може да се чака е да се разгърне още по-активна антируска агитация в Западните медии. Ще пускат всякакви клюки, ще се подмятат всякакви полуистини по адрес на Русия.
В последна сметка, обстановката в Европа става още по-напрегната и несигурна.
- Как ще се отрази това върху по-малките страни като Австрия и България?
-: Преди всичко ще се отрази негативно на двустранните връзки на всяка обособена европейска страна с Русия, само че не фундаментално.
- Не показва ли Русия с този раздор, че за нея НАТО към този момент е изгубил своето предходно значение?
- Със сигурност НАТО към този момент няма онази роля, която имаше по-рано. Същото се отнася и за Русия във връзка с НАТО. Днес целите на международната политика се реалокираха другаде.
- Напоследък Путин разгласи, че са признати на въоръжение нови типове стратегически хиперзвукови ракети, които могат да преодоляват американската противоракетна защита. Това трансформира ли стратегическото равновесие в света?
- Да, несъмнено. Картината към момента не е напълно прояснена, само че без подозрение можем да кажем, че новите мостри хиперзвукови ракети внасят ново измерение в съотношението на силите. Процесът още не е приключен. Трескаво се работи, от една страна, по рационализиране на стратегическите нападателни оръжия, въпреки това, по усъвършенстването на отбранителните системи.
В този смисъл, без подозрение, ситуацията на НАТО се утежни доста.
- Може би това е желала да продемонстрира Русия, че НАТО към този момент не я плаши?
- Очевидно е, че днешната обстановка за Запада е неприятна, само че в дълготраен аспект такова развиване не е преференциално и за Русия. Тя може, без да желае, последователно да се трансформира от съдружник на Китай, в елементарен реализатор на неговата политика. Не се колебая, че в Русия това го схващат. По този метод, в дълготраен аспект нейната функционалност и мощност на супердържава може да деградира, тъй като през днешния ден опълчването към този момент не е сред Съединени американски щати и Русия, а сред Съединени американски щати и Китай.
- Кое прави една страна мощна?
- Русия може да бъде мощна, в случай че интензивно усилва своя стопански и най-много индустриален капацитет. Би могла да го направи с ускорени темпове само в съдействие с Европа, а не с Китай. Така тя ще може и вътрешно да се стабилизира и да отнеме всички причини и благоприятни условия на прозападната съпротива да разклати страната. Ще може да стане по-привлекателна за всички нации на Руската федерация, за руснаците отвън страната, за народите от Източна Европа и Средна Азия. Това би било извънредно положително решение и за Европейски Съюз, за Русия и за света като цяло.
- Вероятно имате право, само че сякаш през днешния ден в Европейска комисия са на друго мнение?
- Не бих споделил. Нямам поради близкото минало, когато имаше хора като Шрьодер във Федерална Република Германия и Шусел в Австрия, а днешния Европейски Съюз. Да вземем единствено този обстоятелството, че немците не се огънаха под натиска на Съединени американски щати и отстояха Северен поток-2. Освен Съединени американски щати срещу бяха и Полша и Прибалтика.
- Не Ви ли тормозят проблемите, които основават Полша и Чехия?
- Чехия през днешния ден не е никакъв външнополитически фактор. Все още не е ясно по какъв начин и накъде ще се нарежда новото държавно управление.
В Полша царува прекомерно комплицирана вътрешнополитическа конюнктура. Тя напълно е погълната от своите вътрешни проблеми. Последните заявки на полското държавно управление за нужда от в допълнение въоръжаване ясно демонстрират, че в полското общество има доста съществени политически напрежения, които ръководещите се пробват да заглушат с агитация за външна опасност. Полша, която е в избрана изолираност в Европейски Съюз, се пробва благодарение на мнима опасност извън да провокира състрадание и нищо друго.
Впрочем, по сходен метод се държи и ръководещата формация в Киев. В Украйна ситуацията даже е още по-сложно и се озорвам да дам прогноза по какъв начин би могло се оправи. Единствената рационална рецепта е да се замрази спора, само че пък тогава времето ще работи в интерес на Русия.
- Надеждите на украинците в Зеленски бяха огромни.
- Но той не ги оправда, не оправда и упованията на Запада за приватизация на индустрията и основаване на пазар за земята. Поне да беше направил нещо за възстановяване на икономическото състояние на популацията. Да увеличи патриотизма на украинците с потреблението на дрони също не му се удаде.
- Киев декларира, че може да завоюва възможна война против Русия?
- Киев доста добре знае, че не може да завоюва такава война. Целият този враждебен звук има само пропагандистки цели.
- Ако Русия се отдалечи от Китай няма ли заплаха да попадне още веднъж според от Съединени американски щати?
- Няма, в случай че развие мощен индустриален бранш и още веднъж заеме своето място на свръхдържава в международния ред. По своя боен капацитет тя и в този момент е свръхдържава, само че в дълготраен проект може да се утвърди само, повишавайки своето релативно тегло в международното стопанство.
- Вероятно още веднъж намеквате за нуждата от съдействие с Европейски Съюз, който, не е загадка, е подвластен и се управлява от Съединени американски щати.
- Да, по този начин е. Това най-добре се вижда когато борбата сред Съединени американски щати и Русия се изостри, на първо време това се отразява върху НАТО, а по-късно и върху Европейски Съюз. Но в дълготрайна вероятност няма опция и по тази причина би трябвало да работим по този въпрос.
- По Вашата логичност съдействието с Европейски Съюз ще даде опция на Русия внезапно да дръпне технологически напред, само че това ще утежни мястото и ролята на Съединени американски щати в света и на Китай, несъмнено.
- Точно по този начин. Трябва да се възползваме от това, че през днешния ден центърът на политиката и противоборството сред Съединени американски щати и Китай не е Европа, а Индо - Тихоокеанския район. Трябва добре да разбираме и да вършим разлика сред политическо позициониране и политическо развиване. Развитието би трябвало да се реализира по самодейност и по волята както на Европейски Съюз, по този начин и на Русия. Убеден съм в това. Днес нито Съединени американски щати, нито Китай не са в положение да попречват или да спрат вероятния развой на сплотяване и интеграция сред Русия и Европейски Съюз.
-Засега съумяват да го попречват.
- Да, само че единствено заради личното неумение и некадърност на страните от Европейски Съюз. В моите лекции постоянно демонстрирам какъв брой друго се възприема Русия в обособените страни на Европейски Съюз. Скандинавците дружно с Полша и Прибалтика я възприемат като опасност. И до тук. Останалите не я възприемат като опасност. За шанс упоменатите страни не образуват политиката на Европейски Съюз, образуват я Берлин, Париж и до някъде Рим. Днес поради Марио Драги италианската външна политика е очебийно проамериканска. Причината вероятно се крие в неговото финансово-политическо минало, когато работеше в Световната банка във Вашингтон.
В реалност Германия е мощно заинтригувана от съдействието с Русия. На същото мнение е и болшинството от членовете на френския кабинет, зная го сигурно. Италия, въпреки и с нюанси, постоянно е била за доближаване с Русия. С една дума, „ огромната тройка “ на Европейски Съюз е за сплотяване с Москва. А това са страните в които на процедура се реализира икономическия живот на Европейски Съюз.
- Не ви липсва оптимизъм!
- Най-важната идна задача е да изработим разбирането, че в дълготрайна вероятност би трябвало да работим за доближаването и задълбочаването на съдействието сред Русия и Европейски Съюз.
- Ще може ли да чакаме от новото немско държавно управление такива стъпки?
- Много ще зависи от това кой ще възглави министерството на външните работи и по какъв начин ще бъде окомплектован новият кабинет. Днес всички огромни немски партии слагат преди всичко икономическото възобновяване на страната, а то без Русия е невероятно. Очаквам това да се отрази на курса на бъдещото държавно управление. Бих си разрешил даже една още по-смела прогноза - мисля, че сближението с Москва ще бъде по-силно в сравнение с до в този момент.
- Съвсем неотдавна в Австрия също имаше промени в държавното управление.
- Шаленберг в качеството си на канцлер ще продължи външнополитическата линия, която организираше до в този момент като външен министър. Той е отличен експерт и чакам от него цялостна последователност.
- Какво е Вашето мнение за новосъздадения в Тихоокеанския район боен съюз сред Съединени американски щати, Австралия и Англия?
- Даже не ме учуди. Засилва се още повече англосаксонското взаимоотношение. Но в действително изражение то няма изключително значение. Разбираемо е, че на Австралия са ѝ нужни Съединени американски щати с цел да не попадне под цялостната взаимозависимост на Китай. Това, че и англичаните се включиха си го изяснявам с англосаксонската взаимност, а и с това, че Лондон желае безусловно да играе някаква по-важна роля в интернационалната политика. Но поражда въпросът - а каква роля може да играе Англия в Западно - Тихоокеанския район? Не е ясно. Въпреки, че не трябва напълно да ги подценяваме. Специално във военноморския бранш британците са към момента много мощни. В положение са да се предвижват независимо по всички морски пътища из международните океани и морета, само че военноморските им сили през днешния ден към този момент нямат тази мощност, която са имали в предходни исторически времена и столетия. Ето за какво присъединяване им не би могло да промени съотношението на силите в Индо - Тихоокеанския район. Бих охарактеризирал всичко това като интензивно фамилно съдействие на основата на общ майчин език и общи исторически корени.
------------------------
.
- Как оценявате разрива на връзките Русия - НАТО?
- Съжалявам, че Русия изтегли своите представители от щаб-квартирата на НАТО в Брюксел. Ако би трябвало да сме почтени, напоследък така и така липсваше каквато и да било активност. Но наличието на съветските експерти даваше опция за бъдещи контакти, изключително в спешни времена като днешното.
НАТО също носи своята виновност, постоянно могат да се намерят мотиви за експулсиране на съветски дипломати, това е ненужна игра. Много се надявам да настъпи колкото се може по-бързо топене и още веднъж връщане към работни връзки.
- Какви могат да бъдат последствията?
- Нищо изключително. Контактите бяха така и така на извънредно ниско ниво. Единственото, което може да се чака е да се разгърне още по-активна антируска агитация в Западните медии. Ще пускат всякакви клюки, ще се подмятат всякакви полуистини по адрес на Русия.
В последна сметка, обстановката в Европа става още по-напрегната и несигурна.
- Как ще се отрази това върху по-малките страни като Австрия и България?
-: Преди всичко ще се отрази негативно на двустранните връзки на всяка обособена европейска страна с Русия, само че не фундаментално.
- Не показва ли Русия с този раздор, че за нея НАТО към този момент е изгубил своето предходно значение?
- Със сигурност НАТО към този момент няма онази роля, която имаше по-рано. Същото се отнася и за Русия във връзка с НАТО. Днес целите на международната политика се реалокираха другаде.
- Напоследък Путин разгласи, че са признати на въоръжение нови типове стратегически хиперзвукови ракети, които могат да преодоляват американската противоракетна защита. Това трансформира ли стратегическото равновесие в света?
- Да, несъмнено. Картината към момента не е напълно прояснена, само че без подозрение можем да кажем, че новите мостри хиперзвукови ракети внасят ново измерение в съотношението на силите. Процесът още не е приключен. Трескаво се работи, от една страна, по рационализиране на стратегическите нападателни оръжия, въпреки това, по усъвършенстването на отбранителните системи.
В този смисъл, без подозрение, ситуацията на НАТО се утежни доста.
- Може би това е желала да продемонстрира Русия, че НАТО към този момент не я плаши?
- Очевидно е, че днешната обстановка за Запада е неприятна, само че в дълготраен аспект такова развиване не е преференциално и за Русия. Тя може, без да желае, последователно да се трансформира от съдружник на Китай, в елементарен реализатор на неговата политика. Не се колебая, че в Русия това го схващат. По този метод, в дълготраен аспект нейната функционалност и мощност на супердържава може да деградира, тъй като през днешния ден опълчването към този момент не е сред Съединени американски щати и Русия, а сред Съединени американски щати и Китай.
- Кое прави една страна мощна?
- Русия може да бъде мощна, в случай че интензивно усилва своя стопански и най-много индустриален капацитет. Би могла да го направи с ускорени темпове само в съдействие с Европа, а не с Китай. Така тя ще може и вътрешно да се стабилизира и да отнеме всички причини и благоприятни условия на прозападната съпротива да разклати страната. Ще може да стане по-привлекателна за всички нации на Руската федерация, за руснаците отвън страната, за народите от Източна Европа и Средна Азия. Това би било извънредно положително решение и за Европейски Съюз, за Русия и за света като цяло.
- Вероятно имате право, само че сякаш през днешния ден в Европейска комисия са на друго мнение?
- Не бих споделил. Нямам поради близкото минало, когато имаше хора като Шрьодер във Федерална Република Германия и Шусел в Австрия, а днешния Европейски Съюз. Да вземем единствено този обстоятелството, че немците не се огънаха под натиска на Съединени американски щати и отстояха Северен поток-2. Освен Съединени американски щати срещу бяха и Полша и Прибалтика.
- Не Ви ли тормозят проблемите, които основават Полша и Чехия?
- Чехия през днешния ден не е никакъв външнополитически фактор. Все още не е ясно по какъв начин и накъде ще се нарежда новото държавно управление.
В Полша царува прекомерно комплицирана вътрешнополитическа конюнктура. Тя напълно е погълната от своите вътрешни проблеми. Последните заявки на полското държавно управление за нужда от в допълнение въоръжаване ясно демонстрират, че в полското общество има доста съществени политически напрежения, които ръководещите се пробват да заглушат с агитация за външна опасност. Полша, която е в избрана изолираност в Европейски Съюз, се пробва благодарение на мнима опасност извън да провокира състрадание и нищо друго.
Впрочем, по сходен метод се държи и ръководещата формация в Киев. В Украйна ситуацията даже е още по-сложно и се озорвам да дам прогноза по какъв начин би могло се оправи. Единствената рационална рецепта е да се замрази спора, само че пък тогава времето ще работи в интерес на Русия.
- Надеждите на украинците в Зеленски бяха огромни.
- Но той не ги оправда, не оправда и упованията на Запада за приватизация на индустрията и основаване на пазар за земята. Поне да беше направил нещо за възстановяване на икономическото състояние на популацията. Да увеличи патриотизма на украинците с потреблението на дрони също не му се удаде.
- Киев декларира, че може да завоюва възможна война против Русия?
- Киев доста добре знае, че не може да завоюва такава война. Целият този враждебен звук има само пропагандистки цели.
- Ако Русия се отдалечи от Китай няма ли заплаха да попадне още веднъж според от Съединени американски щати?
- Няма, в случай че развие мощен индустриален бранш и още веднъж заеме своето място на свръхдържава в международния ред. По своя боен капацитет тя и в този момент е свръхдържава, само че в дълготраен проект може да се утвърди само, повишавайки своето релативно тегло в международното стопанство.
- Вероятно още веднъж намеквате за нуждата от съдействие с Европейски Съюз, който, не е загадка, е подвластен и се управлява от Съединени американски щати.
- Да, по този начин е. Това най-добре се вижда когато борбата сред Съединени американски щати и Русия се изостри, на първо време това се отразява върху НАТО, а по-късно и върху Европейски Съюз. Но в дълготрайна вероятност няма опция и по тази причина би трябвало да работим по този въпрос.
- По Вашата логичност съдействието с Европейски Съюз ще даде опция на Русия внезапно да дръпне технологически напред, само че това ще утежни мястото и ролята на Съединени американски щати в света и на Китай, несъмнено.
- Точно по този начин. Трябва да се възползваме от това, че през днешния ден центърът на политиката и противоборството сред Съединени американски щати и Китай не е Европа, а Индо - Тихоокеанския район. Трябва добре да разбираме и да вършим разлика сред политическо позициониране и политическо развиване. Развитието би трябвало да се реализира по самодейност и по волята както на Европейски Съюз, по този начин и на Русия. Убеден съм в това. Днес нито Съединени американски щати, нито Китай не са в положение да попречват или да спрат вероятния развой на сплотяване и интеграция сред Русия и Европейски Съюз.
-Засега съумяват да го попречват.
- Да, само че единствено заради личното неумение и некадърност на страните от Европейски Съюз. В моите лекции постоянно демонстрирам какъв брой друго се възприема Русия в обособените страни на Европейски Съюз. Скандинавците дружно с Полша и Прибалтика я възприемат като опасност. И до тук. Останалите не я възприемат като опасност. За шанс упоменатите страни не образуват политиката на Европейски Съюз, образуват я Берлин, Париж и до някъде Рим. Днес поради Марио Драги италианската външна политика е очебийно проамериканска. Причината вероятно се крие в неговото финансово-политическо минало, когато работеше в Световната банка във Вашингтон.
В реалност Германия е мощно заинтригувана от съдействието с Русия. На същото мнение е и болшинството от членовете на френския кабинет, зная го сигурно. Италия, въпреки и с нюанси, постоянно е била за доближаване с Русия. С една дума, „ огромната тройка “ на Европейски Съюз е за сплотяване с Москва. А това са страните в които на процедура се реализира икономическия живот на Европейски Съюз.
- Не ви липсва оптимизъм!
- Най-важната идна задача е да изработим разбирането, че в дълготрайна вероятност би трябвало да работим за доближаването и задълбочаването на съдействието сред Русия и Европейски Съюз.
- Ще може ли да чакаме от новото немско държавно управление такива стъпки?
- Много ще зависи от това кой ще възглави министерството на външните работи и по какъв начин ще бъде окомплектован новият кабинет. Днес всички огромни немски партии слагат преди всичко икономическото възобновяване на страната, а то без Русия е невероятно. Очаквам това да се отрази на курса на бъдещото държавно управление. Бих си разрешил даже една още по-смела прогноза - мисля, че сближението с Москва ще бъде по-силно в сравнение с до в този момент.
- Съвсем неотдавна в Австрия също имаше промени в държавното управление.
- Шаленберг в качеството си на канцлер ще продължи външнополитическата линия, която организираше до в този момент като външен министър. Той е отличен експерт и чакам от него цялостна последователност.
- Какво е Вашето мнение за новосъздадения в Тихоокеанския район боен съюз сред Съединени американски щати, Австралия и Англия?
- Даже не ме учуди. Засилва се още повече англосаксонското взаимоотношение. Но в действително изражение то няма изключително значение. Разбираемо е, че на Австралия са ѝ нужни Съединени американски щати с цел да не попадне под цялостната взаимозависимост на Китай. Това, че и англичаните се включиха си го изяснявам с англосаксонската взаимност, а и с това, че Лондон желае безусловно да играе някаква по-важна роля в интернационалната политика. Но поражда въпросът - а каква роля може да играе Англия в Западно - Тихоокеанския район? Не е ясно. Въпреки, че не трябва напълно да ги подценяваме. Специално във военноморския бранш британците са към момента много мощни. В положение са да се предвижват независимо по всички морски пътища из международните океани и морета, само че военноморските им сили през днешния ден към този момент нямат тази мощност, която са имали в предходни исторически времена и столетия. Ето за какво присъединяване им не би могло да промени съотношението на силите в Индо - Тихоокеанския район. Бих охарактеризирал всичко това като интензивно фамилно съдействие на основата на общ майчин език и общи исторически корени.
------------------------
.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ