Вера Шандел от 19 април събира червени точки в нова

Вера Шандел от 19 април събира червени точки в нова роля – като продуцент. Певицата първо се разписва под „ Малко шанс за по-късно “ – по претекстове на Палми Ранчев от едноименния алманах с разкази и новели. Лентата надниква зад кулисите на бокса, разкривайки 24 часа от живота на двама някогашни състезатели. Боксът в България става все по-популярен след възхода на братя Пулеви и хората започнаха по детайлно да наблюдават протичащото се на кръга, споделят от екипа. В функциите са Цветан Алексиев, Явор Борисов, Филип Трифонов, Стефан Денолюбов, Глория Петкова, Маргарита Хлебарова. Оператор е Димитър Костов, а музиката е на Гаро Ашикян. „ Късметът е този, в който, в случай че вярваш –го има. После зависи в какво си вярвал – тъй като евентуално това си получил! “, споделя режисьорът Александър Смолянов и дефинира кино лентата като история за бокс, само че освен. „ Предисторията към този момент е на десетина години. Бяхме петима другари и всеки написа по един сюжет. „ Тилт ” беше един от тях. Във времето останахме двамата с Чавдар Живков (сърежисьор на филма), с който създадохме сюжета - всеки със „ своя ” воин, с неговата житейска орис. И в един ден в един град двете ориси се пресичат “, споделя Александър Смолянов. Интересното е, че Явор Борисов се причислява към продукцията на по-късен стадий, само че се впуска в приключението със сърце, душа и тяло - напълнява с 10 кг за фотосите, които пресъздават предишното, а по-късно отслабва с 15 – за фрагментите от сегашното. Той е някогашен боксьор и тренировките, на които се отдава в продължение на 3 месеца, му оказват помощ да построи правдиво героя си. Цветан Алексиев също тренира месеци наред за своята роля.
Второто заглавие, на което Вера Шандел е продуцент, е „ Животът е безконечен танц “. Под приятелския, друг и сензитивен взор на белгийския режисьор Андре Шандел, музикантите  Андрония Попова (Рони), Десислава Андонова, Вера Шандел, Михаил Йосифов (тромпет), Велислав Стоянов (тромбон) и Димитър Шанов (контрабас) отронват зрънцата на спомените, очакванията и бляновете си. Филмът споделя за тези, които останаха в България, правилни на фантазиите си. Не отстъпиха на разочарованията, нито на вика на запада. Историята се пробва да открие това потомство и да покаже – това е вярата, която носи филмът - че то не е изгубено.  „ И двата плана са доста специфични за мен. „ Малко шанс за по-късно “ е първият игрален филм, на който съм продуцент -  отне много време, само че най-сетне стигна до огромния екран. Научи ме на хиляди неща. Филмът за „ Сентиментъл суингърс “ е доста персонален, тъй като споделя нашата история – на Рони /на която посвещаваме лентата/, на Деси и моята. Разказва освен за нашето трио, само че и за нашето потомство и това го прави обществен. Затова и взехме решение в навечерието на 30 години от рухването на Берлинската стена (тридесет години е времето на едно поколение), да го разпространим по кината. За нас в действителност животът е безконечен танц, макар и може би с помощта на компликациите, с които се сблъскваме всеки ден “, безапелационна е Вера Шандел.