Vera Кostoff – българката, чиято дъщеря покори сърцето на Сидни Шелдън
Вера Костова, или както беше по-известна Vera Кostoff, е българка, емигрантка в Съединени американски щати. Нейната щерка беше брачна половинка на огромния американски публицист Сидни Шелдън, който умря през 2007 година в Калифорния. Историята на Вера обаче е не по-малко забавна. През 1992 година тя дойде на последното си посещаване в Родината.
Още когато стана ясно, че Костова ще идва в България, нейните близки – Петко Векилов и Георги Иванов – вземат решение да й провеждат разнообразно и прелестно превозване вкъщи.
Вера е живяла в къща в самия център на София, напълно покрай НДК, даже и през днешния ден
постройката към момента е непокътната
само че от дълго време е отчуждена и поради това при визитата си българката отсяда в дома на племенника си Петко Векилов, който към този момент не е измежду живите, и в дома на своя другар от доста години – Георги Иванов, който към този момент също не е сред живите. В дома на Петко Вера остава известно време, само че бърза да посети Георги, където ще се запознае със фамилията му и най към този момент – ще може да се среща със своята юношеска обич – Буби. Той към този момент е женен в София, а и Вера е имала брачен партньор – Атанас, в Калифорния. Атанас е умрял, само че към 1992 година Буби към момента е женен за брачната половинка си, която умира малко по-късно.
14 октомври 1989 година, сватбата на дъщерята на Вера – Санди, и писателя Сидни Шелдън, Лас Вегас, Съединени американски щати. Снимки: Архив на създателя
Вера реализира своята фантазия в София. Тя умерено може да се разхожда на разположение със своя обичан Буби и дружно със фамилията на Георги. Те посещават ЦУМ, по това време най-големият магазин в София, а и в България. Там Вера купува изкуствени цветя, които в тези години са
извънредно скъпа стока
тъй като са оригиналност и към момента не са по този начин известни.
След това влюбената двойка и съпътстващите ги сядат в едно улично кафене, където се черпят с разхладителни питиета. Август 1992 година е. Времето е топло, а фамилията на Георги се е постарало на Вера да не й липсва нищо в България. Тя е посрещната на летището с голям букет от червени български рози, захванати с лента с българския трибагреник и американското знаме, които тя прегръща и целува. Там са всички, които обичат Вера и които я познават в България. Георги обаче е другар, той е брат на най-хубавата другарка на Вера в Съединени американски щати – Цветанка.
И по този начин Вера е посрещната в София с най-отбраното от магазините. Цените са либерализирани, банани към този момент може да се купят и през лятото, а не както в годините на комунизма – единствено по Нова година. Семейството на Георги е осигурило банани на масата, като счита, че това е най-хубавото, с което може да посрещне Вера. Не си дават сметка, че бананите в действителност са просто едни плодове и нищо повече, само че за тогавашните стопански условия у нас да имаш банани на масата е въпрос на чест и на богатство.
Вера демонстрира предпочитание да се
разноски из София
с такси и си наема такова, с което посещава Горна баня. Една от дестинациите е циганската махала в Божурище. Таксито минава през центъра на гетото, ромите с неразбиране следят черната „ Волга “, с която до наскоро в България се возеха единствено големци от комунистическата партия. Таксито минава постепенно, като че ли дефилира през махалата, и още веднъж се насочва към центъра на града, където Вера вижда бащината си къща. Тя се просълзява, споделя разпалено за спомените, които ненадейно нахлуват в съзнанието й.
Вера в дома на щерка си Санди и писателя Сидни Шелдън за коледните празници, 25 декември 1990 година Снимки: Архив на създателя
После следва разходка по жълтите павета, още веднъж със същото такси, и най-после, когато Георги предлага да заплати разноските, Вера упорства тя да заплати. В Лондон, където се е прекачвала на аероплан за България, е употребила такси, което е било много по-скъпо от това в София.
Вечерта е изпълнена със мемоари, Вера и Георги си спомнят за общите им случки и завършения в Съединени американски щати, когато през 1971 година Георги посещава сестра си и остава в Америка съвсем година.
Вера с Буби (най-вдясно на снимката), дружно със фамилията на Георги – Николинка и Жоро, София 1992 година Снимки: Архив на създателя
Вера отпътува от България още веднъж с голям букет от червени култивиран рози, които тя целува, до момента в който сълзите й се стичат на прощаване и със своите другари, и родственици, а и с България, тъй като тя е наясно, че надали още веднъж ще види Родината си. Така и става. Тя си отива от този свят няколко години по-късно.
Преди да си замине от България обаче, Вера събира всички свои близки и родственици в ресторант „ Мелник “ в центъра на столицата. Това остава една незабравима вечер за всички.
Още когато стана ясно, че Костова ще идва в България, нейните близки – Петко Векилов и Георги Иванов – вземат решение да й провеждат разнообразно и прелестно превозване вкъщи.
Вера е живяла в къща в самия център на София, напълно покрай НДК, даже и през днешния ден
постройката към момента е непокътната
само че от дълго време е отчуждена и поради това при визитата си българката отсяда в дома на племенника си Петко Векилов, който към този момент не е измежду живите, и в дома на своя другар от доста години – Георги Иванов, който към този момент също не е сред живите. В дома на Петко Вера остава известно време, само че бърза да посети Георги, където ще се запознае със фамилията му и най към този момент – ще може да се среща със своята юношеска обич – Буби. Той към този момент е женен в София, а и Вера е имала брачен партньор – Атанас, в Калифорния. Атанас е умрял, само че към 1992 година Буби към момента е женен за брачната половинка си, която умира малко по-късно.
14 октомври 1989 година, сватбата на дъщерята на Вера – Санди, и писателя Сидни Шелдън, Лас Вегас, Съединени американски щати. Снимки: Архив на създателя
Вера реализира своята фантазия в София. Тя умерено може да се разхожда на разположение със своя обичан Буби и дружно със фамилията на Георги. Те посещават ЦУМ, по това време най-големият магазин в София, а и в България. Там Вера купува изкуствени цветя, които в тези години са
извънредно скъпа стока
тъй като са оригиналност и към момента не са по този начин известни.
След това влюбената двойка и съпътстващите ги сядат в едно улично кафене, където се черпят с разхладителни питиета. Август 1992 година е. Времето е топло, а фамилията на Георги се е постарало на Вера да не й липсва нищо в България. Тя е посрещната на летището с голям букет от червени български рози, захванати с лента с българския трибагреник и американското знаме, които тя прегръща и целува. Там са всички, които обичат Вера и които я познават в България. Георги обаче е другар, той е брат на най-хубавата другарка на Вера в Съединени американски щати – Цветанка.
И по този начин Вера е посрещната в София с най-отбраното от магазините. Цените са либерализирани, банани към този момент може да се купят и през лятото, а не както в годините на комунизма – единствено по Нова година. Семейството на Георги е осигурило банани на масата, като счита, че това е най-хубавото, с което може да посрещне Вера. Не си дават сметка, че бананите в действителност са просто едни плодове и нищо повече, само че за тогавашните стопански условия у нас да имаш банани на масата е въпрос на чест и на богатство.
Вера демонстрира предпочитание да се
разноски из София
с такси и си наема такова, с което посещава Горна баня. Една от дестинациите е циганската махала в Божурище. Таксито минава през центъра на гетото, ромите с неразбиране следят черната „ Волга “, с която до наскоро в България се возеха единствено големци от комунистическата партия. Таксито минава постепенно, като че ли дефилира през махалата, и още веднъж се насочва към центъра на града, където Вера вижда бащината си къща. Тя се просълзява, споделя разпалено за спомените, които ненадейно нахлуват в съзнанието й.
Вера в дома на щерка си Санди и писателя Сидни Шелдън за коледните празници, 25 декември 1990 година Снимки: Архив на създателя
После следва разходка по жълтите павета, още веднъж със същото такси, и най-после, когато Георги предлага да заплати разноските, Вера упорства тя да заплати. В Лондон, където се е прекачвала на аероплан за България, е употребила такси, което е било много по-скъпо от това в София.
Вечерта е изпълнена със мемоари, Вера и Георги си спомнят за общите им случки и завършения в Съединени американски щати, когато през 1971 година Георги посещава сестра си и остава в Америка съвсем година.
Вера с Буби (най-вдясно на снимката), дружно със фамилията на Георги – Николинка и Жоро, София 1992 година Снимки: Архив на създателя
Вера отпътува от България още веднъж с голям букет от червени култивиран рози, които тя целува, до момента в който сълзите й се стичат на прощаване и със своите другари, и родственици, а и с България, тъй като тя е наясно, че надали още веднъж ще види Родината си. Така и става. Тя си отива от този свят няколко години по-късно.
Преди да си замине от България обаче, Вера събира всички свои близки и родственици в ресторант „ Мелник “ в центъра на столицата. Това остава една незабравима вечер за всички.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ