Комунистите не пуснали Борис Христов да върне у дома
Великият бас се отказал да бяга от лагер, с цел да не загуби гласа си Певецът умира в Рим, само че е заровен в България
През 2023 година се навършват 30 години от кончината на Борис Христов, определян е като един от най-великите оперни реализатори на XX век. Как е живял огромният артист - в рубриката " Истории от предишния век ".
-->
" Помня, когато за пръв път неговият глас накара етера да затрепти отдалеко, оттатък лимити, оттатък загради и прозвуча в старите ни радиоапарати. Помня, когато радио София с уместно срамно забавяне, от немай-къде, излъчи негов запис. Помня брат му - обичния, сърдечния Николай Христов. Знам по какъв начин тогавашните властници отхвърлиха да го пуснат да се лекува макар молбите на един прочут по целия свят човек. Така злобната, жестока безпросветност на ония, които близо половин век решаваха съдбините ни, стана причина за гибелта на Николай Христов и за незаличимото оскърбление и засегнатост в сърцето на Борис ", споделя в собствен спомен за огромния Борис Христов писателят Георги Данаилов.
Всяко настъпване на Нова година, всеки празник свързваме с " Многая лета ", която звучи с мощния му глас, който популяризира страната ни в целия свят.
" Велико бъдеще следва на това момче ", споделил проф. Добри Христов за дребния Борис, който пеел тогава в хора на катедралата " Св. Александър Невски ". Спомен, с който живеят родителите на Борис Христов и който, както в Андерсеновата приказка, основава чудната атмосфера в дребната остаряла къща на ул. " Цар Самуил " 43 в София.
Борис Христов се ражда на 18 май 1914 година в Пловдив, в фамилията на Райна Совичанова и Кирил Христов Совичанов. По това време татко му е гимназиален преподавател. Той произлиза от будно българско семейство от Битоля, деятел е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Илинденската организация. Дядото на Борис по бащина линия - Христо Совичанов-Псалта, взе участие в революционните битки, касиер е на Битолския революционен окръг. Той пеел толкоз хубаво, че при работа в църквата в Битоля " Света Богородица " пред входа се събирали и друговерци, с цел да го слушат и разказвали, че когато Христо Псалта пеел, даже птичките замлъквали, с цел да го слушат. И трите му деца имат певчески подарък. Кирил (бащата на Борис Христов), е тенор, Георги е бас-баритон, Олга е мецосопран. Майката на Борис Христов - Райна Тодорова Попиванова, е софиянка по татко и прилепчанка по майка, а дядо й е самообразован цигулар и артист. Борис Христов има по-голям брат - Николай, правист, с огромна музикална просвета, който пее и композира.
Пеенето за младия Борис било пристрастеност, поради която той постоянно пренебрегвал ученическите си отговорности, още повече, че напълно не страдал от остатък на упоритост. " Приятелят ми Гочо четеше, а аз пеех " - такава картина възпроизвежда Христов в спомените си. Директорът на гимназията изцяло основателно предупреждавал бащата, че синът му Борис ще бъде изключен за бягство от клас, в случай че все по този начин върви. През юношеската си възраст с изключение на пеенето Борис Христов има още една пристрастеност - да обикаля с приятели в покрайнините на София. Страст, която държи в плен и зрелия мъж, понасящ с лекост ориста на скитника-артист.
" Такъв съм си друмник още от дребен, само че в този момент потребен " - написа той до родителите си.
През 1933 година е признат в хор " Гусла " след конкурс, който е толкоз тежък, колкото и постъпването в операта. Диригентът на хора проф. Асен Димитров цени високо дарбата му: " Трябва да бъдеш признателен на небето! Ти би трябвало да се отдадеш на пеене. Трябва да учиш. Имаш дарование, което ще те води до висоти, за горделивост на България! Инак - грях ти на душата! "
При гостуването на Фьодор Шаляпин през 1934 година в Софийската опера в ролята на Годунов, за по-голяма мащабност на постановката и укрепване на оперния хор са поканени няколко души от хор " Гусла ", измежду които и Борис Христов. Така той взе участие в някои от представленията с Шаляпин и съгласно думите на Любен Живков, негов другар и хорист, е замаян: " Какво ми приказваш ти - сола да пея! Видя ли го Шаляпин? Къде ще се бъркаме ние в работи за богоизбрани хора? "
Все отново, съгласно разказаното от Николай Масалитинов пред негови студенти, Борис Христов се явява пред Шаляпин с молба за прослушване. " Великият артист, може би превзет от наличието на този строен и срамежлив младеж, незабавно се съгласи. Когато младежът изпя едно-две неща и очакваше строгата присъда, Феодор Николаевич стана, прегърна го и удивен възкликна: " Мили мой, вие би трябвало да се учите! И безусловно в Италия да се учите! "
И той отпътува. На рождения си ден, 18 май 1942 година. От хор " Гусла " му дават писмо до Бениамино Джили с молба за чуване и подпомагане. Така той завършва с юридическото занятие, само че години по-късно споделя: " Правото ми даде доста за израстването ми като персона, като умишлен жител ме накара да мисля необятно и да преценям всички действия по-мъдро, да проучвам, да вземам бързи, разумни решения ".
Първият концерт на Борис Христов в Италия е през декември 1945 година в Рим, със симфоничния оркестър на музикалната академия " Санта Чечилия ", и е отдаден на българската и съветската музика. Той е част от цикъл концерти за интернационалната просвета, проведени от " Конвеньо д`арте ". Извикан на бис, пее оперни арии от Моцарт и Мусоргски. Пресата отбелязва както прелестния му глас, по този начин и отличната подготовка и зряло музикално възприятие.
В края на 1944 година, когато България е към този момент във война с Германия, в Австрия Александър Цанков основава българско държавно управление в заточение и образува боен корпус от българи, които да се бият на страната на Германия. Борис Христов е поканен, само че отхвърля да се включи. След няколко дни е задържан и изпратен в пленнически лагер до Фелдкирх. Животът му в лагера е непрекъснато в заплаха - за всичко, което не е в ред, упрекват него, единствения просветен човек там. Мисълта за бягство го е примамвала постоянно, само че въпреки всичко благоразумието надвива, а и грижата за гласа към този момент го спохожда: " Реката Рейн, която отделяше лагера от швейцарската граница, елементарно щях да преплавам. Но нямаше ли да ме уловят? А в случай че се простудя, какво би станало с гласа ми? "
Събитията през май 1945 година заварват Борис Христов като служащ във Фелдкирх. След капитулацията на немските войски пред него се разкриват други благоприятни условия. Освободен е през май 1945 година от френските войски. Командващият полковник, чул неговото пеене, му оказва помощ да отиде в Италия, осигурявайки му напредване до границата с боен джип. По-късно Борис Христов поставя всички старания да откри този човек ( " Той беше моят избавител! " ), само че безрезултатно.
След деветосептемврийския прелом новата власт в България не възобновява българския му паспорт, което основава спънки и за музикалната му кариерата - поканен е на 3-месечно турне в Испания с най-големите италиански актьори, в това число Бениамино Джили и Мафалда Фаверо, само че неналичието на паспорт осуетява присъединяване му (1946). Нещо повече, от българското посолство го заплашват, че в случай че отиде, ще пишат до министерството в България и до всички вестници срещу него. " Не отпътувах единствено от боязън да не пострадат родителите ми. От такива хора всичко може да се чака Нещастна България! " - написа той до Пенка Касабова, а малко по-късно: " Реших никога в този момент да не пристигам, тъй като към този момент знам сигурно, че няма да изляза ". Въпреки това концепцията му за концерти в България не го напуща.
През 50-те години брат му Николай се разболява от рак в главата и Борис Христов прави публични действия да бъде пуснат за интервенция в Италия. Получава отвод. Изживява доста тежко гибелта на брат си (1954), с който е доста непосредствен. На великия бас е отказвана входна виза за България. Стига се до такава степен, че Борис Христов не е позволен на погребението на татко си през 1961 година Певци от България (Николай Гяуров) са противопоставяни на него посредством интриги и подмолни измами. Борис Христов се завръща в България през 1962 година, за първи път от двадесет години. Посрещнат е на летището от стотици фенове, участва на юбилея на хор " Гусла ". През 1967 година е позволен в България за погребението на майка си. През 1978 година още веднъж прави записи в храм-паметника " Свети Александър Невски " - през септември записва първата част на " Литургия Доместика " от Александър Гречанинов, с присъединяване на Българската хорова шапка " Светослав Обретенов " и дребен струнен състав от Симфоничния оркестър на Българското радио и диригент Георги Робев. Това е първият запис в света на " Литургия Доместика ", а в осъществяването? за пръв път е включен оркестър, въпреки и дребен. Записите на Борис Христов, направени в България, се преиздават през 1983, 1987 и 1998 година от " Балкантон ".
Умира в Рим на 28 юни 1993 година, само че тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала " Свети Александър Невски " и е заровено в имот 46 на Централните софийски гробища.
Борис Христов остава ярка диря освен с огромния си гений, само че и с голямата любов към родината си и устрема да оказва помощ и поддържа всичко българско. За това би трябвало да го помним.
През 2023 година се навършват 30 години от кончината на Борис Христов, определян е като един от най-великите оперни реализатори на XX век. Как е живял огромният артист - в рубриката " Истории от предишния век ". -->
" Помня, когато за пръв път неговият глас накара етера да затрепти отдалеко, оттатък лимити, оттатък загради и прозвуча в старите ни радиоапарати. Помня, когато радио София с уместно срамно забавяне, от немай-къде, излъчи негов запис. Помня брат му - обичния, сърдечния Николай Христов. Знам по какъв начин тогавашните властници отхвърлиха да го пуснат да се лекува макар молбите на един прочут по целия свят човек. Така злобната, жестока безпросветност на ония, които близо половин век решаваха съдбините ни, стана причина за гибелта на Николай Христов и за незаличимото оскърбление и засегнатост в сърцето на Борис ", споделя в собствен спомен за огромния Борис Христов писателят Георги Данаилов.
Всяко настъпване на Нова година, всеки празник свързваме с " Многая лета ", която звучи с мощния му глас, който популяризира страната ни в целия свят.
" Велико бъдеще следва на това момче ", споделил проф. Добри Христов за дребния Борис, който пеел тогава в хора на катедралата " Св. Александър Невски ". Спомен, с който живеят родителите на Борис Христов и който, както в Андерсеновата приказка, основава чудната атмосфера в дребната остаряла къща на ул. " Цар Самуил " 43 в София.
Борис Христов се ражда на 18 май 1914 година в Пловдив, в фамилията на Райна Совичанова и Кирил Христов Совичанов. По това време татко му е гимназиален преподавател. Той произлиза от будно българско семейство от Битоля, деятел е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Илинденската организация. Дядото на Борис по бащина линия - Христо Совичанов-Псалта, взе участие в революционните битки, касиер е на Битолския революционен окръг. Той пеел толкоз хубаво, че при работа в църквата в Битоля " Света Богородица " пред входа се събирали и друговерци, с цел да го слушат и разказвали, че когато Христо Псалта пеел, даже птичките замлъквали, с цел да го слушат. И трите му деца имат певчески подарък. Кирил (бащата на Борис Христов), е тенор, Георги е бас-баритон, Олга е мецосопран. Майката на Борис Христов - Райна Тодорова Попиванова, е софиянка по татко и прилепчанка по майка, а дядо й е самообразован цигулар и артист. Борис Христов има по-голям брат - Николай, правист, с огромна музикална просвета, който пее и композира.
Пеенето за младия Борис било пристрастеност, поради която той постоянно пренебрегвал ученическите си отговорности, още повече, че напълно не страдал от остатък на упоритост. " Приятелят ми Гочо четеше, а аз пеех " - такава картина възпроизвежда Христов в спомените си. Директорът на гимназията изцяло основателно предупреждавал бащата, че синът му Борис ще бъде изключен за бягство от клас, в случай че все по този начин върви. През юношеската си възраст с изключение на пеенето Борис Христов има още една пристрастеност - да обикаля с приятели в покрайнините на София. Страст, която държи в плен и зрелия мъж, понасящ с лекост ориста на скитника-артист.
" Такъв съм си друмник още от дребен, само че в този момент потребен " - написа той до родителите си.
През 1933 година е признат в хор " Гусла " след конкурс, който е толкоз тежък, колкото и постъпването в операта. Диригентът на хора проф. Асен Димитров цени високо дарбата му: " Трябва да бъдеш признателен на небето! Ти би трябвало да се отдадеш на пеене. Трябва да учиш. Имаш дарование, което ще те води до висоти, за горделивост на България! Инак - грях ти на душата! "
При гостуването на Фьодор Шаляпин през 1934 година в Софийската опера в ролята на Годунов, за по-голяма мащабност на постановката и укрепване на оперния хор са поканени няколко души от хор " Гусла ", измежду които и Борис Христов. Така той взе участие в някои от представленията с Шаляпин и съгласно думите на Любен Живков, негов другар и хорист, е замаян: " Какво ми приказваш ти - сола да пея! Видя ли го Шаляпин? Къде ще се бъркаме ние в работи за богоизбрани хора? "
Все отново, съгласно разказаното от Николай Масалитинов пред негови студенти, Борис Христов се явява пред Шаляпин с молба за прослушване. " Великият артист, може би превзет от наличието на този строен и срамежлив младеж, незабавно се съгласи. Когато младежът изпя едно-две неща и очакваше строгата присъда, Феодор Николаевич стана, прегърна го и удивен възкликна: " Мили мой, вие би трябвало да се учите! И безусловно в Италия да се учите! "
И той отпътува. На рождения си ден, 18 май 1942 година. От хор " Гусла " му дават писмо до Бениамино Джили с молба за чуване и подпомагане. Така той завършва с юридическото занятие, само че години по-късно споделя: " Правото ми даде доста за израстването ми като персона, като умишлен жител ме накара да мисля необятно и да преценям всички действия по-мъдро, да проучвам, да вземам бързи, разумни решения ".
Първият концерт на Борис Христов в Италия е през декември 1945 година в Рим, със симфоничния оркестър на музикалната академия " Санта Чечилия ", и е отдаден на българската и съветската музика. Той е част от цикъл концерти за интернационалната просвета, проведени от " Конвеньо д`арте ". Извикан на бис, пее оперни арии от Моцарт и Мусоргски. Пресата отбелязва както прелестния му глас, по този начин и отличната подготовка и зряло музикално възприятие.
В края на 1944 година, когато България е към този момент във война с Германия, в Австрия Александър Цанков основава българско държавно управление в заточение и образува боен корпус от българи, които да се бият на страната на Германия. Борис Христов е поканен, само че отхвърля да се включи. След няколко дни е задържан и изпратен в пленнически лагер до Фелдкирх. Животът му в лагера е непрекъснато в заплаха - за всичко, което не е в ред, упрекват него, единствения просветен човек там. Мисълта за бягство го е примамвала постоянно, само че въпреки всичко благоразумието надвива, а и грижата за гласа към този момент го спохожда: " Реката Рейн, която отделяше лагера от швейцарската граница, елементарно щях да преплавам. Но нямаше ли да ме уловят? А в случай че се простудя, какво би станало с гласа ми? "
Събитията през май 1945 година заварват Борис Христов като служащ във Фелдкирх. След капитулацията на немските войски пред него се разкриват други благоприятни условия. Освободен е през май 1945 година от френските войски. Командващият полковник, чул неговото пеене, му оказва помощ да отиде в Италия, осигурявайки му напредване до границата с боен джип. По-късно Борис Христов поставя всички старания да откри този човек ( " Той беше моят избавител! " ), само че безрезултатно.
След деветосептемврийския прелом новата власт в България не възобновява българския му паспорт, което основава спънки и за музикалната му кариерата - поканен е на 3-месечно турне в Испания с най-големите италиански актьори, в това число Бениамино Джили и Мафалда Фаверо, само че неналичието на паспорт осуетява присъединяване му (1946). Нещо повече, от българското посолство го заплашват, че в случай че отиде, ще пишат до министерството в България и до всички вестници срещу него. " Не отпътувах единствено от боязън да не пострадат родителите ми. От такива хора всичко може да се чака Нещастна България! " - написа той до Пенка Касабова, а малко по-късно: " Реших никога в този момент да не пристигам, тъй като към този момент знам сигурно, че няма да изляза ". Въпреки това концепцията му за концерти в България не го напуща.
През 50-те години брат му Николай се разболява от рак в главата и Борис Христов прави публични действия да бъде пуснат за интервенция в Италия. Получава отвод. Изживява доста тежко гибелта на брат си (1954), с който е доста непосредствен. На великия бас е отказвана входна виза за България. Стига се до такава степен, че Борис Христов не е позволен на погребението на татко си през 1961 година Певци от България (Николай Гяуров) са противопоставяни на него посредством интриги и подмолни измами. Борис Христов се завръща в България през 1962 година, за първи път от двадесет години. Посрещнат е на летището от стотици фенове, участва на юбилея на хор " Гусла ". През 1967 година е позволен в България за погребението на майка си. През 1978 година още веднъж прави записи в храм-паметника " Свети Александър Невски " - през септември записва първата част на " Литургия Доместика " от Александър Гречанинов, с присъединяване на Българската хорова шапка " Светослав Обретенов " и дребен струнен състав от Симфоничния оркестър на Българското радио и диригент Георги Робев. Това е първият запис в света на " Литургия Доместика ", а в осъществяването? за пръв път е включен оркестър, въпреки и дребен. Записите на Борис Христов, направени в България, се преиздават през 1983, 1987 и 1998 година от " Балкантон ".
Умира в Рим на 28 юни 1993 година, само че тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала " Свети Александър Невски " и е заровено в имот 46 на Централните софийски гробища.
Борис Христов остава ярка диря освен с огромния си гений, само че и с голямата любов към родината си и устрема да оказва помощ и поддържа всичко българско. За това би трябвало да го помним.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ