Енрике Мореплавателя дават тласък на „епохата на Великите географски открития“
" Великите географски открития “ е един дълъг развой по разкриване и проучване на непознатите до тогава елементи от планетата от позиция на средновековните европейци. Той е провокиран от търсенето на нови морски пътища към богатите източни страни (Индия, Китай, Япония). По-късно е подхранен от откриването на огромни количества злато и сребро в Америка, а от ХVІІІ в. водещи стават научните търсения.
Инициатор на португалските проучвания по африканския бряг и затова на целия развой на Великите географски открития е португалският принц Енрике , трети наследник на крал Жоао І и Филипа Ланкастър, прочут с прозвището си Мореплавателя.
Макар в никакъв случай да не е плавал, той е запленен от концепцията за достигането на далечните страни. Желанието да се популяризира християнството и да се открият връзки с тайнствени християнски кралства също е претекст за изследователската активност. През 1415 година португалците завладяват африканската цитадела Сеута, а по-късно откриват Азорските острови. Но Енрике не се изкушава от търсения в океана. Той събира в Сагриш учени и моряци и стартира да ги изпраща край африканския бряг.
Почти през целия си живот Енрике покровителства и финансира проучването на Африка. Изобретява първото оборудване за втурване на шхуна на вода от дока за строителството ѝ. Приема се и, че основава Академия за мореплаватели на брега на Атлантическия океан, покрай най-западния нос на Европа (макар и това да се оспорва от някои модерни изследователи). Експедициите, проведени от Енрике, стават основата за разцвета на Португалската империя през XVI век, а с колонизирането на Мадейра се слага началото на европейската колониална агресия. Първият сериозен търговски триумф на португалците е заобикалянето на пустинята Сахара. Така те могат да се възползват непосредствено от благосъстоянията на централна Африка, сривайки дотогавашния монопол на арабските търговци, преминаващи по суша.
Великите географски открития обгръщат интервал от пет века – от началото на ХV до началото на ХХ век. Главни настоящи страни са Португалия, Испания, Франция, Англия, Нидерландия, Русия. Откритията са с големи исторически последици – те водят до основаването на колониалните империи, обогатяват научните знания в множеството сфери на живота, раздвижват европейската стопанска система и трансформират Европа в преобладаващ континент на планетата.
Различни аргументи дават подтик за тези търсения и пътувания.
През Средновековието Западна Европа е относително бедна част от света. Сред популацията ѝ се развива увереността, че Изтокът се къпе в приказни благосъстояния. Пътуванията на Джовани да Плано Карпини, Марко Поло и Вилхелм де Рубрук подхранват тези настроения. Смята се, че в далечните източни страни има огромни количества злато и скъпоценни камъни, слонова кост, първокласни движимости (фин порцелан, парфюми, копринени и брокатени тъкани), гори от подправки. Тези артикули са познати на европейците, само че не са налични на по-голямата част от обществото. Първият проблем е, че връзката с Изтока е най-вече сухопътна и минава през непознати и рискови страни. Малко хора дръзват да тръгнат, рискувайки живота си. Вторият са огромните дистанции (10-15 хиляди км), което оскъпява товара извънредно доста. Монополист тук се оказва Венецианската република, която натрупва своите благосъстояния от 30-40 пъти повишените цени. Според господстващата по това време визия за света морски път до Индия и Китай не съществува.
През ХV в. в Европа се случват редица събития, които улесняват презокеанските плавания . Едно от тях е краят на Стогодишната война сред Англия и Франция през 1453 година. С това Франция за първи път от 600 години се оказва относително обединена под властта на краля. За Англия смутните времена завършват чак с възкачването на Тюдорите през 1485 година, само че те бързо издигат страната на върховете на европейската политика. Другото значимо събитие е краят на Реконкистата през 1492 година. Тя освобождава Кастилия за присъединяване в проучванията, до момента в който в Португалия процесът на освобождение е завършил още през ХІІІ век. Общият развой на концентрация на огромните западни монархии е значима причина за триумфа на първите плавания.
Разрастването на Османската империя попречва на комерсиалните връзки и провокира търсенето на морски пътища. Ключови са две събития – рухването на Константинопол през 1453 година и завладяването на Сирия и Египет през 1517-а. Истината е, че единствено второто събитие може да попречи на източната търговия, а то се случва доста откакто стартира търсенето на морски път. Така че не експанзията на османците, а ревността на иберийските монархии към благосъстоянията на Венеция е причина за началото на Великите географски открития.
Технологиите
До ХV в. западноевропейците не са измежду водачите на софтуерния напредък. Повечето знания за навигационните средства имат от арабите. От тях те усвояват компаса (през ХІV в.), астролабът (ХІ в., само че едвам през ХVІ в. тя е пригодена към европейските ширини) и бусолата. Астролабът е един от най-важните уреди, които дават огромно преимущество на португалците при пътуванията и спомага за славата на империята им. Неслучайно той е подложен и на знамето на Португалия през днешния ден.
От по-голямо значение е фактът, че европейците съумяват да основат огнестрелни оръжия с същинско практическо приложение – аркебузи, бомбарди и задоволително положителни оръдия. Те ги слагат на корабите си и при първите конфликти с локалното население сполучливо ги употребяват за налагане на господството си. Португалците изобретяват и леките кораби каравели, които са мощен подтик за експедициите. Освободени от гребци, те могат да поемат повече товар и плават на несравнимо по-големи дистанции. Проблемът с непостоянството напразно се взема решение посредством рационализиране на системата от платна.
Въпреки че от модерна позиция морските достижения на Португалия, вдъхновявани и финансирани от принц Енрике могат да наподобяват незначителни, тяхното историческо значение е голямо. По това време е основана стабилната база, която в идващите към 100 години ще направи Португалия първата империя в човешката история разпростряла се по всички континенти. Но още по-важно експедициите на Енрике ще дадат началния подтик на интервала, който след това ще бъде наименуван „ епохата на Великите географски открития “.
Инициатор на португалските проучвания по африканския бряг и затова на целия развой на Великите географски открития е португалският принц Енрике , трети наследник на крал Жоао І и Филипа Ланкастър, прочут с прозвището си Мореплавателя.
Макар в никакъв случай да не е плавал, той е запленен от концепцията за достигането на далечните страни. Желанието да се популяризира християнството и да се открият връзки с тайнствени християнски кралства също е претекст за изследователската активност. През 1415 година португалците завладяват африканската цитадела Сеута, а по-късно откриват Азорските острови. Но Енрике не се изкушава от търсения в океана. Той събира в Сагриш учени и моряци и стартира да ги изпраща край африканския бряг.
Почти през целия си живот Енрике покровителства и финансира проучването на Африка. Изобретява първото оборудване за втурване на шхуна на вода от дока за строителството ѝ. Приема се и, че основава Академия за мореплаватели на брега на Атлантическия океан, покрай най-западния нос на Европа (макар и това да се оспорва от някои модерни изследователи). Експедициите, проведени от Енрике, стават основата за разцвета на Португалската империя през XVI век, а с колонизирането на Мадейра се слага началото на европейската колониална агресия. Първият сериозен търговски триумф на португалците е заобикалянето на пустинята Сахара. Така те могат да се възползват непосредствено от благосъстоянията на централна Африка, сривайки дотогавашния монопол на арабските търговци, преминаващи по суша.
Великите географски открития обгръщат интервал от пет века – от началото на ХV до началото на ХХ век. Главни настоящи страни са Португалия, Испания, Франция, Англия, Нидерландия, Русия. Откритията са с големи исторически последици – те водят до основаването на колониалните империи, обогатяват научните знания в множеството сфери на живота, раздвижват европейската стопанска система и трансформират Европа в преобладаващ континент на планетата.
Различни аргументи дават подтик за тези търсения и пътувания.
През Средновековието Западна Европа е относително бедна част от света. Сред популацията ѝ се развива увереността, че Изтокът се къпе в приказни благосъстояния. Пътуванията на Джовани да Плано Карпини, Марко Поло и Вилхелм де Рубрук подхранват тези настроения. Смята се, че в далечните източни страни има огромни количества злато и скъпоценни камъни, слонова кост, първокласни движимости (фин порцелан, парфюми, копринени и брокатени тъкани), гори от подправки. Тези артикули са познати на европейците, само че не са налични на по-голямата част от обществото. Първият проблем е, че връзката с Изтока е най-вече сухопътна и минава през непознати и рискови страни. Малко хора дръзват да тръгнат, рискувайки живота си. Вторият са огромните дистанции (10-15 хиляди км), което оскъпява товара извънредно доста. Монополист тук се оказва Венецианската република, която натрупва своите благосъстояния от 30-40 пъти повишените цени. Според господстващата по това време визия за света морски път до Индия и Китай не съществува.
През ХV в. в Европа се случват редица събития, които улесняват презокеанските плавания . Едно от тях е краят на Стогодишната война сред Англия и Франция през 1453 година. С това Франция за първи път от 600 години се оказва относително обединена под властта на краля. За Англия смутните времена завършват чак с възкачването на Тюдорите през 1485 година, само че те бързо издигат страната на върховете на европейската политика. Другото значимо събитие е краят на Реконкистата през 1492 година. Тя освобождава Кастилия за присъединяване в проучванията, до момента в който в Португалия процесът на освобождение е завършил още през ХІІІ век. Общият развой на концентрация на огромните западни монархии е значима причина за триумфа на първите плавания.
Разрастването на Османската империя попречва на комерсиалните връзки и провокира търсенето на морски пътища. Ключови са две събития – рухването на Константинопол през 1453 година и завладяването на Сирия и Египет през 1517-а. Истината е, че единствено второто събитие може да попречи на източната търговия, а то се случва доста откакто стартира търсенето на морски път. Така че не експанзията на османците, а ревността на иберийските монархии към благосъстоянията на Венеция е причина за началото на Великите географски открития.
Технологиите
До ХV в. западноевропейците не са измежду водачите на софтуерния напредък. Повечето знания за навигационните средства имат от арабите. От тях те усвояват компаса (през ХІV в.), астролабът (ХІ в., само че едвам през ХVІ в. тя е пригодена към европейските ширини) и бусолата. Астролабът е един от най-важните уреди, които дават огромно преимущество на португалците при пътуванията и спомага за славата на империята им. Неслучайно той е подложен и на знамето на Португалия през днешния ден.
От по-голямо значение е фактът, че европейците съумяват да основат огнестрелни оръжия с същинско практическо приложение – аркебузи, бомбарди и задоволително положителни оръдия. Те ги слагат на корабите си и при първите конфликти с локалното население сполучливо ги употребяват за налагане на господството си. Португалците изобретяват и леките кораби каравели, които са мощен подтик за експедициите. Освободени от гребци, те могат да поемат повече товар и плават на несравнимо по-големи дистанции. Проблемът с непостоянството напразно се взема решение посредством рационализиране на системата от платна.
Въпреки че от модерна позиция морските достижения на Португалия, вдъхновявани и финансирани от принц Енрике могат да наподобяват незначителни, тяхното историческо значение е голямо. По това време е основана стабилната база, която в идващите към 100 години ще направи Португалия първата империя в човешката история разпростряла се по всички континенти. Но още по-важно експедициите на Енрике ще дадат началния подтик на интервала, който след това ще бъде наименуван „ епохата на Великите географски открития “.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ