Ново чудо! Спасиха малката Златна църква с Божието око
Великденско знамение в Русе. Едно от Чудесата на България - умаленото копие на Златната черква на цар Симеон във Велики Преслав, бе избавено от съсипия и още веднъж приема миряни.
Една от най-красивите църкви в Русе възкръсна за нов живот в навечерието на Великден. Храмът " Света Петка " отвори порти след двугодишен ремонт.
-->
Нацепени стени, рушащи се фрески и наклонена камбанария – по този начин изглеждаше до скоро църквата " Света Петка " в Русе. След 20 години търсене на средства за спасението ѝ, най-сетне тя е актуализирана напълно по европейски план.
„ Ремонтът беше доста тежък. Господ ни прати огромно тестване. Целият рид е льосова почва и всичко беше напукано. Камбанарията имаше отклонения към 27 сантиметра и в случай че не беше изработен този ремонт, след 4-5 години може би църквата щеше да се саморазруши “, изясни Кирил Захариев, представител на компанията реализатор.
За миряните беше голяма наслада да влязат в актуализирания храм.
В нощта на Възкресение за първи път от 80 години службата беше водена от главата на Русенската епархия - Русенския митрополит Наум.
Църквата взема името си от името на последната скална черква по Русенското Поломие, която е била засипана след Освобождението.
Основният камък е положен на 27 август 1939 година Проектът за храма е направен от русенския проектант Любен Динолов през май 1939 година Строителството стартира през същата година от локалния майстор–предприемач Никола Иванов Колчев. Архитектурният план на храма е първият самоуверен и успешен опит за пресъздаване на Кръглата черква (Златната църква) в Преслав, строена от цар Симеон I. Тя е реконструирана за първи път в скиците на архитекта при Софийския национален музей доктор Александър Рашенов (1892 – 1938).
За новостроящия се храм средства дават катедралният храм „ Света Троица “ и свещоливницата му – 488 503 лева, църквите „ Свети Георги “, „ Свети Николай “ и „ Света Богородица “ – общо 228 872 лева Средства за строителството отпуска неколкократно и Русенската община. Общата сума за построяването и обзавеждането на храма възлиза на 2 295 929 лева
Храмът е осветлен от митрополит Михаил, Доростолски и Червенски, на 30 април 1944 година Стенната живопис е осветена от митрополит Софроний, Доростолски и Червенски, на 30 юни 1965 година Русенски майстори са работили по дърворезбата на иконостаса вътре, както и по изрисуване на стенописите.
Постройката е с дължина 33 метра, т.е три пъти по-малка от Златната черква в Преслав, която е дълга 99 метра. Ширината му е 17 метра. Диаметърът на кубето е 13,30м, вътрешната му височина е 16,15м. Камбанарията с кръста е висока 22,70м. С вътрешните линии и плоскости добре хармонира красивият дърворезбован иконостас, направен през 1942 година от възпитаника на русенското мебелно учебно заведение Георги Генов и изрисуван от художника Георги Каракашев. Стенописите са изографисани от проф. Никола Кожухаров, Цанко Василев и декоратора Петър Михайлов и част от тях няма къде другаде да се видят. Така да вземем за пример в доста малко църкви може да бъде открита икона на една от българските светици – Света Злата Мъгленска, само че в този храм може да се види. Прави усещане и голямото „ божие око “, изрисувано на тавана. В дребния параклис, самостоятелен на втория етаж в храма, където се служи в зимно време, пък са нарисувани неповторими икони на Исус Христос и на Света Богородица. Другите икони в храма са от Тодор Янков и Никола Пиндиков.
Една от най-красивите църкви в Русе възкръсна за нов живот в навечерието на Великден. Храмът " Света Петка " отвори порти след двугодишен ремонт.
-->
Нацепени стени, рушащи се фрески и наклонена камбанария – по този начин изглеждаше до скоро църквата " Света Петка " в Русе. След 20 години търсене на средства за спасението ѝ, най-сетне тя е актуализирана напълно по европейски план.
„ Ремонтът беше доста тежък. Господ ни прати огромно тестване. Целият рид е льосова почва и всичко беше напукано. Камбанарията имаше отклонения към 27 сантиметра и в случай че не беше изработен този ремонт, след 4-5 години може би църквата щеше да се саморазруши “, изясни Кирил Захариев, представител на компанията реализатор.
За миряните беше голяма наслада да влязат в актуализирания храм.
В нощта на Възкресение за първи път от 80 години службата беше водена от главата на Русенската епархия - Русенския митрополит Наум.
Църквата взема името си от името на последната скална черква по Русенското Поломие, която е била засипана след Освобождението.
Основният камък е положен на 27 август 1939 година Проектът за храма е направен от русенския проектант Любен Динолов през май 1939 година Строителството стартира през същата година от локалния майстор–предприемач Никола Иванов Колчев. Архитектурният план на храма е първият самоуверен и успешен опит за пресъздаване на Кръглата черква (Златната църква) в Преслав, строена от цар Симеон I. Тя е реконструирана за първи път в скиците на архитекта при Софийския национален музей доктор Александър Рашенов (1892 – 1938).
За новостроящия се храм средства дават катедралният храм „ Света Троица “ и свещоливницата му – 488 503 лева, църквите „ Свети Георги “, „ Свети Николай “ и „ Света Богородица “ – общо 228 872 лева Средства за строителството отпуска неколкократно и Русенската община. Общата сума за построяването и обзавеждането на храма възлиза на 2 295 929 лева
Храмът е осветлен от митрополит Михаил, Доростолски и Червенски, на 30 април 1944 година Стенната живопис е осветена от митрополит Софроний, Доростолски и Червенски, на 30 юни 1965 година Русенски майстори са работили по дърворезбата на иконостаса вътре, както и по изрисуване на стенописите.
Постройката е с дължина 33 метра, т.е три пъти по-малка от Златната черква в Преслав, която е дълга 99 метра. Ширината му е 17 метра. Диаметърът на кубето е 13,30м, вътрешната му височина е 16,15м. Камбанарията с кръста е висока 22,70м. С вътрешните линии и плоскости добре хармонира красивият дърворезбован иконостас, направен през 1942 година от възпитаника на русенското мебелно учебно заведение Георги Генов и изрисуван от художника Георги Каракашев. Стенописите са изографисани от проф. Никола Кожухаров, Цанко Василев и декоратора Петър Михайлов и част от тях няма къде другаде да се видят. Така да вземем за пример в доста малко църкви може да бъде открита икона на една от българските светици – Света Злата Мъгленска, само че в този храм може да се види. Прави усещане и голямото „ божие око “, изрисувано на тавана. В дребния параклис, самостоятелен на втория етаж в храма, където се служи в зимно време, пък са нарисувани неповторими икони на Исус Христос и на Света Богородица. Другите икони в храма са от Тодор Янков и Никола Пиндиков.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ